Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language








'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

На прага на Трета световна
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
С-300 победи във войната в Сирия
Още по-добри са С-400, С-500 и С-600
11.2018

Зенитно-ракетната система С-300, и нейните усъвършенствания С-400 и С-500, са в центъра на вниманието на целия свят.

Нарича се система "земя – въздух" и работи срещу всякакви цели – самолети, дронове, крилати и балистични ракети и т.н.

Заради това отново ще дадем повече технически подробности за С-300.

И в миналото сме се спирали на тази система и нейните производни...

Историята започна по времето на Студената война, когато СССР беше под огромната заплаха на изтребителите и бомбардировачите на НАТО. Москва беше относително близко до потенциалния фронт в сравнение например с Вашингтон, намиращ се на другия край на света.

Появи се остра нужда за защита на страната от атаки от въздуха. Разработени бяха няколко системи С-25, С-75, С-125, С-200, много системи на малка и средна далечина и в последните години на Студената война – С-300.

Въпреки че още не е използвана във война, тя е считана от експертите за високо ефективна и ще предотвратява всяка атака.

Първата версия на С-300 влезе на въоръжение в края на 70-те и началото на 80-те години, но не беше показана години наред. Разузнавателните агенции имаха някаква информация. Показаха се нейни снимки през 1989 г., но чак през 90-те години С-300 беше показана на един от парадите в Москва. Така например в едно от изданията на Пентагона от май 1991 г. се появиха мненията на експертите за С-300 под названието на НАТО СА-10, което често се използва за руските системи "земя – въздух", тъй като е лесно за запаметяване и произнасяне на Запад.

Но реално истинските названия на системата не бяха известни на НАТО особено през Студената война.

Когато става дума за С-300 названията на НАТО за нея са объркващи – СА-10 А, и В, СА-12, СА-20АВ, СА-23. Всичките се отнасят за С-300.

Друго объркващо нещо е, че съкращенията са еднакви за всички оръжия от категорията. На Запад всички системи обозначени с две цифри например 12, 13, са считани за по-добри и ефективни от онези, които са обозначавани с една цифра – 1, 2, 3 и т.н., които бяха заменени накрая от С-300.

Военните в СССР искаха система, която да е ефективна и еластична и да се ангажира срещу всякакъв вид заплахи с широк спектър – американски самолети, крилати ракети, ниско и високо летящи цели, много цели едновременно, с голяма съпротива срещу заглушаване. Резултатът беше С-300.

След началото системата получи развитие и усъвършенствания в три основни раздела:

  • С-300П в семейство, предназначено за противовъздушната система – ПВО;
  • С-300В в семейство за съветските сухопътни сили;
  • С-300Ф в семейство за съветските военни кораби.

Въпреки че всяко семейство се различава, всичките имат нещо общо – всичките имат радар, който търси въздушни контакти, ангажиращ радар, който получава информация от търсещия радар и дава проследяването и насочването на ракетното прехващане, команден пункт, който контролира всичко, транспортно-пускови контейнери, които изправят и изстрелват прехващащите ракети.

С-300 обикновено се състои по един от всеки споменат елемент, освен пусковите тръби, които могат да са от 6 до 8 в зависимост от вида на системата.

По-големите установки могат да са с мултиплицирани радари, могат да имат от 12 до 24 установки, като например онези, които са разположени по границата с Естония, срещу цели от НАТО.

Всяка пускова установка носи 4 ракети, които са със студено изстрелване, което означава, че са изхвърляни във въздуха с компресиран въздух и във въздуха се запалват ракетните двигатели. Това се прави, за да се избегнат щетите от двигателите върху изстрелващата установка.

За сравнение, американският Patriot е с горещо изстрелване и запалва ракетният двигател веднага, заради което е изстрелван под ъгъл, за да могат газовете да излязат назад.

Възможността на С-300 да изстрелва ракетите вертикално е едно огромно предимство, защото веднага след изстрелване те могат да полетят във всяка посока към всяка цел, идваща от където и да било.

С-300 от серията П е най-преобладаваща има много версии – ПТ, ПС, ПМ/С, ПМУ-1 и т.н. С течение на годините, с развитието и усъвършенстването на системата най-новата версия С-300 ПМУ-3 беше отделена в С-400. Разликите са в усъвършенстваните радари и ракети.

Една от най-масовите ракети, използвана в ранните системи, беше 5В55К в различни варианти с обсег между 40 и 100 км.

Новите версии на С-300 използват 48Н6 ракети в усъвършенствани варианти до 200 км.

Що се отнася до радарите те понякога са на издигащи се колони, понякога са ниски, но всичките нови версии са с усъвършенствани показатели и защита срещу смущения с възможност за откриване на "невидими самолети" с по-голям обхват и с възможност да следят, прехващат и обработват много цели едновременно.

Много държави вече имат и действат с П-серията, например Иран, което се потвърждава от космически снимки, в това число около Техеран и АЕЦ Бушер.

Серията С-300 В се различава по няколко начина, тъй като е предназначена за армията и е по-мобилна, за да преодолява тежки терени. Работи с основна ракета до 200 км в няколко варианта. Техните контейнери са линейни х4, а не квадратни Х2.

Най-новата версия на С-300 ПМУ-2 вероятно Русия даде на Сирия, след свалянето на Ил-20 от Израел. Съобщено беше за 3 дивизиона с 24 пускови установки с 300 ракети.

Но която и да е версията, тя представлява прелом в сирийската война, и нещо, за което Израел и САЩ ще трябва сериозно да се замислят преди да атакуват цели в Сирия, под какъвто и да било предлог.

Това ни докарва до голямата картина.

С-300 беше с основен принос за увеличаване на противовъздушния и противоракетен потенциал на СССР и Русия. Днес те са най-голямата заплаха срещу най-напредналите самолети и ракети на противника, преди всичко на САЩ.

Това обаче не означава, че те са непробиваеми. В САЩ например тренираха в пустинята Невада със стара руска ракетна система С-300. И Израел е използвал С-300 във военни игри. Това означава, че САЩ и Израел могат да имат някаква стратегия за унищожение на С-300, като например с бомби с малък диаметър, носени по 8 от всеки американски изтребител. Те са доста по-евтини от крилатите ракети. Група от 4 американски изтребители могат да носят 32 такива малкогабаритни ракети. Това може да бъде комбинирано със заглушаване на радарите, за да могат самолетите да се приближат по-близо. Но най-съвременните руски радари са почти непробиваеми.

Другите методи включват "невидими самолети". Но оказа се, че и те не са съвършени и са лесно откриваеми, а F-35 беше неотдавна приземен заради елементарната му електроника и общоизвестния код 1111, да не говорим че е пълен с китайски схеми и чипове, които китайците могат лесно да командват.

С разполагането на С-300 в Сирия руснаците въвеждат дефакто безполетна зона над Сирия.

С-300, заедно с автоматизираната противовъздушна командна система със сигурност ще предотврати всякакъв "приятелски огън", давайки на сирийците и руснаците пълно командване над въздушното пространство на Сирия.

В по-голям геополитически план разполагането на С-300 в Сирия няма да позволява на Израел да нанася удари срещу Иран и Хизбула.

Получените от Сирия най-вероятно С-300 ПМУ-2 и Антей-2500 имат различна насоченост.

Първата е противовъздушна система и прикрива стратегически обекти, втората е войскова, високомобилна и с усъвършенствани ракети. В дивизиона има 12 пускови установки. Но тяхното количество в полка може да се променя в зависимост от ситуацията.

С-300 не е сам за себе си. Това е цяла система. Близката граница се отбранява от комплекса Панцир. Има и други средства за радиоелектронна борба, авиация, ПВО и т.н. С-300 е защитен и от други ракетни комплекси и накрая и той сам се защищава.

В Сирия на руските бази най-вероятно има и С-400. Но основното е, че сега С-300 ще работят в автоматичен режим, получавайки целеуказване от единен център на управление, който се контролира от Русия.

САЩ реагираха панически. Съветникът по националната сигурност Джон Болтън заяви, че плановете на Русия да доставя С-300 на Сирия ще доведат до "засилена ситуация" в района. Но всъщност С-300 могат да са заплаха само за агресор – Израел или САЩ, и техните сателити. С-300 са опасни само за онези, които бомбардират Сирия или имат такова намерение.

Така или иначе, Сирия и Башар Асад стават притежатели на мощна и съвременна система за отбрана, каквато няма в целия Близък Изток.

Израел вероятно ще се опита да получи новите американски изтребители от пето поколение, споменатите F-35, на което от Русия отговориха, че имат на въоръжение и С-500, който работи и срещу балистични ракети, и намекнаха, че е време да се припомни на Тел Авив и за стратегическото ядрено оръжие на Русия и комплекси с разделящи се ядрени глави.

Неадекватните само по такъв адекватен начин могат да бъдат върнати в реалността.


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 280, Nov. 2018
Кои са най-богатите мафии на света
И днес човек може да бъде застрелян на улицата във всеки град по света. Това не е минало. Големите мафиотски групировки ...
    Кулиси на преврата на 10-и ноември, 89
Преди 29 години, на 10 ноември 1989 г., в София станаха събития, които промениха хода на нашата история.Защо Живков пода...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com