На прага на Трета световна

"Великият войн не е онзи, който побеждава във всяко сражение. Великият войн е онзи, който побеждава без бой." Сун-Цзи, "Изкуство на войната", 600 години преди Новата ера.

Така гласи класиката. Но дали е валидна днес, особено в Близкия Изток, където голямата война никога не е била по-близо, отколкото през април, май и юни.

Ще се върна към основните събития:

• Иран ускори излизането от долара и преминаването към еврото;
• Израел извърши няколко крайно опасни атаки срещу Сирия, в това число и с ядрено оръжие, под претекста, че атакува ирански военни части или доброволци в Сирия;
• Пентагонът и ЦРУ окупираха територии в северна и южна Сирия, в северна – в районите на кюрдите, а в южна – до окупирания от Израел през 1967 г. сирийски Голан;
• САЩ извършиха няколко ракетни атаки срещу Сирия, отразени от сирийската и руска противовъздушна отбрана;
• премиерът на Израел Нетаняху показа няколко картинки, за да убеди света, че Иран има секретна ядрена програма;
• преди това в Гута имаше "химическа атака", съчинена от западната коалиция, като претекст за агресията срещу правителството на Сирия. След освобождаването на Гута се оказа, че не е имало никаква атака;
• "химическата атака" срещу Гута дойде след "отравянето" на Скрипал в Англия;
• ционистите Джон Болтън, Майк Помпео, Джина Хаспел и Ники Халей заеха ключови места в администрацията на Тръмп;
• на 28 април външните министри на Русия, Турция и Иран се срещнаха в Москва, за да не се съгласят със становището на специалния посланик на ООН Стефано де Мистура, че Астанският процес се е изчерпал;
• на 30 април Израел нанесе ракетни удари по сирийски и ирански военни цели в провинцията Хама и Алепо, в това число срещу базата Т-4 под претекста, че Иран и Хизбула изграждат плацдарми в Сирия за война срещу Израел. Операцията стана по време на визитата на новия държавен секретар Майк Помпео в Йерусалим и само няколко дни след като Русия съобщи, че може да достави зенитно-ракетните комплекси С-300 на Сирия /след 10 май обаче съобщи, че засега няма да има доставка/. Путин в телефонен разговор предупреди Нетаняху да не го "принуждава да взима драматични решения".

Ще припомня какво правеше Нетаняху в близкото минало за "ядрената програма" на Иран:

• 1992 г. – Иран е на 3-5 години от ядрената бомба;
• 1995 г. – 3 до 5 години;
• 1995 г. – Иран е заплаха за цялото човечество;
• 2002 г. – Иран е несъмнено на път към ядрената бомба;
• 2009 г. – Иран е на 1-2 години до бомбата;
• 2009 г. – Иран може да направи бомба;
• 2012 г. – Иран е няколко месеца до бомбата.

Ще се върна по-подробно към последната дата – октомври 2012 г., когато Нетаняху плещеше невероятни "ядрени" глупости пред сесията на ООН в Ню Йорк, за да доказва ядрената програма на Иран, на които се позоваваше и сега, през май 2018 г.

Какво ставаше тогава?

Ставаше дума за 40-минутната агитация, която Нетаняху сипеше от трибуната на ООН за "привилегиите" на Израел в гигантската битка между съвременността и средновековието. Но истинският шок настъпи когато Нетаняху реши да се прави на художник и да демонстрира рисунка на атомна бомба. На нея беше теглена една червена черта до "90 процента", като пиктограмно обяснение, че Иран всеки момент ще се сдобие с ядрената бомба, което споменатият по-горе "съвременен свят" не трябва да допусне и че Израел е длъжен да нанесе удар по Иран, най-добре заедно със САЩ.

Нетаняху си беше нарисувал някаква колба, на която беше нанесъл червена черта. С нея трябваше да докаже, че Иран вече има всичко необходимо за създаването на ядрена бомба.

Това беше през есента на 2012 г.

Но глупавото разказче на Нетаняху нямаше нищо общо с конструкцията на ядрената бомба и беше разчетено за дебили от трети клас в училище за умствено недоразвити, които би трябвало да му повярват и да се съгласят Израел да нанесе удар по Иран, за да започне Третата световна война. Онова, което показваше Нетаняху нямаше нищо общо нито с темата, нито с нейното съдържание. Ще го обясним по така наречения научнопопулярен начин.

Ядреният заряд, ако не обръщаме внимание на хилядите детайли, всеки от които представлява пълноценен сектор на високите технологии, е разпадащ се уран-235 или плутоний-239, и неутронен детонатор, (взривител, инициатор). Двата компонента са критично важни и отсъствието на един от тях елиминира въобще въпроса за съществуването на ядрения заряд.

В случая с плутониевия заряд се появява и проблемът с огромната топлина, която плутоният отделя и в затворен обем бързо го превръща в безопасна модификация. Но това са дреболии.

Бялото картонче, което Нетаняху размахваше, трябваше да съобщи кога и в какви количества Иран ще започне да произвежда по конвейерен начин посочените по-горе компоненти. Можем да ги изредим и без помощта на този игнорант.

Технология за производството на оръжеен обогатен уран Иран засега едва ли има. На второ място, Иран едва ли произвежда плутоний.

Но уранът и плутоният са просто ядрени материали без детонатор. За взривяването на ядрения заряд е необходим неутронен инициатор, тоест устройство, което може по команда в строго определен срок до микросекунди да пусне мощен лъч неутрони и да стартира процеса.

Има две промишлено отработени схеми на детонатора. Едната от тях е остарелият полоний-210. Периодът на полуразпада на полоний-210 е половин година, заради което за поддържането на зарядите в бойна готовност съответната страна трябва да има конвейерно производство за полоний, тъй като за един детонатор са необходими 50-70 милиграма. При взривяването детонаторът се свива заедно със заряда, полоният бомбардира с алфа-частици берилия, влизащ в схемата на детонатора и берилият пуска неутронен поток.

Вторият начин за иницииране е деутерий –тритиевата електронна лампа. При подаване на напрежение, йонизираните атоми на деутерия бомбардират пластина от хибрид на циркония, където водородът е заменен с тритий и са появява поток от неутрони. Производството на тритий се владее само от няколко страни. Създаването на технологията за неговото производство е половината от цялата ядрена програма. Да се купи е невъзможно. Сведения за работа по производство на тритий в Иран няма. Поне досега.

Истината обаче е, че именно ционисткият Израел е единствената страна в района, притежаваща ядрено оръжие.

Истина също е, че Рупърт Мърдок, Дик Чейни и Джейкъб Ротшилд са основни акционери в компанията Genie Energy, която има изключителни права за незаконно сондиране на крупните нефтени и газови залежи на окупирания от Израел сирийски Голан и в спорните води в Източното Средиземноморие.

...Продължавам с актуалните събития...

• на 7 май Путин встъпи в новия мандат;
• на 8 май Тръмп излезе от "ядрената сделка" за Иран 5+1;
• на 9 май в Москва за Парада на победата долетя и Нетаняху. Оправданието на Кремъл беше, че се е самопоканил по време на разговора с Путин на 30 април. На парада Путин и неговата охрана правеха всичко възможно да държат Нетаняху по-далеч, но израелецът не се предаваше и тъпчеше по петите на Путин, за да демонстрира някаква близост и някакви разговори;
• още на връщане в нощта срещу 10 май от Москва Нетаняху започна поредната атака срещу Сирия. Ударът на Израел беше най-масовият от времето на подписването през 1974 г. на споразумението за раздалечаване на армиите на двете страни. Всъщност Сирия и Израел са в състояние на война от 1967 г., когато Израел окупира незаконно сирийския Голан. Така е до днес;
• още на 9 май Путин свика Съвета за национална сигурност, явно беше разбрал какво готви Нетаняху. Залогът беше вдигнат, решенията можеха да доведат до началото на Третата световна война. Въпреки предишните предупреждения, Путин не реагира на новите атаки на Израел срещу Сирия. Появи се предположението, че се изчаква да мине световното по футбол в Русия. Едновременно обаче и Порошенко започна да обстрелва отново Донбас;
• Иран отговори на Тел Авив, че може да нанесе унищожителен удар по Тел Авив и Хайфа и че няма да се оттегли от Сирия. Това дойде след визитата на Башар Асад в Сочи и срещата му с Путин, на която двамата се съгласиха с необходимостта от политическо решение на конфликта в Сирия, изтегляне на всички чуждестранни сили от Сирия и преговори в Женева;
• излизането на Тръмп от ядрената сделка с Иран предизвика съпротивата на Франция, Германия, Италия, ЕС. Помпео съобщи, че САЩ готвят унищожителни санкции срещу Иран. Но надеждите за "смяна на режима" и крах на икономиката на Иран са илюзия. Иран има силна и независима икономика, армията му укрепна. Иран не е страна, която лесно се плаши, още по-малко срещу Израел и САЩ. В Техеран си дават сметка, че Нетаняху се опитва да създава впечатлението, че има одобрението на Путин за ударите по ирански и сирийски обекти. Разбира се такова нещо няма. Техеран изчаква докъде ще стигнат опитите на Москва за някакво дипломатическо уреждане на конфликта.

Какви са опциите на Иран след излизането на САЩ от ядрената сделка:

• на първо място, Иран може да се откаже от сделката, да прекрати нейното съблюдаване и да възобнови обогатяването на удара;
• на второ място, Иран може да използва механизма за разрешаване на споровете по сделката с жалба в комисията, създадена за взимане на решения по нарушенията, оглавявана от Федерика Могерини, глава на външната политика на ЕС;
• третият вариант за Иран е най-радикален, страната може да реши да излезе от Договора за неразпространение на ядреното оръжие, още повече че Израел, който притежава ядрено оръжие, се прави, че не е чувал за договора.

Всъщност САЩ нищо не са реализирали по ядрената сделка. Каква разлика, ако излязат от нея?

Вариантите за САЩ са ограничени: 1) Повече американски санкции. Но Иран вече 40 години си живее с американските санкции, които му помагат да укрепи своята икономика и да избяга от долара. 2) Война. Така е самоубийство. Иран има силна армия и въоръжение. Добре се укрепи в Ирак, Сирия и Ливан. Междувременно изборите в Ирак бяха спечелени от шиитите, а в Ливан от кошмара на израел – Хизбула. Освен това и Китай никога няма да тръгне по свирката на Тръмп по иранския въпрос.

Тръмп обаче продължи провокациите и на 14 май САЩ преместиха посолството си от Тел Авив в Йерусалим. Поредно безумие – война срещу целия мюсюлмански свят, въпреки всички решения и резолюции на ООН. Турция веднага изпъди израелския посланик и призова всички араби да се обединят срещу Израел. Палестина отзова посланика си от САЩ. Посредническата роля на САЩ в Близкия Изток фалира.

Белгия отзова посланика си от Израел и поиска международно разследване на масовите убийства на палестинците в новата интифада. Ирландия отзова посланика си, ЮАР – също. Швеция нарече Израел окупираща държава и възложи на него отговорността за престъпленията срещу палестинците. Даже Саудитска Арабия отказа да признае пренасянето на посолството на САЩ в Йерусалим.

На 24-и май Тръмп отмени предвидената среща с лидера на КНДР Ким Чен Ун. Причината е, че Тръмп е под контрола на Нетаняху, който счита, че има връзка между ядрената програма на КНДР с Иран. Едновременно се появиха слухове, че Израел готви ядрен удар от подводници срещу КНДР.

Всъщност глобалната върхушка не се вълнува за мир. Тяхната единствена грижа е правилният тайминг на войните.

Отдавна пиша, че мирните срещи на високо равнище са перфектното време за подготовка за война. И отново Сун Цзе: "Когато една нация е слаба, важно е да изглежда силна, а когато една нация е силна, важно е да изглежда "слаба и дипломатична".

Заради това преговорите на Корейския полуостров за ционистката мафия не означават нищо друго освен печелене на време за подготовка на война в Близкия Изток.

Защо Тръмп реализира като своя политиката на Нетаняху? Причините са няколко:

• Тръмп е марионетка на Израел и дължи избора си на еврейското лоби, което го избра, за да подкрепи войните на Израел в Близкия Изток.
• Лобито се отказа от Клинтън заради личната й ненавист към Нетаняху, която вече направо говореше, че Израел трябва да бъде ликвидиран и започна подобряване с Иран, заради което Нетаняху започна голямата си маневра за спасение към Путин.
• На трето място, Тръмп е заплашен от импийчмънт заради педофилия, връзки с проститутки, с мафията и т.н. Тръмп трябва да издържи до ноември, когато са междинните избори. Ако загуби и евреите няма да му помогнат.

Но войната в Близкия Изток надвисна и над САЩ. За първи път Иран и Израел излязоха на пряко съприкосновение на Голан и битките може да започнат всеки момент. Техният военен и икономически потенциал е в полза на Иран, Ирак и Ливан. Израел няма да издържи и една седмица без пряката подкрепа на САЩ. Персите не са араби и се бият сериозно. А на САЩ в момента им липсва само още един Афганистан, всичко друго им е наред.

При война самото съществуване на Израел ще бъде поставено под въпрос. Позицията на Нетаняху е безнадеждна. Търпението на Сирия, Иран и Турция се изчерпа. На Русия – също. Пекин става нервен не само заради Тайван, а и заради Иран, който му е доставчик на нефт, който отново започна да поскъпва.

Макрон, Меркел и Мей са като Тръмп – само война на Израел с целия арабски свят им липсва.

Тръмп е марионетка и на Ротшилд и беше избран, за да излъже американците да влязат в Третата световна и въобще в 124-та им война.

И Хилъри беше "момиче" на Ротшилд, но все пак избраха Тръмп, чрез основния си агент Шелдън Аделсън.

И така, голямата картина е следната:

• "дълбоката държава" на САЩ иска война;
• "сенчестото" правителство на САЩ иска война;
• военно-промишленият комплекс на САЩ иска война;
• билдербергите искат война;
• Комитетът на 300-те иска война;
• Израел иска война;
• САЩ искат война;
• Англия и Франция искат война, Макрон е човек на Ротшилд, Мей - също;
• ЦРУ иска война;
• корпоративна Америка иска война;
• Конгресът на САЩ иска война...

Трябва да сте пълни глупаци, за да не схванете за какво става дума.

Каква е ролята на Русия? Тя е единствената сила, която може да се противопостави на войната. Но дали ще издържи?

Англосаксонско-ционистката мафия е изправена до стената – няма къде да отиде, няма къде да се скрие, вече всички знаят за какво става дума. Губи и най-важната – информационната война.

Сега се насочват срещу Иран, но истинската цел е Русия. И Китай.

Юни и юли 2018 г. са обречени да бъдат съдбовни. Светът е пред най-голямата военна криза след Втората световна война. 2018 г. е дефинираща за цялото човечество за десетилетия напред. Предстоят ни монументални събития. 2018 г. ще бъде епохална към своите резултати. В момента сме затишието преди урагана.

Но, ако някой дръпне спусъка, домината ще падат едно след друго. И, чак когато прахът се уталожи, ще може да се оцени какво се е случило.

Световната арена е готова за горещата фаза на Голямата война. Ролята на подпалвач е възложена на Израел срещу Сирия, Иран и Хизбула. Ще се включат САЩ и някои членове на НАТО срещу Сирия. Русия и Китай ще отговорят.

Но основният спектакъл ще е между Русия и САЩ, двата полюса на регионалния и глобални сблъсък.

Сценарият на войната вече е написан. Сега Западът търси повод за неговото стартиране.

И техниката е налице. В Средиземно море навлезе самолетоносачната групировка "Хари Труман" с 10 000 души на борда, носещи, заедно с подводниците, над 1000 крилати ракети. Военноморските бази на САЩ в Европа и Африка се укрепват. Летят самолети и от Диего Гарсия.

Срещу такава групировка силите на Русия в Сирия не са достатъчни. Заради това Русия изпрати в Средиземно море на постоянно дежурство кораби, въоръжени с новите крилати ракети "Калибър", които могат да унищожават цели на сушата и морето до 700 км. Носени са от кораби и подводници.

Средиземноморската флотилия на Русия вече практически е формирана от Черноморския флот с добавки от Северния флот.

Срещу кого могат да се използват "Калибър" в Средиземноморския район. Списъкът е широк. В зоната на поражението на "Калибър" са:

• британските военни бази в Акротири и Декалия на Кипър;
• базата Инджирлик в Турция;
• всички цели на разстояние до 2500 км, т.е. ракетите, стартиращи от Източното Средиземноморие покриват цяла Южна Европа, в това число щаб-квартирата на НАТО в Неапол, натовските центрове за управление в Лариса /Гърция/ и Поджо – Ренатико /Италия/, щабът на обединените ВВС на НАТО в Измир, българските бази в Безмер и Граф Игнатиево, американската ВВС база в Авиано /Италия/, Сирия. Иран и Хизбула вече са в пряк военен сблъсък с Израел и нямат никакви намерения да отстъпят на Нетаняху и Тръмп, които бих посъветвал по-внимателно да се вглеждат и в онова, което прави Ким Трети. Бедна им е фантазията какво ги очаква.

Сирия признава ролята на Русия като важен фактор за спиране на войната на своя територия и оценява помощта на Москва. Но Дамаск и Техеран имат и други разбирания за онова, което прави Кремъл.

Може ли ситуацията да излезе извън контрол? Разбира се.

Въпросът сега е кога ще стане това – утре, след една седмица или след един месец. Това е времевият хоризонт.

Красимир Иванджийски, 25 май 2018 г.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ