Доналд Тръмп разсекрети хиляди файлове на ЦРУ за убийството на 35-ия президент на САЩ Джон Кенеди на 22 ноември 1963 г. в Далас.

Убийството на Кенеди преди 54 години беше престъплението на ХХ век. 54 години над него беше спусната плътната завеса на заговора и конспирацията, променила съдбата на САЩ и на света.

През отминалите оттогава години беше създадена цяла фабрика за дезинформация и фалшиви теории за убийството на Кенеди. Убити или изчезнаха безследно стотици свидетели и участници в престъплението. Следите са заличаваха.

Дали и сегашното разсекретяване няма същата цел не е ясно. Документите едва ли ще добавят много допълнителни щрихи към появилите се през последните десетилетия версии за участниците в убийството на Кенеди:

• ЦРУ – Кенеди беше уволнил директора на управлението Алън Дълес;
• ФБР – Кенеди беше шпиониран от шефа на ФБР Едгар Хувър;
• Мафията на Чикаго – Кенеди влезе в конфликт със Сам Джанкана, неговият брат Роберт Кенеди като генерален прокурор започна война с мафията;
• Католическата църква – Кенеди не се съобрази с нейните препоръки за войната във Виетнам;
• Военно-промишленият комплекс, особено след провала на операцията в Залива на свинете срещу Кастро;
• Израел – Кенеди отказа на Давид бен Гурион да му даде ядрено оръжие за войната с арабите;
• Федералният резерв – Кенеди беше подписал декрет, който оторизираше държавата да печата пари вместо еврейските частни банки;
• Републиканската партия, те бяха убедени, че бащата на Кенеди е откраднал изборите през 1960 г.;
• тайните общества – Кенеди разкри тяхното съществуване – и дейност в своя реч;
• Линдън Джонсън и клана на Буш - Кенеди беше основен враг на големия нефт от Тексас и банкерите, които искаха военен президент.

Пресичането на тези интереси доведе до убийството на Кенеди в Далас на 22 ноември 1964 г. от "кръстосан огън".

Убийството на Джон Кенеди имаше съдбоносно значение за по-нататъшното развитие на САЩ. Трудно е да се гадае накъде биха тръгнали, но със сигурност нямаше да са в позицията, в която са днес.

Най-вероятно в дъното на конспирацията срещу Кенеди бяха същите групи, които след това изградиха актуалната неоконсервативна върхушка – банкерите от Уол Стрийт, ЦРУ и мафията.

Карибската криза беше предшествана от разполагането на американско ядрено оръжие на територията на Турция. В отговор Москва изпрати в Куба свои ракети според някои източници, със 100 тактически ядрени бойни глави.

Кенеди знаеше какво имат руснаците на Куба. Но въпреки изострянето на ситуацията изпрати на Хрушчов телеграмата "да развържем тези възли и да престанем да дърпаме краищата на въжето". Кенеди знаеше, че всеки опит за инвазия срещу Куба ще е самоубийствена за САЩ. По същото време СССР вече произвеждаше два пъти повече плутоний и обогатен уран от САЩ.

Кенеди се оказа под кръстосания огън на големите еврейски банкери от Ню Йорк, на шефа на мафията – Майер Лански, на военно-промишления ядрен комплекс, на ЦРУ и наркотрафикантите. Всички се обърнаха срещу него и го обвиняваха за "загубата" на Куба. Искаха кръвта му.

В Далас имаше няколко стрелци. Осуалд нямаше нищо общо с тях. Беше декор. Това не беше убийство, а публична екзекуция. Но само след 30 минути беше съобщено, че убийството е дело на психопата Ли Харви Осуалд, с три изстрела с винтовка от Втората световна война Манлихер – Каркано, с оптически мерник от прозореца на склада за учебници, в който работеше. За 6,5 секунди той уцели движещата се кола, въпреки че беше лош стрелец, винтовката му беше стара и както се изясни след това, беше неизправна.

Да се направят с нея три точни изстрела за 6,5 секунди беше толкова нереално, колкото и смешно. Заради това, в началото Осуалд беше арестуван за "убийството на полицейския офицер" Типер. По винтовката нямаше негови отпечатъци. Те се появиха по-късно.

Осуалд не си призна, че е убиец. А след това, за да не признае, че е работил за ФБР и ЦРУ, се намери "истинският патриот" Джек Раби, който изпрати Осуалд на другия свят.

Какво ставаше с Кенеди? Даже черепът му беше преработен, за да не се виждат доказателствата, че по него бяха стреляли отпред и от няколко места. Никой не можа да обясни как "вълшебният куршум", пръснал главата на президента и ранил губернатора на Тексас Конъли (на който вицепрезидентът Линдън Джонсън беше казал да не пътува в една кола с Кенеди), имаше толкова странна траектория – да завива във въздуха по време на полета на 200 градуса, да "спре" на едно място за 1,5 секунди. И защо трупът на Кенеди, който излетя от Далас в церемониален ковчег, кацна във Вашингтон в цинков ковчег в пластмасова торба. С голямо закъснение. Къде беше летял и какво бяха правили с него.

След това започнаха да се случват трагични и нещастни случаи със свидетелите. Десетки трупове. Сред тях беше и самоубилият се главен лекар на военната болница Бетезда, който направи аутопсията на Кенеди.

54 години по-късно нито една версия не обяснява напълно кой, как и защо уби Кенеди.

Онези, които помнят тези времена знаят, че Кенеди успя за кратките 1000 дни на своето президентство да "насоли" много в САЩ и по света. Той беше типичен представител на управляващата върхушка, тясно свързан с мафията, която даде парите за неговото избиране. Но след това подгони мафиотите.

На международната арена на два пъти се размина на косъм с ядрената война със СССР и изпрати наемници в Куба. Но когато първият етап от атаката срещу Фидел Кастро се провали, той спря нахлуването на острова, с което си спечели врагове сред генералитета, ЦРУ, ФБР и кубинските контрареволюционери, пребиваващи във Флорида. Решението за изтеглянето на 17-те хиляди американски съветници от Виетнам му спечели прозвището "слабак" и "комунист".

Но под повърхността се разиграваха други, много по-сложни процеси. Да се спрем на някои от тях.

Кенеди не беше първият убит президент на САЩ. Повечето убийства бяха резултат на битката между католиците/йезуитите, протестантите и евреите в Америка.

Бащата на Джон Кенеди – Джозеф Кенеди, по време на забраната за производство, внос и продажба на алкохол в САЩ, имаше тесни връзки с британския кралски двор, на който осигуряваше големи печалби от нелегалния внос на алкохол от Англия и Шотландия. Джозеф Кенеди работеше с гангстерите в Бостън, Чикаго и Детройт.

Джозеф Кенеди беше ирландски католик и имаше връзки с клана на Рокфелер, като двамата след началото на Втората световна война от 1939 г. уредиха договора между Standart Oil на Рокфелер и немската IG Farben. По това време Джозеф Кенеди беше посланик на САЩ в Лондон.

Самият Джон Кенеди стана президент след минимална победа срещу Ричард Никсън, като мафията от Чикаго успя да открадне 8000 гласа в полза на Кенеди в щата Илинойс, с което му осигури победата.

Само три седмици преди да бъде убит, Кенеди започна преврата срещу католическото правителство в Южен Виетнам, начело с американската марионетка Нго Дин Дием и неговите двама братя. Вдовицата на Дием – мадам Нго, се пренесе в Париж, откъдето продължи да ръководи наркотрафика от "Златния триъгълник" от Югоизточна Азия към Европа и САЩ.

В този процес участваше и Джордж Буш-старши, Колин Пауъл и Ричард Армитидж. Мадам Нго имаше и връзки с вицепрезидента на Кенеди – Линдън Джонсън, който малко преди убийството на президента каза на своята любовница, че "от утре това копеле Кенеди вече няма да може повече да ме обижда". След това Джордж Буш-старши беше част от организацията по неутрализирането на свидетелите на убийството на Кенеди.

По този начин Кенеди печелеше постоянно нови врагове. Но най-опасният и най-скритият от тях беше Федералният резерв на САЩ, частната банка, за която американците винаги са мислили, че е федерална.

И вероятно именно оттам дойдоха изстрелите по Кенеди.

За какво става дума?

На 4 юни 1963 г. с един неизвестен президентски декрет № 11110 Кенеди отне на Федералния резерв правата да отпуска пари на федералното правителство срещу лихви. С един подпис президентът подписа смъртната присъда на федералния резерв, собственост на няколко еврейски клана. един месец преди смъртта си Кенеди оторизира въвеждането на нови банкноти и пренесе правата към правителството, по-точно към Финансовия департамент, да печата пари без да минават през частната Федерална резервна банка.

Декретът № 11110 даваше на департамента емисионни права. В резултат, над 4 милиарда долара в банкноти от 2 и 5 долара бяха пуснати в обращение. Деноминации от 10 и 20-доларови банкноти също бяха напечатани, когато Кенеди беше убит. Заради това първото нещо, което направи новият президент Линдън Джонсън, беше да отмени решението за новите банкноти, които имаха сребърно покритие на финансовия департамент.

Ако се сравнят двете банкноти – на Федералния резерв, и на Финансовия департамент на САЩ, те са еднакви, освен че на първата е написано Federal Reserve Note, втората – United States Note. По този начин Кенеди нанасяше убийствен удар срещу цялата финансова олигархия на САЩ.

Той беше убит на 22 ноември 1963 г. и новите банкноти бяха веднага изтеглени от обращение, като банкнотите на Федералния резерв продължиха да са "легалната валута" и днес са 99 на сто от всички циркулиращи в САЩ пари.

Кенеди знаеше, че имащите сребърно покритие нови банкноти "на САЩ" щяха да елиминират банкнотите на Федералния резерв, които нямат никакво покритие и стойност. Декретът № 11110 щеше да прекрати натрупването на вътрешния дълг, който днес е астрономична цифра и бе натрупан след 1963 г., а Федералният резерв нямаше да печели от продажбата на своите банкноти на държавата, което е най-циничният бизнес в цялата история на САЩ.

Убийството на Кенеди беше предупреждение към всички следващи президенти да не се опитват да контролират Федералния резерв, и силите, които са зад него.

Кенеди, по наивно патриотичен начин, се опита да спре двете най-успешни каси, които служеха на Федералния резерв – войните и печатането на пари от една частна банка.

Десет дни преди смъртта си Кенеди беше казал: "Постът на президента беше използван за заговора за унищожението на американската свобода и преди да напусна трябва да съобщя на американците за тази опасност".

Кой е собственикът на Федералния резерв – кланът Ротшилд от Лондон и Берлин, братята Лазар – от Париж, Исраел Мосес – от Италия, Кун, Льоб и Варбург – от Германия, братята Льохман, Голдман, Сахс и Рокфелер – от Ню Йорк.

В САЩ почти никой не знае, че Федералният резерв е единствената корпорация, освободена от федерални и щатски данъци и получава годишно, без да плаща данъци, най-малко 1 трилион долара, които отиват в джобовете на споменатите по-горе кланове.

Почти всеки в САЩ мисли, че парите, които плаща като данъци отиват за правителството, но те отиват там, където е написано на доларовите банкноти – в частната Федерална резервна банка.

Ако правителството иска 1 милион долара, Федералният резерв печата 10 000 банкноти по 100 долара. Но си удържа по 2,3 цента за всяка банкнота, което прави 230 долара за всеки 10 000.

Важна роля в създаването на легендата за Кенеди имаше и фактът, че той беше погребан на гробището Арлингтон. Кланът Кенеди избра националния некропол, в който са погребвани героите на американските войни.

Мястото на вечната почивка на Кенеди и до днес трябва да подсказва, че е бил национален герой, който е загинал по време на изпълнението на военния си дълг спрямо своята страна. Легендата за войната с невидимия враг беше продължена от убийството на брат му – Боб Кенеди, и от трагичната смърт през 1999 г. на сина му – Джон Кенеди-младши.

Президентурата на Джон Кенеди продължи само 1000 дни. Повече обещаваше, отколкото изпълни. Нищо особено. Но фактът, че беше убит пред очите на цяла Америка и на целия свят по време на изпълнение на служебните си задължения затвърди мнението на неговите неоспорими качества на лидер.

Вероятно имат право онези, които написаха, че "през времето на цинизма, в което политиците бяха актьори, изпълняващи поръки отгоре, праволинейността на Кенеди, която хората все още помнят, продължава да укрепва неговата слава".

След това нещата се развиха според сценария на убийците на Кенеди. Студената война със СССР започна да става все по-гореща, с огромни поръчки за военно-промишления комплекс на САЩ. Линдън Джонсън засили войната във Виетнам, която Кенеди беше почти прекратил и даде на израел атомната бомба, което Кенеди по никакъв начин не искаше да направи.

Битката за Америка продължава.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ