На 23 март 2017 г. ядреният етап на Третата световна война навлезе в нова географска фаза. От Близкия Изток и Арабския полуостров – Йемен, Сирия и Ирак, тя беше пренесена в Европа, по-точно в Украйна, където най-големите оръжейни складове в Европа още от времето на СССР – в Балакла, бяха взривени.

Последва няколкодневен огнен ад. Според някои източници в складовете се намираха над 130 000 тона различни муниции, само на 100 км от фронтовата линия срещу Донбас.

Най-напред няколко встъпителни обяснения. В наследство от СССР Украйна получи 31 арсенала за съхранение на боеприпаси. Предполага се, че в тях има над 1 млн. тона различни боеприпаси и взривни вещества, т.е. най-голямото складиране въобще в Европа.

Някои от складовете са разположени в Харковска област, сред тях най-голяма е базата в Балакла, на която се намираха 20-30 процента от всички боеприпаси на украинската армия. За да бъдат извозени е необходима цяла година като всеки ден бъдат извозвани по 100 вагона. Под земята складовете се простират на 20 км до Харковското шосе. Базата е съединена с Харков с подземна железопътна линия с дължина около 100 км.

Но в Балакла имаше не само оръжейни складове. Там имаше и работилници за профилактика на зенитни ракети. И не само на зенитни. Това обяснява и наличието на цистерни с компоненти на ракетно гориво, разхвърляни по територията на базата и потвърждава предположенията, че на базата украинската армия имаше ракетите SS-21 "Точка", т.е. ракетен комплекс с малък радиус на действие с тактически ядрени заряди. Сред разхвърляните близо и далеч от базата различни оръжия е имало източници на радиация на основата на стронций-90, цезий-137, радий-226, плутоний-239, както и различно унищожено от взривовете специализирано оборудване за измерване на радиация в различни степени.

Според договорите за разпадането на СССР Украйна трябваше да предаде или унищожи всичките си ядрени оръжия през 90-те години, но явно не е направила това. Слухове за продадено от Киев ядрено оръжие в Близкия Изток се появиха още в средата на 90-те години.

И сега, на основата на достоверни видеоматериали може да се твърди, че в Балакла беше взривено и ядрено оръжие: 1 заряд със сигурност, 2 – най-вероятно. Анализите бяха потвърдени от дневния бял взрив и звукова вълна, последвана от типичната ядрена гъба. Не е ясно дали това е случайно или преднамерено взривяване на ядрените заряди, или те са били взривени от експлозиите на друга муниция.

Наблюдаваше се и типичният плазмен дъжд, падащ от издигнатата ядрена гъба. Значи ставаше дума за ядрена експлозия.

Харков се намира северно от Донецк и Луганск, райони, където войските на Киев воюват срещу опълченците на двете републики.

Това е повече от достатъчно за извода, че режимът в Киев е складирал на базата в Балакла, и не само там, ядрено оръжие, собствено или на САЩ, за което се говореше още преди една година и че взривовете не са били случайни, защото от взрив в близост или от удар по ядрената бомба ядрен взрив не се получава. В ядреното оръжие детониращите сфери не се разделят, а се приближават с помощта на сложен механизъм за пускане на реакцията.

По този начин ядреният етап на Третата световна война навлезе на нов военен театър – украинският. Вероятно като подготовка за този взрив няколко дни по-рано се появиха съобщения за неизяснена радиация над западна Европа с източник в Норвегия, Скандинавия или в Централна Европа. Вероятно са били планирани и други ядрени взривове.

Като начало ще припомним че ядреният удар на Израел по Йемен в края на май 2015 г.

Тогава даже най-простите видеокамери уловиха протонното бомбардиране от неутронната бомба, регистрирано след първоначалния взрив.

Израел е единствената държава, която през последните години няколко пъти е използвала неутронно или друго ядрено оръжие срещу различни цели в различни държави, като по този начин се превръща, наред с основния си покровител САЩ, в ядрен престъпник.

Разпространените в интернет видеозаписи на споменатата ядрена атака в Сана ясно показваха пикселизирането, причинено от частиците от ядрената експлозия, които атакуват сензорите на камерата. Няма никакво друго обяснение за бялата плазмена топка, регистрирана малко преди колосалната детонация. Камерата никога не лъже.

Преди камерите на мобифоните или малките CCD-видеокамери бяха използвани малки флуоресцентни лампи, като детектори на ядрената радиация. Сега всеки мобифон или CCD-камера се превръща в неоспорим ядрен детектор.

Техническо обяснение е сложно, но всички експерти са сигурни, че става дума за ядрено събитие. Безусловно.

Комбинацията на пластичните лещи на камерите и фотоелектрическият им ефект, произвеждан в чипа на CCD-камерите и присъствието на голям брой фотодиоди им позволява да действат като добри детектори на високо йонизирана радиация.

С насочването на камерата или мобифона към експлозията веднага може да се определи дали е ядрена или не. Когато CCD-чипът е претоварен от извънредна радиация, ще се пикселизира, показвайки бели искри по цялата картина на взрива.

Видеото в интернет от края на май 2016 г. беше най-добрата досега демонстрация на йонна радиация, удряща рецептора на CCD-камерата. По същия начин перфектна демонстрация на ядрена експлозия може да е всеки мобилен телефон или CCD-камерна технология.

Сцинтилаторът е материал, който има качеството на луминесценция когато е подложен на йонна радиация. Луминесцентните материали, когато са удряни от атакуваните частици, поглъщат тяхната енергия и започват да сцинтилират, т.е. да реизлъчват погълната енергия във формата на светлина. На същия принцип действат и сцинтилационните детектори и броячи, като детектори на радиация. Сцинтилаторите могат също да се използват в неутронни или високоенергийни физически експерименти, рентгенова сигурност, томография, проучване на газ, скенери и гама-камери за медицински диагнози.

С насочването на камерата или мобифона към експлозията тя веднага ще определи дали става дума за ядрено или друго събитие. Обикновено три часа след експлозията, без кота нула, където радиацията остава висока за по-дълъг период от време, CCD-камерите могат да не са толкова чувствителни, за да заловят по-ниските радиационни равнища и има нужда от по-добри детектори.

Ако имате Android или Apple смартфон те имат няколко АРРС, които дават възможност да ги използвате като прости радиационни детектори или гайгерови броячи.

Ядрената атака на Израел срещу Йемен потвърждаваше, че войната не е на Саудитска Арабия, а на Израел.

Ще припомним, че през юли 2006 г., по време на операцията срещу Хизбула в Ливан, израелската армия използва така наречените противобункерни бомби. След това в почвата от бомбените кратери бяха открити следи от обогатен уран. Едновременно беше установено, че радиоактивното разпадане не се съпровождаше от гама-излъчване и образуване на цезий-137, като нивото на радиацията високо в кратерите и на няколко метра извън тях спадаше наполовина.

Най-вероятно в Южен Ливан тогава Израел използва ядрено оръжие от ново поколение. То му е било доставено от САЩ за изпитание в бойни условия. Подобно оръжие е било използвано в Ирак и Афганистан.

Отсъствието на продукти от взрива с дълъг период на разпадане и незначителното по площ радиоактивно замърсяване на местността позволява да се предположи, че се използват така наречените "чисти" термоядрени боеприпаси.

Съществуващите термоядрени заряди водят до дълготрайно радиоактивно замърсяване на местността заради реакцията от разпадането на техните ядра. Именно това поддържаше досега високия праг на използване на всички видове ядрено оръжие, в това число и с малка и свръхмалка мощност. Сега обаче може да се говори за появата на нови термоядрени боеприпаси, които рязко свалят психологическия праг за използване на ядреното оръжие въобще.

"Чистите" термоядрени боеприпаси не попадат в момента под ограниченията на нито един от действащите международни договори и формално се поставят на едно равнище с обикновените високоточни оръжия, които обаче превъзхождат с разрушителната си сила.

Тъй като в "чистите" термоядрени боеприпаси реакцията на синтеза трябва да се инициира от източник на енергия с алтернативна реакция на деленето, ключов момент става замяната на съществуващия с мощен и компактен детонатор с малки габарити.

Може да се предполага, че основните поразяващи фактори на новото ядрено оръжие е мигновеното гама-неутронно излъчване и ударната и светлинната вълна, като проникващата радиация ще бъде сравнително незначителна. Новото оръжие ще се използва вероятно за въоръжаване на високоточните крилати ракети и авиобомби като мощността му ще варира от един до стотици и повече тонове тротилов еквивалент. Това ще даде възможност да се използва "чистото" оръжие избирателно за поразяване на обектите на противника, разположени както на открита местност (в това число и мобилните комплекси балистични ракети), така и на укрепени цели, без дълговременно радиоактивно замърсяване на местността. За унищожението на обекти на дълбочина над 300 метра ще се използват термоядрени заряди с мощност от 100 и повече килотона.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ