Нашата планета е единен организъм и като всеки организъм процесите в нея са взаимно обвързани. Климатичните и геофизически събития влияят едно на друго във верижни реакции, създавайки нови и нови макросъбития.

Така например при анализа на много стихийни бедствия учените забелязаха, че сеизмичната активност се предшества от аномалии на магнитното поле на Земята.

Съвременната наука знае, че отслабването на магнитното поле на Земята води не само към изместване на геомагнитните полюси, което за последните 20 години се ускори няколко пъти, но и към така нареченото преполюсиране, когато северният и южният магнитен полюс променят местата си и става инверсия. Тези геофизически събития водят до глобални климатични промени.

Магнитосферата е защитен пашкул над Земята срещу унищожителната космическа радиация и високоенергийните каскадни заредени частици, движещи се от Слънцето. Магнитните силови линии на естествения щит на планетата осигуряват преминаването на тези потоци над нейната повърхност на достатъчна отдалеченост, което създава и условията за развитието на биологичните форми на живот.

Критичното отслабване на магнитосферата под определена величина може да доведе до това, че молекулите на газовата обвивка на планетата да бъдат отнесени от слънчевия вятър. Именно по такъв начин Марс преди милиони години е бил лишен от неговата атмосфера.

Наблюденията на последните десетилетия показват, че заради непонятни засега причини магнитното поле на планетата стремително отслабва.

През 2014 г. европейската космическа агенция /ESA/ пусна на околоземна орбита три спътника Swann за изучаване на състоянието и следене на динамиката на изменението на магнитното поле на планетата, както и на процесите, свързани с ускореното изместване на полюсите.

Данните потвърдиха, че за последните 100 години магнитното поле на Земята е отслабнало с над 15 процента, а в областта на така наречената Южноатлантическа аномалия – от бреговете на Бразилия до западното крайбрежие на Африка – до безпрецедентна величина. отрицателната динамика нараства всеки ден.

Като цяло над Западното полукълбо силата на магнитното поле е доста по-силна отколкото над Източното и процесите на неговото деградиране вървят с пъти по-бързо.

Именно отслабването на магнитосферата доведе до това, че полярното сияние разшири своята география и се спусна от високите широчини към умерените и сега може да се наблюдава в Полша, Германия и други европейски страни. Това е сериозен сигнал за бедствието. Земята стремително губи своята защитна бариера и става безпомощна пред космическите стихии.

Немските учени съобщават, че в близко време магнитосферата може да отслабне толкова, че намиращите се на орбита спътници ще станат беззащитни пред слънчевата радиация. И сега, прелитайки над областта на южноатлантическата аномалия, повечето спътници, заради повишената радиация, се изключват при преминаване над тази зона.

Смяната на магнитните полюси ще се съпровожда от изменение на положението на планетарната ос на въртене. Това ще предизвика глобално инерционно движение на въздушните и водни маси във вида на мегацунами с височина над 300 метра.

Според последни данни /от началото на 2007 г./ скоростта на дрейфа на северния магнитен полюс се увеличи от 10 км на година през 70-те години до 40 км/годишно през 2000 г. и до 60 км на година през 2004 г.

Динамиката на ускорението продължава. Изследванията в областта на палеомагнетизма показаха, че по-рано, по време на преполюсирането, които са ставали постепенно, магнитното поле на Земята е губело своята двуполюсна структура. Инверсията на магнитното поле е предшествало неговото отслабване, а след нея, величината на полето отново е нараствала до предишните значения.

С времето магнитното поле на Земята от двуполюсно може да се превърне в многополюсно, а след това отново да се формира стабилна двуполюсна структура. Но направлението на полето ще се измени на противоположно. Северният геомагнитен полюс ще се окаже на мястото на южния, а южният ще премине в Северното полукълбо.

Експериментално беше доказано, че изменението на знака на магнитното поле значително намалява неговото напрежение. Така например, ако Земята прекрати днес изработването на магнитното поле, то ще изчезне след 15 000 години, както при нормално функциониране – след 1500.

В края на януари 2017 г. от ледника Пайн Айлънд в Антарктида се откъсна айсберг с широчина около 1 км и дължина 8 км, което потвърди необратимостта на процеса на рушенето на ледника.

След това от масива на шелфовия ледник Ларсен С на брега на антарктида се откъсна най-големият в историята на човечеството айсберг с дължина 210 км и площ около 6500 км. Неговото топене ще издигне равнището на световния океан с 1 метър.

От друга страна, източно-атлантическият леден щит на Антарктида се считаше за по-устойчив от западния. Но и тук върви интензивно топене на ледниците. Причината е топлата вода не само на океана, но и на огромното количество езера с топла вода, които в последно време се появиха както на повърхността, така и под купол, разрушавайки ледниците отвътре.

Започналото разрушение заради тази причина на ледника Тоттен в източна Антарктида ще вдигне равнището на световния океан с 5 метра.

Заради повишената морска температура се топи и ледникът Zacharie Sistrom в Гренландия, който е съставна част от ледения щит на острова.

Ако на планетата се стопи само леденият щит на Гренландия, това ще доведе до повишаване на равнището на световния океан със 7 метра. А ако се стопят полярните ледени шапки, тази цифра ще достигне 60-70 метра.

Топенето на ледниците влече със себе си и увеличение на парниковия ефект, защото ледените шапки на нашата планета отразяват част от слънчевата светлина.

Вече се появиха картини на света след топенето на ледниците. На някои от тях под водата са погребани Дания, Естония, Холандия, значителна част от европейската част на Русия, половината Украйна, всички крайбрежни гъстонаселени територии на планетата.

Не трябва да се забравя, че водата има и маса. Става дума за милиарди и милиарди тонове и цялата тази грамада ще оказва значително давление върху тектоничните плочи. Как ще се държи всяка плоча е трудно да се предвиди.

Сега е ясно само едно нещо – след няколко години от сушата ще остане много по-малко. Едновременно човечеството ще се сблъска и с парниковите газове. През последните 100 години парниковата активност на метана е нараснала 28 пъти, а в 20-годишна перспектива – 84 пъти.

В ледниците на континенталния вечен мраз и на подводния източносибирски шелф се съдържа гигантско количество хидрат-метан, изчислявано в милиарди тонове.

Хидрат-метанът е замръзнала силно канцерогенна форма на метана, срещаща се в природата. Само при умерено давление и достатъчно ниска температура хидрат-метанът остава стабилен. Но заради затоплянето вечният мраз започва да се топи, освобождавайки метан в атмосферата, което засилва парниковия ефект.

Така се образува затворен цикъл – топлината идва от Слънцето към повърхността на планетата – повишава се температурата на въздуха и водата в океана – ледниците и вечният мраз се топят, освобождавайки метан, сероводород и други газове – те се задържат в атмосферата и влошават ситуацията ще повече.

Най-мащабните отделяния на метан в атмосферата ще стават в Северния ледовит океан. Само през 2010 г. от недрата на Арктика в атмосферата са били изхвърляни 6 млн. тона метан. През 2011 г. в северната част на морето Лаптеви на площ от 1 кв. км са били регистрирани няколкостотин газови изхода.

Изхвърлянията на метан се свързват и с аномалиите в така наречения Бермудски триъгълник. При подводно издигане на балон от метан плътността на водата рязко се снижава и бездната поглъща корабите.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ