Привършването на войната в Сирия и Ирак, е не само във военната област. Започва ендшпилът на войната за газа и нефта на тези страни с някои доста изненадващи детайли.

Руската държавна компания "Роснефт" почти веднага след референдума в Иракски Кюрдистан на 25 септември съобщи, че има намерение да купи дял в най-големия нефтопровод в северен Ирак. Споразумението е било подписано на 20 октомври. "Роснефт" има намерение да увеличи пропускателната способност на тръбата до 950 000 барела на денонощие. "Роснефт" ще притежава 60 процента от тръбопровода, Kar Group – в Ербил, останалата част.

"Роснефт" ще инвестира в тръбата 3,5 милиарда долара и ще отпусне кредит от 1,2 милиарда долара на администрацията на северен Ирак.

На 19 октомври Русия направи интересна крачка и в Сирия. Така наречените Демократични сили на Сирия, а именно кюрдската групировка, поддържана от САЩ в Деар ес-Зор, направи неочаквана сделка и предаде на руските въоръжени сили най-богатия в района залеж Ал Табия, който кюрдите преди това отнеха от Ислямска държава.

Преди това залежът Ал Табия беше експлоатиран от американската компания CONOCO. Потенциалът на газовия залеж е 13 млн. кубометра на денонощие. Русия ще върне залежа на сирийското правителство. В Киркук в Северен Иран, плановете на EXXON, който преди това се оглавяваше от сегашния държавен секретар на САЩ Рекс Тилерсон, също бяха провалени.

Така руснаците изиграха много грамотна партия. Споразумението на Барзани с Русия, който след това се оттегли, не позволи на племенните лидери да получат подкрепата, която очакваха от САЩ. "Роснефт" знае, че кюрдите, както и преди, ще доставят своя нефт през Турция, която преди това правеше това с помощта на Ислямска държава и Барзани. Сега обаче за газа от Сирия Турция ще трябва да се договаря с Асад, а за нефта от северен Ирак – с "Роснефт", т.е. с Русия. И в Ирак Русия води диалог с Багдад, а в Сирия е главен съюзник на Асад.

Тези събития подготвиха почвата за срещата на Ердоган с премиера на Ирак Абади и разчистиха пътя към преки преговори на Анкара с Асад.

Турция вече тръгна по този път. Катар, заедно с Иран, ще разработват доставка на газ за Европа и Китай. Сега Русия се опитва да привлече даже Саудитска Арабия.

САЩ и Израел в паника се опитват да организират там различни преврати.

Така руската политика в района е насочена не само към запазване на Асад във властта или пък към разделяне на Сирия на "сфери на влияние". Основната цел на Путин беше проста – да победи терористите и да спре дългогодишната война на всички срещу всички, като предложи на турците, кюрдите, арабите и персите вместо да се стрелят - общ проект, от който ще спечелят всички. Сирия ще получи мир и единство, сирийските кюрди – широка автономия, за която вече се договориха с Асад. Турците, както и преди, ще получават нефт и газ, но вече на легални начала и няма да получат независим Кюрдистан по своите граници. Иракските кюрди ще търгуват официално своя нефт през Турция срещу мир с правителството на Ирак и неговата териториална цялост. Иран няма да получи американски и израелски бази по своята граница с Ирак и т.н.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ