Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Как Борис III отказа още половин България
Соболевата акция от есента на 1940 г.
09.2018

Соболевата акция през есента на 1940 г. е забулена с тайна. СССР се готвеше за война и искаше да си осигури важните стратегически позиции към проливите на Балканите. През цялата своя история Русия е била най-уязвима откъм Черно море.

За да осигури южните граници, СССР поиска от България да му предостави във Варна и Бургас морски и военно-морски бази, като за сметка на това й обеща разширение на нейните територии.

Касаеше се за историческа правда, за връщането на заграбени български земи от международните договори от Букурещ – през 1913 г. и Ньойския – 1919 г., които унизиха и ограбиха България.

Как беше проведена тази инициатива на съветската дипломация?

С нейното изпълнение се заеха лично Сталин, Молотов и Г. Димитров, който беше и Генерален секретар на Коминтерна...

На 25 ноември 1940 г. Сталин извика Димитров в кремълския си кабинет. В кабинета при Сталин Димитров завари Молотов и неговия заместник в Наркоминдела – Деканозов.

След минутно мълчание Сталин каза: "Днес ние правим предложение на българите за сключване на Пакт за взаимопомощ. Не гаранция, както неправилно мисли вашият посланик Стаменов. Ние предлагаме пакт за взаимопомощ."

И Сталин подробно изложи идеята на съветския дипломатически демарш.

"Ако българите не приемат това наше предложение, те ще попаднат изцяло под влиянието на германци и италианци. Нужно е, каза Сталин, тези наши предложения да станат достояние на българския народ."

Разговорът продължи половин час. След това Димитров спешно информира Централния комитет на БКП в София.

Ето съдържанието на изпратената шифрограма:

"Днес съветското правителство счита, че осигуряването на безопасността на България и Съветския съюз откъм Черно море и проливите, за запазването на мира, общите жизнени интереси на двете наши страни, изискват техните съвместни усилия. Съветският съюз се задължава да поддържа справедливите териториални искания на България и по-точно Адрианополската (Одринската) област по линията Мидия – Енос, Западна Тракия с градовете Дедеагач, Драма, Кавала, а също така да оказва всяческа помощ на България. При сключването на подобен пакт Съветският съюз не възразява България да се присъедини към Тройния пакт, но и той би се присъединил към него. Това предложение днес се връчва на цар Борис и на Филов. Вземете всички срочни и бързи мерки, това предложение да стане широко достояние, както в парламента, така и извън него, в печата, сред хората. За тази цел мобилизирайте всички наши депутати, разгънете най-енергична кампания в цяла България в полза на това предложение за безусловното му приемане... Решава се съдбата на България за дълги години. Щом получите това съобщение потвърдете веднага. Дръжте ни ежедневно в течение как върви тази кампания, а също така и как реагират на това предложение и другите."

В същия ден, на 25 ноември 1940 г., в София пристигна генералният секретар на Наркоминдела Аркади Соболев. Той бе довереникът на Сталин и Молотов, който донесе в България и предаде лично на цар Борис съветското предложение.

Съдържанието на разговора с царя не е известно.

Известен е обаче отрицателният отговор. Царят казва на Соболев: "България не се чувства застрашена от никого в този момент и няма нужда от никакви гаранции. Отивайте си."

Разузнавателните централи от цял свят слухтяха. Дипломатическите представители в София се питаха един друг. Американският посланик Ърл пръв научи и съобщи следното във Вашингтон: "Сава Гановски /секретарят на Българската компартия/ ме информира, че Соболев е поискал от царя морски и въздушни бази в България. В замяна на това Русия предложила да застави Турция да даде Одрин и турска Тракия на българите и да подложи Гърция на натиск, за да отстъпи гръцка Тракия до линията Кавала – Драма. Гановски каза, че царят е отхвърлил твърдо руското предложение."

Не е ясно и до днес защо именно Гановски е информирал американците. Още повече, че Сталин и Молотов предупреждаваха всичко да е в строга тайна. Вече имаше пакт за ненападение между Германия и Съветския съюз. Пропагандата на предложенията можеше да придобие антигермански характер. Съюзницата на Германия – Италия, бе обявила война на Гърция. С тази противоречивост се обясняваше и критиката, която Сталин и Молотов правят на Димитров, че твърде много се е разшумяла БКП във връзка със съветското предложение...

Възникнаха въпросите: какво давление и натиск СССР ще окаже на гърците в момент, когато те воюваха за своята национална независимост.

А Турция, от която се искат български територии? На този въпрос, според Г. Димитров, Сталин казал: "Турците ли? Ние тях ще ги изгоним в Азия. Какво представлява Турция". Това са два милиона грузинци, половин милион арменци, един милион кюрди и т.н. Турците са само 6-7 милиона." И по-нататък Сталин каза: "Главното сега е България. Ако такъв пакт бъде сключен, Турция няма да се реши да воюва против България и цялото положение на Балканите ще изглежда другояче."

Съветското предложение в този му вид отговаряше на изконните национални интереси на България.

Преди това Сталин и Молотов дълго се бяха взирали в картата на Балканите. Знаеха историята и имената на градовете в тези български земи, отнети от Букурещкия договор от 10 август 1913 г., и от Ньойския договор – от ноември 1919 г.

За да бъдат убедителни в своята агитация в Централния комитет на БКП решиха да нарисуват една карта, която се разпространяваше като позив. На нея бяха нарисувани териториите, които България щеше да получи според пакта. Това обаче раздразни Молотов и Сталин и те наредиха картата да бъде иззета.

Десет дни след завръщането на Соболев от България Георги Димитров написа следното писмо до Молотов:

"Другарю Молотов, веднага след като ми позвънихте на 29 ноември вечерта, аз разкритикувах българските другари в София за тяхната груба грешка, че са разпространявали позиви по повод на съветското предложение и поисках незабавно прекратяването на тези позиви. В отговор ЦК на българската компартия ми съобщи: признаваме си грешката. Ние мислехме, че правим нещо добро, а се оказа, че това е "мечешка услуга". Приехме всички мерки, за да не се издават и разпространяват позивите. Но вече част от тях са разпространени. Предложението стана вече широко известно. Навсякъде то е прието с голям възторг с изключение на отделни германофилски и англофилски прослойки. То бе прието не само от страна на народа, но и от някои правителствени и военни кръгове, които имат голямо влияние върху правителството и двореца. Печатът не дава никакви сведения. Сред правителството се наблюдава силно раздвоение."

Георги Димитров бе разтревожен. И двете страни имаха оправдание. Едните – от висши дипломатически съображения, а другите – заради защитата на националните интереси на страната. А как се води агитация без документи?

На 26 януари 1940 г. в сградата на Коминтерна бе организирано съвещание, на което Г. Димитров трябваше да инструктира докладчиците по международното положение. Димитров трябваше да говори и за Соболевата акция в България. Димитров знаеше кое е тайна и кое не. Все пак се опитваше да прокара своята защита на националната кауза и териториалното разширение на България в нейните исторически земи, която нагло беше зачеркната от Борис ІІІ, причинител на националната катастрофа на България – за чиято унищожителна роля сега се правят опити за оправдание или даже реабилитиране от наследника му Симеон Кобургготски, който имал някакви "наследствени имотни" претенции...


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 278, Sept. 2018
Някои истини за актуалните "македонски" глупости на мафията
Игноранщината на Борисов и неговия "македонски политтуризъм" отново извадиха в Скопие аргументацията, че живеещите в Пир...
    Как Горбачов унищожи и ГДР
Връщам се към нашата поредица за предателството на Михаил Горбачов спрямо съюзниците на СССР във Варшавския договор и в ...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com