В предишния анализ се спряхме на основни дефиниции в геополитиката, глобализирането и теорията, преди всичко за Централния район – Сърцевината Heartland, Евразия, Русия, Китай, Иран, Heartland.

В този анализ ще се спрем на теорията за Обкръжението /Rimland/ на Сърцевината, разработена някога от Спикман и получила ново развитие през последните 20 години.

Според основните теории на геополитиката, за да се постигне контрол над Централния район на Световния остров, т.е. Евразия, Вашингтон и Лондон прибягнаха към теорията на Спикман за Обкръжението. Това е защото двете атлантически сили срещаха огромни трудности, за да контролират директно географското пространство на Русия, Китай и Иран.

През последните години наблюдаваме нова версия на този сценарий спрямо тези държави, този път не само с директни атаки, но и с атаки срещу тяхното обкръжение и окупиране в Източна Европа, Близкия Изток, Азия и т.н.

В този смисъл Западна Европа беше покорена по времето на Втората световна война от американската интервенция на континента в края на войната. В резултат, Западна Европа стана част от англоамериканската атлантическа система.

Последва разгромът на Източна Европа благодарение на колосалното геополитическо предателство на Горбачов и Елцин и тяхното включване в евроатлантизма.

Преди това САЩ водеха няколко войни в Азия, в Корея, Виетнам, Камбоджа, Бирма, Индонезия но техният провал доведе до сериозни въпроси за възможностите на САЩ да проектират сила толкова далеч. Сега върви нов опит, този път срещу Китай преди всичко в Южно-Китайско море и отново в Тайван.

В Близкия Изток, друг район от особена важност за Обкръжението /Rimland/ САЩ най-напред унищожиха Ирак, с помощта на Израел и се насочиха срещу Сирия и Иран. В тази война Саудитска Арабия и монархиите в Персийския залив са били винаги американски съюзници и основен циркулатор най-напред на американските петродолари, а сега на американските глободолари чрез нефта и газта. Целта отново е постоянно давление върху Иран, като важна част от Rimland на Световния остров.

В този смисъл досега Турция беше верен съюзник на САЩ и Англия, но нейното еманципиране от атлантизма и НАТО и сближаването й с Русия може да има ключово значение за разбиване на обръча около Сърцевината.

Така или иначе стратегията е винаги същата – да се контролират страните, съседстващи на Централния район, т.е. страните от Rimland, чрез пряка военна интервенция, икономически или финансов тероризъм и сила. Целта е давление върху Русия, Китай и Иран.

Така беше при Обама, така ще бъде и при Тръмп.

Изграждането на американския еднополюсен свят започна ускорено веднага след падането на Берлинската стена, краха на СССР и унищожението на социализма в Източна Европа. Това беше направо луда идея на американския транснационален и глобален елит, търсещи световна хегемония над Русия, Иран и Китай с военни и икономически средства.

Благодарение на своето доминиране в морето САЩ винаги са използвали флота за своите цели.

От 1990 до 2005 г. значението на самолетоносачите на САЩ и на нанесените от тях самолети в многобройните войни, разпалени от Вашингтон, Лондон и Тел Авив беше решаващо. Но това не беше достатъчно за победата им над Сушата. Това е основната разлика.

САЩ се опитаха да настъпят по сушата в Афганистан и Ирак, а сега в Източна Европа и Украйна с преврати, цветни революции, със сила в Либия, Сирия, Египет, Турция. Но военното възраждане на Русия минимализира относително значението на флота на САЩ за тяхната доктрина с предвидими и непредвидими последици. САЩ вече не са господар на моретата или поне лесно могат да бъдат унищожени там, благодарение на хиперзвуковите руски и китайски оръжия и специализирани ядрени заряди срещу самолетоносачни групировки.

Мощно оръжие за покоряване на Централния район, наред с корабите и сухопътните сили, стана глобализирането. За да работи, глобализмът се нуждае от липса на суверенитет на нациите – дали са съюзници или не, както и от икономическа зависимост, контролирана от финансовата система на долара в полза на Вашингтон и Федералната резервна система на САЩ.

С разпадането на СССР, САЩ наложиха глобален неолиберален модел, базиращ върху потребителството, паразитната капиталистическа икономика в симбиоза с военна сила.

След краха на СССР и разпадането на бившите съветски републики Вашингтон с приближи съвсем до геополитическата Сърцевина – Heartland, предимно по сушата в Централна Европа, Азия и Източна Европа. Чрез своята интеграционна групировка ЕС, САЩ най-напред погълнаха тези държави през 2004 г., а след това ги инкорпорираха в НАТО.

Войната в Афганистан и Ирак, новите бази на НАТО около руските граници, превратът в Киев с помощта на световния ционизъм, дестабилизирането, чрез тероризма, на Азия и Кавказ са част от голямата стратегия за обкръжeние на Русия, да бъде сломена Москва и включена в атлантическата мрежа, насила или доброволно.

Същото се отнася и за Китай и Иран. Целта е да се пречупи този хребет на големия континент от Европа до Азия, което ще осигури на САЩ и пълен контрол над цялата планета. Мисията винаги е била една и съща. Тя никога не се променя. Това е световното доминиране. След 1989 г. и крахът на СССР, САЩ изградиха международна система, базираща върху корумпирания монетарен и финансов турбокапитализъм, съчетано с военна сила. Вашингтон беше в позиция, можеща да се намесва почти навсякъде със сила, като в Украйна, Тунис, Египет, Либия, Ирак, Афганистан, Сирия. Но целта винаги е била Сърцевината – Heartland, нейното крушение, икономически колапс и окончателно военно подчинение.

И военните бази на САЩ следват същата логика – обкръжаващи Сърцевината чрез нациите от Обкръжението – Rimland. Неслучайно Иран, Русия и Китай са напълно обкръжени по сушата с противоракетната отбрана на САЩ – ПРО, насочена срещу Иран, Русия и Китай.

САЩ използваха Япония, която е възпираща сила, срещу Китай. На остров Окинава, само 400 км от брега на Китай, има 13 американски военни бази. По същия начин са използвани и всички държави от Обкръжението, които имат достъп до морето. Специално внимание се отделя на Виетнам и Малайзия.

От картите се разбира лесно как американците настъпват от всички страни срещу Сърцевината на Световния остров, директно или индиректно, сами или заедно със съюзници. Срещу Китай, САЩ имат военноморско присъствие в Южно-Китайско море.

От Запад давлението срещу Русия е чрез разширението на НАТО и новата Желязна завеса от Балтика до Черно море, излизането на Англия от ЕС, окачването на цялата тежест на ЕС върху Германия и нейното насочване като Четвърти Райх срещу Русия, като по пътя отново ще бъде прегазена Полша, която сега се използва за основна антируска американска база.

От югозапад давлението е срещу Иран чрез Саудитска Арабия, Катар и американските бази в Близкия Изток.

От юг давлението в момента е срещу Турция и евентуалното използване на Индия за крайното обкръжение на Русия.

През последните 25 години, благодарение на откровения идиотизъм на Горбачов и Елцин, САЩ получиха възможността за директно подчинение на Централния район – Heartland, и на някои държави от Обкръжението – Rimland. Според Вашингтон това беше перфектният исторически момент. Но Хитлер мислеше същото.

Сега подготовката мина през каскадните войни в Югославия, Афганистан, Сомалия, Сирия, Ирак, Йемен, Украйна, Грузия.

Тази сухопътна атака беше несъмнен успех. САЩ и атлантизмът слязоха от корабите и сега са на сушата на Континента, което обаче е нова и непозната за тях геополитическа ситуация, в която ще са принудени да се изправят лице в лице срещу Русия, Китай и Иран.

Това ще е тяхното историческо поражение.

Продължение в следващия брой

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ