На прага на Трета световна

Зенитно-ракетната система С-300, и нейните усъвършенствания С-400 и С-500, са в центъра на вниманието на целия свят.

Нарича се система "земя – въздух" и работи срещу всякакви цели – самолети, дронове, крилати и балистични ракети и т.н.

Заради това отново ще дадем повече технически подробности за С-300.

И в миналото сме се спирали на тази система и нейните производни...

Историята започна по времето на Студената война, когато СССР беше под огромната заплаха на изтребителите и бомбардировачите на НАТО. Москва беше относително близко до потенциалния фронт в сравнение например с Вашингтон, намиращ се на другия край на света.

Появи се остра нужда за защита на страната от атаки от въздуха. Разработени бяха няколко системи С-25, С-75, С-125, С-200, много системи на малка и средна далечина и в последните години на Студената война – С-300.

Въпреки че още не е използвана във война, тя е считана от експертите за високо ефективна и ще предотвратява всяка атака.

Първата версия на С-300 влезе на въоръжение в края на 70-те и началото на 80-те години, но не беше показана години наред. Разузнавателните агенции имаха някаква информация. Показаха се нейни снимки през 1989 г., но чак през 90-те години С-300 беше показана на един от парадите в Москва. Така например в едно от изданията на Пентагона от май 1991 г. се появиха мненията на експертите за С-300 под названието на НАТО СА-10, което често се използва за руските системи "земя – въздух", тъй като е лесно за запаметяване и произнасяне на Запад.

Но реално истинските названия на системата не бяха известни на НАТО особено през Студената война.

Когато става дума за С-300 названията на НАТО за нея са объркващи – СА-10 А, и В, СА-12, СА-20АВ, СА-23. Всичките се отнасят за С-300.

Друго объркващо нещо е, че съкращенията са еднакви за всички оръжия от категорията. На Запад всички системи обозначени с две цифри например 12, 13, са считани за по-добри и ефективни от онези, които са обозначавани с една цифра – 1, 2, 3 и т.н., които бяха заменени накрая от С-300.

Военните в СССР искаха система, която да е ефективна и еластична и да се ангажира срещу всякакъв вид заплахи с широк спектър – американски самолети, крилати ракети, ниско и високо летящи цели, много цели едновременно, с голяма съпротива срещу заглушаване. Резултатът беше С-300.

След началото системата получи развитие и усъвършенствания в три основни раздела:

• С-300П в семейство, предназначено за противовъздушната система – ПВО;
• С-300В в семейство за съветските сухопътни сили;
• С-300Ф в семейство за съветските военни кораби.

Въпреки че всяко семейство се различава, всичките имат нещо общо – всичките имат радар, който търси въздушни контакти, ангажиращ радар, който получава информация от търсещия радар и дава проследяването и насочването на ракетното прехващане, команден пункт, който контролира всичко, транспортно-пускови контейнери, които изправят и изстрелват прехващащите ракети.

С-300 обикновено се състои по един от всеки споменат елемент, освен пусковите тръби, които могат да са от 6 до 8 в зависимост от вида на системата.

По-големите установки могат да са с мултиплицирани радари, могат да имат от 12 до 24 установки, като например онези, които са разположени по границата с Естония, срещу цели от НАТО.

Всяка пускова установка носи 4 ракети, които са със студено изстрелване, което означава, че са изхвърляни във въздуха с компресиран въздух и във въздуха се запалват ракетните двигатели. Това се прави, за да се избегнат щетите от двигателите върху изстрелващата установка.

За сравнение, американският Patriot е с горещо изстрелване и запалва ракетният двигател веднага, заради което е изстрелван под ъгъл, за да могат газовете да излязат назад.

Възможността на С-300 да изстрелва ракетите вертикално е едно огромно предимство, защото веднага след изстрелване те могат да полетят във всяка посока към всяка цел, идваща от където и да било.

С-300 от серията П е най-преобладаваща има много версии – ПТ, ПС, ПМ/С, ПМУ-1 и т.н. С течение на годините, с развитието и усъвършенстването на системата най-новата версия С-300 ПМУ-3 беше отделена в С-400. Разликите са в усъвършенстваните радари и ракети.

Една от най-масовите ракети, използвана в ранните системи, беше 5В55К в различни варианти с обсег между 40 и 100 км.

Новите версии на С-300 използват 48Н6 ракети в усъвършенствани варианти до 200 км.

Що се отнася до радарите те понякога са на издигащи се колони, понякога са ниски, но всичките нови версии са с усъвършенствани показатели и защита срещу смущения с възможност за откриване на "невидими самолети" с по-голям обхват и с възможност да следят, прехващат и обработват много цели едновременно.

Много държави вече имат и действат с П-серията, например Иран, което се потвърждава от космически снимки, в това число около Техеран и АЕЦ Бушер.

Серията С-300 В се различава по няколко начина, тъй като е предназначена за армията и е по-мобилна, за да преодолява тежки терени. Работи с основна ракета до 200 км в няколко варианта. Техните контейнери са линейни х4, а не квадратни Х2.

Най-новата версия на С-300 ПМУ-2 вероятно Русия даде на Сирия, след свалянето на Ил-20 от Израел. Съобщено беше за 3 дивизиона с 24 пускови установки с 300 ракети.

Но която и да е версията, тя представлява прелом в сирийската война, и нещо, за което Израел и САЩ ще трябва сериозно да се замислят преди да атакуват цели в Сирия, под какъвто и да било предлог.

Това ни докарва до голямата картина.

С-300 беше с основен принос за увеличаване на противовъздушния и противоракетен потенциал на СССР и Русия. Днес те са най-голямата заплаха срещу най-напредналите самолети и ракети на противника, преди всичко на САЩ.

Това обаче не означава, че те са непробиваеми. В САЩ например тренираха в пустинята Невада със стара руска ракетна система С-300. И Израел е използвал С-300 във военни игри. Това означава, че САЩ и Израел могат да имат някаква стратегия за унищожение на С-300, като например с бомби с малък диаметър, носени по 8 от всеки американски изтребител. Те са доста по-евтини от крилатите ракети. Група от 4 американски изтребители могат да носят 32 такива малкогабаритни ракети. Това може да бъде комбинирано със заглушаване на радарите, за да могат самолетите да се приближат по-близо. Но най-съвременните руски радари са почти непробиваеми.

Другите методи включват "невидими самолети". Но оказа се, че и те не са съвършени и са лесно откриваеми, а F-35 беше неотдавна приземен заради елементарната му електроника и общоизвестния код 1111, да не говорим че е пълен с китайски схеми и чипове, които китайците могат лесно да командват.

С разполагането на С-300 в Сирия руснаците въвеждат дефакто безполетна зона над Сирия.

С-300, заедно с автоматизираната противовъздушна командна система със сигурност ще предотврати всякакъв "приятелски огън", давайки на сирийците и руснаците пълно командване над въздушното пространство на Сирия.

В по-голям геополитически план разполагането на С-300 в Сирия няма да позволява на Израел да нанася удари срещу Иран и Хизбула.

Получените от Сирия най-вероятно С-300 ПМУ-2 и Антей-2500 имат различна насоченост.

Първата е противовъздушна система и прикрива стратегически обекти, втората е войскова, високомобилна и с усъвършенствани ракети. В дивизиона има 12 пускови установки. Но тяхното количество в полка може да се променя в зависимост от ситуацията.

С-300 не е сам за себе си. Това е цяла система. Близката граница се отбранява от комплекса Панцир. Има и други средства за радиоелектронна борба, авиация, ПВО и т.н. С-300 е защитен и от други ракетни комплекси и накрая и той сам се защищава.

В Сирия на руските бази най-вероятно има и С-400. Но основното е, че сега С-300 ще работят в автоматичен режим, получавайки целеуказване от единен център на управление, който се контролира от Русия.

САЩ реагираха панически. Съветникът по националната сигурност Джон Болтън заяви, че плановете на Русия да доставя С-300 на Сирия ще доведат до "засилена ситуация" в района. Но всъщност С-300 могат да са заплаха само за агресор – Израел или САЩ, и техните сателити. С-300 са опасни само за онези, които бомбардират Сирия или имат такова намерение.

Така или иначе, Сирия и Башар Асад стават притежатели на мощна и съвременна система за отбрана, каквато няма в целия Близък Изток.

Израел вероятно ще се опита да получи новите американски изтребители от пето поколение, споменатите F-35, на което от Русия отговориха, че имат на въоръжение и С-500, който работи и срещу балистични ракети, и намекнаха, че е време да се припомни на Тел Авив и за стратегическото ядрено оръжие на Русия и комплекси с разделящи се ядрени глави.

Неадекватните само по такъв адекватен начин могат да бъдат върнати в реалността.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ