"Американската пролет", т.е. надеждите, свързани с избора на Доналд Тръмп за президент, продължи точно един месец. Последва наместване на артистите и декорите, за да се разбере, че Тръмп е от същата "конюшня" и от същото статукво.

Ще припомня, че с избора на Тръмп се свързваха големи надежди:

• че ще започне да прави "Америка отново велика";
• че ще възроди американската промишленост и ще осигури милиони нови работни места;
• че ще погледне трезво на отношенията с Русия, Китай и Иран;
• че ще се включи в решаването на близкоизточните войни, като се съобразява с резолюциите на ООН за Израел и неговата политика спрямо Палестина, нелегалното застрояване, анексирането на Голан и т.н.;
• че е представител на онази част от световната капиталистическа класа, която е срещу глобалните финансови капиталисти, която е ориентирана към развитие на промишлеността и реалната икономика, а не към глобализирането на финансово-спекулативния капитал;
• че ще направи одит на Федералната резервна система на САЩ, което ще даде шанс на 300 милиона американци да излязат от матрицата на неоробовладелството;
• че ще направи икономиката национално ориентирана срещу световната неолиберална контрареволюция...

Има и много други причини, заради които Тръмп беше определян като "извънсистемен играч".

Бях сред малцината коментатори в света, които предупреждаваха, че това може да не е истина и че по-скоро е wishful thinking, че Тръмп си е системен играч от "конюшнята" на Буш-старши, Чейни и ционизма, които предпочетоха него, вместо Хилъри Клинтън, заради лични причини.

Цялата тази "американска пролет" посред зимата продължи точно един месец и завърши преди несъстоялото й се начало, на 14 февруари 2017 г. с визитата на израелския премиер Нетаняху във Вашингтон и срещите му с Тръмп.

Преди това неочаквано дойде оставката на съветника за националната сигурност на САЩ ген. Флин, който също така не изкара на поста си /най-важният в администрацията на президента на САЩ/ един месец. Поне аз такова нещо не си спомням за последните 50 години.

Съветникът за националната сигурност е крайъгълният камък в политиката на САЩ в съвременния свят. Флин се осмели да извърши нещо немислимо.

На първо място, искаше да работи с Русия с рационален подход към общите проблеми.

На второ място, Флин заяви, че така наречената разузнавателна общност на САЩ е паразит, който трябва да бъде реформиран. Заради това се опита да подчини ЦРУ и Комитета на началник-щабовете на президента чрез Съвета за национална сигурност, т.е. имаше намерение да ограничи безграничната власт на ЦРУ и Пентагона още от времето на Буш-старши.

С една дума, Флин трябваше да определи напълно нова политика на Тръмп. Но това не се случи.

Така наречената "дълбока държава", заедно с израелското лоби, му спретнаха елементарна провокация и Флин подаде оставка, защото е имал разговор с посланика на Русия по открита линия, която, разбира се, се подслушва.

Тръмп прие оставката, а заедно с нея се отказа от надеждите за "американска пролет" и беше наместен на своето място бързо на 14 февруари, когато израелският премиер Нетаняху дойде да си вземе "плащанията". Защо?

От самото начало на президентската кампания за специалистите беше ясно, че зад кандидатурата на Тръмп застана и ционисткото лоби в Израел и САЩ, което допреди няколко години предпочиташе Хилъри. Но Моссад скрои номера на Бил Клинтън с оралната Моника Левински в Белия дом. /Да, големите проблеми на Запада се решават на такова равнище, както и назряващият скандал с педофилията в елита на САЩ/. След това обаче Хилъри и Обама започнаха пренасочване на политиката на САЩ от Израел към Иран – сключиха ядрената сделка с Техеран, свалиха санкциите, върнаха му 150 милиарда долара и т.н. Това доведе до рязко изостряне на отношенията между Обама и Нетаняху, който отдавна е затворник на историята, и изправи Израел пред екзистенциална заплаха. Даже Кисинджър заяви, че дава на Израел максимум още 10 години.

Нетаняху трябваше да търси спасение. Сигурен съм, че всички тези хакерски атаки срещу демократите, изтичанията на пощите на Хилъри и прочие скандали идваха от Моссад и техния интернетен изход Уикилийкс. Разбира се, Нетаняху насочваше "следите" към Русия и "хакерите на Путин", с което преследваше да сблъска отново САЩ и Русия и да се скрие зад този конфликт. Направо съм изумен от безпомощността на Кремъл да обясни тази елементарна политшашмалогия.

Така или иначе на 14 февруари Тръмп стана, както написаха други анализатори, "момче за доставка на Израел". Лидерът на Хизбула Хасан Насрала го нарече направо "идиот". Китайците и иранците са дълбоко озадачени. За Путин се очертава голямо поражение.

В САЩ на сцената отново са клоуни, които могат да правят впечатление само на други клоуни. Но опасни клоуни. Защо? Защото в позицията на Тръмп последва коренна промяна:

• Иран отново беше обявен за основен враг и покровител на световния тероризъм и че преди да бъде решен конфликтът Израел – Палестина трябва да бъде решен "проблемът в Персийския залив";
• разширени бяха санкциите срещу Иран и Русия;
• съобщено беше, че Башар Асад все пак "трябва да си отиде";
• Тръмп отложи срещата си с Путин до 6 месеца, въпреки че през тях динамиката ще бъде такава, че срещата може и да не се състои;
• Тръмп отказа удължаване на Договора за съкращаване на стратегическите ядрени въоръжения СНВ-3, което за Путин е удар под пояса;
• на 2 февруари представителката на САЩ в Съвета за сигурност на ООН Ники Хейли заяви, че санкциите срещу Русия няма да бъдат свалени докато Русия не върне Крим на Украйна.
• дойде и публична обида от Тръмп, че "Путин е убиец".

Всичко това не е никаква "пролет", а опит за продължение и запазване на статуквото.

Какво е статуквото:

• повече пари за богатите от джоба на бедните в САЩ;
• повече войни и провокации и нови печалби на военно-промишления комплекс на САЩ;
• повече дебилизиране на американците с фалшиво образование, фалшиви новини, наркотици и порнография;
• още по-голямо подчинение на глобалната финансокрация и ционизма.

На този фон няма значение кой ще е в Белия дом – Тръмп или Хилъри. Курсът е един и същ – разрушение и унищожение на Русия.

Собствениците на Запада имат огромен опит в тези неща. Лондон и Вашингтон разпалиха Първата, Втората и Третата /Студената/ война. Сега в Близкия Изток, Украйна и Далечния Изток започнаха Четвъртата световна война. В момента се оформят двата основни фронта – европейският и тихоокеанският.

Нито един президент, вкаран в Белия дом, не е имал никога и никаква самостоятелност. За него има само един режим – ако кривнеш от линията и се опиташ да излезеш от затвора – разстрел. Но може да си подскачаш на едно място. Тръмп започна да подскача. Това му е позволено. За повече няма никакво намерение. За всеки случай го наместиха бързо.

Ако някой си е мислел, че ще бъде различно, е глупак. Дано не са били такива в Москва и Пекин.