През юни и юли вратите към "ада" на световната политика се отвориха широко.

Ще се изненадате, но ще започна със световното по футбол в Русия и с констатацията, че усилията на Запада да го превърнат в ад, не успяха "скрипали" и отрови, фалшиви химически атаки в Сирия, провокации на Киев в Донбас, атаки срещу "Северен поток – 2"...

Но Западът не успя. На откриването на световното на Лужники Русия вече водеше с 1:0, което беше важна победа, защото футболът е една от важните форми на световната политика и на така наречената хибридна война. Заради което футболът не може без политика. И обратното.

Самият брой на чуждестранните държавни глави, премиери и лидери, пристигнали в Русия за световното, беше най-елементарното потвърждение. Това, ако не е политика...

В съвременния свят именно футболът е продължение на политиката и войната с други средства. Той отдавна не е само игра, хранеща телевизионните чудовища.

Футболът е част от голямата политика, защото междудържавният футболен мач е единственият ритуал, който интегрира общността около събитието и през час и половина дава смисъл на онова, което се нарича немско, френско, руско, португалско или холандско /за съжаление българското отдавна липсва и едва ли ще се появи скоро/, като се започне от химна, който футболистите обикновено не знаят, но публиката знае, ехото на барабанните и пищялките на вувузелите, въвеждащи в бойно настроение в ситуация, която е кристално чиста – кои сме ние, кои са те, и за какво става дума.

Футболът е игра, в която се изразява основният стремеж на всеки човек към победа. В този момент и Земята потвърждава кръглата си форма, като футболна топка. Неслучайно и трибуните на стадионите имат овална форма.

Самата специфика на играта се свежда до колективизма и до постоянния контакт между 11 души, които от древни времена са основна бойна единица – едно отделение.

Фокусът е върху топката. Тя може да бъде ритана, но не може да бъде спирана с ръце. Но противникът може да бъде спиран по всякакъв начин. Вгледайте се в повторенията при изпълнение на ъглови или преки удари какво става в наказателното поле – борба, бокс, хватки, ритници, бикоборство...

Футболът все още е към игрите, които имат характерът на битка при изравнени шансове. Но идеята за равните шансове вече не е истина. Даже знаем, че е лъжлива. Равен е само броят на футболистите, но не тяхното качество, равнище и възможности. Футболът е епицентър на 300-милиарден пазар всяка година. FIFA никога не губи. Губят организаторите. В ЮАР загубите бяха 6 милиарда долара. В Бразилия – 11 милиарда. Русия похарчи 16 милиарда, но въпреки това на откриването вече водеше с 1:0, независимо от очакванията за голяма провокация или нова война.

Ще припомня, че петдневната война с Грузия съвпадна с олимпийските игри в Пекин през 2008 г., майданът в Киев стана няколко дни преди Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г., че олимпийските игри в Рио – през 2016 г., и зимната олимпиада в Южна Корея – 2018 г. бяха на фона на невъобразима антируска истерия за използване на "допинг".

И сега, със сигурност неслучайно, именно в навечерието на световното по футбол се проведоха двете най-важни срещи: на Запада – на Г-7, и на Изтока – на Шанхайската организация за сътрудничество /ШОС/.

На първата отново в главната роля беше Доналд Тръмп – закъсня, избегна общата закуска, подхвърляше бомбони на Меркел, хвалеше италианеца Конте, въпреки че е анти-ЕС и проруски. Все пак в хаоса около Тръмп има някаква логика. Тръмп е изчислил и е решил да се придържа към максимата "Боже, пази ме от приятелите, от враговете сам ще се пазя". В смисъл, че е решил, че приятелите са твърде скъпи за американците. По-добре е да ги направи врагове. Ще спести доста пари.

По същото време на другия край на света – на срещата на ШОС, лидерът на Китай – Си Цзинпин, прегърна Владимир Путин и обяви, че имат стратегическо партньорство – зряло, стабилно и трайно. Си за първи път нарече Путин "свой брат". Такова нещо не помня от времето на Сталин и Мао. Значи, от доста години. /Казват, че не ми личат, може би защото съм бивш активен спортист, в това число и футболист./

И така, в началото на юни в канадския Ла Малбе и в китайския Циндао правеха тренировка двата основни геополитически отбора – на Запада и Изтока.

От една страна са Русия, Китай и Шанхайската организация за сътрудничество, която обединява две трети от световното население и представлява Изтока и Новия свят, а от друга страна са изпокараните лидери на Запада и Стария свят.

В Червения ъгъл на Изтока се формира новият център на силата. Позицията на Китай и Русия съвпада по всички главни международни проблеми – от иранската ядрена сделка, мира между двете Кореи, излизането от долара, новия Копринен път, Северния морски път и т.н.

В Синия ъгъл на Запада нещата са различни. Немците, англичаните, канадците и французите се противопоставят на икономическата война, с която САЩ искат да спасят своето глобално положение. За всеки случай Тръмп си замина по-рано от Г-7, потвърждаващ своята неадекватност, а неговите партньори хукнаха към Москва. Първа пристигна Меркел, която трябва да осигури на Германия "Северен поток – 2" и едновременно да защити "Фолксваген" и Дойчебанк срещу американците.

След това долетя и Макрон, на който Путин обеща защита, ако Франция излезе от НАТО.

След това на международния икономически форум пристигна и премиерът на Япония, който също извърши някакви ритуални танци.

Разбирате ли какво ставаше през юни-юли 2018 г.? Диктуваният от американците така наречен дискурс за първи път от много години излезе от основното течение и се оказа напълно маргинален. Не че го няма, но никой не му обръща внимание. Разбира се, Тръмп продължава да плаши Русия и Китай със санкции и военни операции, което само потвърждава истината, че Западът е в самоизолираща се криза, че Г-7 е жив мъртвец и че сърцевината на акцията е около Русия, Китай и Индия.

Проблемът със САЩ обаче е, че тяхната стратегия за национална сигурност и отбрана предвижда Втора студена или Трета световна война именно срещу Русия и Китай в Евразия. Залозите сега са кой ще мигне първи.

След излизането на Русия, Г-7 се превърна в регионален северно-атлантически клуб, много по-малък от ШОС, чийто съвкупен БНП е вече по-голям от брутния продукт на Г-7. Става дума за реален продукт, а не за банкови, балонни и финансови машинации. По територия население и ресурси ШОС е много по-силна от Г-7 и само след 5 години ще бъде най-богатата и влиятелна организация на света.

И в Евразия – 2:0.

Формацията на Запада се руши бързо, което иска да компенсира с ескалация по целия фронт.

Значи, въпросът ще продължи да бъде не дали, а кога и къде това ще доведе до пълна мащабна война.

Дали световното по футбол поне временно ще изпусне парата на военния конфликт, натрупана в Близкия изток и Украйна...?

Не съм голям оптимист.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ