На прага на Трета световна

Войната в Сирия и в Близкия Изток навлезе в нов етап. Заедно с въвеждането на С-300 в Сирия, Русия ще разположи там и системи за радиоелектронна борба за противодействие на високоточното оръжие на Израел, САЩ или Англия.

Допълнително ще бъдат доставени и системи за блокиране на всички средства за управление на авиацията и корабните групировки.

Усилената система за радиоелектронна борба ще бъде напълно интегрирана с противовъздушната отбрана на Сирия. На базата на тази система ще бъдат изградени разузнавателно-смущаващи огневи комплекси, които ще затворят и защитят районите на съсредоточението на руските или съюзнически части срещу безпилотници, крилати ракети и самолети.

Наред с това ще нарастват възможностите за потушаване на системите за космическа навигация и други системи, които могат да участват в този район.

По този начин, след свалянето на руския Ил-20 от Израел войната в Сирия навлезе в нов етап на военното дело – радиоелектронната война.

Отдавна обръщаме внимание на постиженията на Русия в тази област. Тя е лидер. САЩ са далеч, изпреварвани и от Китай.

Досега за радиоелектронната борба само се говореше на основата на отделни случаи. Сега Русия започва развитие по целия фронт - въоръжени сили, противовъздушна система, радиоелектронна борба, достигаща вече и Космоса.

Русия изпреварва другите държави по всички показатели, преди всичко по обхвата чрез по-мощни излъчващи системи и по-ефективни антени. Благодарение на радиоелектронната борба животът на военната авиация нараства 20-25 пъти, тъй като е напълно интегрирана във всички самолети, хеликоптери и дронове.

Защитните комплекси разменят с компютъра на борда цялата необходима информация:

• за получените военни задачи;
• за целите и пътищата на полетите на защитения обект;
• за възможностите на техните оръжия;
• за реалната радиоелектронна ситуация във въздуха;
• за потенциалните заплахи.

В случай на заплаха маршрутът може да бъде променен по такъв начин, че защитеният обект да не влезе в опасната зона.

Ето и някои от най-ефективните руски средства и системи за радиоелектронна борба.

Витебск

Това е един от най-ефективните бордови защитни комплекси. Той е предназначен за защита на самолети и хеликоптери срещу противосамолетни ракети с радари и оптически термични преследващи глави.

Витебск е инсталиран на:

• модернизирания Су-25СМ изтребител;
• бойните хеликоптери Ка-52 и Ми-28;
• транспортите и военни хеликоптери от семейството Ми-8;
• тежките транспортни хеликоптери Ми-26 и Ми-26Т2;
• специални граждански самолети и хеликоптери.

В бъдеще Витебск ще бъде инсталиран на военния транспортен самолет Ил-76МД.

Витебск е комплекс, който може да бъде адаптиран към всеки самолет – военен или цивилен.

Русия произвежда и износна версия, наречена "Президент", която е много популярна на външните пазари, руски граждански самолети.

Рычаг–АВ

Русия прехвърли в Сирия най-новата руска военна техника – хеликоптери Ми-8 МТПР-1, снабдени със системата за радиоелектронна борба "Рычаг-АВ". В момента това е най-съвременният хеликоптер за радиоелектронна борба, който е на въоръжение в руската армия.

Системата "Рычаг-АВ" се смята за една от най-добрите в този клас. По официални данни Ми-8 МТПР-1 може да осигури груповата защита на наземна техника и кораби от въздушни атаки и удари на ПВО на противника в радиус от 300 км. При формирането на Radio Frequency Memory – за цифрова обработка и запис на радиосигнала, която гарантира устойчив прием на сигналите на радиолокационни средства и радиопотискането по цялата зона на действие. Особеността на "Рычаг" е нейната универсалност. Установката може да се установи не само на вертолети и самолети, но и на стационарни наземни или подвижни обекти, включително и на кораби.

Прехвърлянето на Ми-8 МТПР-1 в Сирия е свързано със зачестилите атаки на безпилотни летателни апарати на Ислямска държава срещу руската база Хмеймим.

По-рано имаше предположения,, че тези комплекси вече са били в Сирия. С тях свързват крайно ниската ефективност на американския ракетен удар срещу авиобазата Шайрат, когато 36 ракети "Томахоук", т.е. почти две трети от изстреляните, се отклониха от курса.

В момента на въоръжение са 18 такива машини. Подготвя се въвеждане на усъвършенствана система "Рычаг-АВМ".

Хибини-10В

Руските ВВС са получили около 100 изтребителя Су-34 с комплекса за радиоелектронна борба Хибини-10В.

Комплексът за радиоелектронно противодействие Хибини осигурява защита на самолетите от ракетни атаки на вражески изтребители и наземни средства за противовъздушна отбрана.

Комплексът осъществява радиопеленгация на зондиращия сигнал на източника на облъчване с последващо изопачаване на параметрите на отразения сигнал. Това осигурява забавяне на откриването на самолета на чийто борд има Хибини.

Що се отнася до Хибини, ще припомним случая над Черно море.

На 12-14 април 2014 г. в разгара на кризата около Крим, в Черно море се разиграваше една странна, но изключително важна военна операция. На 12 април самолет на руските ВВС Су-24 /модификацията не беше уточнена/ извърши така нареченото облитане на американския ескадрен миноносец "Доналд Кук", който е оборудван с най-новата американска многофункционална бойна информационно-управляваща система Aegis и е въоръжен с крилати ракети Tomahawk. Aegis и ракетите SM-3 са основата на цялата американска ПРО. Особено Aegis.

На 14 април Пентагона излезе с неочаквано емоционален коментар. Неговият официален представител заяви: "Тези провокационни и непрофесионални действия на Русия не отговарят на нейните национални правила и предишни споразумения за професионално взаимодействие между въоръжените сили на двете страни."

От Пентагона уточниха, че руският самолет Су-24, който най-вероятно не е имал на борда си бойно въоръжение, 12 пъти е прелетял в близост до кораба на САЩ в събота – 12 април, когато той се е намирал в международни води, недалеч от бреговете на Румъния. Вероятно отговорът се криеше в неизвестното дотогава название "Хибини".

Защото "Хибини" е най-новият руски комплекс за радиоелектронна борба, който ще се монтира на всички перспективни руски самолети.

Ситуацията на този фон би могла да изглежда по следния начин. На 10 април 2014 г. споменатият американски есминец е влязъл в неутрални води на Черно море за провеждане на акция за застрашаване и демонстрация на сила във връзка с твърдата позиция на Русия спрямо Крим и Украйна. Преди това, в нарушение на конвенцията от Монтрьо, в Черно море са намираше друг американски ракетен есминец "Тракстан".

Реакцията на Русия беше спокойна, но убийствена. На 12 април руснаците оборудваха за облитане в неутрални води невъоръжен Су-24, но с "Хибини" под крилото.

След това нещата вероятно са се развивали по следния сценарий. "Кук" отдалеч е засякъл руския Су, дал е на борда бойна тревога и радарите са изчислили курса на сближаване с целта. "Иджис" не работи, екраните са мътни, не показват нищо, даже ракетите "Фаланкс" не могат да получат целеуказание. Су-24 през това време е прелетял над палубата на "Кук", направил е разгръщане и е симулирал ракетна атака срещу кораба. След това е отлетял и е надлетял с нова атака. Така още 10 пъти.

Най-вероятно, след като Су-24 е включил в близост до "Кук" своята нова система "Хибини", цялата противовъздушна отбрана на кораба е излязла от строя. Руснаците са проверили ефективността на работата на своята система цели 12 пъти, като 12 пъти са симулирали атака срещу американския кораб. И през цялото това време екипажът на кораба не могъл да реанимира загасналата "Иджис". Тя е заработила чак когато Су-24 е отлетял към своята база.

Комплекси за радиопотушаване "Москва-1".

Комплексът "Москва-1" вече издържа държавните изпитания. Производството му започна през 2014 г. Предназначен е за водене на радиотехническо разузнаване, управление на средства за радиосмущения и радиоелектронно потушаване на системите на противника. Може да разпознава цели до 400 километра.

Най-новият комплекс се монтира на три машини "Камаз". Времето му за подготовка е 45 минути.

В състава на комплекса "Москва", освен пункта за управление влиза и модулът за радиоелектронно разузнаване. Той се разполага на две машини и работи на всички диапазони на честотите от 200 Мгх до 18 Ггх. Станцията открива цели и предава данните на пункта за управление на ротата, батальона, полка за радиоелектронна борба. Тя се свързва и с пунктовете за управление на зенитно-ракетните войски, изтребителната авиация и дава целеуказания за огневото поразяване или прави целеразпределение на целите между различните типове комплекси за радиоелектронна борба в автоматичен режим.

Красуха С4 и Красуха 20.

Подобно оръжие е комплексът "Красуха С4". Той осигурява потушаване на високомерите на крилатите ракети, на радиолокационните прицели на самолетите, на прицелите и различните системи за насочване на крилатите ракети и на управляемите авиобомби. Работи както в автоматизиран режим, така и под управление на комплекса "Москва-1".

Гордост на руския оръжеен комплекс е новата "Красуха-20". Предишният неин вариант се разполага на 5 "Камаз"-и на 6 ремаркета. Времето за разгръщане възлизаше на 10 часа при боен разчет 40 души.

"Красуха-20" се обслужва само от един човек – шофьорът, който е и оператор. Достатъчно е да натисне копче и "Красуха", като трансформер се разгъва, пуска опорите, свързва се със спътника, определя своето местоположение, свързва се с командния пункт и след 7 минути е готова за работа.

До 400 км тя открива всички цели и, ако работи под управлението на командния център, иска информация за по-нататъшните действия. Мощността на излъчване възлиза на 1 GBt. Това е достатъчно, за да изключи цялото радиоелектронно разузнаване на такива самолети като AWACS.

Батальон може да покрие местност с размери 100х100 км, в която противникът не може да прави разузнаване, да използва високоточно оръжие и крилати ракети с точността, която се очаква от тях. Не може да използва и средства за нападение на космическия си ешалон. "Красуха" работи и по американските спътници за радиолокационно разузнаване от типа Lacross.

Хималаи.

Този комплекс е развитие на Хибини и е предназначен за изтребителите пето поколение Т-50 ПАК-ФА.

Основната разлика е че Хибини е в контейнер, който е инсталиран на крилото, докато Хималаи е напълно интегрирана на борда и се състои от отделни елементи на тялото на самолета.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ