Енергетика

В края на август първият руски танкер, возещ втечнен газ, премина по Северния морски път без поддръжката на ледоразбивачи. Това е нов етап в световната танкерна геополитика и в битката между Северния морски път и проливите.

Пътят от Норвегия до Южна Кария беше изминат за 19 дни, което е нов скоростен рекорд. Транспортираният втечнен природен газ за 300 милиона долара беше доставен до Азия 30 процента по-бързо отколкото ако беше използван южният маршрут за доставка през Суецкия канал.

Танкерът "Кристоф де Маржери", самостоятелно преминаваше през леда с дебелина 1,2 метра. По-дебел лед не срещна по пътя. Корабът ще вози от Европа до Азия и обратно по целогодишен график. Това е само първият от 15-те танкери, които ще бъдат построени за Софкомфлот. Очаква се до 2020 г. натовареността на Северния морски път да се увеличи 10 пъти.

По този начин значението на Средиземно море като транзитен път ще спадне значително. Англичаните досега владеят входа на Средиземно море чрез Гибралтар, заради което новият маршрут не ги устройва и отработиха указания за така наречените "зелени активисти", които трябва да саботират Северния морски път под предлога, че вреди на геологията. Но това не е истина.

Новите газовози се строят според висшите екологични стандарти. Споменатият "Кристоф де Маржери" може да работи на втечнен газ, който транспортира. При това отделяните оксиди са намалени с 90 на сто, а азотните емисии – с 80 на сто.

Новият маршрут ще икономисва 30 на сто времето и парите в условията на финансовата криза и на войната, водена за световните проливи, през които минават нефто- и газо-маршрутите.

Въобще през последните години обстановката в Северния ледовит океан се "затопля" правопропорционално на стремителното топене на ледовете там. Преди това недостъпните райони се отварят за риболов, туризъм, превозване на стоки и добив на нефт и газ в шелфа.

А колко такива ресурси има там, където до неотдавна геолозите не можаха да надникнат заради леда. Според разчети на руски експерти така наречените високи широчини има 15,5 милиарда тона нефт и 84,5 трилиона кубометра природен газ. Ще добавим и внушителните рибни ресурси.

И още, Северният морски път, чието значение ще расте като най-кратък път от Европа към Азия и обратно, от Петербург до Владивосток е около 14 300 км, докато през Суецкия канал е почти двойно – 23 200 км.

От Хамбург (Германия) до Йокохама (Япония) по северния път е 12 000 км, а през Суецкия канал 20 000. Такава разлика в разстоянията ще пести на корабите до 13 дни и ще даде икономии най-малко от 300 000 долара на всеки рейс. С една дума залогът са огромни ресурси, огромни интереси и огромни пари.

Но най-важното е, че в момента няма нито един международно признат документ, който да определя кой ще получи всичко това след като ледовете се стопят. Опитите на дипломатите да се договорят, досега не дадоха резултати.

В Арктика започна опасна блъсканица. Въпросите за националната принадлежност на арктическия район за много северни страни станаха важни до такава степен, че рязко увеличиха вероятността от поява там на кризисни ситуации.

Москва по-рано от другите се зае с този проблем. Сегашният статут на Арктика се регулира от Конвенцията на ООН за морското право от 1982 г., според която нито една страна няма право да установява едноличен контрол над Арктика. Но страните с достъп до Северния ледовит океан могат да обявят зона, кото се простира на 200 мили от техните брегове за изключителна икономическа зона. Тази зона може да бъде разширена с още 150 морски мили, ако страната докаже, че арктическият шелф е продължение на нейната континентална територия.

Конвенцията беше прокарана от американците, на които предишното секторно деление на Арктика беше крайно неизгодно – получаваха не повече от 10 процента от шелфа. Не е ясно защо именно Русия тогава ратифицира тази конвенция. Сега Русия първа реши на международно равнище да заяви права за морското дъно в северните широчини и да представи претенции за 18 процента от територията на Арктика с дължина на границата 20 000 км.

През 2001 г. Русия даде заявка в ООН за подводния хребет Ломоносов. От Вашингтон поискаха геополитически доказателства от морското дъно. През 2007 г. руски учени направиха допълнителни изследвания с батискаф на шелфа.

Но веднага и Дания започна да твърди, че хребетът Ломоносов е продължение на нейната територия.

При евентуално топене на ледовете в северните широчини рязко ще се изостри и конкуренцията между северния морски път, минаващ в териториалните води на Русия в Арктика, и на Северозападния проход покрай Канада. В момента Русия е много по-подготвена да превърне своя Северен морски път в алтернатива на Суецкия канал. Освен това съобщи, че създава по маршрута девет центъра за реагиране, които ще бъдат от Чукотка до Баренцово море. Всеки център ще разполага със спасителна пожарна и хеликоптерна техника. От гледна точка на географията, канадският Северозападен проход има редица недостатъци. През многобройните острови на канадския архипелаг няма точно обозначен маршрут, докато Северният морски път върви по принцип покрай брега на Русия.

Русия вече набира темпо в северната надпревара.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ