Световна икономика

"Златните" телодвижения на Германия на пазара на златото продължават.

В края на 2016 г. немската Бундесбанка заяви намерението си да върне вкъщи половината от своите златни резерви до 2020 г. Но се справи доста по-рано от планираното с три години.

Германия, според официални данни, разполага с най-големия златен резерв в света /след САЩ/ от около 3380 тона, чиято стойност се оценява на повече от 120 милиарда евро.

Според Бундесбанката от 23 август 2017 г., Германия вече е върнала 91 тона злато от Париж, с което е ликвидирана напълно своите златни запаси във Франция. По този начин Берлин постигна поставената цел да съхранява половината от златните си резерви в страната, като остави в САЩ и Лондон съответно 1238 и 432 тона злато. Според Бундесбанката изборът на Тръмп за президент или излизането на Англия от ЕС няма никакво значение по този въпрос.

Но има предположение, че извеждането на немското злато от Париж има за цел до предотврати неговия арест от кредиторите на страните от еврозоната в случай на крах на зоната.

Така стигаме до същността на нещата – дали еврозоната е пред фалит.

За разлика от Германия нещата в другите страни-членки на ЕС вървят от лошо към по-лошо. Така например Федералният конституционен съд на Германия поставя под съмнение пълномощията на антикризисната програма на Европейската централна банка. С това решение Конституционният съд постави черта под делото, което продължи над три години. Причина за неговото откриване стана заявлението на главата на ЕЦБ от 2012 г., че банката планира да купува държавни облигации в неограничени количества, за успокоение на финансовите пазари, в което Берлин видя опасност, тъй като благодарение на тази програма финансово несъстоятелните страни ще получават пари по пътя на емисията, за което Германия ще носи солидарна отговорност и ще трябва да поеме отново цялата тежест на това изкупуване.

И така, нещата постепенно си отиват на местата. Защото всъщност Германия се готви за краха на европейската банкова система и защото медиите и т.нар. експерти мълчат за планираните мерки за ограничаване на финансовата свобода на гражданите, т.е. за планираните в рамките на Еврозоната пълномощия на централните банки да замразяват в случай на криза всякакви банкови сметки. А това реално означава замразяване и конфискация и на депозитите, чиито суми не надминават 100 000 евро. По този начин властите имат намерение да застраховат кредитните учреждения в случай на масово изтичане или теглене на капиталите.

По-просто казано, заради започващата втора или трета фаза на кризата банките ще имат право да блокират всякакви сметки във всякакви банки на територията на ЕС.

Според горните тенденции и онова, което очаква клиентите на банките на Еврозоната, държавите от Еврозоната искат да предоставят на своите финансови регулатори правото да блокират всички сметки, като единственото изискване за активиране на механизма трябва да станат предпоставките за така наречените bank runs, т.е. бягства от банките.

Какво се разбира под "предпоставки" ще решава всеки регулатор сам.

Още по-просто казано, ако властите в някоя страна от Еврозоната стигнат до извода за наличието на риск за местната банкова система, имат правото да блокират парите на сметките до 5 или до 20 дни, като в течение на този период нито един клиент не може да изтегли налични пари или да преведе парите в друга банка. Фактически става дума за експроприиране, т.е. конфискация на собствеността на хората временно. Ако се вземе предвид състоянието на всички банки, това означава, крайно конфискуване за неопределено време.

Според официалната версия тази мярка трябва да защити банките от Еврозоната от загуба на ликвидност и последващ банкрут. Този план беше предложен от Естония, която през първата половина на 2017 г. изпълняваше функцията на президента на ЕС.

Механизмът беше отговор на масовото изтичане на капитали от испанската банка Popular, която, заради бягството на пари, в други банки фалира.

Още през ноември 2016 г. еврокомисията искаше централните банки на Еврозоната да получат право да блокират сметки. Но тогава ставаше дума за суми, които надминават 100 000 евро. Сега става дума за суми под 100 000 евро, т.е. за всякакви сметки във всякакви банки. Еврозоната е обречена. Рецептата за печатане на милиарди евро в печатницата на ЕЦБ и вливането им във фалирали банки и страни нищо полезно не донесе. Само частните банки държатели на токсични активи, можеха да се спасят, продавайки този боклук на ЕЦБ. По този начин банкерите можеха да избегнат, за сметка на данъкоплатците, неминуем банкрут, причинен от техните собствени финансови престъпления.

В момента вероятността от решение за блокиране на сметките до 100 000 евро, в случай на криза е повече от значителна.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ