Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language








'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Китай
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Китай и средните и малки ракети
12.2018

За първи път от много години китайският лидер Си Цзинпин призова военните да засилят подготовката си за война. В актуалната ситуация тя може да е само срещу САЩ.

По време на визитата си в Москва съветникът по националната сигурност на Доналд Тръмп – Джон Болтън, не постигна нищо. Другояче едва ли можеше и да бъде, тъй като разногласията между двете държави имат стратегически характер и не могат да бъдат преодолени без нарушаване на националните интереси на една от тях.

Но Болтън се опита твърде наивно да въвлече в този кръговрат и третата суперсила – Китай, в контекста на евентуалното прекратяване от САЩ на участието им в Договора за унищожението на средните и малки ракети с Русия. Обявявайки позицията на САЩ за средните и малки ракети Болтън заяви, че Вашингтон счита за необходимо към договора да се присъедини и Китай /желателно, заедно с КНДР/. На пръв поглед това звучи логично. Но само на пръв. Защото на всеки следващ поглед личи преднамереността на Белия дом и опит за внасяне на противоречия между Москва и Пекин по този важен въпрос и съответно за извличане на изгоди от САЩ от онова, което биха искали да се случи.

Досега всички договори за контрол над въоръженията, в това число и един от най-важните от тях, за съкращаване на средните и малки ракети, се сключваха само между Москва и Вашингтон, като още от началото, от 60-те години такава беше принципната позиция на САЩ, които извадиха извън всички договори своите съюзници, които в Европа и другаде разполагаха със стратегически и тактически ядрени оръжия, на първо място Англия и донякъде Франция. По-късно техният брой започна да нараства – Израел, Пакистан, Индия и др.

Американците мотивираха своята позиция с това, че потенциалът на Лондон и Париж е твърде малък и незначителен, спрямо потенциала на СССР/Русия.

Като цяло, тази позиция беше приемлива, тъй като даже сега, след многобройните съкращения в резултат на които ядрените арсенали на САЩ и Русия са по-малки спрямо края на 70-те години с пъти, Вашингтон и Москва имат най-много ядрени бойни глави и средства за тяхното доставяне – всеки поотделно, отколкото всички останали взети заедно.

Но за СССР, за който през 70-те и 80-те години на ХХ век противник беше не само НАТО, но и Китай, този подход беше по-малко изгоден, отколкото за САЩ.

Днес обаче Китай, както и Северна Корея, са еднозначни противници на САЩ, при това ядрени. Пекин е и съюзник на Москва. Теоретично желанието на САЩ да присъединят по някакъв начин Пекин към договора за малките и средни ракети би могло да се разбере, ако не бяха два нюанса.

На първо място, заради разширението на ядрения пул и растящите потенциали на Индия, Пакистан и Израел, разполагащи предимно със средни ракети, т.е. от 500 до 5500 км, те са способни да застрашат Русия, но по никакъв начин не могат да застрашат САЩ. Ако се говори за преразглеждане на договора за РСМД необходимо би било да се иска към него да се присъединят всички ядрени държави.

На второ място за територията на САЩ опасност представляват само междуконтиненталните ракети на Китай и КНДР. Ракетите със средна далечина могат да бъдат използвани само за нанасяне на удар по американските бази в Япония, Южна Корея и западната част на Тихия океан, както и по американските корабни групировки. /Китай е единствената държава, предвиждаща използване на балистични ракети със средна далечина с неядрено снаряжение като противокорабни ракети/. С една дума, за Китай и КНДР ракетите със средна далечина са единствено средство за възпиране на агресивността на САЩ и по никакъв начин не са средство, застрашаващо територията на САЩ.

Взаимните претенции на САЩ и Русия, изразяващи се в обвиненията за нарушаване на Договора за РСМД са в коренно различна плоскост.

Неведнъж писахме, че Русия успя да създаде напълно нови типове оръжие – ракети и средства за доставка, които не нарушават формално договора за средните и малки ракети, но нивелират липсата на въоръжение на ракети на далечина от 500 до 5500 км. Договорът се отнасяше само за наземно разположените средни и малки ракети.

От своя страна САЩ също така разгънаха нови въоръжения даже по-рано от Русия, и на първо място своята ПРО в Полша и Румъния, които от гледна точка на Москва попадат под ограниченията на договора, тъй като пусковите установки МК-41 само за няколко часа могат да бъдат преоборудвани за крилати ракети Tomahawk.

Този проблем би могъл да се решава в рамките на двустранни руско-американски преговори, още повече, че договорът предвижда такъв механизъм. Но САЩ дълго време отказваха каквито и да било консултации, като разчитаха, че ще постигнат превъзходство над Русия. Но когато това не стана и бяха изпреварени, започнаха да предявяват нови искания.

По този начин заявлението на Тръмп, че излиза от договора, е форма на шантаж. Едва ли в Белия дом са предполагали, че Москва ще започне да се разоръжава на фона на разполагането на ПРО в Европа. Като това не стана, Тръмп иска евентуално присъединяване на Китай към договора и се опитва да принуди Москва да започне да обсъжда тази тема. След това Вашингтон веднага ще съобщи, че Русия, зад гърба на Китай, води със САЩ преговори за съдбата на китайското ядрено оръжие, за да бъдат скарани Москва и Пекин.

Но отговорът на Москва беше светкавичен – Москва няма никакво намерение да обсъжда каквото и да било за Китай без Китай. Минути по-късно и от Пекин последва още по-категоричен отговор – Китай въобще няма никакви планове да обсъжда тази тема с когото и да било, най-малко със САЩ.

Заради това визитата на Болтън в Москва беше провал и в тази точка. Пекин няма да обсъжда нищо подобно още повече, докато САЩ водят крайно агресивна политика спрямо Китай и имат бази в Япония, Южна Корея, Тихия океан с ядрено оръжие, срещу което Китай може да отговори със своите средни и малки ракети.


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 281, Dec. 2018
Кой контролира и какви са световните запаси на газ
Точното количество газ, скрито под земята, не може да бъде определено. Но според някои експерти, става въпрос за 173 три...
    Пекин представи най-големият транспортен дрон
Китай представи най-големият в света търговски транспортен дрон, произведен от Китайската академия за въздушна електронн...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com