Енергетика

Последните месеци на 2017 г. на газовия фронт се характеризираха с важни събития:

1. От Москва беше съобщено, че само кораби под руски флаг ще могат да транспортират нефт и газ по Северния морски път. Каргопревозите на други товари ще надминат 100 млн. тона до 2030 г., което ще увеличи капацитета на северните пристанища и терминали в Сабета, Чайка и други пристанища до над 117 млн. тона до 2028 г. За поддържането и експлоатацията на Северния път ще бъде построена серия от ледоразбивачи Арктика, Сибир и Урал, които ще осигурят целогодишен транспорт по маршрута. По него ще се движат и руски газовози за транспортирането на втечнен газ.

Както вече писахме, Северният морски път ще стане основен търговски път за транспортирането на стоки между Европа и Азия и ще минава покрай цялата дължина на руските арктически и далекоизточни райони на Русия.

2. Съобщено беше, че китайската част на газопровода от границата с Русия през цялата страна до Шанхай се строи с ударни темпове и ще бъде готова до 2020 г.

По този начин газопроводът "Силата на Сибир", чийто договор беше подписан през 2014 г. за доставка на 38 милиарда кубометра от Източен Сибир за Китай, навлиза в своя заключителен етап.

Важното е, че след въвеждането от Европа на санкции срещу Русия, "Газпром" построи връзка между залежите за Европа и за Китай, като по този начин Европа сега е предупредена, че не тя, а Русия ще диверсифицира своите потребители.

3. На европейското направление на руския газ започна полагането и на "Турски поток" по направление – Eastring, по който ще постъпва руски газ по "Турски поток" към европейските потребители. Новата мрежа ще интегрира газовите мрежи на Словакия, Чехия, Украйна, Унгария, Румъния и България.

Първоначално Eastring, чиято мощност се планираше на равнище 15-20 милиарда кубометра, трябваше да бъде прокаран за доставки на неруски газ. Но, отчитайки въвеждането на "Турски поток", беше решено проектът да се адаптира и за руските енергоносители. Москва обаче постави условие за пълна гаранция от Брюксел.

4. Сърбия и Русия подписаха изменение на споразумението за доставка на газ, позволяващо на Сърбия реекспорт на руски газ, заедно с допълнение към контракта за доставка на руски газ за Сърбия. Втората нишка на "Турски поток", чиято мощност ще бъде 15,75 млрд. кубометра, ще е за снабдяване на Южна и Югоизточна Европа от 2019 г. Засега се предвиждат две трасета – през Гърция и Италия, или през Гърция и Сърбия към Австрия.

5. Влезе в експлоатация руският завод за производство на втечнен природен газ – Ямал-СПГ, на стойност 27 милиарда долара. Пускът на проекта се подпомагаше от Пекин, който осигури голяма част от финансирането. "Наватек", който контролира Ямал-СПГ съобщи за следващия проект за производство на втечнен газ, в който партньори са френският Total и китайският CNPC. Първият арктически газов танкер "Кристоф де Мержери" се отправи с първата партида към Китай.

В момента най-важно място за газовите проекти на Русия заема арктическият Северен морски път.

Важни са и съпровождащите мерки за разширения на контрола над руските арктически територии с уникалната инфраструктура в полярния район. В цялата история на усвояването на Арктика нито една друга държава не е построила толкова обекти с толкова технологии и с такива възможности, в това число и военни.

Според Министерството на отбраната руските военни са построили над 425 ифраструктурни обекта в полярния район, на които има 1000 военнослужещи.

В края на август 2017 г. първият руски танкер, возещ втечнен газ, премина по Северния морски път без поддръжката на ледоразбивачи. Това е нов етап в световната танкерна геополитика и в битката между Северния морски път и проливите.

Пътят от Норвегия до Южна Корея беше изминат за 19 дни, което е нов скоростен рекорд. Танкерът "Кристоф де Маржери", самостоятелно преминаваше през леда с дебелина 1,2 метра. Това е само първият от 15-те танкери, които ще бъдат построени за Софкомфлот. Очаква се до 2020 г. натовареността на Северния морски път да се увеличи 10 пъти.

Новите газовози се строят според висшите екологични стандарти. Споменатият "Кристоф де Маржери" може да работи на втечнен газ, който транспортира. При това отделяните оксиди са намалени с 90 на сто, а азотните емисии – с 80 на сто.

Северният морски път, чието значение ще расте като най-кратък път от Европа към Азия и обратно, от Петербург до Владивосток е около 14 300 км, докато през Суецкия канал е почти двойно – 23 200 км.

От Хамбург (Германия) до Йокохама (Япония) по северния път е 12 000 км, а през Суецкия канал – 20 000 км. Такава разлика в разстоянията ще пести на корабите до 13 дни и ще даде икономии най-малко от 300 000 долара на всеки рейс. С една дума, залогът са огромни ресурси, огромни интереси и огромни пари.

Но най-важното е, че в момента няма нито един международно признат до кумент, който да определя кой ще получи всичко това след като ледовете се стопят. Опитите на дипломатите да се договорят, досега не дадоха резултати.

В Арктика започна опасна блъсканица. Въпросите за националната принадлежност на арктическия район за много северни страни станаха важни до такава степен, че рязко увеличиха вероятността от поява там на кризисни ситуации.

Заради това в средата на март 2017 г. Владимир Путин, Сергей Шойгу, Дмитрий Медведев и Сергей Иванов посетиха най-новата полярна военна база "Трилистник" в Арктика, на острова Земя на Александър, която е най-голямото ръкотворно съоръжение над 80 градуса северна широчина.

Самата база е последно постижение на военно-инженерната мисъл и енергоспестяващи технологии и може да осигури автономна работа на военния персонал в течение на година и половина. Общата й площ е 14 000 кв. метра. На тази територия се разполагат жилищни помещения, кинотеатър, билярд, оранжерии, параклис. Базата е надеждно укритие от суровата външна среда за персонала от 150 души. Строежът е във формата на кленов лист, което позволява на персонала да се движи вътре без да излиза навън, където температурата често е минус 50 градуса.

На първо място, базата се разглежда като защита на руските интереси в Арктическия район, в който се с ъсредоточени основните запаси от редица важни полезни изкопаеми, които са определящи за развитието на икономиката на Русия. Стойността им в района се изчислява на 30 трилиона долара.

Но малко хора обърнаха внимание на втората част от визитата на Путин, Медведев и Шойгу – че базата защитава някакъв суперохраняем обект от външно нахлуване.

Какво всъщност ще охраняват руснаците в тази най-северна точка на огромната си територия?

Ще припомним, че преди три години се появи малка информация, че руснаците са намерили там "нещо". Преди две години пък се появи информация от датски източник, че руснаците "най-вероятно са намерили нацистка база за подводници на острова Земя на Александър в Арктика, че руснаците са възстановили базата и са разположили в нея някакво суперсекретно оръжие, което няма аналог в света".

Тогава други си спомниха, че още през септември 1944 г. на острова Земя на Александър е била направена сензационна находка – подземна подводна база за немските подводници, което отговаряше на писанията в мемоарите на адмирал Карл Дьониц: "Като правило тези съоръжения се деляха на боксове за по 3-4 подводници. Боксовете бяха отделени един от друг с дебели железобетонни стени. От страната на морето всеки от тях беше защитен с мощни щитове – врати. Дебелината на покритието надминава 8 метра. В тези суперзащитени бункери подводниците преминаваха всички етапи на подготовката".

Въпросите се появиха за базата, когато стана ясно, че във втората част от визитата на Путин, Медведев и Шойгу те са се спуснали в загадъчна огромна ледена пещера на острова Земя на Александър, където са били напълно сами. Повече никой не е пуснат. Какво правеха там и какво разглеждаха?

Наистина много тайнствени неща стават в Русия.

Нещата обаче може да не са толкова загадъчни и странни, ако се вземе предвид, че Русия, в отговор на придвижването на американската противоракетна отбрана в Европа започна да прехвърля сили и базиране в Арктика. Защо именно в Арктика? Защото това е важна част от подготовката на Русия за ядрена война.

Арктика в това отношение играе за Русия ключова роля. Това е единственото направление, където САЩ не могат да разположат предните райони на своята ПРО в близост до руските граници. А това означава, че няма да имат възможност да свалят руските междуконтинентални ракети, когато те полетят към САЩ през Северния полюс. И именно в този район на Арктика ще бъдат разположени руските атомни подводници, които в случай на война ще бият по територията на САЩ през Северния полюс.

Американците се на напълно беззащитни, защото между руските подводници и континенталните САЩ няма да има почти никаква ПРО. Освен това американският флот и противоподводната авиация няма да могат там свободно да следят руските подводници. Този район ще бъде закрит за НАТО.

Заради това Москва разполага в Арктика допълнителни въоръжени сили. Ще бъдат построени и летища, на които руските далечни бомбардировачи ще кацат за дозареждане. По този начин те ще могат, преодолявайки Северния полюс, да долетят до районите на пуска на носените от тях крилати ракети. Стратегическата авиация и без да каца междинно ще долети до САЩ през Арктика.

Дали споменатите нацистки бази от времето на Втората световна война вече са приспособени за руските атомни подводници и какво е това суперсекретно оръжие, което се крие под ледовете на Земя на Александър, е отделен въпрос. Но обикновено става изтичане на информация за такива важни обекти чак когато те са построени и са влезли в експлоатация. Значи, тази база вече е в действие.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ