НЛО и генезисът на човечеството

Сагата, наречена Majestic 12, MJ-12 се върна отново на сцената. Става дума за един от най-спорните документи на уфолозите, разкриващ присъствието на извънземните на Земята, започвайки от предполагаемата катастрофа на НЛО през юли 1947 г. в Розуел /САЩ/ и създаването на суперсекретната група Majestic 12.

След публикуването на книгата The Roswell Incident през 1980 г. от Уилям Мур последва книгата през 1987 г. на британския автор Тимоти Гуд, книгата Above Top Secret, която разкри членовете на MJ-12.

След това, през 90-те години се появиха документите на Тим Купър, в които обаче правописните грешки бяха твърде много.

Последната колекция за MJ-12 е от 24 страници, което съвпадна с книгата за експериментите с хора в базата Розуел – The Roswell UFO Conspiracy.

От всички тези документи и поредици най-влиятелен е "Файлът Купър", кото и до днес се обсъжда, преработва и анализира от уфолозите, с въпросите "за" и "против".

В няколко броя ще публикуваме отново "Файлът Купър" и някои материали за космическата конспирация.

***

/продължение от предишния брой/

Една седмица след като Дуайт Айзенхауер беше избран за президент, той назначи Нелсън Рокфелер за председател на президентския комитет на съветниците по правителствените организации. Основната задача на Рокфелер беше реорганизирането на правителството, с оглед контактите с извънземните.

През 1953 г. астрономите откриха в Космоса големи обекти, които се движеха към Земята. Най-напред помислиха, че това са астероиди. Но след това стигнаха до извода, че са космически кораби. Програмата Sigma прехвана извънземни радиокомуникации. Когато обектите приближиха Земята, те заеха много висока орбита над Екватора. Това бяха няколко огромни кораба, чиито намерения не бяха известни.

Чрез програмата Sigma и новата програма Plato с радиокомуникации, използващи компютърен бинарен език беше договорено кацане, което завърши със среща с извънземните същества от друга планета. Проектът Plato имаше за цел да установи дипломатически отношения с тази раса на космическите пришълци.

Междувременно друга раса на извънземни, изглеждащи като хуманоиди, се свърза с правителството на САЩ. Те ни предупредиха срещу намеренията на извънземните на орбита над Екватора и ни предложиха да ни помогнат в нашето духовно развитие. Отказаха ни да обменим технологии, тъй като духовно не бяхме в състояние да работим с тях. Те бяха убедени, че ще използваме всяка нова технология за взаимно унищожение. Тази раса ни съобщи, че вървим по пътя на самоунищожението, и че трябва да прекратим войните, замърсяването на Земята, безсмисленото експлоатиране на нейните ресурси, че трябва да се научим да живеем в хармония.

Техните условия бяха посрещнати с голямо подозрение, особено искането за ядрено разоръжаване. Предложенията бяха отхвърлени.

По-късно – през 1954 г., расата с големите носове на Сивите извънземни, които бяха на орбита около Земята, кацнаха на военновъздушната база в Holloman. Постигнато беше основно споразумение. Расата се идентифицира, че идва от планета около червена звезда в съзвездието Орион, която наричаме Betelgeuse. Те съобщиха, че тази планета умира и, че в бъдеще няма да могат да оцелеят на нея.

Това доведе до второ кацане на Edwards Air Force Base. Историческото събитие беше планирано в най-големи подробности. Съгласуван беше и договорът. Официалната причина за отсъствието на Айзенхауер от Вашингтон беше, че е на ваканция в Палм Спрингс. На уговорения ден той беше закаран в базата Edwards. Охраната му съобщи, че е "при зъболекар". Но Айзенхауер се срещна с извънземните, за да подпише договора между Нацията на извънземните и САЩ.

Тогава получихме и първия посланик от космическото пространство. Неговото име и пълна титла бяха Негово превъзходителство Крллл /чете се Крил/. Но според американската традиция да се надсмиват над кралските титли, той беше наричан "оригиналният заложник Крил". Двете кацания, както и втората среща, бяха заснети. Филмът съществува и до днес.

В договора беше записано: извънземните няма да се намесват в нашите дела, а ние – в техните. Ние ще пазим тяхното присъствие на Земята в пълна тайна. Те ще ни снабдят с напреднали технологии и ще ни помогнат в нашето развитие. Те няма да подписват договори с нито една друга нация на Земята. Те могат да отвличат ограничен брой хора периодично за медицински експерименти и да правят мониторинг на нашето развитие, при условие, че хората няма да бъдат наранявани и че извънземната нация редовно ще снабдява групата MJ-12 със списъка на всички отвлечени или контактувани земни жители. Договерно беше, че всяка от нациите ще изпрати при другата свой посланик, докато договорът е в сила. Споразумяха се, че извънземните и САЩ ще си разменят по 16 души, за да се опознаят взаимно по-добре.

Договорено беше също, че под земята ще бъдат изградени бази за извънземните, от които две ще бъдат съвместно използвани от тях и от правителството на САЩ. Обменът на технология ще става в съвместните бази. Те ще бъдат изградени под индианските резервати в четирите ъгли на щатите Юта, Колорадо, Ню Мексико и Аризона. Една ще бъде изградена в Невада в района, известен като S-4, намиращ се на около 7 мили южно от западната граница на Района 51.

Всички извънземни се намират под пълния контрол на Департамента на военноморските сили и всички хора, които работят в тези комплекси ще получават разрешителни само от флота.

Строителството на подземните бази започна веднага, но вървеше бавно, докато не бяха осигурени необходимите за тях огромни средства през 1957 г.

Програмата Redlight беше създадена за експериментиране на полети с корабите на извънземните. Тя започна най-рано от всички. Супер Top Secret обект беше изграден в Groom Lake в Невада, в средата на района за тестване на атомни бомби. Кодовото му име беше Dreamland – Страната на мечтите.

Инсталацията се намираше напълно под контрола на военните. За персонала се изискваше Q разрешително и одобрение от президента. Това беше наистина иронично след като се вземе предвид, че даже президентът на САЩ нямаше право да посещава базата.

Обменът на технологии се извършваше в базата S-4 с кодовото наименование "Тъмната страна на Луната". На армията беше възложено да организира суперсекретна организация за сигурността на извънземните и на програмите за работа с тях. Тази организация стана Националната разузнавателна организация /NRO/, намираща се в Forth Carson, в Колорадо. Отделните групи, обучавани да поддържат секретността на програмите, получиха името Delta.

Втора програма, с кодовото наименование Snowbird започна да обяснява появите на извънземните кораби като експерименти на ВВС. Корабите Snowbird бяха произведени чрез обикновени технологии и показани на пресата няколко пъти. Програмата Snowbird беше използвана и за опровергаване на стотиците виждания на НЛО от обикновени хора. Тя беше толкова успешна, че постепенно съобщенията за НЛО изчезнаха.

Секретен фонд от стотици милиони долари беше предоставен на разположение на военния офис на Белия дом. Парите се използваха за строителството на 75 подземни обекта. Президентите, които се интересуваха къде отиват тези пари, получаваха отговор, че са използвани за строежа на подземни убежища за президента в случай на война. Но само няколко бяха за президентите. Милиони долари минаха през групата MJ-12 и бяха използвани за строежа на суперсекретни подземни бази за извънземните.

Тайният фонд на Белия дом беше създаден през 1957 г. от Айзенхауер. Базите всъщност са огромни дупки под земята, които са в състояние да издържат ядрен удар. Днес те са над 75 и са разпръснати в цялата страна. Комисията по ядрена енергия изгради допълнително 22 бази за извънземните.

Разположението и всичко свързано с подземните бази на извънземните беше считано за Top Secret. Парите за тяхното изграждане идваха от Военния офис на Белия дом и бяха изпирани с поредица от операции, които никой не можеше да проследи. В края на тази верига бяха президентът, MJ-12, директорът на военния офис на Белия дом и командващият военноморските сили.

Парите отиваха на тайните сметки на армейските строителни програми. Но армията не можеше да ги харчи и даже не знаеше за какво са тези пари. Оторизирането за тяхното използване беше дадено на флота. Но и там не знаеха за какво са предназначени. Даже командващият адмирал не знаеше това. Само във военния офис на Белия дом знаеха как се движат тези пари и къде трябва да отидат.

Пълната секретност около тези фондове означаваше, че всяка след от тяхното движение трябваше да изчезне веднага.

Големи количества от парите бяха изпращани от секретните фондове към една местност в Palm beach във флорида, която принадлежи на бреговата полиция и се нарича Peanut Island. Островът е до собствеността, която беше притежание на Джозеф Кенеди /бащата на Джон Кенеди/. Говореше се, че парите отиват за поддържане на ландшафта. Но по-късно един телевизионен екип, разследващ обстоятелствата около убийството на Джон Кенеди, забеляза офицер от бреговата полиция да предава пари в голяма чанта на един от служителите на Кенеди. Дали това не беше тайно заплащане на семейството на Кенеди за загубата на техния син Джон Кенеди?

Продъложение в следващия брой

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ