На прага на трета световна

Последните събития в Северна Сирия, около руската база Хмеймим по сирийско-зраелската граница, "признаването на Йерусалим" от Тръмп и т.н., показват, че войната - локална и глобална, ще продължи и през 2018 г.

На 20 януари армията на Турция започна операцията "Маслинена клонка" срещу формирования на кюрдските Отряди за народна самоотбрана /YPG/ в Северозападна Сирия, в района на Африн, като преди това САЩ бяха обявили окупация на североизтока на Сирия с помощта на 30 000 кюрди и "зелени", които започнаха атака срещу сирийските правителствени части в района на ж.п. линията Хама - Алеппо.

Реално кюрдските части са около 10 000 души в Африн, които обаче обещават да отблъснат атаката и да стигнат до Истанбул. Кюрдите бяха въоръжавани и обучавани от САЩ. Анкара съобщи, че кюрдите са получили 5000 камиона и 2000 транспортни самолета с оръжие.

Няколко дни преди турската атака беше съобщено, че САЩ прехвърлят в Сирия ракетите MIM-104 Patriot. Срещу тях турците разположиха своята нова система за радиоелектронна борба Koral, което означава, че Турция подготвя и въздушни атаки срещу кюрдите. От турската провинция Хатай към Африн се насочиха и най-добрите турски танкове.

Междувременно руският контингент се изтегли от Африн. Преди това руската страна предложи на кюрдите да се споразумеят с Асад, /но те отказаха/, който би могъл да ги защити от турската нападение със сирийския флаг. Кюрдите отказаха и се оказаха в капан, още повече, че американският проект със създаването на кюрдска армия застраши целостта на Сирия.

Турция заяви, че ще изведе войските си от Африн след като там бъдат разгромени структурите, свързани с Кюрдската работническа партия, че Турция не претендира за сирийски територии и ще наблюдава териториалната цялост на Сирия.

Очевидно е, че Сирия, Турция, Иран и Русия не са заинтересовани в американските комбинации с кюрдите, с които вероятно ще постъпят (т.е. ще си измият ръцете), както с кюрдите в иракски Киркук. Сега и в Сирия, американците предават кюрдите, които за пореден път избраха грешния съюзник - САЩ и Израел.

В тази конфигурация, в края на януари реалната война за Африн предстоеше, а страните се готвеха за големия конфликт, концентрирайки сили и военна техника.

Преди това на 16 януари ген. Владимир Шаманов, бивш командващ Спецназа на Русия и актуален председател на Комитета за отбрана на руската Дума предупреди САЩ заради изграждания от тях в северна Сирия нов терористичен анклав:

"Практиката на САЩ противоречи на руските интереси в Сирия. Русия ще работи с нейните сирийски партньори за стабилност в Сирия".

Когато това се казва от Шаманов по принцип е последно предупреждение. Преди да се отговори на въпроса за войната в Сирия през 2017 г. трябва да се отговори на друг въпрос - дали Русия реализира поставените си задачи.

Каква беше основната цел на сирийската операция на Русия - основната цел беше да не се допусне формирането на пълноценна терористична държава с пълноценна инфраструктура и достатъчно големи запаси от нефт и газ - Халифата, зад който стоят САЩ и Израел.

Тъй като тази държава беше започнала да проектира терор и в други страни, тя стана жизнена опасност и за гражданите на Русия, и за самата Русия.

Отчитайки, че зад терористите са САЩ, Израел и Саудитска Арабия понятно беше защо цялата сила на терористите беше насочена не толкова срещу правителството на Башар Асад, колкото срещу единствения реален противник на САЩ - Русия. Останалото - газопроводи, влияние, изпробване и използване на оръжие, бяха също цели, но не и първостепенни.

Но да се счита терористичното образувание "Ислямска държава" за държава беше невъзможно, тъй като терористите, по определение, не могат да са такива.

Западната коалиция, начело със САЩ, не заяви нападение срещу Сирия. Те бяха и са на сирийска територия, които не се контролираха от официален Дамаск.

И Сирия не обяви война на Западната коалиция, начело със САЩ. Съответно и Русия не обяви такава.

Русия в Сирия въобще не води война, а спецоперация по поддръжка на законното правителство по негова молба в борбата с тероризма, спонсориран от САЩ и Израел. Използването на военни части и на въздушно-космическите сили беше предизвикано от заплахата за формирането на редовни терористични сили на Ислямска държава.

Молбата на Башар Асад към Путин беше да унищожи терористите, а не да унищожи Западната коалиция. И въпреки че де факто Западната коалиция е враг, де юре самата Сирия на призна това, иначе трябваше да обяви война на НАТО. Това не беше направено от Дамаск, следователно го нямаше и в молбата към Русия.

Да воюва вместо сирийците Русия не беше поканена. Заради това, да се говори, че войната не е завършила, за Русия не е правилно. Русия достигна своите цели, съответно и контратерористичната операция е завършила.

И така, основният резултат на сирийската кампания през 2017 г. стана разгромът на Халифата. През 2017 г. Халифатът загуби всички значими градски и стратегически точки, в които се опитваше да построи своята квази държава, която, според архитектите на Халифата, трябваше да бъде първата истинска държава на политическия ислям без идеологически компромиси.

Към 2017 г. Халифатът вече имаше редица държавни признаци - армейска структура, бюрократичен апарат, спецслужби, начален военно-промишлен комплекс, съдебна система, пропагандни инструменти, диверсифицирана икономика, в която растеше събираемостта на данъците в контролираните райони.

На пълното трансформиране на Халифата в пълноценна държава попречи военното поражение, което пречупи гръбнака на силовия блок на Халифата и унищожи неговата икономическа база.

След като сключиха сделка с Ердоган, Русия и Иран си развързаха ръцете за операция в Централна и Източна Сирия, което бързо се отрази и върху Халифата. През пролетта беше отново освободена Палмира, пробит фронта по линията Дейр-Хафир-Джира, през цялото започнаха боевете по брега на Ефрат и придвижването към Дейрес-Зор. Покрай границата с Йордания успешно настъпваха иранските формирования, които към края на лятото заеха голяма част от границата на Сирия и Йордания с изключение на част в Дераа и Ат-Танф, където имаше американска групировка.

Предвестник на краха на Халифата стана щурмът на Мосул и разгромът на Тал-Афарската държава. Мосул беше освободен от иранската армия, Халифатът загуби своята "столица", която се премести в Тал-Афар и се разграничи от Ислямска държава.

Битката за Мосул нанесе огромни загуби на Халифата. След краха на Тал-Афарската "държава" Ислямска държава загуби всички по-големи населени места и обектите на нефтената инфраструктура.

Към есента в Сирия стана окончателен крах на фронта на Халифата. Сирийските войски пробиха към Дейр-ес-Зор, разгъна се операцията срещу Маадан и Маядин, който, след падането на Ракка, стана нова столица на Халифата в Сирия. Сирийската армия и съюзниците бързо прочистиха Дейр-ес-Зор и заеха Маадан и Маядин.

В края на 2017 г. настъпи развръзката. Сирийските и иранските формирования настъпиха срещу Ат-Танф и Абу-Кемал и Халифата прекрати своето съществуване. Останалата от него групировка е в пустинята в Изтока на Сирия.

Това означава, че в края на 2017 г. "държавата", която през 2015 г. обяви война на Русия и заяви претенции към Северен Кавказ, прекрати своето съществуване.

Какво ще се случи през 2018 г.? През 2018 г. ще бъдат разгромени останките от крупните отряди на Ислямска държава и териториите им освободени. Групировката ще бъде напълно маргинализирана до 2000 души. Войната с Ислямска държава, като с държава е завършила, но войната срещу Ислямска държава, като терористична групировка, продължава.

Договореностите с Турция и САЩ позволиха на Сирия, Русия и Иран най-накрая да постигнат разделение на терористите на "умерени" и "неумерени".

Договореностите в Астана отложиха окончателното решение за 2018 г. на въпроса с умерената опозиция, т.е., зелените и свали тяхната заплаха срещу позициите на Асад.

Идлиб ще бъде една от горещите точки на сирийската война и през 2018 г. Две години тук събираха терористи от цяла Сирия. През 2018 г. въпросът за военното поражение на Ан-Нусра вероятно ще бъде решен. Но Ан-Нусра е стар и опасен враг.

Преминаването на Турция на страната на руско-иранската коалиция още през 2016 г. позволи да бъде вбит клин между кюрдските Рожава и Африн и да се постави кръст на обединяването на кюрдските територии и техния пояс с излаз на Средиземно море през Северна Сирия.

Ердоган изпълняваше поетите ангажименти и подпомагаше Русия в постигането на редица военнополитически цели.

Есента на 2017 г. се стигна до епичната катастрофа на проекта Иракски Кюрдистан с влизането на иранските формирования във Фейш Хабур, което е заплаха за главната транспортна артерия между Рожава и Иракски Кюрдистан. В сегашните условия кюрдите едва ли ще могат да провъзгласят реална независимост и тяхното значение за САЩ ще спада.

САЩ се опитват да седят на два стола - да поддържат кюрдите, но и да не разрушават до край отношенията си с Турция, която, както и Русия, иска извеждане на американските войски от кюрдските територии. След като заеха част от нефтените залежи на източния бряг на Ефрат, кюрдите смекчиха риториката и започнаха преки преговори с Русия.

Кюрдският въпрос, на който паразитират САЩ, е тясно свързан с пребиваването на американски войски на територията на Сирия. Ако Ат-Танф реално е изолиран и безполезен, то кюрдска Рожава позволява на САЩ да се опитват да минимализират провала на арабската пролет в Сирия.

В началото на 2018 г. кюрдският въпрос не е решен. Запазват се противоречията между Асад и кюрдите. Ердоган не иска компромис по кюрдския въпрос. Русия и Иран ще трябва да полагат усилия, за да вкарат кюрдите в междусирийските преговори и да се постигне баланс на интересите, за да бъде разминирана кюрдската бомба без война. Решението на този въпрос ще помогне и за изтласкването на САЩ от територията на Сирия.

Сложно ще е положението на Израел, който разпалваше безкрайна война между арабите. Но накрая получи присъствие на укрепналия Иран под собствения си нос. Периодичните удари по Хизбула отразяват нарастващото напрежение между Израел и Иран, което се увеличи с обявяването на Йерусалим от Тръмп за "столица на Израел".

Израел ще продължи да атакува Хизбула на територията на Сирия. Но рано или късно сирийците и ливанците ще вземат под контрол границата с Израел, а позициите на Иран ще се усилват по-бързо отколкото Израел ще може да пречи на иранската инфраструктура в Сирия, която ще се опира и на ресурсите на Ирак.

Напрежението в района на Голанските възвишения, заплахата от война в Южен Ливан, създават за Тел Авив нова военна реалност.

САЩ и Израел ще се опитват да пречат на влиянието на Иран в Ливан, Йемен, Сирия и Ирак и да засилват центробежните тенденции в самия Иран, което пролича с демонстрациите след Нова година. Но Хизбула е във възход. Успешно се развива за Иран и войната в Йемен, която източва Саудитска Арабия, получила своя "Афганистан".

Наред с Русия, Иран е един от главните победители на кампанията през 2017 г.

Едновременно настъпи разпадане на антиасадската коалиция. В началото отпадна Катар, на път е Саудитска Арабия. Хибридната война с Иран Саудитска Арабия губи по всички фронтове, въпреки помощта на САЩ и Израел.

Войната в Йемен изсмуква ресурсите на Риад. Заради това през есента на 2017 г. крал Салман отиде до Москва, за да се опита да я спечели срещу Иран. Но това не се получи.

В резултат, на прага на 2018 г. Саудитска Арабия е с боледуваща икономика и провалена външна политика по всички фронтове. САЩ, Израел и Саудитска Арабия ще се опитват да отслабят Асад, да продължат войната, да пречат на решението на кюрдския въпрос и да постигнат за себе си изгодни условия за мир.

Всичко това е на вътрешно-сирийския дневен ред, от който ще зависи дали 2018 г. ще стане последна година на войната или тя ще прекрачи и в 2019 г.

Това ще зависи и от други конфликти: американо-руският, ирано-израелският, палестино-израелският, ирако-саудитският, локалните в Ливан, Ирак и Йемен.

Разбира се, Русия няма да напусне Сирия. Запазва две бази за 49 години, на които реално изнесе Черноморския флот, което беше и една от целите, след като САЩ и НАТО се опитаха да блокират Крим и Севастопол.

В Сирия остават и частни военни компании и различни военни специалисти. Сирийската операция помогна на Москва да засили позициите си в района. Русия е главен противник на САЩ, наред с Китай с последствия за започналото изменение на световното устройство.

Русия и Иран са главни играчи на промените. В това отношение Сирийската война ще продължи да променя света, въпреки че не всички виждат това и не всички са готови да се примирят.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ