На прага на Трета световна

Бих започнал със следната максима: Ако танцуваш с мечката, тя решава кога ще те пусне, не ти."

...Срещата между Путин и Тръмп в Хелзинки е едно от онези събития, които ще се анализират до... следващата среща.

Заради това ще добавя и моята трактовка, която в доста отношения се отличава от другите коментари.

Тъй като през последните десетилетия съм присъствал на стотици най-различни срещи – двустранни, многостранни, съюзнически, ООН-овски, за мен беше ясно, че срещата Путин – Тръмп ще бъде едно празно зрелище.

Тръмп продължава да обикаля света, за да бяга от вътрешните проблеми и да създава впечатление, че означава нещо и че се съобразяват с него, за да се опитва да прокарва някакъв свой дневен ред, особено спрямо Русия и Китай, и някаква платформа за "общи интереси", което, даже на теория, е невъзможно. Защото трите супердържави имат коренно различни интереси и сега, във времето на глобална турбуленция, причинена именно от САЩ, не могат да намерят съвместимост по най-важните въпроси.

От своя страна Путин отиде на срещата от новата позиция на геополитическо "хиперзвуково" доминиране, въпреки че можеше и да не отива.

В крайна сметка Тръмп изпълни поръчката на Нетаняху да говори с Русия за някаква сигурност на Израел и за отстъпление на Путин от съюза със Сирия и Иран, което веднага беше опровергано от новия посланик на Русия в Тел Авив – че Русия не може да въздейства на Иран, както и на Израел, т.е. че Путин не може да иска изтегляне на присъствието на Иран от Сирия, което е напълно легитимно, както и не може да иска от Израел да не бомбардира Сирия – което е напълно нелегитимно.

Но междувременно се появи нов важен фактор и Китай съобщи, че ще изпрати свои части в Сирия срещу джихадистите от уйгарския произход. Имайки предвид, че Китай е основен клиент на нефта от Иран и че заяви че няма да се откаже от него, въпреки санкциите на САЩ, това е силна подкрепа от Пекин за Техеран и пореден шамар на Белия дом. С една дума – вече никой не обръща внимание на Тръмп.

Ердоган пък окачестви режима на Израел като расистки след като Нетаняху започна нова война срещу Газа и заедно със САЩ решиха, че сирийски Голан е "неделима част от територията на Израел", като едновременно законово утвърди характера си на държава на апартейда и расизма.

Но на глобално равнище беше ясно още преди срещата, че Тръмп и Путин няма да се договарят. Договорености не се готвеха и нищо не беше готвено за подписване. Нямаше и намек за някакво "рестартиране" на отношенията. Защото, както се казва, сумата на общите интереси на САЩ и Русия сега е равна на нула, т.е. и вероятността от някаква договореност е равна на нула. Тръмп има нужда да се снима с Путин и да говори разни неща, които опровергава след един час заради вътрешните си проблеми и не може да предложи почти нищо. Засега се отърва с номера да прави впечатление за нещо различно от онова, което е всъщност – един нов американски балон, който всеки момент ще изгърми. С това не искам да кажа, че Хилъри би била нещо по-различно.

Веднага след Хелзинки Тръмп се върна към атаката срещу Русия – нови санкции, защита само на Израел, въоръжение за Украйна, въвличане на Грузия и Армения в НАТО, пренасяне на войната към Централна Азия, провокации срещу "Северен поток – 2", пълен хаос, никакви опорни точки.

От тази гледна точка Путин изпусна момента да демонстрира и затвърди новото глобално хиперзвуково доминиране на Русия в световната геополитика и военното дело, както и отношението на Москва към разширението на НАТО на Балканите и в Кавказ, както и постепенното връщане от Русия на бившата й мощ, и към целта да стане център на Голяма Евразия.

И най-важното – че Москва излиза на нови позиции, от които може да сложи край поне за следващите 2-3 века на доминирането на англо-саксонизма и преобръща нагоре с краката основите на досегашната геополитика, военна теория и практика, световна икономика и финанси.

Разбира се, става дума преди всичко за най-новите хиперзвукови руски оръжейни системи и за ядреното противостоене между Русия и САЩ. Особено последното би трябвало да бъде основата на срещите и преговорите между Вашингтон и Москва, но това засега не се случва.

И в Хелзинки тази най-голяма опасност за човечеството остана без внимание, въпреки че беше добро място да се спре новата надпревара между САЩ и Русия, да се търси някакво подобряване на отношенията, които според двете страни са замразени на нулево равнище, като рискът от ядрен конфликт е толкова висок, както никога в миналото.

Още по-опасно беше решението на Тръмп за милитаризиране на Космоса и че сега действащият Договор за Космоса от 1967 г. е погрешен, въпреки че именно САЩ го нарушиха със "звездните войни" на Рейгън и че сега – на 18 юни, по време на заседанието на Националния космически съвет на САЩ в Белия дом, посветен на подписването на Директивата за национална космическа политика Тръмп съобщи, че е взел окончателно решение за създаване на космически войски, които ще станат шестият вид въоръжени сили на САЩ. Задачата е да се постигне американско превъзходство в Космоса, което е безумие, ако се вземе предвид, че американците сега даже нямат собствен двигател на големите ракети и използват руските, а Trident II и III дават грешка в траекторията веднага след излитане.

Това решение беше посрещнато в Москва и Пекин с тревога. Москва заяви, че, ако САЩ с военно-космически сили нарушат Договора за забрана на ядреното оръжие в Космоса, Русия ще даде отговор и, че милитаризирането на космоса ще е път към катастрофата.

Но тези глобални въпроси бяха игнорирани в Хелзинки. Едновременно Европа, под давлението на САЩ, ще увеличи своя принос за въоръжаването на НАТО чрез покупки на американско оръжие.

На европейския военен театър също расте опасността от ядрена война с нарушаването на Договора за съкращаване на ракетите със средна и малка далечина.

Само два дни след срещата с Путин Тръмп съобщи, че отпуска на режима в Киев 200 млн. долара за оръжие и че ще направи всичко възможно да провали "Северен поток - 2".

Обвиненията срещу Русия за някаква намеса в изборите в САЩ показват силата на така наречената "дълбока държава" в САЩ и доминирането й във външната политика на Белия дом.

С една дума картината е като в навечерието на Първата световна война – хаос и сблъсък на непримирими интереси, крах на капитализма и неговата финансова система и дълбоката заблуда на САЩ, че имат някакво глобално доминиране. Нищо подобно.

Путин през март 2018 г. разказа за новите хиперзвукови оръжия на Русия, които изпращат в миналото глобалните амбиции на САЩ и ги предотвратяват за следващите десетилетия.

Ще припомним накратко най-новите супероръжия на Русия, които въвеждат напълно нова световна геополитика, вместо досегашната война "между морето и сушата", и нова конфигурация за военна мощ въобще.

Номер 1. Междуконтиненталната балистична ракета "Сармат". Първо – целите в САЩ може да атакува през Северния и Южния полюс. Второ – никакви системи за ПРО на САЩ не могат да я спрат. Трето – ако на "Сармат" се добави хиперзвуковия маневриращ боен блок "Авангард", който лети в плътните слоеве на атмосферата с 20 маха, нещата стават направо трагични за САЩ.

Номер 2. Хиперзвуковата крилата ракета "Кинжал". Руските самолети Миг-31К и бомбардировачи Ту-22М3 вече са въоръжени с хиперзвуковите ракети Кинжал, които летят със скорост над 10 маха и имат обхват над 2100 км.

Номер 3. Хиперзвуковата ракетна система "Авангард". Хиперзвуковата ракета с междуконтинентален обхват и възможност да лети с 20 маха ще влезе на въоръжение в близко време. В началото на 2018 г. започна серийното производство на "Авангард".

Номер 4. Подводното чудовище "Посейдон". Подводният ядрен дрон "Посейдон" може да носи ядрена глава с различна мощ, която ще унищожи не само цяла самолетоносачна групировка на противника, но цял континент, например Северна америка.

Номер 5. Крилата ракета с ядрен двигател "Буревестник". "Буревестник" също е успешно изпробван. Ракетата, която ще има неограничен обхват и неограничени възможности за маневриране ще бъде въведена в близко време.

Номер 6. Лазерна оръжейна система. Засега тя е напълно секретна.

Ако към това се прибави и новият изтребител от пето поколение Су-57, новият танк Т-14 на платформата на "Армата", новият зенитен ракетен комплекс С-500 "Прометей" и противоракетната система за далечно прехващане "Нудоль", нещата за САЩ стават наистина "мисия невъзможна", т.е. онова, което написах в началото за танца с мечката, или в друг вариант – ако не искаш да говориш с Путин и Лавров, ще говориш с Шойгу и Герасимов...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ