Точно преди три години Русия се включи в сирийската война.

Три години по-късно се появяват шансове най-кървавата война за това столетие да завърши.

Три години по-късно за ефективността на военната компания най-добре говорят картите на фронтовете и растящата територия, връщаща се под контрола на Башар Асад.

През отминалата година бяха освободени:

• Растанският котел;
• анклавът в Източна Гута /Дума, Джобар/;
• анклавът в Източен Каламун;
• провинция Сувейда;
• провинция Дераа;
• провинция Кунейтра;
• територии на югоизток от Дейр-ез-Зор;
• части от Идлибския анклав, части от провинциите Алеппо, Хама, Идлиб.

Иран дострои своя шиитски мост Техеран – Багдад – Дамаск – Бейрут, като във всички тези страни сега има дружествени на Иран правителства, за което действията на Русия също помагаха.

Взета е под контрол цялата граница с Израел и практически цялата граница с Йордания, с изключение на района на Ат-Танф, където е последната концентрация на Ислямска държава и има база на американците.

Наред са следващите проблеми:

1. Умиротворяването на Идлиб по дипломатически или военен път. Изходът зависи от това дали Ердоган ще изпълни или не условията на "сочинската сделка". С това може да има проблеми, тъй като част от групировките отказват да се подчинят на Ердоган, като първият срок беше до 15 октомври.

Свалянето, заради Израел, на руския Ил-20 стана веднага след идлибската сделка между Русия, Иран и Турция, и на следващия ден след като израелски F-16 унищожиха ирански военен товарен самолет на пистата на летището на Дамаск, като едновременно с падането на руския самолет четири израелски F-16 атакуваха сирийски и ирански военни обекти около град Латакия.

Сделката за отсрочка на битката за Идлиб – одобрена и от правителството на Башар Асад, трябва да предотврати по-широка война в Сирия с откритата намеса на САЩ, Израел, Франция и Англия.

2. Ат-Танф. САЩ ще бъдат изтласквани с дипломатически или военни методи, като например ракетната атака на Иран срещу останките от терористите, които поеха отговорност за терористичната атака на парада в Иран, отнел живота на десетки иранци. Ракетите падаха в непосредствена близост до американската база до Ат-Танф. Въпреки това американците и Израел ще се опитват максимално да продължат своето присъствие и да изпращат терористи от Ат-Танф в Сувейда и Хомс, за поддържане на мита на "народна война срещу тирана".

3. Африн и триъгълникът Азаз-ал-Баб Джараблус, ще се връща в състава на Сирия с дипломатически механизми на сочинско-астанския процес и на междусирийското регулиране. Основните проблеми са позицията на Ердоган и политиката на САЩ за разчленяване на Сирия с използването на кюрдите.

4. Рожава. Основна стратегия на съюзниците на Асад ще е изтласкването на САЩ и постигането на някакво споразумение с кюрдите. Ако не бъде постигнато голяма е вероятността от активиране на прокси-войната срещу САЩ и кюрдите в Рожава, в това число и с участието на Турция.

5. Ограничените възможности на Израел за нанасяне на удари по Сирия под предлога за присъствие на Иран и Хизбула, особено след гибелта на руския Ил-20 с 15 руски военнослужещи и появата на системите С-300, предадени от Русия на Сирия, както и наличното вече присъствие в руската база на С-400.

6. Продължаване на операцията в пустинята около Ат-Танф и на юг от Дейр-ез-Зор, както и засилване контрола над границата с Ирак и Йордания, откъдето преминават терористи в Сирия и оръжие за тях.

7. Задвижване на работата на Конституционната комисия, която ще определи формата на следвоенните преобразувания в Сирия на принципите за запазване на суверенитета на Сирия, нейната териториална цялост и отчитането на междуконфесионалните и междуетнически противоречия.

8. Продължаване на тежката работа за връщане на милиони бежанци в страната, където за 7 години война бяха разрушени над 75 процента от инфраструктурата. Европейците поне засега нямат особено желание да участват във възстановяването.

9. Привличане на външна помощ за възстановяване на Сирия. Вече обещаха участие Русия, Китай и Иран. И други дружествени страни ще получат достъп до контрактите за възстановяването на Сирия.

В общи линии, ако Ердоган успее да реши проблема с Идлиб и да се договори с кюрдите, крупни сражения в Сирия вече може и да няма. Терористите в Ал-Танф, както и техните американски покровители реално могат да бъдат елиминирани за няколко часа. Но, заради досегашната политика на САЩ и Израел за подклаждане на сирийската война възможни са и други горещи варианти.

Русия допринесе много, за да може войната в Сирия да стигне до стадия, в който процесът на реалното политическо регулиране може да започне още в близките месеци.

Военните в голяма степен вече завършиха своята работа, още повече след появата на С-300.

Сега на преден план излизат дипломатическите сражения за фиксиране на резултатите от войната. Решението в Идлиб, тази 2,5 милионна провинция, ще има характера на символ.

На територията на днешен Идлиб преди 4000 години е процъфтявала Ебла, първата сирийска държава. На върха на своя разцвет тя е била сравнявана с Месопотамия и древен Египет. Била е една от най-старите и най-големи цивилизации и е паднала под напора на войските на Нарам Син – акадийският император.

Това означава, че със сегашната сирийска офанзива приключва важен етап от историята на Сирия и света – първата голяма война за наистина новия световен ред.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ