Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Конспирация
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Гладио излиза от подземието
Терористът на НАТО възкръсна
10.2018

Знаете ли кой с какво подпали колосалните пожари в Гърция, Калифорния, Франция, Русия...?

Едва ли знаете, защото повечето от вас не са били родени, когато техният извършител се появи на сцената с двете думи – Операция Гладио – Gladio, с различни терористични акции, с различни оръжия, на различни места.

Така е и сега с пожарите, за които вероятно се използва лазерно оръжие с огромна мощ, превръщащо всичко в огнен ад.

Лазерен тероризъм – и отново на сцената е Гладио.

Gladio идва от латинската дума gladius - къс меч на древните римски пеши войници.

По принцип има два вида атаки на Гладио:

1. За повечето терористични атаки Гладио получава заповед да извърши атаката. Заповедта идва от правителствен или военен представител. Гладио има и военна структура и организационна йерархия.

2. Ако Гладио няма заповед за атака, например за убийство, трябва да се създаде ситуация на неразпознаване дали е планирана атака или е случайна.

3. Гладио е терористична организация на спонсорирания от държавата тероризъм.

Няколко последни операции на Гладио:

  • споменатите пожари на различни места на планетата;
  • мостът в Генуа, заради което Италия въведе 12-месечно извънредно положение;
  • взривът на магистралата в Болоня;
  • възобновените обвинения в Холандия срещу Русия за катастрофата на MH17 над Украйна;
  • Гладио използва и психотронно оръжие, инсталирано например в апартамента на кандидаттерориста, предизвикващо неговото зомбиране и провеждане на атаката, планирана от Гладио;
  • по същия начин се провеждат например и сонарни атаки срещу определени цели. Звуковите психотронни оръжия са активни в операциите на Гладио. Те могат да бъдат скрити във всяка къща или помещение и да бъдат дистанционно контролирани. Когато тези оръжия работят обектът може да бъде лесно манипулиран без да разбира, че е манипулиран;
  • по същия начин се действа и със зачестилите в Европа и Русия атаки с дистанционно отвличане на камиони или леки коли. Техните шофьори дистанционно са елиминирани или убивани предварително, като камионът се насочва дистанционно към голяма тълпа пешеходци, за да предизвикат масови убийства.

***

"Операция Гладио" беше кодовото наименование на секретната операция на НАТО "стой-отзад" – Stay-behind, в Италия след Втората световна война, насочена срещу страните от Варшавския договор.

Въпреки че Gladio се отнасяше за италианския филиал на НАТО, "Операция Gladio" се използваше като неформално наименование за всички организации в Европа и Турция Stay-behind.

Изграждането започна през 1947 г. като секретна мрежа в Северна Италия в случай на комунистическо въстание или изборна победа.

Гладио беше и зад аферата със стрелбата по Йоан Павел ІІ в Рим и отправеното обвинение срещу България и СССР.

"Българската следа" и процесът срещу Сергей Антонов не бяха изненада. Ставаше дума за мащабна операция на американските и други западни спецслужби срещу социализма.

Тази провокация на Гладио няма давност, както и въпросите кой, кога и защо съчини така наречената "българска следа" в атентата срещу Йоан Павел ІІ на 13 май 1981 г., кой и защо искаше смъртта или сплашването на Войтила, кой и защо искаше да хвърли вината върху България и нейните служби, а оттам и върху СССР.

Кой беше този октопод?

Сблъсъкът беше наистина колосален и стана своеобразна кулминация на Студената война. От страна на САЩ и Запада в него участваха основните централи и секретни структури – ЦРУ, MI-6, Моссад, масоните Р-2, банките на Ватикана – Banco Ambrosiano, IOR, самият Ватикан, който продължаваше своя кръстоносен поход срещу Изтока и православието в лицето и на България, стотици имена начело с Йоан Павел І, Йоан Павел ІІ (Карол Войтила), Франческо Пациенца, Майкъл Ледин, Клер Стърлинг, Пол Марчинкус, Микеле Синдона, Роберто Калви...

Но едно име се повтаряше най-често – на Личо Джели, Великият магистър на масонската ложа Propaganda Due (P-2), неофашист, съсредоточил един от каналите на атаката срещу тогавашния социализъм и България по линията на НАТО, чрез тайната организация Gladio и военното разузнаване на Италия – SISMI, с американските президенти Роналд Рейгън и Джордж Буш-старши, кардиналите във Ватикана и т.н.

Личо Джели беше с Йоан Павел ІІ почти връстник. Но Войтила стана папа, а Джели – един от най-големите бандити на света и шеф на Propaganda Due, т.е. италианската масонска ложа P-2.

Преди да се спрем на личността на Джели да припомним каква беше тази масонска структура.

P-2 беше масонска ложа, действаща под юрисдикцията на Големия Ориент на Италия – от 1877 до 1976 г., след това стана черна или тайна ложа, действаща нелегално до 1981 г., те.. до стрелбата на Йоан Павел ІІ. Първоначалното й име Propaganda Massonica беше променено на Propaganda Due след Втората световна война, когато Великият ориент започна да номерира своите ложи. Тогава беше оглавена от Личо Джели.

През 1974 г. беше предложено изтриването на P-2 от Великия Ориент на Италия. Но това не стана и Джели успя да изгради своята паяжина във висшите ешелони на италианските политици, Ватикана и в други западни страни, преди всичко САЩ.

По онова време Италия беше във фокуса на работата на ЦРУ заради силната позиция на комунистическата партия. Съюзник на американците бяха SISMI, Gladio и P-2, водена от Джели, който готвеше преврат в Рим и беше завладял финансите на Ватикана чрез банките IOR и Banco Ambrosiano. Тези структури имаха тесни връзки и с военните преврати в Турция и Гърция по времето на Студената война. В Турция, ЦРУ работеше със Сивите вълци в трафика на цигари, оръжия и наркотици.

Контролът на ЦРУ над тези структури беше пълен. През 1955 – 1959 г. бившият военен министър на отбраната на Италия Пауло Тавиани заяви, че през периода 1955 – 1958 г. италианските тайни служби бяха контролирани и финансирани от момчетата от Via Veneto, т.е. от агентите на ЦРУ в американското посолство в центъра на Рим.

През 1956 г. генерал Джовани де Лоренцо беше назначен за директор на SIFAR, италианското военно разузнаване, по-късно прекръстено на SISMI, което започна да готви план срещу комунистите в случай на криза, за което не знаеше даже правителството.

ЦРУ и SIFAR през ноември 1956 г. изработиха план с кодовото име Gladio за формиране на военна част от 1000 мъже, които могат да водят въоръжена партизанска война и шпионаж. Създаден беше и тренировъчен лагер в Северна Сардиния и изградени 139 депа за оръжие и муниции, скрити в Северна Италия.

622 души бяха вербувани и обучени от американското и английско разузнаване в базата Capo Marrargui. Те бяха организирани в 40 независими звена. Говореше се за 622 души, но се укриваше, че всеки от тях работеше с още 15 души, т.е. ставаше дума за около 15 000 неофашисти, участващи във вътрешната диверсия. Заради това тесните връзки между Gladio и ложата P-2 не бяха изненада.

Диверсионните операции на Gladio вече са известни. В началото на 1970 г. имаше среща между ген. Александър Хейг, който по онова време отговаряше за персонала на президента Никсън и Личо Джели в Рим. Парите потекоха към Gladio със знанието на Никсън, Хейг и Кисинджър, за да бъде "предотвратено идването на власт на комунистите" на всяка цена. Срещите между Хейг и Джели продължиха и по-късно, когато Хейг вече беше главнокомандващ силите на НАТО в Европа.

Важна беше и 1980 г. Заради изтичащата информация за съществуването на Gladio беше решено контролът над нея да бъде поет през 1980 г. от военното разузнаване на Италия – SISMI. Веднага след това последва взривът на гарата в Болоня. Връзките между Gladio и шефовете на италианските тайни служби и масонската ложа P-2 укрепваха. Началниците на трите служби на Италия – ген. Сантовито (SISIMI), Грасиси (SISDE) и Челари (Cessis) бяха членове на ложата.

Скандалът с "банкера на господа" Роберто Калви и неговите връзки с Личо Джели станаха причината за излизането на P-2 на дневна светлина.

Бомбата избухна на 17 март 1981 г. При обиска на апартамента на Личо Джели беше открит списък на масони, съдържащ над 900 имена, сред които и трима министри от тогавашното правителство, 59 политически лидери, 50 висши офицери и сухопътните войски, 29 – от флота, 9 – от ВВС, 32 карабинери, 9 дипломати, 43 банкери, 83 индустриалци, съдии, журналисти и писатели.

Силвио Берлускони също беше в този списък, въпреки че тогава още не беше влязъл в активния политически живот.

Друг известен член на неофашистката ложа P-2 беше Виктор Емануел Савойски,

/братовчед на Симеон Сакскобургготски/, затънал в афери, процеси и корупция.

В Личо Джели беше открит и друг документ, озаглавен Piano di Rinascita Democratica (Демократичен план за възраждане), който определяше и целта на ложата – да се формира нов политически и икономически елит, който да води Италия към по-авторитарни форми на управление с антикомунистическа перспектива.

Поставени извън закона през 1925 г. още по времето на Мусолини, масонските институции бяха толерирани в Италия. Не беше тайна, че P-2 беше въвлечена и в убийството на премиера Ал до Моро, въпреки че конкретните доказателства не бяха търсени.

И Ватикана, особено от началото на 80-те години, беше арена на жестока задкулисна битка. Ставаше дума за огромни финансови престъпления извършени от P-2, Личо Джели, мафията и Роберто Калви в Banco Ambrosiano и IOR. Това беше битката във Ватикана на масоните, която струваше живота на папа Йоан Павел І, царувал само 33 дни и вероятно причината за опита на убийството на неговия наследник, краковският кардинал Карол Войтила (Йоан Павел ІІ).

Така стигаме до личността на самия Личо Джели и до мрачните тайни, които той носеше със себе си.

През 30-те години Джели беше доброволец в Черните ризи, изпратени от Мусолини в Испания, за да помагат на фашисткия режим на Франко. След това стана връзка между италианското правителство на черноризците и Третия райх, лично с Херман Гьоринг. През Втората световна война най-напред беше в Албания. След това в редиците на SS преследваше италианските партизани.

Тогава организира така наречената "пътека на плъховете" за нацистите от Германия към Южна Америка. Взимаше от човек по 30 на 40 на сто от всичко, което притежаваха. Един от прехвърлените беше прочутият престъпник от Лион Клаус Барбие, осъден по-късно на 40 години. Сумата за Барбие беше платена от филиал на разузнаването на САЩ, за което той работеше до 1951 г. По същото време и Джели работеше за ЦРУ и за италианското военно разузнаване.

През 1963 г. той стана свободен масон от англо-американско-шотландския ритуал, въпреки че не беше католик. Намираше се в полезрението на Джордано Гамберини, магистърът на италианския Велик Ориент, който оцени качествата на Джели и му предложи да създаде тайната P-2, състояща се от влиятелните хора в полицията, армията, разузнаването, медиите, финансите, политиката и икономиката.

Така се раждаше P-2 с 2400 члена, неофашистка организация, начело с бившия фашист Личо Джели с филиали във Франция, Испания, Португалия, Никарагуа, Аржентина. P-2 имаше свои хора в много неофашистки групи в Европа и Латинска Америка.

Би било странно ако не беше проникнала и във Ватикана, където нейни хора бяха кардиналът Пол Марчинкус, чиято връзка с Джели минаваше през банкера Роберто Калви. Джели имаше и тесни връзки с италианската мафия.

За да се разбере ролята на този човек, в това число и в операцията срещу България и СССР, прикрита със стрелбата на Йоан Павел ІІ, трябва да се разбира сложността на онези години в Европа. Най-голямата "заплаха" за Италия бяха комунистите, срещу които САЩ и НАТО противопоставиха бившите и нови фашисти, определяни като "дясно крило" или "десни партии". Те бяха подкрепяни от САЩ и Ватикана.

Джели използваше шантажа, за да включи водещите политици в P-2, в това число 300 от най-влиятелните личности на целия западен свят, сред който беше и Джордж Буш-старши. ЦРУ наливаше милиони долари в Италия. още през 1981 г. Личо Джели беше в списъка на почетните гости на инагурацията на Роналд Рейгън.

Но Джели се надцени и реши да напусне Южна Америка, където се беше укрил, и се пренесе с фалшиво име в Швейцария, където беше арестуван на 13 септември 1982 г., когато се опитваше да изтегли в Женева 55 милиона долара от блокирана сметка. Затвориха го в най-охранявания швейцарски затвор до Женева. Чак до лятото на 1983 г. италианските власти търпеливо очакваха швейцарците да им върнат Джели. И изведнъж на 10 август 1983 г. се оказа, че Джели беше изчезнал от своята килия. Синът му го беше закарал с наета кола до Франция, оттам "босът" беше отлетял с хеликоптер до Монте Карло и с яхтата на един приятел – до Южна Америка, най-вероятно Уругвай.

Но през 1984 г. Хорхе Варгас, генерален секретар на Националистическия съюз на Чили съобщи, че Джели е бил в Чили. Накрая той се предаде през 1987 г. в Швейцария, където продължаваше да бъде издирван за колапса на Banco Ambrosiano през 1982 г. и за взрива на гарата в Болоня.

Екстрадирането на Джели от Швейцария в Италия през февруари 1988 г. беше истинско представление с участието на 100 снайперисти, фалшиви коли, един влак, два бронетранспортьора. През лятото на 1988 г. в Болоня той беше осъден на 5 години за взрива на гарата. Но и това не беше всичко. През 1992 г. Джели беше осъден на 18 години и 6 месеца затвор за измами в Banco Ambrosiano, която стана "черна дупка" за 1,4 милиарда долара. А във ватиканската банка IOR откриха дупка от 250 милиона долара.

През 1992 г. беше поставено началото и на съдебен процес срещу 16 члена на P-2 по обвинение в конспирация срещу държавата, шпионаж и издаване на държавни тайни. През април 1994 г. Джели получи нова присъда от 17 години за издаване на държавни тайни и препятстване на разследването. Но присъдата му беше намалена и две години по-късно той беше поставен под домашен арест.

През април 1998 г. касационният съд потвърди 12-годишната му присъда за фалита на Banco Ambrosiano. Но Джели отново изчезна преди да бъде отведен в затвора през май 1998 г. Накрая беше окончателно задържан на френската Ривиера в Кан и беше пратен в затвора, където умря от рак.

И всичко това беше свързано и обвързано с атентата срещу Йоан Павел ІІ и процеса срещу Сергей Антонов, като през цялото време участваше и Личо Джели и цялата група от неговите бандити и другарчета с престилки от службите, Ватикана, политиката, бизнеса, мафията, в Италия, САЩ, Турция, Англия, Израел.

Конспирацията беше невероятна. Може би най-голямата за целия ХХ век. И беше насочена и срещу България.

Израелската връзка беше доста умело маскирана. Но въпреки това стана известно, че P-2 имаше тесни връзки с Израел и Моссад, като в тях еврейската общност в Италия играеше важна роля. Така например Карло де Бенедити, вторият най-богат човек в Италия, с участие в P-2, имаше широки контакти с ционистките кръгове в Европа и САЩ, тъй като беше с еврейски произход. Други такива личности с връзки с P-2 бяха Хенри Кисинджър, Едмонд де Ротшилд и Дейвид Рокфелер. Така например Ели де Ротшилд организира необходимите пари за масоните, за да обесят Роберто Калви в Лондон. Кисинджър пък беше пряко включен в ръководството на P-2. Според някои източници, Кисинджър беше член на ложата Монте Карло, която е "бордът на директорите" на P-2. Членовете на тази ложа са масони от 33 степен.

Съюзът между P-2 и Моссад беше много тесен. Чрез Джели, Gladio и Banco Ambrosiano Моссад беше успял да проникне в "щаб-квартирата" на своя най-голям враг – Ватикана, и чак до папата Йоан Павел ІІ, който със стрелбата на Свети Петър беше предупреден да не се бърка където не му е работата – т.е. в парите на Ватикана, и да изпълнява определената му роля от ЦРУ в битката срещу СССР и тогавашния социализъм.

Връзките на Моссад със Сивите вълци даже не се криеха в Анкара и Тел Авив.

В Турция мрежата stay-behind беше известна и като "антипартизанска". Турската разузнавателна агенция MIT беше ангажирана във вътрешен терор и стратегия на напрежение, което доведе до два военни преврата. През 1971 г. след военния преврат от 12 март, структурите на турската Gladio чрез вътрешния терор убиха стотици турци и кюрди. Общият брой на жертвите надмина 5000. През 1977 г. частите на "антипартизаните" взеха участие в масовите убийства на 1 май на площада Таксим.

През 1980 г. генерал Кенан Еврен с военен преврат взе властта. Пълната подкрепа на ЦРУ за този преврат по-късно беше потвърдена от резидента на ЦРУ в анкара Пол Хенци, същият, който заедно с Клер Стърлинг, Франческо Пациенца и Майкъл Ледин измислиха "българската връзка". След успешния преврат на Еврен, Хенци изпрати телеграма във Вашингтон, в която се казваше: "Нашите момчета свършиха работата".

По същото време в Турция действаха 1700 организации на Сивите вълци с около 200 000 регистрирани члена и над един милион симпатизанти. Но след като бяха използвани, Еврен забрани Сивите вълци, а техният създател полк. Алпарсалан Тюркеш беше арестуван. Сивите вълци бяха обвинени в 694 убийства. Абдула Чатлъ, един от лидерите им, беше сред основните организатори на терористичните операции на турския филиал на Gladio и играеше ключова роля в кървавите събития през 1976-1980 г. Много от агентите на MIT и от Сивите вълци бяха обучени от американците за терористични операции, като трупаха опит в Бейрут, където под ръководството на израелския Моссад през 1968-1982 г. атакуваха палестински структури и лагери.

Мрежата беше налице. Целта беше определена – в това число срещу България. Трябваше да се намери извършителят – Акджа. Това не беше трудно, един психопат сив вълк, манипулиран от ЦРУ, Gladio, MIT и Моссад за извършването на определена задача в тогавашната идеологическа борба – стрелбата по Йоан Павел ІІ. В нея той беше само дребна мишена и имаше все пак късмет.

Всичко това беше впрегнато в провокацията срещу България. Реално, подкопаването на социализма в България, достигна своя апогей именно с тази операция, осъществена в Рим на площада Свети Петър на 13 май 1981 г. със стрелбата на сивия вълк Агджа по Карол Войтила. В нея участваха ЦРУ, мафията, банките, масоните, политиците, лидерите на целия западен свят, разузнавания, контраразузнавания, нелегални структури, сиви вълци, червени бригади...

Срещу България се водеше една от най-мръсните операции на целия ХХ век.

Финалът беше на 10 ноември 1989 г.

Продължение в следващия брой


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 279, October 2018
Горещата фаза на голямата война
Светът от 2018 г. и светът от 1940 г. имат много общо.И сега, и тогава, светът беше замрял в навечерието на неизбежната ...
    Ужасът в Близкия Изток расте
След провокацията на Израел на 17 септември, довела до гибелта на 15 руски военнослужещи и на руския Ил-20 ситуацията ок...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2019, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com