Анализ - прогноза СТРОГО СЕКРЕТНО

Лицето Бойко Борисов е най-голямата заплаха за националната сигурност на България. Неговите телодвижения по всички въпроси са смъртно опасни за съществуването на държавата и нацията, в това число и напълно сбърканата и престъпна политика по отношение на бежанците и имигрантите, един от най-важните проблеми на България и Европа за следващите десетилетия.

Досега кризата ни избягваше, тъй като даже талибаните предпочитат да заобиколят това мафиотско свърталище насред Балканите. Но от есента кризата ще избухне с пълна сила в целия ЕС и ще се върне и в България с паянтовите ограбени оградки на лумпен-патриотите.

Само за първите три месеца на 2017 г. в Европа са влезли над 30 000 имигранти, 80 процента от които през Италия - съобщава сътрудничещата с ООН Международна организация по въпросите на миграцията – IOM. Във всеки пореден месец те са били повече отколкото през първите три най-лоши месеци на 2015 г. Сегашната тенденция е още по-сложна, тъй като през лятото броят на бежанците рязко нараства заради по-доброто време и по-спокойното море.

До края на 2017 г. миграцията ще бъде преди всичко икономическа и политическа заради подпалената от САЩ, Англия, Франция и Израел "арабска пролет" и подклажданата от тях война в Сирия. Те са зад кулисите и са основен източник на тероризма в Европа, приписван след това на различни мюсюлмански групировки.

Дестабилизирането на Европа има само една цел – да принуди европейските правителства да се включат във войната срещу арабския свят.

Разбира се, тази картина има още много аспекти, на които неведнъж сме се спирали.

Бежанците и имигрантите са един от най-чувствителните проблеми за сегашната кондиция на Европа: миграцията, две основни причини – икономическа, т.е. прииждащите от Нигерия, Гвинея, Бряг на слоновата кост, Либия, Пакистан и Бангладеш, и военнополитическа, заради войните в Либия, Ирак и Сирия.

Европейският правен режим по този въпрос се гради върху два документа, които съвсем не са в рамките на съвременността: Женевската конвенция от 1951 г. и така наречените Дъблински регулации.

Конвенцията определя статута на бежанците и във ключовия член 33 забранява тяхното връщане /не може да бъдат връщани и лодките с имигранти/. Тя се появи във времето, когато тези случаи бяха рядкост. Но при масова миграция конвенцията направо парализира целевата държава, която е задължена да приема всяка молба за азил.

Вторият документ, въпреки че е само отпреди 10 години, се оказа още по-несъвременен. Според Дъблинските регулации, да разгледа молбата на бежанеца е длъжна първата страна от ЕС, в която е влязъл потенциалният имигрант. На практика това обременява много страните от Южна и Източна Европа – предимно Гърция и Италия, защото всички имигранти, които са преминали през първите държави трябва да бъдат върнати именно до тях, т.е. където са влезли в ЕС.

Заради това се появи и идеята за временно приемане на имигрантите от Италия и Гърция, което де факто отмени действието на Дъблинските регулации. Става дума за разпределението им между страните от ЕС пропорционално към техния брутен продукт и брой на населението. Това обаче срещна съпротивата на Унгария, Полша, Чехия и Словакия.

Стоварването на цялата вина за кризата върху Брюксел обаче този път не е точно. Причината за първата кулминация бяха разпалените от САЩ и Израел преврати и войни в близкоизточните и северноафрикански държави.

През 2011 г. след убийството на Муамар Кадафи фактически изчезна либийската държава, което отвори широко пътя към Европа за африканските мигранти. Досегашното кумулиране на тези вълни донесе в Европа над 2 милиона бежанци.

Ключов момент в тази афера беше решението на Ангела Меркел да покани "всички мигранти в Германия", след което там само до края на 2015 г. влязоха 1 милион мигранти. Оттук е и становището на Словакия, Унгария, Полша и Чехия, че цялата вина за кризата е на Берлин, без чиято покана това нямаше да се случи.

Но през лятото на 2015 г. Меркел не канеше всички, а само декларира, че Германия ще разглежда идващите от Сирия молби за признаване на бежански статут, което се дължеше на тогавашната позиция на Берлин срещу законното правителство на Башар Асад, независимо откъде този сириец е влязъл в ЕС. Това беше грубо нарушение на Дъблинските регулации. По същото време 100 000 бежанци бяха струпани в лагерите на Унгария, над 300 000 – в Гърция и Македония.

Така или иначе, Меркел би трябвало да знае какви ще са последиците от нейната неразумна покана, което веднага се изрази в спадащия й рейтинг.

Веднага започнаха нови политически сметки, откъдето дойде и идеята за разпределение на мигрантите. Не ставаше дума за онези, които вече са в Германия, а за около 160 000 в Италия и Гърция.

Самата програма за разпределение на мигрантите от септември 2015 г. няма никаква правна стойност, тъй като в Съвета на Европа беше приета с квалифицирано мнозинство, а не както е необходимо – с пълно и без задължителните в тези случаи консултации в Европарламента. Заради това Словакия внесе жалба в Европейския трибунал срещу това разпределение.

Това обаче не попречи на Димитрис Аврампулос, комисар на ЕС по въпросите на миграцията и вътрешните работи, да заплаши Полша и Унгария, че, ако не започнат да приемат мигранти в рамките на разпределението, Еврокомисията ще започне срещу тях процедура за нарушаване на съюзните закони и в края на краищата двете страни да получат финансови глоби.

Заради фиаското на системата на разпределение Малта, която беше временно управляваща ЕС от началото на 2017 г., през май предложи трайна система за подялба на мигрантите. Тя предвижда три степени на миграцията, като при всяка ще се включват различни инструменти, едва вторият ще задвижва доброволен механизъм за разпределение, а третият ще налага безусловно неговото прилагане.

Предложението на Малта за автоматични стимули и наказания се хареса на Берлин. За всеки неприет мигрант под определената квота, съответната държава ще плаща 60 000 евро пет години. Но, ако приеме мигрант над тази квота, държавата ще получи същите пари от целевия фонд.

Това обаче е далечна перспектива. Засега Еврокомисията подкрепя най-бързото депортиране до страната на произхода. Тук обаче резултатите са слаби. Според IMO от 1 млн. кандидати, чийто молби са били отхвърлени през 2015 г. и 2016 г., до своите страни не са се върнали даже половината.

През март 2016 г. беше подписан договорът с Турция. Той предвижда, че срещу 6 милиарда евро, сваляне на визите и подновяване на преговорите за присъединяване, Анкара ще направи всичко, за да спре мигрантите от Близкия Изток към Европа. Освен това ще приеме обратно всеки нелегален мигрант, който е влязъл в ЕС през Турция, което ЕС ще приеме същия брой бежанци, но директно от Турция, която разбира се е удар срещу нашенските трафиканти.

Турците старателно контролират своя бряг, заради което броят на имигрантите падна от няколко хиляди дневно до 200 седмично.

По-лошо обаче е при обещанията на ЕС. Парите тръгнаха към Турция, но обещанието за сваляне на визите едва ли ще бъде решено в обозримо бъдеще. Заради това турското правителство предупреди, че ще спре да изпълнява своите задължения от средата на юни и ще отвори границите, което може да доведе до по-голяма миграционна вълна от 2015 г.

На територията на Турция според официални данин има в момента над 2,5 млн. мигранти, предимно от Ирак и Сирия. Анкара им дава масово гражданство. Според Червения полумесец половината от тях няма да тръгнат на Запад, тъй като искат да се върнат в своите страни. Освен това през последните месеци с успокояването на ситуацията в Сирия, бежанци оттам реално няма.

Турския модел се опитва да внедри и Италия. Рим се страхува от гладова катастрофа в Сахарна Африка това лято, която ще изпрати стотици хиляди към Европа. Договори се с либийското правителство, което обаче не контролира даже столицата на страната и му помага в изграждането на бежански лагери в Либия, в които ще се разглеждат молбите на бежанците, но в тези лагери условията са фатални, а изпращаните пари изчезват в джобовете на корумпирани служители и на местната мафия, на трафиканти на хора.

Според някои експерти такива двустранни договори на ЕС със съседните страни са единственият начин за решаване на проблема. Но това е дяволска дилема – или ще се договорят с лидери като Ердоган, или ще се придържат към европейските ценности и ще приемат 10 млн. мигранти.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ