Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language








'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Световното задкулисие и масонерия зад перестройката на Михаил Горбачов
12.2018

И досега трудно могат да се обяснят причините за срива на СССР и социализма в Източна Европа. В станалото няма логика, закономерност или наука.

Но много от въпросите отпадат, ако на тези процеси се погледне от друга точка - на огромната операция на задкулисните структури и мрежи, на световната масонерия и вербовката на така наречените "агенти за влияние", т.е. на граждани на една държава, които работят за интересите на друга, използвайки за това своето положение във висшите ешалони на властта, ръководството на страната, политическите партии, парламента, средствата за масова информация, науката, изкуството, културата.

През последните години в Русия и другаде по света се появиха нови информации за съветската върхушка от последния етап и нейните задкулисни връзки със световната масонерия. Това са реалности. Тяхното подценяване доведе до катастрофата на социализма и СССР.

Тези имена и събития при социализма се криеха в секретните архиви. А какво се казваше в тях? Че "масонството е тайно престъпно общество, преследващо целите на юдейското учение за "избрания народ".

През целия XX век една от основните задачи на световната масонерия беше да изгради свои структури в СССР и Източна Европа, за да унищожи социализма, който беше основна заплаха за съществуването на западния капитализъм и за самата масонерия.

През всички тези години масоните се опитваха да изградят на територията на СССР мрежа от дълбоко укрити агенти и влияние, които по принцип работеха за САЩ или бяха подготвяни от ЦРУ.

Може да се счита, че атаката на англоамериканската масонерия срещу световния социализъм започна през 1953-1962 г. Масонът Алън Дълес като шеф на ЦРУ разработи редица секретни програми. Те бяха пряко продължение на идеята за унищожението на СССР, разработена по време на войната от шефа на американското разузнаване Донован, който настояваше САЩ да помагат на Хитлер срещу СССР.

Една от основните точки на тези програми беше подготовката на "съюзници, помощници и единомишленици в СССР" и опитите на американските спецслужби да вербоват някои от съветските стажанти в края на 50-те години и началото на 60-те години в Колумбийския университет в Ню Йорк (един от най-активните вербовъчни центрове на ЦРУ), сред които бяха и бъдещият предател Олег Калугин и бащата на перестройката на Горбачов - Александър Яковлев. Въпреки подозренията, тогавашните съветски органи не успяха да установят дали при тях имаше вербовка.

Но още през втората половина на 60-те и началото на 70-те години, според КГБ, при Яковлев бяха налице всички критерии на дефиницията на агент за влияние. В началото на 70-те години Яковлев беше назначен за посланик на СССР в Канада, където активно поддържаше връзки с лица, които имаха доверителни отношения с канадския премиер и виден масон Пиер Трюдо. Вероятно именно в този период ставаше сближаването на Яковлев със съветското масонско задкулисие.

Пак по същото време във висшите ръководни кръгове на ЦК на КПСС се появи група агенти за влияние, в която до 1964 г. влизаха Фьодор Бурлацки, Шахназаров, Герасимов, Александър Бовин, Георгий Арбатов, които тласкаха съветското ръководство към първите крачки на разрушаването на СССР. Пример за агент за влияние беше и директорът на института за САЩ и Канада Арбатов, за който години по-късно зам.-държавният секретар на САЩ Талбот написа ,че "Арбатов - стана приятел на САЩ още през 70-те години."

Активирането на агентите за влияние в СССР ставаше на фона на все по-широката дейност на масонските центрове - Клубът на Билдербергите и Тристранната комисия, които се страхуваха най-много от възраждането на Русия на национално-патриотична основа. Така нареченият Римски клуб разработи анализа "Предели на ръста", който призоваваше към съкращаване на две трети от човечеството под предлога за контролирана раждаемост или изчерпване на ресурсите в Третия свят.

Основно препятствие към тази цел беше СССР, който, отгоре на всичко, разполагаше със значителна част от световните ресурси.

Това беше известно на съветското ръководство. КГБ изготви документ, наречен "За плановете на ЦРУ за изграждане на агентура за влияние сред съветските граждани."

Така, към началото на 80-те години, американското разузнаване имаше десетки помощници и единомишленици във висшите ешалони на Съветския съюз. Резултатите от тяхната дейност станаха очевидни след 1990 г., като тяхното сътрудничество със западните спецслужби вече не можеше да бъде отречено.

В Москва, по инициатива на Арбатов, и с пряката подкрепа на Горбачов, се върна Александър Яковлев, който веднага зае ключово място в дирижирането на антируските процеси. Около него се групираха одиозни личности, изиграли трагична роля в историята на СССР и Източна Европа - Коротич, Афанасиев, Попов, Примаков, Арбатов и др.

Подкрепата на Горбачов за тях се засилваше и тази група, предимно от партийния апарат, науката и културата, започна да придобива чувство за безнаказаност и всевластие. Представяха се и като борци за новите идеи, за реформиране на социализма, гласност, прозрачност, преустройство и т.н.

През някои от основните западни институти начело с "децата" на ЦРУ - Асоциацията национален принос за демокрация и Институтът на Крибъл, преминаха подготовка стотици агенти за влияние, които бяха ядрото на разрушаването на СССР и на бъдещия режим на Елцин-Попов, Старовойтова, Полторанин, Мурашов, Станкевич, Гайдар, Бочаров, Явлински, Лукин, Чубайс, Болдирев, Боксер, Урманов, Разников, Вирютин. На Горбачов са били докладвани всички сводки за агентите за влияние. Но той нищо не направи. Обратното. Забрани на КГБ да ги разработва.

Бъдещето ще потвърди конкретните детайли на превръщането на комунистическите функционери и идеолози в дейци на международното масонско движение (същото се отнася и за част от перестройчиците в България, Чехословакия, Полша, ГДР, Унгария).

Известно например е признанието на ръководителя на апарата на Горбачов-Болдин, че генералният секретар на ЦК на КПСС, е получавал подкупи от южнокорейски лидери. Появи се информация за подкуп от 3 милиона долара от Шеварднадзе за неговата предателска политика по време на агресията на САЩ в Ирак през 1990 г., или за крупна парична помощ от САЩ за Примаков.

При Горбачов контактът с масонството стана вероятно по време на неговата почивка в Италия. Контактите на Александър Яковлев с масонството пък бяха от времето на престоя му в Канада.

Първите данни за принадлежността на Горбачов към свободните масони се появиха на 1 февруари 1988 г. в малотиражното списание Mehr Licht - "Повече светлина". Аналогични сведения бяха публикувани в нюйоркския вестник "Ново руско слово" от 4 декември 1989 г. с фотографиите на Буш-старши и Горбачов.

Но най-силното доказателство за принадлежността на Горбачов към масонерията бяха неговите контакти с представители на "световното правителство" и влизането му в Тристранната комисия. Посредник беше масонът и агент на израелския Моссад Джордж Сорос, който през 1987 г. създаде така нареченият Фонд "Сорос-СССР", от който по-късно се появи съветско-американският фонд "Културна инициатива", и в който работеха Афанасиев, Бакланов, Заславская, Масаров, Аметистов. С парите на фонда беше финансиран и Явлински, който разработи програмата за разрушаването на съветската икономика.

Влизането на Горбачов в Тристранната комисия може да се отнесе към януари 1989 г. Срещата на главните архитекти на съветската перестройка с "братята", работещи за "благото на архитекта на Вселената" и Новия световен ред, се състоя в Москва.

Тристранната комисия се представляваше от нейния шеф Дейвид Рокфелер (той ръководеше и Съвета за международни отношения на САЩ), Хенри Кисинджър, Валери Жискар Дестен, Яхиро Накасоне. От страна на Горбачов присъстваха Яковлев, Шеварднадзе, Арбатов, Примаков... В резултат на секретните преговори беше разработен договор за съвместна дейност, чийто характер тогава не беше ясен на никой.

Но всичко стана ясно към края на 1989 г., когато в същия състав Горбачов се срещна в Малта с президента на САЩ Буш-старши. Договореностите скоро доведоха до крушението на СССР и до контрареволюциите в Източна Европа, в това число в София на 10 ноември 1989 г. Постигането на договор именно на Малта - столицата на ордена на Малтийските рицари, чиито кавалери са членовете на Тристранната комисия и на Клуба на билдербергите, символизираше началото на новия етап между световното задкулисие и предателската дейност на ръководството на КПСС и СССР.

1990 г. стана фатална за СССР. В кратък срок се срина системата на управлението на страната. Горбачов, Яковлев и Шеварднадзе започнаха съзнателен демонтаж и разрушение на държавните структури, които бяха замествани от задкулисни органи, преди всичко масонски ложи и организации. Характерно е, че първата официална масонска структура, появила се в СССР, беше международната еврейска масонска ложа Бнай Брит, като разрешението беше дадено лично от Горбачов по ходатайство на Кисинджър. Разширяваше се и дейността на фонда на Сорос като голяма част от неговите сътрудници бяха агенти на западните спецслужби. През април 1990 г. главата на ордена Великият изток на Франция призна, че в Русия вече има лица, принадлежащи към него.

При Елцин дейността на масоните се засили още повече. Самият той не криеше връзките си с антируските организации. Буш-старши заяви, че идването на режима на Елцин е "наша победа, победа на ЦРУ". Тогавашният директор на ЦРУ и по-късния секретар на отбраната на САЩ Робърт Гейтс пък си устрои на Червения площад свой "собствен парад на победата".

Между ЦРУ и Елцин бяха установени връзки на господар и васал. През октомври 1992 г. Гейтс в секретност се срещна с Елцин, като последният даже не използва своя преводач в разговора.

Световното задкулисие награди Елцин със звание, което носи всеки член на световната масонска върхушка - командор на Малтийския орден, който той получи на 16 ноември 1991 г. И Елцин, без да се стеснява позираше в доспехите на малтийския масон.

През август 1992 г. той подписа указ 827 за възстановяване на официалните отношения с Малтийския орден. Съдържанието на този указ се държеше в тайна.

Първата подобна организация в Русия стана широко разпространеният в западните страни масонски клуб "Ротари интернешънъл". Неговото откриване беше на 6 юни 1990 г. Масони от първия набор в този клуб станаха Лужков, Собчак, Гусински, Нагибин, Сагалаев, Амбарцумов, Фьодоров, Говорухин. Преобладаваха хора от бившето обкръжение на Елцин. Според примера с Тристранната комисия и Клуба на билдербергите през 1992 г. беше създаден руски аналог - клуб "Магистериум". Ключови фигури и тук бяха Сорос, Яковлев, Шеварднадзе, Евтушенко, Неизвестни, Собчак, Бродски, Шаталин.

"Братята" започнаха да готвят подарък на своите задгранични началници и върнаха на Запад масонските архиви, събрани от Хитлер по време на окупацията на Европа. И отново организатори бяха Яковлев и Шеварднадзе.

Продължение в следващия брой


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 281, Dec. 2018
Квадратната "кръгла маса" на България
През 2019 г. се навършват 30 години от началото на контрареволюцията в България, започнала с 10-ноемврийския преврат и "...
    Полша ще представи руския газ като американски
Заявлението на Полша, че е сключила "безпрецедентна сделка" за покупка на американски втечнен газ по цена 20-30 процента...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com