НОВО ДЕЛО

На референдума на 30 септември за преименуването на Македония 91 на сто от гласувалите се изказаха за смяна на названието на страната на Република Северна Македония, за да бъдат удовлетворени претенциите на съседна Гърция, която не е доволна от сегашното название на Македония. Смяната му би трябвало да свали последните пречки за въвличането на Скопие в НАТО.

Но референдумът беше провален, тъй като само 36 на сто от всички гласоподаватели участваха в него.

Сега правителството на Заев прокарва смяната на названието на страната в парламента, позовавайки се на "волята на мнозинството", въпреки че това е мошеничество, тъй като мнозинството трябва да е над 50 процента, а не 36 процента.

Разбира се, кампанията за присъединяване на Македония под новото название в НАТО ще продължи. В Черна гора вече беше отработена тази технология, въпреки несъгласието на мнозинството от населението. Сега САЩ се опитват да решат "съдбата" на Македония.

Преспанското споразумение за преименуване на Македония беше сключено на 17 юни 2018 г. между македонския премиер Зоран Заев и главата на гръцкото правителство Алексис Ципрас като целта, според ценностите на евроатлантизма, би била "да бъде завършен дългогодишният конфликт между Атина и Скопие и сваляне на пречките за приемане на Македония в НАТО".

Заради това Атина изостри отношенията си с Москва под предлога, че има намеса на Русия в този процес, въпреки че Русия се опитва да предотврати пропадането на Гърция и Македония в нова дългогодишна геополитическа и национална безизходица. Защо? Отговорът не е труден.

Проблемът с новото име на Македония въвлече в зоната на споровете Гърция, Сърбия, България, албанските радикали в Косово, южно-сръбските общини със смесено сърбо-албанско население и т.н.

Преди и по време на преговорите върху Македония се стовари масирана пропагандна кампания на САЩ с груба намеса във вътрешните й работи. Такъв голям "десант" на Балканите нямаше от времето на кризата в Косово, когато този автономен край беше откъснат от Сърбия. Сега американските емисари бяха подпомагани от Ангела Меркел и нейния външен министър Хайко Маас, външния министър на ЕС Федерика Могерини, генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, канцлера на Австрия Себастиян Курц.

В основата на линията на Вашингтон не е конкретна позиция за гръцко-македонския спор за названието на бившата югославска република, а идеята да бъде включена в НАТО като нов плацдарм на пакта на Балканите срещу Сърбия и Русия.

Последва ново изостряне на отношенията между Косово и Сърбия.

Появиха се и нови въпроси за базата на Пентагона в Косово – Бондстил, дали на нея не се подготвя "пълноценна армия на Косово" с участието на джихадисти от Ислямска държава, дали базата не се е превърнала в център за подготовка за терор, диверсия и "въстаническа дейност" на Балканите и в Украйна.

И основният въпрос – дали новата война на Балканите няма да започне именно от Македония и Косово.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ