Ще започнем с едно събитие, което остана "незабелязано".

В средата на март Владимир Путин, Сергей Шойгу, Дмитрий Медведев и Сергей Иванов посетиха най-новата полярна военна база "Трилистник" в Арктика, на острова Земя на Александър, която е най-голямото ръкотворно съоръжение над 80 градуса северна широчина.

Самата база е последно постижение на военно-инженерната мисъл и енергоспестяващи технологии и може да осигури автономна работа на военния персонал в течение на година и половина. Общата й площ е 14 000 кв. метра. На тази територия се разполагат жилищни помещения, кинотеатър, билярд, оранжерии, параклис. Базата е надеждно укритие от суровата външна среда за персонала от 150 души. Строежът е във формата на кленов лист, което позволява на персонала да се движи вътре без да излиза навън, където температурата често е минус 50 градуса.

На първо място, базата се разглежда като защита на руските интереси в Арктическия район, в който се съсредоточени основните запаси от редица важни полезни изкопаеми, които са определящи за развитието на икономиката на Русия. Стойността им в района се изчислява на 30 трилиона долара.

Но малко хора обърнаха внимание на втората част от визитата на Путин, Медведев и Шойгу – че базата защитава някакъв суперохраняем обект от външно нахлуване.

Какво всъщност ще охраняват руснаците в тази най-северна точка на огромната си територия?

Ще припомним, че преди три години се появи малка информация, че руснаците са намерили там "нещо". Преди две години пък се появи информация от датски източник, че руснаците "най-вероятно са намерили нацистка база за подводници на острова Земя на Александър в Арктика, че руснаците са възстановили базата и са разположили в нея някакво суперсекретно оръжие, което няма аналог в света".

Тогава други си спомниха, че още през септември 1944 г. на острова Земя на Александър е била направена сензационна находка – подземна подводна база за немските подводници, което отговаряше на писанията в мемоарите на адмирал Карл Дьониц: "Като правило тези съоръжения се деляха на боксове за по 3-4 подводници. Боксовете бяха отделени един от друг с дебели железобетонни стени. От страната на морето всеки от тях беше защитен с мощни щитове – врати. Дебелината на покритието надминава 8 метра. В тези суперзащитени бункери подводниците преминаваха всички етапи на подготовката".

Въпросите се появиха за базата, когато стана ясно, че във втората част от визитата на Путин, Медведев и Шойгу те са се спуснали в загадъчна огромна ледена пещера на острова Земя на Александър, където са били напълно сами. Повече никой не е пуснат. Какво правеха там и какво разглеждаха?

Наистина много тайнствени неща стават в Русия.

Нещата обаче може да не са толкова загадъчни и странни, ако се вземе предвид, че Русия, в отговор на придвижването на американската противоракетна отбрана в Европа започна да прехвърля сили и базиране в Арктика. Защо именно в Арктика? Защото това е важна част от подготовката на Русия за ядрена война.

Арктика в това отношение играе за Русия ключова роля. Това е единственото направление, където САЩ не могат да разположат предните райони на своята ПРО в близост до руските граници. А това означава, че няма да имат възможност да свалят руските междуконтинентални ракети, когато те полетят към САЩ през Северния полюс. И именно в този район на Арктика ще бъдат разположени руските атомни подводници, които в случай на война ще бият по територията на САЩ през Северния полюс.

Американците ще са напълно беззащитни, защото между руските подводници и континенталните САЩ няма да има почти никаква ПРО. Освен това американският флот и противоподводната авиация няма да могат там свободно да следят руските подводници. Този район ще бъде закрит за НАТО. Заради това Москва разполага в Арктика допълнителни въоръжени сили. Ще бъдат построени и летища, на които руските далечни бомбардировачи ще кацат за дозареждане. По този начин те ще могат, преодолявайки Северния полюс, да долетят до районите на пуска на носените от тях крилати ракети. Стратегическата авиация и без да каца междинно ще долети до САЩ през Арктика.

Дали споменатите нацистки бази от времето на Втората световна война вече са приспособени за руските атомни подводници и какво е това суперсекретно оръжие, което се крие под ледовете на Земя на Александър, е отделен въпрос. Но обикновено става изтичане на информация за такива важни обекти чак когато те са построени и са влезли в експлоатация. Значи, тази база вече е в действие.

Но арктическите операции на руските въоръжени сили едва започваха. На 17 април бомбардировачите Ту-95МС извършиха въздушно патрулиране над неутралните води в близост до Алеутските острови срещу Аляска. Два руски бомбардировачи, можещи да носят ядрени заряди, прелетяха на 160 км от американските острови Коджак и на 450 км югозападно от базата на ВВС на САЩ на Анкоридж.

За прехващането на руските самолети са излетели американски изтребители от пето поколение F-22 Raptor. На следващия ден – 18 април, руските самолети са изпълнили втори полет, но този път американските изтребители не са ги съпровождали. Намирали са се доста далеч и просто са демонстрирали присъствие. Защо?

Защото най-вероятно руските Ту-95 са били оборудвани със защитната електронна военна система "Хибини", наричана супероръжието.

"Хибини" се появи когато на 17 април американските самолети са приближили руските над неутрална зона, руснаците са стартирали "Хибини", която се появи на 12 април 2014 г. Какво се случи тогава?

На 12-14 април 2014 г., в разгара на кризата около Крим, в Черно море, се разиграваше една странна, но изключително важна военна операция. На 12 април самолет на руските ВВС Су-24 /модификацията не беше уточнена/ извърши така нареченото облитане на американския ескадрен миноносец "Доналд Кук", който е оборудван с най-новата американска многофункционална бойна информационно-управляваща система Aegis и е въоръжен с крилати ракети Tomahawk. Aegis и ракетите SM-3 са основата на цялата американска ПРО. Особено Aegis.

На 14-и април Пентагонът излезе с неочаквано емоционален коментар и изявления за станалите събития. Неговият официален представител заяви: "Тези провокационни и непрофесионални действия на Русия не отговарят на нейните национални правила и предишни споразумения за професионално взаимодействие между въоръжените сили на двете страни." От Пентагона уточниха, че руският самолет С-24, който най-вероятно не е имал на борда си бойно въоръжение, 12 пъти е прелетял в близост до кораба на САЩ в събота – 12 април, когато той се е намирал в международни води, недалеч от бреговете на Румъния.

Инцидентът беше повече от странен. Какво толкова, че невъоръжен фронтови бомбардировач Су-24, от не най-последно поколение, е прелетял даже 12 пъти над най-новия въоръжен до зъби специализиран в ПРО есминец на САЩ. Нали по времето на противостоенето между СССР и САЩ такива облитания от самолети на корабите на двете държави ставаха практически при всяка среща на вероятния противник. Какво толкова се случи този път и какво толкова ядоса или по-скоро изплаши американците.

Нещо повече. Според някои информации, след този инцидент "Доналд Кук" спешно е влязъл в румънско пристанище и там 27 души от неговия екипаж са написали молби за уволнение или направо са напуснали кораба.

Косвено това беше потвърдено и от изявлението на Пентагона, в което се твърдеше, че тази акция е деморализирала екипажа на кораба. Но и тук нещо не беше наред.

Проблемът е в това, че този есминец е от типа Арли Берк и се отнася към класата на многоцелевите бойни бързоходни кораби, предназначени за борба с подводници, летателни апарати /в това число и ракети/, кораби на противника, както и за охрана на корабни съединения или конвои от кораби при преминаване през морето. На въоръжение този кораб има зенитни установки Фаланкс и 74 ракети RIM-66 и SM-2, Стандарт 2.

С други думи специализацията на този кораб е борба не само с такива цели като бомбардировачите Су-24, но и с много по-сложни цели, които имат много по-висока скорост и маневреността им не е ограничена. Срещу Су-24 американските моряци трябва само да си седят на пултовете, да си включват ПРО за работа в приближени максимално до реалните бойни условия и да отразят "атака" на вероятния противник. Но не! Екипажът е бил дотолкова деморализиран, че 27 души са написали заявления за напускане.

Какво всъщност се случи на 12 април в неутрални води на Черно море в близост до бреговете на Румъния?

Вероятно отговорът се криеше в неизвестното дотогава название "Хибини".

Всъщност не е толкова неизвестно. Според енциклопедията Хибини е горски масив на Колския полуостров в Мурманска област, разположен на 150 км северно от Полярния кръг. Но, разбира се, не от този Хибини е бил изплашен екипът на американския есминец.

Защото "Хибини" е най-новият руски комплекс за радиоелектронна борба, който ще се монтира на всички перспективни руски самолети. Данни за него не се намират, освен написаното, че Су-24 вече го е използвал на учения в Бурятия. Нищо друго не може да деморализира военния човек повече от неговото собствено безсилие.

Ситуацията на този фон би могла да изглежда по следния начин. На 10 април 2014 г. споменатият американски есминец е влязъл в неутрални води на Черно море за провеждане на акция за застрашаване и демонстрация на сила във връзка с твърдата позиция на Русия спрямо Крим и Украйна. Преди това, в нарушение на конвенцията от Монтрьо, в Черно море се намираше друг американски ракетен есминец "Тракстан".

Реакцията на Русия беше спокойна, но убийствена. На 12 април руснаците оборудваха за облитане в неутрални води невъоръжен Су-24, но с "Хибини" под крилото.

След това нещата вероятно са се развивали по следния сценарий. "Кук" отдалеч е засекъл руския Су, дал е на борба бойна тревога и радарите са изчислили курса на сближаване с целта. "Иджис" е управлявала системите за насочване. И изведнъж, край! Всичко е изгаснало. "Иджис" не работи, екраните са мътни, не показват нищо, даже ракетите "Фаланкс" не могат да получат целеуказание. Су-24 през това време е прелетял над палубата на "Кук", направил е разгръщане и е симулирал ракетна атака срещу кораба. След това е отлетял и е надлетял с нова атака. Така още 10 пъти!

Всички опити на моряците и техниците на "Кук" да съживят "Иджис" и да дадат целеуказания на своята противовъздушна отбрана са били напразни. И чак когато Су е изчезнал над далечния бряг, екраните на кораба са оживели и системите добросъвестно са отчели чисто априлско небе, без никакви чужди атакуващи самолети и т.н.

Резюмирайки, най-вероятно, след като Су-24 е включил в близост до "Кук" своята нова система "Хибини", цялата противовъздушна отбрана на кораба е излязла от строя. Руснаците са проверили ефективността на работата на своята система цели 12 пъти, като 12 пъти са симулирали атака срещу американския кораб. И през цялото това време екипажът на кораба не могъл да реанимира загасналата "Иджис". Тя е заработила чак когато Су-24 е отлетял към своята база.

Тогава американците са разбрали своето безсилие срещу този нов комплекс от радиоелектронна борба, монтиран на най-обикновен бомбардировач и 27 от тях са написали рапорт за слизане на брега и излизане от флота.

Като допълнение дойде и информацията, че "Хибини – У" е нов уникален комплекс за радиоелектронна борба, предназначен за монтиране на самолетите на фронтовата авиация на руските ВВС. Специалистите по радиоелектронна борба могат да изчислят местоположението на радиоелектронните средства на противника за елиминиране, да ослепят чужди радари, да потушат радиофар за смущения, което прави невъзможна работата на апаратура, в това число и на "Иджис", която е основата на американската ПРО.

Дали точно след 3 години, този път срещу Аляска, не се разиграваше подобен сюжет?