Срещата ЕС - 60 на 25 март в Брюксел вместо фанфари донесе няколко много неприятни факта:

• че така наречената "обединена Европа" олицетворявана от ЕС, се разпадна преди да е постигнала начално ниво на интегриране;
• че Германия, Франция, Италия и Испания искат да трансформират остатъчния ЕС в някаква нова интеграционна групировка, движеща се няколко скорости, според неясни критерии, като се опитат да създадат някакъв федерален съюз с по-тясно политическо интегриране и права на федералните власти;
• че никаква свръхдържава от ЕС не се получи и няма да се получи;
• че Лондон, както в миналото, участваше в ЕС, дотолкова, доколкото можеше да спечели и да контролира Германия и Франция и при първия тревожен сигнал се изтегля обратно на острова според принципа "спасяването на давещия се си е негов проблем";
• че провалът на наднационалното интегриране, подчинено на интересите на глобалната върхушка, изкара на сцената така наречените "популисти", които са по-голяма заплаха за глобалистите, отколкото разпадането на ЕС;
• че приобщаването на Източна Европа, в това число и на България, се диктуваше само от политически мотиви и превръщането на територията на Източна и Централна Европа в потенциално бойно поле срещу Русия;
• че от интегрирането спечели само Германия, в резултат на което се появи Четвърти Райх, който маргинализира Франция, Италия и Испания;
• че има още десетки други фактори, заради което можем да напишем, че в 60-тата годишнина от Римския договор и 70-ата годишнина от "Плана Маршал", европейският пациент умира.

Ще припомним накратко, че преди 60 години, на 25 март 1957 г., Белгия, Холандия, Люксембург, Франция, Италия и Западна Германия подписаха в Рим договора за създаване на Европейската икономическа общност с основна задача противопоставяне на СССР и източно-европейската икономическа групировка - СИВ. След краха на социализма в Източна Европа, ЕИО стана ЕС с договора от Маастрихт от 1991 г. и се насочи към "голямото европейско интегриране".

Успехът на проекта за европейския валутен съюз - Еврозоната, в началото опровергаваше скептиците, тъй като на всички се нравеше идеята за свободно движение на хора и капитали по континента с една валута в джоба, с която може да плащаш където поискаш. Стига обаче да я имаш!

Мадрид, Варшава, Атина, Лисабон, Дъблин, като "европейска периферия" се обединиха около основните 6 държави. След това разширението хукна на Изток и Юг. Но, тъй като това ставаше в рамките на неолибералния глобален капитализъм кризата беше неизбежна. По-точно кризите, тъй като финансовият срив от 2008-2009 г. в САЩ бързо се разпространи в Европа и сложи началото на нов исторически период на континента с три основни кризи: системна - на капитализма, идеологическа - на "демокрацията", и икономическа - на евроинтегрирането.

Съчетанието им, подсилено от имигрантската криза, само за една година - 2016 г., разстреля от упор онова, което се изграждаше като ЕС-60 или Европа-70. Моделът на Евросъюза се оказа априорно неработещ. Където и да погледнем, навсякъде кризи и разпадане. Еврозоната се къса по шевовете, Атина затъва в мизерия, младите испанци с докторски степени отиват да работят като келнери в Лондон и Берлин, португалските младежи търсят работа в Ангола и Бразилия, периферните страни, сред които и България, са лунен пейзаж - икономически и демографски.

Вече няма европейска конституция след като срещу нея пред 2005 г. гласува Франция, след това Холандия, което улесни и излизането от ЕС на Великобритания.

Появиха се и така наречените "популисти": Виктор Орбан в Унгария, Найджъл Фарадж - в Англия, Марин Льо Пен - във Франция, Алтернативата - в Германия, Герт Уайлдер - в Холандия, Норберт Хофер - в Австрия, и др. Разбира се, терминът "популисти" е неточен и с него се прикрива същността, че все повече хора - и отляво и отдясно, са недоволни от статуквото и от системата.

Сега "евроядрото" взима решение за "Европа на различни скорости". Но какви ще бъдат критериите и участниците в тези различни скорости:

• Белгия, Холандия, Люксембург, Франция и Германия ще се придържат към своя проект от времето на ЕИО;
• Германия, Франция, Италия и Испания искат да оформят нов политически съюз.
• Германия, Швеция, Белгия, Холандия и Австрия могат да формират мини-Шенген и колективно да затворят границите за останалата Европа, за да спрат бежанците;
• от 28-те страни от ЕС 19 влизат в Еврозоната, но от тези 19 само 10 са готови да наложат данъци над финансовите транзакции;
• Вишеградската четворка - Чехия, Унгария, Полша и Словакия, започнаха през 2016 г. въстание срещу Брюксел и се отказаха да се присъединят към обща политика за бежанците. Поискаха и структурна реформа на ЕС с връщане на пълномощия от Брюксел към националните правителства;
• през септември Гърция организира среща на южно-европейските страни - Гърция, Франция, Италия, Испания, Португалия, Кипър и Малта, с цел повече протекционистки мерки;
• Скандинавия е "блок в блока" в рамките на Северния съвет;
• България, Румъния, Западните Балкани се оказаха неадекватни и тотално неподготвени;
• появи се и групировката Португалия, Италия, Гърция и Испания, за обозначение на четирите изтерзани от дълговете южни страни - членки на ЕС;
• интегрирането на Турция отпадна въобще;

Атакуват "популистите". В Холандия изборите показаха равенство 50:50.

Президентските избори във Франция, април - май ще изправят всички от статуквото срещу Марин Льо Пен.

В Германия отново ще се стигне до коалиция на ХДС и СДП, срещу "извънсистемните" движения и партии, т.е. последен шанс са самосъхранение чрез разбиването на Европа на "различни скорости".

ЕС не само се разпада, ЕС е умиращ пациент, с който завършва определен исторически период в нейното развитие. Какво ще е поредното трансформиране или изчезване, никой не знае.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ