Шахматната дъска

Началото на годината беше невероятно динамично за Русия в основни направления – САЩ, Украйна, Сирия, Иран, Китай, Израел и Източна Европа.

Преди това, на 23 декември 2016 г., на разширеното заседание на Министерството на отбраната Путин съобщи, че "Русия днес е по-силна от всеки потенциален агресор". Това не беше казано случайно няколко дни преди новият президент на САЩ Доналд Тръмп да влезе в Белия дом.

Дали Путин предвиждаше резкият завой, който ще последва от страна на новата американска администрация спрямо предизборните й обещания, не е ясно. По-важно е, че Путин каза онова, за което предупреди точно преди 10 години в Мюнхен, а именно, че крахът на СССР е най-голямата геополитическа катастрофа, че заради това беше нарушено световното равновесие и че еднополюсният свят е най-лошият от всички възможни варианти, че Русия ще направи всичко възможно да възстанови стратегическото равновесие от времето на СССР - САЩ, т.е. взаимното възпиране и възможността двете страни да се унищожат взаимно.

10 години по-късно, на 22 декември 2016 г. Путин каза, че стратегическият паритет е налице, даже с предимство за Русия, и че Русия разполага с всички средства да унищожи всеки агресор. В момента най-вероятният е САЩ. Това е истината. През последните пет години военната мощ на Русия постоянно растеше, а военната мощ на Запада постоянно отслабваше – относително и абсолютно.

САЩ и НАТО преди 20 години извършиха стратегическа грешка, считайки, че отсега и завинаги Западът е глобален геополитически и военен хегемон, и че в бъдеще ще води само локални войни, които нарича хуманитарни интервенции.

Преведено това означава, че международно право днес практически не действа и че правилата се пишат от победителите. След разпадането на СССР американците решиха, че именно те са еднолични победители и започнаха да пренаписват правилата според своите интереси. Но сега стана ясно, че не са никакви победители и че може да се окажат главните губещи на последното десетилетие.

Именно след речта на Путин в Мюнхен през 2007 г. стана ясно, че мястото на победителя е вакантно и че за него претендира не само Русия, но и Китай. Времето на англосаксонския свят, подкрепян от ционизма е отминал завинаги.

На 14 февруари 2017 г. отново в Мюнхен, но 10 години по-късно, външният министър Лавров заяви, че "наблюдаваме краят на постзападния свят".

Западът ще се нуждае от време, за да разбере какво му беше казано. Или ще се направи, че не разбира. А дотогава единствената реална валута на световната политика ще са танковете, ракетите, спътниците, подводниците, самолетите и войниците. Всичко останало са празни словосъчетания без никакво значение. И който и да сяда на масата на преговорите от значение е само военната сила, на която се опира цялата политика.

Икономическата криза е обхванала всички /с изключение на Китай/. САЩ и Русия са в блатото на неолиберализма. Заради това на преден план излиза военният фактор, който носи огромни опасности от нова световна война.

Именно във вътрешната политика са най-големите опасности за Путин. Ясно е, че така нареченият путинизъм във вътрешната политика вече се е изживял. Той се опира върху бюрокрацията и неутрализиране на олигарсите чрез предоставянето им на привилегии, за да се постигне контрол над цялата страна. Съчетанието бюрокрация плюс олигарси в рамките на неолиберализма е ядрена бомба, заради което може да се очаква още през пролетта смяна на правителството, а заедно с него и смяна на целия модел – от неолиберален към промишлен и производствен. Защо?

Защото има и други данни, които също са шокиращи, а именно, че загубите на Русия след 1991 г., през периода на така наречената хибридна, информационна или Четвърта световна война, според някои руски анализатори възлизат на 50-60 милиона души. Въпросът с числеността на населението е толкова важен, колкото и икономическата криза, отношенията със САЩ и Китай, войната в Сирия и Донбас, ПРО в Източна Европа и т.н.

С една дума за последните 25 години Русия има 3 пъти по-големи загуби отколкото във Втората световна война. Едновременно в мюсюлманските страни населението се увеличи с 50-80 на сто, в Китай и Индия – с 20-30 на сто. Това е атаката срещу Русия в демографията – да оставят територията на най-голямата държава в света без население. След това ще бъде лесна за окупиране без ракети, танкове и войници.

Заради това беше и превратът в Украйна, откъсването на Източна Европа от Русия, изместването на новата желязна завеса по линията Балтийско – Черно море и т.н.

Специалистите добре знаят, че за да може Русия да си върне ролята на един от полюсите на света й трябват минимум 300 милиона население, а за да може да стане отново глобална алтернатива – около 600 милиона, т.е. да разполага с такива пазари. А тя засега само губи.

Това е доказателството, че системата, в която действа Русия след 1991 г. – на либералния капитализъм, е убийствена за страната. Това е капанът на системата който не може да бъде компенсиран от възстановяването на военно-промишления комплекс и военните успехи в една или друга област, или в един или друг район.

Ясно е, че от 4 години в Русия има икономически спад. Правителството периодично отчита, че спадът е преодолян, но хората, които живеят в реалния живот знаят, че не е така. От гледна точка на икономистите това е напълно естествено, тъй като в Русия обемът на инвестициите не обезпечава даже просто възпроизводство на икономиката. И руската икономика е в системен капан. Да се излезе от него може само при едно условие – принципна промяна на икономическия модел. Но, както показва историческият опит да се смени модела може само по пътя на смяна на онези, които са свързани с този модел.

Доколкото е известно Путин не обича да сменя кадрите. В този смисъл той се оказа заложник на хората, с които работи. Той не иска да ги сменя, те от своя страна не искат да сменят модела. Следователно спадът ще продължава и социалното и политическо напрежение в страната ще расте.

Заради това външнополитическите успехи на Путин могат да се сменят в негатив още през следващите месеци, още повече, че Доналд Тръмп, който бързо беше "наместен" няма да има ресурсите за имперската политика на Буш-старши, Клинтън или Буш-младши и срещу Путин ще избира минимално въздействие с най-силни болезнени усещания, например разполагане на ракети със средна далечина в Полша и Румъния, постоянни провокации на режима в Киев срещу Донбас, опит за откъсване и на Беларус от Русия, различни военно-терористични упражнения и заговори на руските олигарси. Това са същите хора, които движат "дълбоката държава" в САЩ.

Те вече поискаха от Русия да върне Крим на Украйна, която се намира под окупацията на Израел, а в Близкия Изток изграждат нова коалиция от Египет, Йордания, Саудитска Арабия и монархиите от Залива, срещу Иран, Русия и Китай.

Въпреки уроците от миналото Путин и досега не се отказва от надеждите си да бъде приет от Запада. Но единственият начин Русия да бъде "приета" от Запада е да бъде приета като васална държава.

Путин счита, че дипломацията може да реши създадената от Вашингтон криза в Украйна. Напразни са и надеждите за спазване на минските договорености, които са без подкрепа в Киев, Вашингтон, Лондон, НАТО.

Русия можеше да приключи украинската криза като се съгласи с исканията на руските територии да се обединят отново с Русия. Веднага след това кризата ще завърши.

Но Путин не приключва с кризата, тъй като мисли, че това ще е провокация срещу Европа. Прави впечатление, че режимът в Киев действа като режимът в Тел Авив спрямо палестинците – изграждат се някакви огради и стени, геноцидът срещу руснаците в Одеса от циониста Коломойски, определянето на украинците като държавообразуваща нация на цяла Русия, идеи за някаква Нова Хазария и т.н.

Всичко това е провал на дипломацията на Кремъл, а не успех. Дипломацията не може да успее докато само едната страна вярва в дипломацията, а другата вярва в измамата.

Както пишат вече много анализатори, Путин и Медведев трябва да разберат, че всички тези "много хитри планове" не работят, че в дипломацията със САЩ и натовските им васали Русия може да разчита само на силата.

Русия, Китай и Иран са основни противници на САЩ и Запада. Договорите и сътрудничеството са празни приказки и празни надежди. Даже в Сирия и Ирак, Москва и Вашингтон не могат да работят заедно тъй като имат коренно различни цели. Да не говорим за някакво сътрудничество между Русия и Израел зад сцените.

САЩ и Израел създадоха Ал Кайда и Ислямска държава. Американските консерватори, всеки от които е марионетка на Израел, не искат да остане нито една държава в Близкия Изток, която може да се противопостави на идеята на Голям Израел – от Нил до Ефрат. Държави, които не мислят стратегически, не могат да оцелеят и ще усетят това много скоро.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ