Тема на месеца

Сурови са и присъдите на народния съд срещу полицаите и военните престъпници на монархофашизма не само в страната, но и в окупираните територии (Македония, Сърбия и Беломорието) за извършените зверства над хиляди мирни жители.

Това са неудобни страници от нашата история, архивите по които се намират в секретния "фонд 23" на Военното разузнаване в Държавния архив. Нито един военнопрестъпник обаче не е поискан от засегнатите страни, защото всички ги е застигнало възмездието у нас и това е разчистило основата за конструктивни следвоенни отношения със съседите.

Нюрнбергският военен трибунал с осъдителния си акт и на основание на член 9 и 10 от устава си обявява за престъпни и някои организации – ръководния състав на Националсоциалистическата партия, около 600 000 души, Гестапо и Службата за безопасност на райхсфюрера (SD), не се посочва числеността им, и охранителните отряди на Националсоциалистическата работническа партия на Германия (SS), близо 580 000 германци, т.е. присъдата на Международния военен трибунал в Нюрнберг има непосредствено правно действие върху повече от един милион лица.

В Германия има и хиляди други дела срещу военнопрестъпници. Пред американския Върховен военен съд в Нюрнберг до средата на 1949 г. са проведени 12 големи процеса – основно срещу ръководители на немската индустрия през войната, за деянията си отговарят и нацистки медици, военни, съдии, дипломати, участници в наказателни команди. От 184 подсъдими 24 са осъдени на смърт и 20 на доживотен затвор.

Военни съдилища на САЩ заседават и в Дахау, Дармщадт и Лудвигсбург и разглеждат дейността на персонала в концлагерите Дахау, Бухенвалд, Флосенбург, Матхаузен, Миттелбау-Дора и избиването на американски военнопленници по време на офанзивата в Ардените през декември 1944 година. От 1021 обвиняеми 885 са осъдени.

Германските правосъдни органи констатират, доколкото е възможно, че в американската окупационна зона пред трибунали са изправени 1914 души, от които 1517 са осъдени – 324 на смърт, 247 на доживотен затвор и 946 на различни срокове лишаване от свобода.

Британските военни съдилища водят процеси не само в окупационната си зона в Германия, но и в Италия и Нидерландия. Известни са делата срещу фелдмаршал Кесерлинг във Венеция, срещу фелдмаршал Фон Манщайн и генерал Фон Фалкенхорст в Хамбург, срещу част от персонала на концентрационните лагери Аушвиц, Берген-Белзен и Натцвайлер.

Общото число на подсъдимите пред френските окупационни съдилища е неизвестно, осъдени са 2107 лица, от които 104 на смърт. Французите търсят отговорност от персонала на лагера Нойе бреме край Саарбрюкен и от лагерите край Натцвайлер в Баден-Вюртемберг. От военните съдилища във Франция и Френска Северна Африка са наказани и не по-малко от 1918 германци, в Лудвигсбург са оповестени други 956 задочни присъди. Във Франция са разгледани и 124 751 дела срещу колаборационисти и са постановени 7037 смъртни наказания, 13 211 са санкционираните с принудителна тежка работа, 2777 от които доживотно. Използват се декрети, които дават разширително тълкуване на наказателноправната регламентация в страната.

През есента на 1944 г. по бързата процедура действат и военните трибунали на редовната армия и на френските вътрешни сили. Броят на осъдените от тях е неизвестен. Знае се, че в една шеста от департаментите са произнесени 424 смъртни присъди. Според съобщение на френското Министерство на правосъдието от 1952 г. след 1944 г. във франция, заради колаборационизъм с германците са били екзекутирани 10 519 французи, от които по-малко от 850 на основание на съдебен акт.

След войната в Холандия са уредени 35 специални съдилища за главните сътрудници на нацистите и над 100 трибунала за "малките" колаборационисти. 419 от всеки 100 000 холандци са осъдени на различни срокове затвор, 127 000 губят избирателни права, 92 000 са лишени от право на военна служба и 95 000 – от право да заемат държавна служба. Отнето е холандското поданство на 60 000 колаборационисти, които "се поставят под чуждо военно командване", а собствеността им е конфискувана в полза на държавата.

Норвежките съдилища издават 45 смъртни присъди, 18 000 куислинговци са осъдени на различни срокове затвор, 28 000 души заплащат парична глоба и/или са лишени от граждански права. 633 от всеки 100 000 норвежци, най-висок показател в Европа, са признати за виновни, обследван е всеки един от 40 жители на страната.

В Белгия са образувани 346 283 преписки за престъпления по време на войната и са предявени обвинения срещу 57 052 лица. Като нормативна основа служат актове на белгийското правителство в емиграция. Военните съдилища в състав от двама цивилни и трима офицери постановяват 4170 смъртни присъди, до декември 1949 г. са изпълнени 230. 48 835 души са пратени в затвора, от които 1839 с доживотни наказания.

В условията на гражданска война Гърция също отрежда дължимото на военнопрестъпниците, проявили се на нейна територия. От ноември 1944 г. до 5 май 1945 г. са проведени 2642 процеса срещу 3600 души, от април 1946 г. до подписване на Парижкия мирен договор следват нови 1800 дела срещу други 2500 лица. В Атина има 98 специални процеса срещу 138 гръцки търговци, банкери и бизнесмени, приключват дела и срещу неколкостотин стопански дейци в провинцията. В Епир, Македония и Тракия съдебни състави търсят отговорност от сътрудниците на българските и италианските окупационни власти.

Полша е една от първите държави от антихитлеристката коалиция, която приема специален закон декрет от 31 август 1944 г. Въз основа на него Върховният съд и народните съдилища осъждат 5352 военнопрестъпници от немска националност. Наказателна отговорност понасят и повече от 11 000 поляци за съдействието, което дават на немските окупационни власти.

За подобни провинения в Люксембург около 4000 лица са осъдени на затвор и 4 на смърт.

В Италия според информация от 1961 г. 45 000 фашисти са пометени след края на военните действия".

Понеже много "антикомунисти" в днешно време твърдят, че народният съд е нелегитимен, защото е действал от 1944 г., а Лондонският документ, Нюрнбергската харта, а и документите на ООН са от много по-късна дата, може да се каже следното: на 20 декември 1945 г. Контролният съвет на победителките утвърждава закон № 10 за наказване на лицата, виновни за военни престъпления, престъпления против мира и против хуманността, извън кръга на главните военни престъпници. В този закон, а и в предшестващите актове на страните от антихитлеристката коалиция бяха закрепени и международноправните принципи, допустими в процеса на търсене на отговорност от военнопрестъпниците от Втората световна война. Съществените изводи за преценката и на Народния съд 1944 – 1945 г. в България са няколко.

• Първо, признават се компетенциите на националните или окупационните съдилища, които са вече създадени или ще бъдат създадени за съдене на военните престъпници.
• Второ, престъпленията против хуманността се санкционират, независимо дали са извършени в нарушение на законите на съответната страна или не.
• Трето, длъжността на подсъдимите, тяхното положение като държавни глави или отговорни чиновници на различни правителствени ведомства не трябва да се разглежда като основание за освобождаване от отговорност или смекчаване на наказанието.
• Четвърто, фактът, че подсъдимият е действал по нареждане на правителството или заповед на началника, не го освобождава от отговорност, но може да се разглежда като основание за смекчаване на наказанието, ако трибуналът смята, че интересите на правосъдието налагат това.
• Пето, ръководителите, организаторите, подстрекателите и съучастниците, участвали в съставянето или изпълнението на общия план или заговора за извършване на което и да е от престъпленията, носят отговорност за всички действия, извършени от всякакви лица за осъществяването на този план.
• Шесто, трибуналът не трябва да бъде свързан с формалности в използване на доказателствата, строго се ограничава съдебното дирене, недопустими са изказвания, които могат да предизвикат неоправдано забавяне на процеса.
• Седмо, присъдата може да включва едно или няколко от следните наказания – смърт, доживотен затвор или затвор от няколко години с отбиване на каторжна работа или без такава, глоба или затвор с отбиване на принудителна работа или без такава, конфискация на имуществото, връщане на незаконно придобитото имущество, лишаване от някои или от всички граждански права.
• Осмо, присъдата е окончателна и не подлежи на преразглеждане.

Това е истината за Народния съд. И никой и днес няма право, включително и правно, да твърди, че присъдите на Народния съд са били несправедливи или незаконни.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ