Кабинет по медицина

Колективното поведение на животните е коренно различно от поведението на отделните индивиди. На ятата, рояците или популациите им е присъщо неразбираемо за нас свойство, което се нарича "обща воля" или "властен порив", чрез които се подчиняват на определени особи. Гледайки ятата на мигриращите птици или облаци от скакалци, се оказва, че те в унисон спазват строго определени маршрути.

Учените все още не може да отговорят на въпроса – какво ги кара да се движат по този начин?

Ятата безпогрешно намират своя път през пустинята и пясъка към зелените долини, там, където има храна. Това може да бъде обяснено с генетична памет, или инстинкт, но, ако се отдели от стадото или ятото отделен индивид, той губи ориентация и започва да се движи хаотично в една или друга посока. Отделният индивид не знае посоката и целта.

Но откъде е известно това на ятото? Проучване на годишните миграции на птиците, издигна хипотезата, че тяхната посока се ръководи от стари и опитни членове на ятото. Хипотезата не е била поставяна под съмнение, докато японският орнитолог професор Ямамото Хуроуко установява, че мигриращите ята никой не ги води. Той открива, че по време на полет най-отпред, от десет случая, начело са млади птици, излюпени през лятото...

Рибите също "поумняват" като попаднат в ято. Това се потвърждава от експерименти, в които риба е трябвало да плува, за да намери изход през лабиринт. Оказва се, че групи риби намирали правилната посока по-бързо от тези, които са сами.

Френският изследовател Луис Томас, в продължение на много години, участващ в проучване на термити, пише: "Вземете два или три – те не се променят, но ако се увеличи техният брой до определена критична маса, става чудо. Сякаш получили заповед, термитите започват да създават работни екипи. Те започват да събират малки парченца от всичко, което намират, правят колони, които след това свързват със свод. Докато не се получи стая, която прилича на катедрала." По този начин познаването на строителството като цяло, възниква само когато е налице определено количество насекоми.

"Рояците, - пише френският изследовател Реми Шовен, - като огромен облак с червеникав цвят, се спускат и издигат, като че ли по команда." Какъв е непреодолимият импулс, който движи тази гъста мъгла с тегло няколко тона, която не може да бъде спряна? Лети около препятствия, пълзи през стените, втурва се във водата и продължава да се движи безконтролно в избраните посоки.

Неудържими са и полските мишки по време на тяхната внезапна миграция. Срещайки на пътя ров, те не го заобикалят около него, не търсят друг път, а като жива вълна го заливат, изпълват го догоре с телата си, върху които стотици хиляди други продължават да се движат денонощно. Стъпкани, смачкани, задушени в дълбокия ров, преди да умрат те не правят и най-малкият опит да избягат, създавайки този мост за тези, които минават по тях. Мощният инстинкт за оцеляване е потиснат и напълно заглушен.

"Волята на популацията", която изумява учените, се проявява и в друго. Обикновено, когато броят на определен животински вид започне да превишава някакво неизвестно засега критично ниво, животните сякаш подчинявайки се на неизвестна цел, престават да се възпроизвеждат. Това, например, пише д-р Р. Лос от Университета в Кеймбридж, в продължение на много години изучавал живота на слоновете. Когато броят им нараствал, или у женските изчезвала способността да се възпроизвеждат, или пък половата зрелост у мъжките възниквала много по-късно.

Експерименти са проведени с плъхове и зайци. Веднага след като се окаже, че са твърде много, въпреки изобилието на храна и други благоприятни условия, започвал с нищо обяснима фаза на повишена смъртност. И това продължавало докато броят на дадената популация не се сведе до оптималния.

Законът за саморегулациите мистериозно запазва баланса на съвкупността от жените, въпреки че биологичното зараждане на мъжки и женски индивиди да е с еднаква вероятност. Въпреки това, ако сред населението са малко жените, сред кърмачетата започват да доминират женските, ако са малко мъжете – те са тези, които започват да се раждат по-често.

Това явление е добре известно в човешката общност, а демографите го наричат "явлението на военните години". По време на войни и след тях в страните жертвите сред мъжкото население са по-големи и там внезапно започват да се раждат повече момчета.

Вернадски въвежда понятието "биосфера" – набор от цялата маса на живи същества, които обитават Земята. Тази комбинация според него трябва да се приема като единен планетарен организъм.

Много учени са съгласни с това, че Земята трябва да има някакво общо колективно съзнание. Точно както човешкият мозък се състои от много отделни клетки, съзнанието на планетата, според него, се състои от индивидуалното съзнание на живите същества, които го обитават.

Това не само до известна степен обяснява "волята" на едно съобщество, но също така предлага модел на възприятие на света, без приятели и врагове, които са свързани през целия си живот, взаимозависими са и взаимно се допълват.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ