Геополитика

На 12 август Русия, Азербайджан, Туркменистан, Казахстан и Иран подписаха в Актау конвенцията, която определя статута на Каспийско море. Работите над нея започнаха още преди 20 години, през 1996 г.

В историческото споразумение петте държави разработиха и утвърдиха правилата, според които в морето ще става корабоплаването, риболова, научните изследвания, прокарването на тръбопроводи и др. Документът фиксира, че на Каспия не могат да се разполагат сили и бази на трети държави.

По този начин Каспийско море, към което от десетилетия са насочени апетитите на външни държави – на САЩ и НАТО, получи най-накрая собствена "конституция".

Да започнем от най-простото – само доказаните ресурси на нефт в Каспийско море са около 10 милиарда тона, общите ресурси на нефт и газокондензати се оценяват на 18-20 милиарда тона.

В края на 80-те години търсенето на нефт в морето се водеше предимно в участъка между Азербайджан и Туркменистан, който се считаше за най-перспективен. Северната и централната част на дъното на морето – към Казахстан и Русия, бяха изследвани слабо.

Ситуацията рязко се промени в началото на 90-те години, когато от казахския и руския шелф дойде съобщение за откриване на богати залежи, което потвърди прогнозите, че Каспия заема трето място в света по нефто-газови залежи.

По времето на СССР Каспийско море фактически беше вътрешен водоем на СССР – 87 процента, и 13 процента на Иран. След разпадането на СССР каспийските държави се увеличиха до пет – Русия, Иран, Казахстан, Туркменистан и Азербайджан.

Какви са особеностите на юридическия статут на Каспия.

Каспийско море е вътрешноконтинентален водоем, най-големият, без изход в световния океан, значи не попада под действието на международните конвенции по морско право.

На бреговата линия са петте държави:

• на северозапад и запад е Русия с брегова линия 695 км;
• на изток и североизток е Казахстан с брегова линия 2320 км;
• на югоизток е Туркменистан с брегова линия 1200 км;
• югозапад е Азербайджан – 955 км;
• на юг е Иран – 724 км.

Най-големите нефтогазови залежи са в района на казахстанските Тенгиз, Карачаканак и Кашаган. Всичките са открити по времето на СССР, но са разработвани сега от САЩ, Италия, Франция, Холандия и Великобритания.

Каспийско море е причислявано както към езерата и безотточните водоеми, така и към моретата заради големите си размери. Неговата дължина от север на юг е 1200 км, а от запад на изток - от 195 до 435 км.

В морето се вливат над 130 реки, най-голямата е Волга.

Природните ресурси на морето включват над 500 вида растения и 845 вида риби, от които 30 с промишлено значение.

Със своите нефто-газови и промишлени ресурси Каспийско море е второ, след Персийския залив.

Според конвенцията всяка от петте държави установява териториални води, ненадвишаващи 15 морски мили. Към тях се придавя и риболовна зона от 10 мили.

Страните ще могат да прокарват подводни кабели по дъното на морето, както и магистрални тръбопроводи, при условие, че отговарят на международните екологични стандарти. За прокарването им вече не е необходимо одобрение на цялата петица, достатъчна е договореност на страните, през чиито сектори минава тръбата или кабелът.

Основната водна повърхност остава за общо ползване на петте държави, като е забранено присъствието на трети страни във военната област.

Корабоплаването, риболовът, научните изследвания и прокарването на тръбопроводи става според съгласувани от страните правила. Става дума преди всичко за оформянето на най-големия енергиен съюз на планетата – в Централна Азия и Каспия – от Русия, която е № 1 на планетата, Иран - № 2, Туркменистан - № 7, Азербайджан - № 14, и Казахстан - № 15, като още няма окончателни оценки на техния енергиен потенциал, който е много по-голям от досегашните оценки и е на път да стане основен енергиен партньор на Европа – с население 740 млн., Китай – над 1,4 милиарда, Индия – над 1,3 милиарда души.

Именно срещу това действат САЩ - от Буш–старши до Тръмп – че в Каспийско море ще бъде удавен нефтодоларът, базиращ на нефта и газа от Саудитска Арабия и Катар.

През Каспийско море може да мине китайския "Един пояс - един път" или коридорът Север – Юг /Индия – Иран – Русия/. Заради това е и войната на САЩ и Израел срещу Сирия, Ирак и Иран.

Китай продължава да купува нефт и газ от Иран.

Русия обеща да инвестира над 50 милиарда долара в нефта и газа на Иран.

В случай на агресия срещу Иран, Техеран ще затвори Ормузкия пролив, откъдето минава нефта и газа на Саудитска Арабия и Катар, което ще взриви техните цени и ще направи Запада напълно зависим от енергийните доставки от Русия и Каспия. Край на проникването на САЩ и НАТО в южния енергиен коридор, преди всичко в Грузия, Азербайджан и напоследък в Казахстан.

От 12 август в историята на Каспийско море, на чийто брегове са се формирали най-древните цивилизации на планетата, започва нов етап. Значението му ще бъде оценено след години. Но едно нещо е сигурно – новата конституция на Каспийско море е най-важното геополитическо събитие на 2018 г.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ