Прегледах какво съм писал преди една година, в началото на 2017 г. Не съм сбъркал много.

Сега в началото на 2018 г. нещата, в общи линии, не са се променили. Историята има своя скорост на движение.

И така, през 2018 г. неизбежното движение към многополюсния свят ще се ускорява и процесът ще се изразява в сблъсъка на двата исторически полюса – Западът и Русия. Защото, с истински потенциал да изградят и наложат свой собствен проект за развитието на човечеството, засега разполагат само Западът и Русия.

Заради това войните между Запада и Русия са главното съдържание на втората половина на второто хилядолетие, независимо какво се е разбирало под Запад – Великобритания, Наполеон, Хитлер, САЩ, а под Русия – имперска Русия, СССР, днешната Руска федерация и т.н.

Това са двата естествени геополитически противници още от времето, когато през ХV век беше образувана централизираната руска държава, която на Запад т. е. от англосаксонската върхушка, беше посрещната като смъртна заплаха. Така е до днес.

В тази дилема няма място на компромиси. Стратегията на Запада е била винаги една и съща. Западът иска от Русия само едно нещо – "да я няма въобще". Почти успяха. Малко оставаше Русия да изчезне напълно при Горбачов и Елцин. Но както неведнъж в миналото тази държава успя да намери в дълбините си мобилизационен импулс и излезе от кризата след разпадането на СССР.

Контурите на новата голяма война, за разлика от мъгливите 90-те години, са по-ясно очертани. Светът с бясна скорост се движи към нов глобален военен конфликт. Така беше в началото на 2017 г. Така е в началото на 2018 г. И сега Западът, под който се разбира предимно англосаксонският свят и ционизмът, няма да се откаже от глобалното си доминиране, защото това за него е смърт.

И Русия не може да се откаже от поетия път към глобално възстановяване, защото това за нея е смърт. Липсата на алтернатива на двата полюса доведе до нова световна война.

Всъщност тя започна не през 2001 г., с автотероризма на американската "дълбока държава" в Ню Йорк, а по-рано, с войната срещу Югославия. Някога историците ще напишат, че Третата световна война отново започна на Балканите. Тя премина досега през различни етапи, географии и хибридности, за да се локализира в момента в няколко основни огнища – Сирия, Близкия Изток и Северна Африка, Украйна, Афганистан и Централна Азия, и Корейския полуостров.

Както виждате, в съвременния глобален свят и фронтовете са глобални – европейски, азиатски, близкоизточен и т.н.

Войната е за ново преразпределение на света и тотално унищожение на противника. Пленници не се взимат.

Западът се крие зад словосъчетанията "глобализиране" и "война срещу тероризма". Но целта му е пълно разрушение на сегашния световен ред и заменянето му с нова глобална конструкция, на чийто връх ще бъде появяващата се глобална мегакорпорация т.е. на така наречения глобофашизъм. Ротшилд, Рокфелер и Опенхаймер отдавна са понятия от миналото.

Срещу глобофашизма се съюзиха Русия, Китай, Иран, Венецуела, Бразилия, Южна Африка, които олицетворяват националните държави и националните икономики. Съюзът им е все още доста разнопосочен, но друг изход нямат.

Сблъсъкът на територията на Сирия е именно в този контекст – Сирия да се запази като национална държава, да бъде спрян глобалният ефект на доминото, пуснат от контрареволюциите и превратите в Източна Европа, СССР, Северна Африка. Поражение в Сирия претърпя не толкова "международният тероризъм", колкото стоящите зад него САЩ, Англия и Израел.

Заради това в края на 2017 г. написах, че войната в Сирия продължава и е в своя разгар. Русия побеждава. Но САЩ, Тел Авив и Саудитска Арабия търсят реванш в Сирия, дестабилизират Ирак, Афганистан и Пакистан, което възпроизвежда ситуацията от 70-те години, когато САЩ въвлякоха СССР в противостоене срещу "зелената ислямска дъга", обхващаща Задкавказието и Централна Азия.

Днес Русия печели в Сирия и отбива атаките в Донбас, Кавказ и Централна Азия, но това е трудно заради слабостта на икономиката й която е сянка на могъщата икономика на СССР.

САЩ оказват давление на руските западни граници, опирайки се на НАТО и ЕС. Оказват и давление срещу Китай в западната част на Тихия океан, но не могат да спрат изместването на световната геополитика към Китай и Индия, където живеят две трети от човечеството.

Русия преминава от глуха защита към по-активни действия на европейското направление. ЕС е в перманентна криза. Германия и Франция се опитват да излязат от нея и да прехванат контрола над източноевропейските страни–членки от Балтика до Черно море, да заменят НАТО с общоевропейски сили под немско-френско командване.

Концепцията за Съединени щати на Европа, лансирана от френския президент Макрон и от лидера на немските социалдемократи Шулц, предполага разделяне на ЕС на "пълноценни" страни и "непълноценни" аутсайдери. Това ще засили противоречията по линията богат Север – беден Юг и между Западна и Източна Европа.

Шансът на Русия да възстанови държавния си суверенитет и човешкия капитал като негов фундамент и като основа на нова световна финансова система, се засилва.

Така стигам до другата основна причина, заради която 2018 г. ще стане най-страшната за последните 100 години.

2018 г. ще бъде кулминацията на 100-те години престъпна западна финансова система на банките и "елита". През това столетие капитализмът фалира няколко пъти и въобще престана да съществува. Онова, което днес е налице, никой не може да дефинира. И как ще може, като за 100 години тази система натрупа дълг от 240 трилиона долара, което доведе до колосални балони на активите, каквито историята не е виждала. Ако се включат и необезпечените финансовите производни и дериватите, глобалният дълг на Запада е 2 квадрилиона долара. Въпреки че съм доктор на науките не знам колко нули има този квадрилион. Но знам, че, за да се спаси, Западът отново разпалва голяма война.

Именно 2018 г. е пикът на корумпираната западна система, която продължи 105 години.

Това означава, че "прозорецът на военните възможности" на Запада се свива до няколко месеца. Времето е избрано, мястото – също.

Някои от възможностите:

• ако САЩ предприемат ракетно-ядрена атака срещу КНДР;
• ако САЩ въведат нови малки ядрени оръжия срещу Русия и излязат от Договора за съкращаване на средните и малки ракети;
• ако Израел нанесе удар по Сирия, Иран или Ливан;
• ако ционисткият режим в Киев започне атака срещу Донбас;
• ако САЩ дебаркират във Венецуела;
• ако взривят отново Афганистан, Пакистан и т.н.

Западът продължава да действа според четирите принципа:

• можем да купим всеки;
• ако не го купим, можем да го плашим;
• ако не се изплаши, го убиваме;
• във всички случаи нищо не може да ни се случи.

Но четвъртият принцип вече /или по-точно отново/ не действа. Налице е Русия, за която нещата, както неведнъж в историята, са прости и ясни. Засега всичко върви нелошо. Остава само да спечели започналата световна война.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ