Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Има или няма С-300 в Сирия
Юни и юли ще са съдбовни
06.2018

Въпросът или по-скоро мистерията с доставката на С-300 за Сирия продължава – дали С-300 ще бъдат доставени на Сирия или вече са доставени, и, ако са доставени, кои С-300 са доставени, в какви количества и т.н.

В началото беше съобщено, че комплексите са доставени на Сирия в отсека за бронетехниката на големия десантен кораб "Николай Фолченков" от състава на Черноморския флот и разтоварени под аерозолна завеса, което беше видяно и от американския дрон RQ-4L.

Масло в огъня наля и информацията от он-лайн мониторинга на въздушния трафик за кацането на руската авиобаза Хмеймим на тежкия транспортен самолет Ан-124 Руслан, който още през 2015 г. – достави в Сирия партида С-400 "Триумф".

Въпроси роди и изявлението на посланика на Сирия в Русия - Рияд Хадад, който в края на април заяви, че С-200 вече от един месец, т.е. от март, са на въоръжение на войските на ПВО на Сирия.

Въпреки тези информации структурите, близки до Министерството на отбраната на Русия не бързат да съобщават за С-300 за сирийската армия като за свършен факт. Защо и каква е причината.

На първо място това е опит на руската страна за дезинформиране на противника в какви срокове ще е доставката или за наличие на С-300 в Сирия, което създава внезапност и може да принуди САЩ и Израел за пълно изменение на тактиката за предстоящи ракетни удари, когато екипажите на невидимите Raptor или Rivet Joint за първи път ще открият на индикаторите на своите комплекси за радиотехническо разузнаване "маркери" за работата на С-300 или С-400 и техните ракети. Това ще отложи датата на евентуалния удар на САЩ и НАТО като междувременно Сирия още повече ще укрепи своята ПВО.

Важен детайл е и фактът, че откриването на дивизионите от С-300 от ВВС на САЩ и Израел няма да стане докато техните радиолокационни средства не започнат да работят на излъчване.

Логично е да се предположи, че сирийските екипажи на С-300 ще са готови според принципа "разгънал – отработил – напуснал позиция", т.е. минимализиране на времето за бойна работа на дивизиона в зоната на обзора на въздушните средства за радиоелектронно разузнаване на противника.

Отделно надувните модели на С-300 също са предадени на маскировъчните подразделения на Сирийската арабска армия. Тези модели са така направени, че не могат да бъдат отличени от истинските С-300.

А сега, за най-пикантните технологични детайли, които всяват страх в пилотите на САЩ и Израел.

Целият фокус е в това, че нито Тел Авив, нито Вашингтон, заради скритостта на доставката на С-300 за Сирия, едва ли ще могат предварително да определят модификацията на пристигналите комплекси. А те могат да са три.

Най-вероятната модификация е С-300 ПМУ-2 "Фаворит" в състав няколко дивизиона. Това е най-напредналият вариант, който има усъвършенстван пункт на бойно управление и по-високопроизводителни средства за управление на базата на нова изчислителна техника.

Това позволява интегрирането на този модел в състава на всякакви мрежови системи за противоракетна отбрана, където основното звено са системите "Байкал" и "Поляна".

Този комплекс е максимално приближен към системата на комплекса С-400 "Триумф", благодарение на което сирийските екипажи ще могат да получават радиолокационна информация, както чрез "Байкал", така и през системата 96Л6, разположена в Тартус и в Хмеймим.

Главното достойнство на С-300 ПМУ-2 е далекобойната зенитна управляема ракета-прехващач 48Н6Е2 с далечина до 200 км.

Именно от този момент ще започнат и проблемите на пилотите на Израел, САЩ, Англия и Франция, правещи досега безнаказани ракетно-бомбови удари по стратегическите обекти на правителствените сили на Сирия. Следователно даже по време на бойна работа на С-300 американските Super Hornet или израелските F-16 няма да могат да отличат ПМУ-1 от ПМУ-2, като зенитните ракети са различни.

Например пилотът на палубния F/A – 18E/F, приближил се на разстояние 170 км от позициите на С-300, ще лети по "острието на ножа", тъй като няма да има информация дали срещу него ще се използва ракета с радиус 150 или 200 км, като от втората няма да може да избяга, тъй като нейната пределна височина на траекторията е доста по-висока от предишната версия. По този начин С-300 ПМУ-2 ще позволи да се поддържа огневи контрол над цялото въздушно пространство над Израел чак до Тел Авив.

Зенитните ракети 48Н6Е и 48Н6Е2 имат уникални за днешния ден характеристики и на началния участък ускоряват до 7100 км/ч., което оставя на пилотите минимум време за изпълнение на противоракетна маневра. Следователно самолетите на Израел, разположени на базата Рамат-Давид ще се окажат автоматически в радиуса на поражението на сирийските С-300 веднага след тяхното излитане и издигане на височина няколко километра.

Новата ПМУ-1/2 унищожава хиперзвукови крилати ракети и балистични цели със скорост 10 500 км/ч. Радарът 30Н6-1 има шест целеви канала, както ПМУ-2, и може да съпровожда до 100 въздушни обекта. Система от шест комплекса ще може едновременно да прехваща 36 цели.

Преди решението на Русия да разположи С-300 в Сирия там вече се намираха С-400. Те бяха изпратени след заплахата от страна на САЩ, че могат да бомбардират с крилати ракети сирийски летища.

Какво може да е военното значение на това събитие, ако се предположи, че С-300 и С-400 ще трябва да работят по групи ракети за отразяване на крупен ракетно-бомбен удар от страна на крупна американска военно-въздушна групировка.

На първо място, ефективността на зенитно-ракетните комплекси зависи от запаса от техните ракети. Стандартният запас от ракети на С-300 и С-400 е от три бойни комплекта. Това е много, отчитайки високата вероятност от унищожение на целите от първо попадение.

С-300 и С-400 виждат всеки летящ обект на 600-700 км и още по-далеч на летището. При появата на какъвто и да било летателен апарат в това полезрение ракетните дивизиони се въвеждат в готовност номер 1, което се отнася не само за тях, но и за охраняващите комплекси от типа "Панцир". Непознатите цели, летящи например към базата Хмеймим, ще бъдат унищожени веднага с влизането на зоната на поражението.

За всяка цел, според стандартите, се предвиждат по 2 ракети, но обикновено е достатъчна и една.

С-300 е предназначен именно за унищожение на крилати ракети. Той може да следи едновременно 100 обекта и да обстрелва синхронно 12 цели. Времето на неговото въвеждане в боя е само 5 минути.

С-300 ще работи в тандем със системите "Тор-М1" с близък радиус на действие, които могат да атакуват цели на противника до 12 км и височина 6 км. С-300 защитава обектите от атаки от далечните подстъпи и така превръща цели области в безполетни зони. И нито един самолет на въоръжение на САЩ не може да остава в зоната на действие на С-300 дълго време.

Пет дивизиона от системата С-300 представляват структура, т.е. един полк. Главата е командният пункт. В бойна обстановка той управлява работата на целия полк, разпределя целите между дивизионите. Под негово управление се намират всичките пет дивизиона. Обикновено всеки дивизион има от 8 до 12 пускови установки. Действат във височинния диапазон от 24 метра до 25 км, по-късните модификации имат разширени възможности от 10 метра до 30 км.

Тъй като разходът на ракетите за един атакуващ обект са минимум две ракети, тези 240 трябва да разделим на 2 и ще получим 120 цели. Даже чисто психологически всеки летец ще се замисли какво го очаква и едва ли при такава огнева плътност от близко разстояние ще може да атакува обекта. При средна ефективност на една стрелба примерно от 0,9, очакваното число на унищожените самолети ще бъде над 100 единици. Всяко подразделение може едновременно да унищожава по 6 цели. Общо се получават 30 цели. Когато летецът подхожда към обекта и вижда море от огън, той няма да има никакви шансове и ще мисли как да се спаси преди да бъде унищожен.

Русия има в Сирия и С-400.

Зенитно-ракетната система с голяма и средна далечина от ново поколение С-400 е предназначена за поразяване на всички съвременни и перспективни средства за въздушно-космическо нападение – самолети на стратегическата и тактическа авиация, оперативно-тактически балистични ракети, балистични ракети със средна далечина, заглушители, самолети за радарно наблюдение и др. Всеки С-400 осигурява едновременен обстрел на 36 цели с насочване към тях на 72 ракети.

С-400 беше приет на въоръжение през 2007 г. в първия дивизион в Подмосковието. Междувременно изпитанията на С-400 в Капустин Яр потвърдиха, че С-400 със своите характеристики, с най-добрия в света.

Бойните характеристики на С-400 са с около 20 процента по-високи от предшественика С-300.

При разработката на С-400 предприятието Алмаз-Антей анализираше развитието на средствата за въздушно-космическо нападение на вероятния противник, тоест на САЩ, и тактиката на тяхното използване.

Многофункционалната радиолокационна система на С-400 може да разпознава летателните апарати на противника в условията на радиоелектронни смущения. Това няма аналог в света. Даже характеристиките на С-300 са по-високи от американската система "Patriot".

С-400 може да поразява аеродинамични цели на далечина 400 км, а тактически балистични цели – до 60 км. Максималната височина на поразяването на балистична цел е 27 км, минималната – 2 км. Системата може едновременно да съпровожда до 100 цели, да обстрелва – 36, и да насочва 72 ракети.

Външно С-300 и С-400 си приличат. Но въпреки че външният вид на пусковите контейнери е еднакъв, унифицираните ракети имат различни възможности. Съществени различия има и във вътрешността.

Преди всичко различен е интерфейсът, построен на принципно нова елементна база. Компютърът е компактен и бързодействащ. Работните места на бойния разчет са оборудвани с плазмени панели, а информационният блок прилича на персонален компютър.

С-400 има голяма далечина на стрелбата благодарение на усъвършенстваната кодограма за обмен на информацията. На нея, както и на С-300 има фазирана антенна решетка, но с принципно различна структура. Има и вградена автоматична система за топогеодезично обезпечение. С-400 е разчетен на 15-20 години с възможност за модернизиране.

В неговия боекомплект са зенитните управляеми ракети 48C653 и 48I46R2, предназначени за поразяване на аеродинамични и балистични цели в широкия диапазон по височина, далечина и скорост.

Споменатите ракети с далечина на полета 250 км и 200 км, работещи по цели със скорости до 4800 м/сек. и 2800 м/сек. са с модернизирано адаптивно бойно снаряжение за повишаване ефективността на поразяването на балистичните цели.

Използването от С-400 на няколко типа ракети с различна маса и далечина позволява на системата да създава ешелонизирана отбрана.

Ще припомним, че в края на януари 2015 г. по време на визитата на министъра на отбраната на Руската федерация Сергей Шойгу в Иран беше подписано първото в многовековната история на руско-иранските отношения военно-споразумение на междуправителствено равнище.

Конкретиката на визитата на Шойгу в Техеран беше наистина важна. Освен подписването на споменатия договор за военно сътрудничество, чийто текст се подготвяше от май 2014 г., беше обсъден и афганският аспект на регионалната сигурност, и съвместните крачки, които Москва и Техеран могат да предприемат за стабилизирането на тази геополитическа "черна дупка". Но преди всичко става дума за доставката на руските ракетни системи С-300 и С-400.

Това всъщност беше и задачата за Шойгу – да убеди иранската страна в надеждността на Русия, като партньор в отбранителното сътрудничество и да свали недоверието, което се появи след провала, по нареждане на предишния президент Медведев, под давлението на Израел, на контракта за доставка за Иран на комплексите С-300.

Договорът за доставка на С-300 беше подписан през 2007 г. на стойност 800 милиона долара и предполагаше предаването на Иран на пет дивизиона зенитно-ракетни комплекси. Но през 2010 г. Съветът за сигурност на ООН въведе спрямо Иран санкции, забраняващи доставката на съвременни нападателни въоръжения и Медведев подписа указ за забрана на доставката на С-300. След това Русия върна на Иран 167 милиона долара по контракта, но Техеран се обърна към Международния арбитражен съд в Женева с иск спрямо Москва от 4 милиарда долара, Москва се опита да реши спора като предложи на Техеран комплексите "Тор-М1", но предложението беше отхвърлено.

След визитата на Шойгу в Техеран се появи информация, че Техеран е съгласен и с доставката на по-съвременните С-400, вместо С-300, което означава сключване на нов договор, в който ще бъдат отчетени всички етнически и финансови нюанси на С-400.

Появата на С-400 или С-300 в Иран може да се превърне в Game Changer на ситуацията в целия Близък Изток.

Защо тези комплекси са толкова важни за противовъздушната отбрана на Иран?

Преди всичко е нужен кратък анализ на ПВО на Иран. От най-съвременните ирански зенитни системи трябва да се споменат 29 руски комплекса с малка далечина "Тор-М1" и от 14 до няколко десетки подвижни установки "Квадрат", които бяха неотдавна модернизирани с помощта на Русия. Срещат се и иранските зенитно-ракетни комплекси Shahab, които са копие на китайските HQ-7, но вероятно тяхното производство има ограничен характер. иранските въоръжени сили имат и 30 британски ракетни комплекси Rapira, които показаха ниска ефективност по време на войната за Фолклендските острови през 1982 г.

Основата на иранската противовъздушна отбрана са 150 установки на комплекса със среден радиус MIM-23 Hawk, доставени от САЩ още преди ислямската революция и няколко десетки китайски комплекси HQ-21, дълбока модернизация на съветските зенитно-ракетни комплекси С-75 заедно с тяхната иранска версия Sayyad 1 и 1А.

Всички тези системи са остарели или остаряват, въпреки че Иран полага големи усилия за тяхното развитие и модернизиране.

Интересна иранска импровизация в тази област е опитът за създаване на сухопътен зенитен комплекс, използващ корабните зенитни ракети SM-1. На въоръжение Иран има и две системи с голяма далечина С-200, но те са малко за толкова голяма страна.

Разбира се, няколко дивизиона руски С-300 не са панацея срещу агресията. Американските ВВС могат да пробият тази защита, но ще трябва да положат големи усилия. Същото се отнася и за Израел.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 276, June 2018
Бойното поле е готово за Голямата война
"Великият войн не е онзи, който побеждава във всяко сражение. Великият войн е онзи, който побеждава без бой." Сун-Цзи, "...
    Новата спирала на Третата световна
Спиралата на Третата световна война обходи отново всички фронтове – този път по-бързо и по-интензивно, от Север, на Юг и...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com