Преди 24 години на първата страница на вестника написах "вестник не за всеки", т.е. за хора, които могат да мислят, които разбират реалностите и могат да правят причинно-следствена аналитична връзка между предишните и "новите" времена.

Днес, когато вестникът стана на 24 години, бих добавил, че това е вестникът на съпротивата и упоритостта.

С тези 24 години вестникът е най-старият и най-независим след 1990 г – като периодика, в България и една от най-свободните и независими творчески лаборатории в Европа.

Това се съпровожда и от приятната оценка, че аз съм "най-добрият журналист и публицист в историята на България", а от друга страна, че отпечатвам някои не винаги разбираеми публикации.

Първите оценки ще оставим за бъдещето, защото отдавна присъствам и на глобалната сцена, а на вторите ще отговоря, че когато им отваряме с вестникарските страници "прозорци във времето", оттам наистина духа силен вятър.

Така или иначе, в досегашните 270 броя на вестника /които всъщност са 270 книги по 150 страници, нещо безпрецедентно в европейската и в световната публицистика на тези теми/ се крие фундаменталната документация на политическата и обществена еволюция на нашето време, като за първи път в Европа въведох нови критерии за еволюцията – геополитиката и геоикономиката, въпреки променливите исторически епохи, убеждения, интуиции, идейни ереси, както и илюзията, че излизането от предишния строй и влизането в сегашното безумие е било безалтернативно.

Тук дилемата е сериозна. От една страна, като професионалист знам, че от тази пропаст излизане няма, а от друга – интуицията подсказва, че не всичко е загубено окончателно, че все още има надежда срещу ужасното раково заболяване на тази държава и нейното шоково терапевтично преходно трансформиране от лошо към по-лошо.

От перспективата на тези 24 години съм като онзи градинар в Англия, който на въпроса "защо така добре му изглежда тревата", отговорил: "много просто, трябва само 7 века да се полива и коси всяка сутрин".

Дали при нас не ни липсват именно тези 7 века, както първите 7 години при децата. Следващите 5 века знаем какво беше по тези територии.

Значи, пред нас продължава да са основните въпроси защо, накъде и как.

Отговорът е ясен – големите картини в галериите могат да се обхванат напълно само когато се отдръпнем по-далеч от тях, за да видим детайлите и тяхната композиция.

Така е и с онова, което правим. За да се разбере неговият мащаб и размах е нужно да измине време.

Въпреки че с писане не се спасява света, имам чувството, че стотиците хиляди наши читатели не само тук, но и по света, са мощна армия, която чак сега започва да излиза на бойното поле. Ще продължим да им доставяме част от мунициите, защото днес, както никога в миналото, се нуждаем от сериозни аргументи и верни критерии за отбрана и нападение.

От тази гледна точка, както вече писах, моите 70 години, от които последните 24 са само фрагмент, са не точка, а само запетая.

Продължаваме заедно да пишем историята.