'24 | '23 | '22 | '21 | '20 | '19 | '18 | '17 | '16 |
'15 | '14 | '13 | '12 | '11 | '10 | '09 | '08 | '07 |
'06 | '05 | '04 | '03 | '02 | '01 | '00 | '99 | '98 |
Енергетика
Анализ на "Строго секретно"
Поражението на ислямска държава и крахът на това квазидържавно образувание води към нова трансформация на конфликтите на територията на Ирак и Сирия. На пръв план излизат конфликтите между другите участници във войната, които по-рано се намираха в състояние на неутралитет или ситуативно партньорство.
През последните месеци се наблюдава изостряне на конфликтите между САА (Сирийска Арабска Армия) на Башар Асад и ССА (Свободна Сирийска Армия), между Ирак и Иракски Кюрдистан, между Израел и Иран, между САЩ и Русия.
Причините за тези конфликти имат както военно-политически, така и икономически характер.
Поражението на Халифата приближават реализирането на сценария, когато страните, след като фиксират позициите си, ще се опитат да ги съхранят в хода на преговорите за следвоенното урегулиране, на които ще се решава съдбата на Сирия и Ирак.
Борбата за укрепване на собствените позиции води към надпревара за контрол над териториите, имащи военно или икономическо значение в Сирия. Това се прояви нагледно, когато надпреварата към сирийско-иракската граница в обход на Ат-Танф и Ресафа, доведоха до стълкновения между силите, поддържани от Русия и САЩ. Подобен сблъсък на интереси се наблюдава и сега, когато върви състезанието за нефта в провинция Дейр-ес-Зор.
Освен териториалните и военностратегически цели важно значение в тази военна конкуренция играе нефтът, от който се интересуват Русия и САЩ, което се изразява в присъствието в зоната на конфликта на руски и американски нефтени компании.
Затова ключовите събития в иракската и сирийската война се развиват около най-големите нефтени полета, които до неотдавна се намираха в сферата на влияние на Халифата и които ще изиграят важна роля в следвоенното устройство на региона.
Ирак
След окупацията на Ирак през 2003 г. американските окупационни войски бяха последвани от американски петролни компании, които, в рамките на кампанията "възстановяване на Ирак", започнаха добив на нефт.
След време на този пазар бяха допуснати нефтени компании и от други държави, като например френската "Тотал" и руският "Лукойл".
Появата на Халифата през 2013 – 2014 г. и превземането на контрола върху част от иракските нефтени залежи, доведоха до съществени изменения в нефтения сектор на Ирак, като част от находищата и нефтопреработващите мощности фактически излязоха извън легалната икономическа дейност, като започнаха работа в интерес на джихада с помощта на страни – например Турция и Израел, осигуряващи износа на петрол извън Халифата по дъмпингови цени, което в течение на 3 години обезпечаваше на режима в Ракка валутни постъпления, от които се издържаше армията на джихадистите, провеждаше се набор на привърженици и се реализираха различни джихадообразуващи "мероприятия".
Освен това, даже в хода на острата фаза на войната против Халифата, на контролираните от правителството на Ирак територии, както и на териториите на иракски Кюрдистан, чужди компании, в това число и руски, продължаваха добива на петрол.
През 2017 г. в иракски Кюрдистан се появи и "Роснефт", като дейностите по добив и преработка се извършваха с помощта на китайски фирми.
За "Роснефт" това е привична дейност в Близкия Изток. Историята с приватизацията на "Роснефт" са осъществяваше и през Катарския фонд, въпреки че доскоро Катар беше противник на руско-иранската коалиция, докато конфликтът между Катар и Саудитска Арабия не принуди катарците да запеят друга песен.
Така или иначе, по политически и икономически причини работата с катарците не потръгна и като посредничеща страна се включиха китайците от "Хуа-Син", с които обаче също имаше грижи, заради контролиращите органи, които създаваха опасност от блокиране на сметките на компанията. Наложи се сделката да се закрие за сметка на вътрешни кредити при наличието на съществени имиджови и икономически рискове за участниците.
Този факт за пореден път напомня, че Катар не е най-добрият спътник за "Роснефт" в Близкия Изток, а при икономическите връзки с китайците трябва да се оценяват рисковете на съвместните проекти в Кюрдистан.
Като се имат предвид икономическите интереси на китайците в региона и потенциалната им роля за възстановяването на тези страни, може да се очаква, че руските компании често ще си пресичат пътищата с тях и като партньори, и като конкуренти.
От политическа и икономическа гледни точки подобно пресичане е неизбежно, затова решенията на политическото и икономическо ръководство ще определят успеха на подобно сътрудничество.
Между другото, проблемът с китайците изобщо не попречи на "Роснефт" активно да навлезе в Иракски Кюрдистан, да открие офис в Ербил и да започне реализация на големи инфраструктурни проекти, което предизвика недоволство, както от страна на САЩ, така и от правителството в Багдад, което определи и нарече сделката "незаконна". Руските и щатските компании действат в изключително нестабилен регион, намиращ се на ръба на войната, и в който местните правителства водят войни за контрол над петролните залежи.
Превземането на Киркук и нефтените му полета, даващи 40 процента от добива на Кюрдистан, от иракската армия и шиитските милиции, за пореден път показва колко остра е борбата, която засяга интересите на петролните компании и тези на местните правителства. В този аспект интересите на петролните фирми стават зависими от военно-политическите противоречия, предизвикани от САЩ, чийто проект за автономен или независим Кюрдистан срещат отпор от страна на Ирак, Иран и Турция.
Русия се опитва да стои настрани от тази схватка и поддържа отношения както с правителството в Багдад, така и с Барзани, който обаче се отказа от властта.
В днешните условия Багдад изобщо не го устройват подобни отношения и според ограничените си възможности, се опитва да склони Русия към по-активна подкрепа на официалната багдадска позиция и да се противодейства на стремежите на кюрдите и САЩ. Русия официално поддържа териториалната цялост на Ирак, но продължава да си сътрудничи и с двете страни на конфликта. Заедно с това руските нефтени компании навлизат в Кюрдистан с одобрение от Ербил.
Конфликтът около Киркук, който доведе до сблъсъци между "Хашд ал-Шааби", иракската армия и Пешмергата, създава заплахи на тези планове, особено при ескалация на конфликта в по-твърда фаза, когато военно-политическите цели на Багдад и Техеран за кюрдите заплашват нефтените интереси на руските компании в Кюрдистан.
Багдад разбира изключителната важност на подкрепата на Русия за териториалната цялост на Ирак, а сътрудничеството между Русия, Иран и Ирак в рамките на БИЦ (Багдадския Информационен Център) и различните други структури, оставя вратичка за взаимноизгодно балансиране на позиции.
Също трябва да се помни, че Иран, като главен партньор на Русия в коалицията, има съществено влияние върху правителството на Ирак, така че, под една или друга форма, руските интереси в петрола и участието на Русия в нефтопреработвателни и инфраструктурни проекти ще се запази, независимо от развитието на военните действия между иракчани и кюрди, от които, доколкото е възможно, Русия ще се дистанцира, като призовава враждуващите страни да преговарят в духа на териториалната цялост на Ирак, и ще остави САЩ и Иран да се "разбират" помежду си на територията на Ирак.
Сирия
Още през 2015 г. руските нефтени компании заявиха, че възнамеряват да възобновят пълноценно дейността си, когато обстановката в страната се стабилизира. Стабилността е някъде зад хоризонта, макар че след военната операция на ВС на РФ, за две години обстановката силно се промени.
Значителна част от нефто-газовия сектор в Сирия вече е под контрол, като започват възстановителни работи, защото без достъп до природните си богатства Асад няма как да разчита на възстановяване на сирийската икономика, дори с помощта на Русия, Китай и Иран.
Руските структури още през лятото се интересуваха от възможностите за разработка на сирийските нефтени залежи, а отделни вътрешни източници твърдяха, че на Русия, освен военни бази, е обещан дял в рамките на 25 на сто от сирийския нефтен и газов сектор като компенсация за военно-политическата подкрепа в хода на сирийската война.
На помощта на Запада не може да се разчита, затова Дамаск очаква споменатите страни да вземат активно участие и да помогнат при връщането на контрола над нефтените находища в Източна Сирия и включването им в сирийската икономика.
Русия и Иран помагат на Асад за решаването на тази задача, а Китай обещава значителни инвестиции след стабилизиране на обстановката. Но САЩ и подчинените им съюзници имат различен поглед върху нещата.
Конфликтът в Сирия, според САЩ, трябва да продължи дори след поражението на Халифата – нещо, на което сме свидетели както в юга в Сирия, където американците окупираха района на Ат-Танф, така и в североизточна Сирия, където САЩ активно използват кюрдския фактор и взимат под свой контрол част от петролните находища на север в провинция Дейр ес-Зор.
Неотдавнашните успехи на правителството и връщането на значителна част от нефтеното поле "Омар", а също и сблъсъкът около завода "Конико", където ВС на Русия нанесоха удар по джихадистите, са отражение на ескалацията на противоречията, свързани с контрола над петрола на Дейр ес-Зор. СЩА се нуждаят от този петрол, за да осигурят икономическите основи на кюрдския проект в Рожава.
Асад и съюзниците му обаче имат противоположна цел, да си върнат контрола върху тези райони, защото за Сирия това е залог за следвоенното възстановяване на страната, а Русия и Китай така ще подсигурят интересите на собствените си нефтогазови компании, които ще участват в разработването след приключването на войната. На Иран това ще гарантира – включително и икономически, изграждането на шиитския пояс Техеран-Бейрут през територията на Сирия.
Разбира се, докато в района на петролните залежи продължават да се водят боеве, и дума не може а става за нормален добив, и сериозните компании ще избягват високорискови вложения, защото дори използването на частни военни компании за охрана на обектите на нефтодобив и преработката, не може да гарантира пълната безопасност от терористични заплахи или нападения от страна на недоубити отряди на Халифата.
В това отношение надпреварата за петрола на Дейр ес-Зор ще определи не само линията на разграничение между правителството и опозицията, но и ще прочисти този район от всякакви сили на Халифата, който ще се старае да пречи на възобновяването на експлоатацията на нефтопреработващите мощности. За Халифата загубата на тези находища е съществена, защото руската авиация прави невъзможни добива и транспорта на нефт, в резултат на което делът на нефта във формирането на приходите в пресъхващия бюджет на Халифата падат още от 2016 г.
Развитието по-нататък ще зависи в голяма степен от кюрдите. Ако в рамките на руските усилия Асад и кюрдите намерят общ език при преговорите в Дамаск или Астана, скоро ще се появят някакви временни икономически решения, обвързани със съгласието на кюрдите да се откажат от сепаратистките си претенции – поддържани от САЩ, в замяна на нова кюрдска роля в следвоенна Сирия.
Ако не се стигне до договореност в средносрочен аспект, днешната линия на разграничение между правителството и опозицията може да се превърне във фронтова, а сирийската армия не само ще се опита да завземе района на Ет-Табка (Ес-Саура), но и да изтласка кюрдите от нефтените полета, които досега са успели да завоюват.
Как би се случило това се видя от операциите по превземане на нефтените местонахождения около Киркук, което пряко засяга следвоенните интереси на руските петролни компании, но в същото време вдига риска на отношенията със САЩ, които най-вероятно ще използват този конфликт, като пречат на Русия да осъществи възможно най-благоприятния сценарий за приключването на войната в Сирия.
Русия ще избягва горещи сценарии, но ако се стигне до положение "или – или", ще избере страната на Асад, особено ако САЩ пробват да осъществят техния план по разчленяването на Сирия с помощта на кюрдите.
На фона на продължаващите бойни действия в Ирак и Сирия се вижда и изострянето на икономическите противоречия между участниците във войната против джихада. Картината напомня на ситуацията в началото на 1944 – 1945 г., когато при предстоящото поражение на нацистка Германия, все по-остро се проявяваха противоречията между СССР, САЩ и Великобритания.
Страните в момента са загрижени както за следвоенното устройство и възстановяване на Ирак и Сирия, така и за собствените си позиции, след войната. Китайските и руски компании не чакат края на войната, а правят опити за "бетониране" на позициите още преди картината да е напълно изяснена.
Ето защо очакването на приключване на войната против Халифата не означава и успокояване на региона.
Петролът на Сирия и Ирак ще продължава да бъде един от главните двигатели на конфликта в Близкия Изток.
...- Израел – Иран: пред финала на Армагедон.
- „Мирът е почивката между войните“
- Главната причина на войната на Израел и САЩ срещу Палестина, Ливан, Сирия и Иран.
- Проектът на САЩ и Израел за Големия Близък Изток и Голям Израел беше погребан
- Какви са основните причини за войната на САЩ , Англия и Израел в Украйна
- Израел: Трета близкоизточна или Трета световна /ядрена/
Issue 270, Dec. 2017 |
Как КГБ направи през 1989 г. "кадифената" революция в Прага "Никой не знае кога всичко ще почне. Причината може да е увеличаването на цените на бензина или пък, както през 1968 г.,... ⇨ |
Голямата енергийна партия е пред ендшпил Привършването на войната в Сирия и Ирак, е не само във военната област. Започва ендшпилът на войната за газа и нефта на ... ⇨ |