Инициативата "Един пояс и един път" и нейната концентрация в Централна Азия и Източна Европа, издигната преди 4 години от председателя Си Цзинпин, определя цялата външна политика на Китай до 2049 г., когато ще бъде отбелязана 100-годишнината на КНР.

Цялата китайска администрация е включена в тази грандиозна стратегия.

Суматохата, която създава лицето Б. Борисов с така наречените "Западни Балкани" е насочена не само срещу интересите на ЕС, но и срещу плановете на Китай, и отговаря единствено на стратегията на САЩ за привличане на района към антируската и антиевропейска коалиция от Балтийско до Черно море.

По този маршрут е Грузия, която има споразумение за свободна търговия с ЕС и с Китай. Неотдавна откритата ж.п. линия Баку – Тбилиси - Карс, както и строящото се ново пристанище в Анаклия, където един от собствениците е Power China, може да се оформи като ключов хъб в китайско-европейското управление.

Последната среща на китайския премиер Ли Кецян в Будапеща на форума 16+1 от Централна и Източна Европа потвърди придвижването на инфраструктурата на "Пояс и път". Пекин вече инвестира 8 милиарда долара в Централна и Източна Европа.

Китай е лидер на Западните Балкани, особено в Сърбия, Средна гора, Босна и Херцеговина, където финансовата и политическа сила на ЕС отсъстсва. Китай инвестира в комуникационни и експресни проекти в Сърбия, в това число високоскоростната ж.п. магистрала Белград – Будапеща. Строителството на сръбския участък стартира, като 85 процента от общата стойност – 2,4 милиарда долара, вложи китайската банка Ексим банк.

Стратегическата връзка Белград – Будапеща е важна. Контейнерите китайски стоки пристигат в гръцката Пирея, която стана ключов хъб за Морския копринен път и тръгват към ЕС през Сърбия.

България остава извън играта и се превръща в геополитическа пустиня след отпадането на Южен поток, Белене, Бургас – Александруполис.

Но европейското направление е само част от грандиозния план. В средата на декември Индия призова Китай и Русия към по-ясно сътрудничество. Русия от своя страна убеждаваше Индия да подкрепи Копринения път на Китай. В резултат Китай и Индия се договориха да поддържат мира на общата граница. Това е най-голямата "игра", защото с "Един пояс, един път" Китай неутрализира налаганата от англосаксонците от векове геополитика на така наречените морски държави. Сега Пекин направо зачеркна морските държави от световната икономика и заедно с тях изпраща в историята сегашния световен ред.

Значението на досегашните основни транспортни пътища от Китай през Малакския пролив, Индийския океан, Баб Ал-Мандаб, Суецкия канал става маргинално. Заменя ги сухопътният копринен път по сушата – през Евразия, и Северният морски път, който се разработва от Русия при всякакви климатични условия.

На дневен ред на човечеството е геополитиката на Евразия, Китай, Русия, Индия, които обединяват три четвърти от населението на планетата с новите пътища от Китай до Европа.

Това е истинска геополитическа и геоикономическа революция спрямо досегашната геополитика на англосаксонските метрополии.

Сухопътните маршрути към Европа са в два основни варианта. Единият предвижда транспортиране на стоки от Севера през страните от ЕС. Вторият минава от юг, с пасаж през Турция, за да стигне или до гръцката Пирея, или до Венеция. Това е ключов маршрут, по който ще текат стоки за стотици милиарди долари. По пътя Китай ще интегрира десетки държави в Азия, Близкия Изток и Европа, чието съществуване е направо отказвано от хегемонията на САЩ и долара.

Новост е направеното от Китай на Иран предложение за установяване на връзка между пристанището Гвадар – в Пакистан, което се развива от китайски компании, и югоизточното пристанище на Иран – Чабахар. Чабахар предлага даже по-добри комуникации към основни транспортни точки в Централна Азия и Европа. След завършването му Чабахар ще стане хъб на коридора Север – юг" от Персийския залив към Русия, Евразия, Европа.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ