Тема на месеца

Войната постепенно поглъща нови държави и райони. Доказано беше използване на тактическо ядрено оръжие в Близкия Изток, най-вероятно от Израел, който, от гледна точка на последствията, е близко до България. И никой в управляващата мафия не разбира опасността и не прави нищо поне да бъдат предупредени българите – какво да се прави при ядрен взрив, ядрена война или ядрен тероризъм.

Това означава, че ядрената заплаха може да дойде от няколко направления – от взрив на мръсна ядрена бомба /за която вече писахме, че е преминала с френска корвета през Варна на път към Одеса/, от взривяване на АЕЦ Козлодуй, от терористи, при ядрена война от нанасяне на удари от страна на САЩ /там все още не са променили координатите на ракетите си от времето на Студената война, насочени към цели в НРБ/, от нанасяне на удари от Русия по базите на САЩ в България и съседна Румъния или по цели в Черно море.

Има и други възможности, които само потвърждават сериозността на положението.

Нямаме и гражданска отбрана, нямаме и армия, да не говорим за химически войски. Населението няма понятие какво да прави в случай на ядрена заплаха или война, противоатомните убежища са в плачевно състояние.

Всъщност никой не знае за какво става дума. Метрото в София, заради плиткото си разполагане, не може да бъде използвано за противоатомно убежище, въпреки че "специалистите" твърдят обратното.

Заради това всичко е във вашите ръце и индивидуална подготовка за ядрено бедствие с индивидуални средства.

Шегите свършиха..

Ядрената война не е сцена от филмите, а на реалното обозримо бъдеще. Според все повече експерти войната в Сирия, КНДР или Украйна може да премине в Третата световна война. Някои считат, че това вече е станало.

Значи, не става дума за "всеки случай", а за неизбежна необходимост.

Ако започне ядрена война никой не знае дали тя ще доведе до ядрена зима или всичко ще се превърне в пустиня. Мощта на ядреното оръжие от една страна е преувеличено, а от друга – недооценена. Ясно е, че е много опасно за онзи, който се намира в центъра на удара /5-10 км/ и в зоната на най-голямото радиоактивно поражение /20-30 км/

На второ място е ясно, че при започнала ядрена война времето за долитането на ракетата зависи от мястото на нейното изстрелване, т.е. от 10 до 25 минути. Системата за предупреждение, която и без това у нас е в трагична кондиция, няма да успее да направи нищо.

От друга страна обаче, най-лошият сценарий от преки военни действия винаги ще предшества от "заплашителен период", т.е. времето, когато започналата подготовка за бойни действия вече не може да се скрие. Тогава започва и подготовка за война от всички и от обектите на гражданската отбрана. Това означава, че налице ще са около 14 дни, имайки предвид скоростта на въвеждането на страните до най-високо равнище DEFCON. Имаме на разположение няколко дни за подготовка за най-страшното – запасяване с храна, убежище, вода, гориво, оръжие, средства за лична защита, лекарства. Това е и времето за необходимата начална информация. Каква е тя?

При ядрен взрив трябва да се легне на земята с крака към епицентъра на взрива. Да се легне с лице надолу, а ръцете да се скрият под тялото. Ако скривате с тях главата си ще получите топлинно поражение на ръцете си. Не трябва да се става веднага сред първото преминаване на ударната вълна Необходимо е да се изчака и пропусне обратната взривна вълна, която ще се появи задължително.

В зависимост от начина на взривяване на ядрения заряд силата на взрива отива в различни видове енергия.

При въздушен взрив около 70 процента от енергията преминава в светлинна /в това число и невидимия спектър – алфа, бета, гама и неутронни видове излъчване/.

Подземният взрив е предназначен за унищожението на високозащитени обекти – бомбоубежища, пунктовете за управление и бункери. Заради това при него около 70 процента от енергията на взрива преминава в сеизмична вълна, т.е. в земетресение.

При надземен взрив енергията се разделя почти по равно – в светлинно излъчване и в сеизмична вълна. Светещата гъба се вижда на голямо разстояние. Лъчистата /видима/ енергия на видимия спектър поразява в зависимост от мощността на взрива, органите на зрението, кожата и предизвиква пожари. Най-опасен е невидимият спектър, той поразява човека с алфа, бета и гама излъчване.

Най-силна проникваща способност имат бета и гама лъчите. И, ако видите гъбата, вие непременно в този момент получавате своята порция проникваща радиация. Но за щастие нейното проникващо действие е ограничено от времето на светенето на гъбата за разлика от радиоактивното заразяване, което действа столетия.

Един от поразяващите фактори на ядрения взрив е електромагнитният импулс. Той може краткосрочно – при слаб импулс, и безвъзвратно – при силен импулс, да изведе от строя електрониката и всички радиосигнали. За възстановяването им ще е нужно много дълго време, ако въобще е възможно, т.е. човечеството ще остане напълно без комуникации и ще действат само старите радиоапарати, старите телефони и фенерчетата на батерии.

Колко време трябва да сте в убежище след взрива?

Равнището на радиоактивното заразяване ще намалява в зависимост от климатичните условия. Дъждовете например ускоряват процеса на естественото снижаване на равнището на радиацията. Но така или иначе, периодът на радиоактивното заразяване ще бъде дни и седмици. Радиацията от 800 рентгенчаса, това са минимум 4 денонощия, 240 рентгенчаса – 1 денонощие.

Официално с ядрено оръжие разполагат Франция, Великобритания, Китай, САЩ и Русия и неофициално – Израел, Пакистан, КНДР, Индия. Авиационните боеприпаси могат да са от маломощни или тактически заряди до 0,5 мегатона.

Какво да се прави, ако в града се взриви средна по величина ядрена бомба?

Тук действа методиката на Майкъл Дилън, от лабораторията в Ливърмар, САЩ.

Тя се отнася за защитата от радиоактивно заразяване и засега е само теория. Разчетена е за неголеми ядрени бомби – от 1 до 10 килотона, т.е. предполага, че след неголяма ядрена бомба градът е оцелял и неговите жители трябва да се спасяват. Това е логично - при по-големи ядрени бомби градът ще бъде унищожен напълно с неговите жители.

Например бойна глава от 10 килотона създава радиационна заплаха на 1 км от епицентъра, а радиоактивните отпадъци могат да стигнат до 40 км. Значи ядрената атака днес не означава все още мигновена смърт. Има шанс за оцеляване.

Ако видите ярък взрив, не се приближавайте до прозореца, можете да пострадате докато гледате. Взривната вълна се движи по-бавно от взрива.

Сега трябва да се погрижите да се защитите от радиоактивните отпадъци. Но при неголям взрив не ви е нужно да търсите специално изолирано убежище. След 30 минути цялата начална радиация от взрива ще изчезне и главната опасност ще станат радиоактивните частици с размер на песъчинки, които ще падат около вас.

Къде да се скрием? Това може да е мазето на вашата къща, или здание с много вътрешни помещения, стени, книги или нещо подобно.

Ако се доберете до своето убежище ще се появи въпросът колко дълго да останете в него, докато заплахата отмине. Във филмите показват развитието на събитията – от няколко минути в убежището до няколко поколения в бункерите. Това е далеч от истината. Най-добре е да останете в убежището докато не дойде помощ. Говорим за малък или среден заряд и спасителите трябва да реагират и да започнат евакуация.

Но, ако никой не дойде на помощ, както ще стане в България, в убежището трябва да прекарате не по-малко от денонощие.

Дали е достатъчно безопасно да се излиза от убежището след едно денонощия? Дилън обяснява, че най-голямата опасност след взрива идва от ранните радиоактивни утайки, а те са достатъчно тежки, за да падат още няколко часа след взрива. Като правило те покриват зоната в непосредствена близост до взрива в зависимост от посоката на вятъра. Тези големи частици са най-опасни заради високото равнище на радиацията, което ще ви осигури незабавно настъпване на лъчевата болест. С това те се отличават от малките дози радиация, които могат да причиняват рак много години след произшествието.

Ако се укриете в убежище, това няма да ви спаси от перспективата от рак в бъдеще, но ще ви спаси от бърза смърт от лъчевата болест.

Трудно ще бъде да се определи къде се намира и границата на опасната зона и колко далече да я напуснете. Разбира се, освен най-опасните големи частици във въздуха се запазват и много по-леки, но те не са способни да предизвикат незабавна лъчева болест, т.е. онова, което се опитвате да избегнете след взрива.

Радиоактивните частици се разпадат много бързо, така че да се намирате извън убежището 24 часа след взрива е по-безопасно, отколкото веднага след взрива.

Популярната литература описва темата на ядрения апокалипсис когато на планетата ще останат малцина оцелели, укриващи се в ядрени бункери. Това е частично вярно. Защото ядрената атака, при повечето случаи, може да не е толкова разрушителна и опасна.

---

Общо взето има три варианта на разпалването на ядрена война.

Първият е използването на тактическо ядрено оръжие срещу неядрена държава. Да кажем САЩ воюват с ядрено оръжие срещу Русия в Украйна, което веднага ще доведе до глобален реквием за човечеството.

Вторият вариант е използването на тактическо ядрено оръжие срещу ядрена държава. Това е вариант за шизофреници, тъй като отговорът ще последва веднага и ще бъде или равностоен или много по-силен, със стратегически ракети. И отново – глобален реквием за човечеството.

Третият вариант е внезапен удар със стратегическите ядрени сили по противника. Невнезапен, няма смисъл, но и тук ще последва глобална ядрена война.

Диаметърът на кратера, образуващ се при наземен ядрен взрив в сухи песъчливи или глинести грунтове се разчита по проста формула. Взрив на бомба с мощност 1 мегатон създава кратер с диаметър около 400 метра. При това неговата дълбочина е 7-10 пъти по-малка /40-60 метра/.

Наземният взрив на ядрен боеприпас с мощност 58 мегатона е еквивалент на "цар-бомба". По този начин се образува кратер с диаметър около 1,5 км и дълбочина от порядъка на 150-200 метра.

Взривът на историческата "цар-бомба" на Нова земя беше въздушен и стана над скалист грунт, заради което стойностите на копаещата активност за ядреното оръжие не бяха регистрирани.

С дълбочина 150-200 метра могат да се похвалят много открити рудници, които по никакъв начин не са свързани с горната граница на мантията на Земята, даже в тектонически активните зони. С други думи, "пробиването на земната кора" е чиста журналистическа щампа.

Следващият мит за ядреното оръжие се отнася за унищожение на всичко живо на Земята и, че с ядрения потенциал на Русия и САЩ това може да се направи "300 пъти подред". Но този мит от времето на Студената война също няма нищо общо с реалностите.

При въздушен взрив с мощност 1 мегатон зоната на пълните разрушения /98 процента загинали/ има радиус от около 3,6 км, на силните и средни разрушения – 7,5 км. На разстояние 10 км ще загинат само 5 на сто от населението, а 45 на сто ще получат травми с различна степен. С други думи, площта на катастрофалното поражение при мегатонен взрив възлиза на 175,5 кв.км.

Към март 2013 г. Русия имаше 1480 стратегически бойни глави, и САЩ – 1654. С други думи, Русия и САЩ могат със съвместни усилия да превърнат в зона на пълни унищожения, до средни включително, страна с размерите на Франция, но не и целия свят.

С други думи, двете ключови ядрени държави, притежаващи огромната част от ядреното оръжие, могат практически да се изтрият от лицето на Земята взаимно, но не и човечеството или биосферата. За пълното унищожение само на човечеството ще са необходими не по-малко от 100 000 бойни глави от мегатонен клас, т.е. с две степени повече от наличното сега количество и с една степен повече от сегашната мощност.

---

Какво ще се случи с мегаполрс в случай на удар по един от главните градове на САЩ с мощна ядрена бомба.

Според капацитета на "огнения щорм", ако атомен боен заряд се взриви над голям съвременен град, светлинното излъчване и мигновеното нагряване на атмосферата ще предизвика страшни пожари на огромни площи, наричани "огнен щорм" или "огнена буря". Това означава, че пожарът ще стане толкова горещ, че самият град ще се превърне в гориво за огъня. В общата съвкупност при това горене ще се отдели много повече енергия, отколкото от самото ядрено оръжие.

Именно това се случи по време на огнените бомбардировки през Втората световна война на Токио, Хамбург и Дрезден.

Ако по подобен начин, както Дрезден, бъде подпален до висока температура голям град, горящият асфалт и горящите здания ще се превърнат в милиони тонове разтопени сажди и материя. Този област постепенно ще се издигне в стратосферата на разстояние 20-40 км над земната повърхност. Частиците от сажди ще бъдат нискодисперсни, т.е. толкова големи, че няма да пропускат слънчевата светлина. Това ще предизвика допълнително нагряване на тъмния облак, под който ще се образува зона на микроклимат. Там няма да има нито дъжд, нито вятър, нито светлина. За изчезването и разнасянето на облака ще са нужни няколко десетилетия.

Ядрените взривове на полигоните се правят обикновено в пустини. Там няма никакви масивни здания заради което при опитните взривове никога не е имало споменатия качулков облак.Но при взрив над градове ще се получат много сажди, които ще поглъщат слънчевата светлина.

В случай на по-голям конфликт с повсеместно използване на заряди от стратегически клас ще се получат температури максимум от ледниковия период, и даже по-ниски.

Вторият проблем се свежда до това, че нагряването на атмосферата ще разруши до 50 процента озоновия слой, произвеждайки изменения в скоростта на химическите реакции, които произвеждат озон. Въпреки че това става в момента в Антарктида, това е сезонен ефект, който се случва на Южния полюс през пролетта и началото на лятото. Но загубата на озона от стратосферното затопляне ще е постоянно в целия свят. В резултат, селскостопанските култури и природните екосистеми ще се сблъскат не само с температурите на замръзването и с интензивна ултравиолетова светлина от Слънцето в заради намаляване на озоновия слой.

Групите за анализ на ядрената война анализираха също така и изригванията на вулканите, които имат подобен ефект върху планетата. Така например изригванията от вулканите разсейват светлината, а не я поглъщат. Заради това след изхвърлените от вулканите маси в стратосферата отразяват слънчевата светлина и имат определен охлаждащ ефект върху климата и никак не влияят в образуването на озона.

Има два начина да се хвърли ядрена бомба над един град. Тя се използва или като атмосферен взрив или като удар по повърхността.

Атмосферният взрив е много по-ефективен. Той създава въздушен поток, лежащ в основата на огнените бури изпепеляващи града. А ударът непосредствено по повърхността издига материали от земята и той създава радиоактивният прах.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ