Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07
'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Анализ - прогноза СТРОГО СЕКРЕТНО
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Краят на великата лунна лъжа и измама
09.2017

Обикновено на това място публикуваме анализи за голямата политика и геополитика и най-сложните аспекти на съвременните международни отношения. Сега обаче публикуваме един от последните анализи за великата лунна измама на американците, т.е. за техните "полети, кацания, разходки, излитания обратно" и т.н.

По онова време, през 70-те години на ХХ век, когато вече имах солиден журналистически стаж, лунната надпревара беше най-важната политическа тема, гвоздеят на съперничеството между СССР и САЩ. Кой пръв ще кацне на Луната беше въпросът на въпросите. Американците "кацнаха", СССР се отказаха от полетите до Луната.

Това беше и битка между социализма и капитализма, между техните научно-изследователски потенциали и промишлености.

След полета на Гагарин СССР зае водещото място и постоянно го укрепваше. Имената на съветските космонавти се знаеха от хората по земята, както и поредният номер на ракетите Союз или Салют.

САЩ губеха и в надпреварата във въоръжаването и слизаха от сцената. И именно в този момент прибягнаха към колосалната лунна лъжа.

През изминалите оттогава години и най-вече през последните 15, бях сред малцината анализатори по света, които не само оспорваха, но и доказваха лъжата на американците, че били кацали на Луната с някакви астронавти, въпреки че въобще не бяха облитали Земята, като за първи път направиха това чак с техните Совалки.

Заради това, доста неочакавно за мен, в световните интернет търсачки и енциклопедии се появих не заради своите политически и икономически анализи и прогнози, а заради разобличаването на лунната измама.

За да стигнем до днешния момент, когато САЩ, вече полуофициално, чрез Дейвид Гелернтер, професор от Йейл, съветник на Доналд Тръмп по науката, заяви, че САЩ никога не са кацали на Луната и че няма да могат да полетят до 2030 г. и на Марс, "тъй като даже на Луната не са могли да кацнат". Добави, че "мисията Аполо е най-голямото мошеничество в историята на човечеството и още по-голяма глупост от концепцията на глобалното затопляне".

Всъщност нищо ново. По-скоро въпросът е как можеха САЩ толкова дълго да лъжат и мамят, макар че и тук няма нищо изненадващо – в това са специалисти. Цялата им история е една огромна лъжа.

Оспорването на полетите до Луната вървеше успоредно с лъжата. Постепенно се появиха няколко филма за лъжата, и няколко сериозни разработки на руски специалисти – А. Попов: "Американците на Луната", и Ю. Мухин: "Космическата афера на САЩ". След тяхното прочитане човек наистина трябваше да бъде дебил, за да продължава да вярва в американските лъжи. Но имаше и такива.

Преди около 20 години и аз започнах да давам своя скромен принос в рамките на здравия разум за разобличаването на лунната афера. Помагаше ми едно обстоятелство, като журналист – международник в официоза "Работническо дело" - най-важният в българската журналистика, знаех по какъв начин се координира инфромацията между София и Москва, и между секретариатите на ЦК на БКП и ЦК на КПСС. Съгласуването беше на най-високо равнище в Москва, София, Прага, Берлин, Варшава и т.н.

Тук нещата бяха много странни. В ръководството на СССР не биха могли да не знаят, че американците лъжат, че използваха старата хватка – колкото по-голяма, нагла и мащабна е лъжата, толкова по-лесно хората вярват в нея. Това си е чиста психология и до днес. Но в този случай ставаше дума за измамата на всички векове, в която участваха не само САЩ, но и... СССР. Съветската, а и българската пропаганда, по онова време, която постоянно разработваше американците, този път премълча епохалната измама на "основния враг". /В бъдеще може би ще се спра и на този момент./

Признанието на споменатия Дейвид Гелертнер беше предшествано от интервюто на смъртния одър на американския режисьор Стенли Кубрик /автор на филма "Космическа одисея – 2001"/, който си призна, че по поръчка на НАСА е снимал в студио "някои кацания, разходки, излитания на астронавтите на Луната". Но без лоша умисъл. Просто НАСА не са били уверени, че предаването от Луната ще има достатъчно добро качество. Значи, все пак са кацали, а на Земята само са дублирали за всеки случай онова, което става там, заради зрителите. Поредна наглост.

Никакво кацане, никакво излитане, никакви луномобили и прочие реквизити никога не е имало.

През последните години често обяснявах основни моменти от лунната измама. Тук ще припомня само, че в средата на 60-те години, а и до днес, САЩ не бяха в състояние да създадат такъв мощен кислородно-керосинов двигател, като F-1. На Сатурн-5 бяха даже 5. Нещо повече. В края на 90-те години Русия продаде на САЩ почти два пъти по-слабите двигатели РД-180, също работещи на кислород и керосин, поне да имат нещо.

Реално "Сатурн" беше летяща външна опаковка – тенекия, чиято цел беше да се създаде впечатлението на свръхмощния носител, който носи хората към Луната. Астронавтите въобще не излитаха с ракетата, а бяха спускани с асансьор в подножитено на площадката, където престояваха няколко дни и бяха транспортирани до океана, до мястото на своето "приводняване", за да излязат от ламаринената капсула свежи "като краставички", въпреки че би трябвало да изглеждат като хора, които дни са се борили за оцеляване в космоса за своя живот.

Изчезнаха и оригиналните видеозаписи на първите крачки на хората на Луната, записът на телеметрията на данните за здравето на астронавтите Армстронг и Олдрин, общо 700 кутии ленти. Последва и изчезване не само на кино – в теледоказателствата на мисията на Аполо 11, но и на всички единадесет полета на програмата Аполо, общо 13 000 ленти, въпреки че именно тях светът аплодираше и се удивляваше как американците забучват своя флаг на Луната, нищо че се вееше от течението в земното студио, събираха камъни и се качваха обратно към Земята, която висеше на един от брезентите на студиото, изрязана от картон. Триумф на САЩ за всички времена и народи. Химнът, дясна ръка върху ляво сърце...

В СССР обаче не всички вярваха на мошеничеството. Генералният конструктор Мишин, сменил починалия Корольов, по време на прекия репортаж повтаряше: "Това е невъзможно. Аполо не може да излезе от земната орбита и да тръгне към Луната". Прав беше човекът. Но в Кремъл бяха по-големи специалисти и направиха търговия със САЩ.

В наше време споровете отново се разгоряха с напълно логични въпроси:

  • защо сенките на лунните камъни се събират под ъгъл, въпреки че сенките от Слънцето винаги са успоредни. Дали не е от прожекторите в студиото;
  • защо повъхността на Луната беше осветена неравномерно, въпреки че Слънцето трябва да я залива еднакво. Май не са имали достатъчно прожектори;
  • защо на снимката на първата следа на Армстронг на Луната има смачкана хлебарка. Санепидът не си е свършил работата в студиото;
  • защо на Луната астронавтите скачат 50 см, въпреки че трябва да скачат до 2 метра;
  • защо се возеха в някакъв луномобил, който не би могъл да се побере и в разглобено състояние в кацащия модул. Или извънземните им го бяха докарали;
  • защо на лунното небе нямаше никакви звезди. Или защото Вернер фон Браун не знаеше как ще се виждат от там, за да ги закачи на споменатия брезент в студиото;

На стотици други "защо" се спирах в миналото – /виж архива на "Строго секретно"/.

И така нататък, и така нататък. Лъжи без край. Една от важните беше, че за да минат през радиационния пояс Ван Алън и да се спасят от радиацията американците трябваше да имат скафандри с дебелина 80 см, а не имитация, покрита с алуминиево фолио. Днес е ясно, че преодоляването на пояса около Земята е непреодолимо нещо.

Заради това през тези години бях сред твърдите скептици, които по-скоро биха повярвали че Христос е ходил по вадата, отколкото че американците са ходили по Луната.

Днес лъжата вече е полуофициално призната от САЩ. Но защо именно сега? Най-вероятно подготвят човечеството за евентуалното публикуване на договореностите между тогавашната номенклатура на СССР и олигархията на САЩ. Но Брежнев не беше такъв идиот като Горбачов и би трявало да е записал нещо в някой договор, /което не оправдава неговото съучастие/. Всеки договор има срок на давност. Вероятно през 2018-2019 г. той изтича и готвят неговото разсекретяване в Москва. Ако междувременно китайците наистина не кацнат първи до Луната, и на предадат оттам първите истински крачки на човечеството.

...

 
       READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ 
 

 More from Strogo Sekretno
 

 Issue 267, Sept. 2017
Преводачи за "Строго секретно"
Проектът "Строго секретно" от над 25 години е пионер в света с независимия и паралелен анализ на международните отношени...
    Българите: идиотизъм без граници
Основният продукт на съвременна България е идиотизмът. След влизането ни в ЕС BG-идиотизмът стана без граници. По този н...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2024, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com