Докато вниманието на света през юни беше съсредоточено върху Сирия и в Катар, незабелязано остана най-важното събитие за последните години, а именно срещата на Шанхайската организация за сътрудничество /ШОС/ в столицата на Казахстан /Астана/. Без излишен патос това е поредното историческо събитие, което променя световното съотношение на силите.

Към ШОС се присъединиха Индия и Пакистан, като по този начин руско-китайският съюз се превръща във велик Евразиатски съюз.

В началото ШОС беше съюз на Русия и Китай, след това бяха приети Казахстан, Таджикистан, Киргизия и Узбекистан, сега двете ядрени държави Индия и Пакистан. Още четири държави бяха наблюдатели – Афганистан, Беларус, Иран и Монголия, три поканени – Бангладеш, Египет и Сирия, шест партньори по диалога – Азербайджан, Армения, Камбоджа, Непал, Турция и Шри Ланка.

Вероятно следващите пълноправни членки ще са Иран, Египет и Турция.

По този начин основната част на Евразия е обединена от три блока – два икономически: Евразиатската икономическа общност и Новият копринен път, и една политическа – ШОС.

Разширението на ШОС означава, че тя става чадърът над проектите за икономическо интегриране на Евразия в едно цяло. Сегашното разширение е важно, тъй като Индия и Пакистан притежават ядрено оръжие. Населението на Индия е 1,3 млрд., а на Пакистан – 200 млн. Заедно с тях населението на ШОС е над 3,1 милиарда, т.е. половината от населението на планетата, с площ от 344 млн.кв.км – една четвърт от сушата на Земята.

Делът на ШОС – в сегашния му вид в световния брутен продукт е 30 процента. Ако добавим и колосалния промишлен потенциал, наличието и достъпността на ресурсите, и неизчерпаемият човешки капитал, ще получим икономически блок, който е много по-силен от всичко създадено досега на Запад в тази посока.

Тези два полюса са и олицетворение на двете основни сили и тенденции в глобалната геополитика.

На Запад – където залязва слънцето, е период на дезинтегриране, на безпрецедентна криза и морален упадък.

На Изток, където изгрява слънцето, се формира съвършено нов модел на сближаване на страните, народите и техните интереси – ШОС.

Това са двете основни геополитически тенденции – дезинтегриране и интегриране, разпадане и сближаване, центробежност и съсредоточаване.

Разбира се, на ШОС и другите два икономически блока предстои да изминат дълъг път – вероятно до края на ХХІ век, за да постигнат съчетаване на общите интереси и ценности. Но важното е, че налице е разбирането, че Голяма Евразия е противовес на Запада и на ЕС.

Предстои огромна работа. Но и проектът на експанзията на Голяма Евразия ще е различен от известните досега на Запад и Изток форми на интегриране.

Нова Голяма Евразия няма да се занимава с присъединяването на отделни страни. Става дума за сътрудничество на равнището на континенти – Евразия, Северна Америка, Южна Америка, Африка, Австралия, като по този път ще бъде решен и главният проблем, пречещ на бързото реализиране на проекта Евразия, тероризмът и радикализмът в Близкия Изток. Именно той сега се решава в Сирия, Либия, Ирак и т.н. Сблъсъкът е на глобално равнище между Запада и Изтока.

Тази геополитическа перспектива поставя много сериозни въпроси и пред Евросъюза. Сегашната концепция за ЕС е изчерпана отдавна. До края на тази година ще стане ясен механизмът за излизането на Британия от ЕС. Вероятно ще се изяснят и контурите на новата концепция на ЕС – на две равнища или скорости, или разпадане на организацията.

Но това са вторични въпроси на фона на основния. ЕС е в пълномащабна криза на концепцията за своето развитие и под влиянието на вътрешни и външни фактори е принуден да се променя. Но надеждите не са големи.

Ако се погледне политическата карта на света в нейната евразиатска част, Европа е провинция спрямо центъра на големия континент Евразия. От тази гледна точка пред Европа стои въпросът дали ще се признае за част от Евразия или не. Готова ли е на такава крачка?

Какво всъщност днешна Европа може да предложи на човечеството? Техника и промишленост – много по-добре те са развити в Япония, Южна Корея, Китай. Култура? Това е голямата криза на Европа в ценностите, религията, морала, науката. Все още има някакви позиции, но върви надолу. Демографията – Европа върви към изчезване за сметка на имигрантите и техните многодетни семейства.

Заради това за Евразия, която е голямата промишлено-икономическа и технически зона, Европа е твърде малка за големите проекти на бъдещето.

Всъщност ШОС е предвестник на краха на апендикса Европа.

На този фон няма изненада в поредното рязко изостряне на ситуацията в Сирия и в Катар.

На 18 юни изтребител на САЩ свали в сирийско въздушно пространство сирийски военен самолет, което по същество е акт на война срещу Сирия. И преди това американците няколко пъти нанасяха въздушни удари по правителствените сили и техните съюзници.

Русия вече не може да мълчи и прекрати меморандума със САЩ за предотвратяване на инцидентите на полетите на авиацията в операциите в Сирия. От този момент всеки самолет на коалицията, ръководена от САЩ, на Запад от реката Ефрат ще се счита за законна въздушна мишена за руските С-330, С-400 и изтребители.

Това е и реална перспектива за началото на Трета световна война между двете основни групировки – руската, сирийската и иранската – от една страна, и САЩ и техните съюзници и Израел – от друга.

Защо "на Запад от Ефрат"? Защото именно в този район САЩ искат да попречат на сирийците да си върнат основните нефтени и газови залежи, които ще са жизнено необходими за възстановяването на страната след войната, което ще струва най-малко 200 милиарда долара.

За да няма недоразумение Москва съобщи, че в Сирия ще проведе ракетни стрелби и даде техните координати, които съвпадаха с по-нататъшното придвижване на сирийските правителствени войски.

До края на юни – също "съвпадение" – в рамките на учения в Русия на бойни полеви позиции се изнесоха десет ракетни полка с Топол и Ярс. Количеството на задействаните ракети обаче е необичайно. Десет ракетни полка, това са 90 пускови установки, практически целият арсенал на балистичните мобилни ракетни комплекси. В началото на 2017 г. Русия имаше 18 мобилни комплекса Топол-М и 78 комплекса с ракетите Ярс.

На този фон започна и войната за газа на Катар. Катарският газ е нужен на САЩ, Англия и НАТО. Но той е нужен и на ШОС. Голямата енергетика е преди всичко голяма независимост.

Какво ще стане с Катар? ШОС или НАТО? Това е важна част от голямата картина.

Путин, който обикновено трябва да се чете между редовете и никога не отправя упреци до момента, в който може да избегне даже видимостта от конфликт, сега открито заяви, че САЩ искат да унищожат Русия. Това в този случай трябва да се разбира, че Русия вече е в състояние на война със САЩ.

На 19 юни лидерът на Китай Си Цзинпин пък заяви, че близките 10 години ще са за БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка – златна епоха.

Това са двете крайни точки на Евразия, която вече е във война и която дава на човечеството нова алтернатива за развитие.

Кой кого? Ще видим