В началото на 2019 г. в глобалната картина е ясно само едно нещо - че Армагедон, т.е. голямата война, върви по разписание.

Ще ми възразят: какво пишеш, никаква нова голяма война не е била обявявана.

Отговарям: всъщност, след Първата световна война нито една война не е била обявявана официално. Нито една.

А и с Първата, нещата не бяха ясни, но все пак се наложи мнението, че началото й беше на 28 юни 1914 г., когато сръбският националист Гаврило Припсип застреля австроунгарския престолонаследник Франц Фердинанд и започна първата голяма касапница – Австрия срещу Сърбия, Русия зад Сърбия, Германия срещу Русия и Франция и т.н.

И Втората световна война не беше обявена, и тя е без начало. За едни това беше аншлусът на Австрия от Хитлер, мюнхенският сговор срещу Чехия, атаката на Райха срещу Полша, или 22 юни 1941 г., когато нацистите атакуваха СССР.

Така е и със сегашната Трета световна /или Четвърта, ако за Трета се счита Студената/. За едни началото беше през 1991 г. с разпадането на СССР, за други – тероризмът на 11 септември 2001 г., в Ню Йорк, за трети – войните на НАТО срещу Югославия, Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, Йемен, Централна Азия.

Всъщност в сегашната голяма война участват много повече държави отколкото във Втората световна. За всеки случай я нарекоха хибридна, т.е. многообразна – финансова, икономическа, информационна, геополитическа, гореща. Зад тези термини се крие за най-голямото преформатиране на света през последните векове и появата на нови геополитически проекти. Англосаксонският ционистки проект, проектът на глобалния паразитизъм, слиза от сцената.

Днес съм един от последните живи икономисти в Европа, които още през 80-те години обърнаха внимание на зараждането на онова, което беше наречено глобализъм, либерален капитализъм, неолиберализъм или просто паразитизъм с появата на транснационални корпорации, т.е. фирмите за разнасяне по света на стоката "американски долар" и неоколонизирането на света.

Днес обаче световната олигархия, клептокрация е в паника. Тяхното богатство е изразено в пари, печатани от въздуха. От своя страна бъдещата стойност на парите зависи от бъдещото равнище на икономическа активност, което от своя страна зависи на достъпа до енергията, която прави икономическата активност възможна. Във всички тези елементи олигархията губи и пренесе войната в информационната област с използването на така нареченото "фактологическо оръжие", под мотото "фактите не съществуват, има само тяхна интерпретация". Това също е част от войната, чиято цел е радикалното съкращаване на населението на всички държави и запазване на негова неголяма част, която може да поддържа бъдещите победители.

Това е война на унищожение в пропорции, каквито не е имало в миналото.

Това е война за доминиране, за сфери на влияние, за контрол над ресурсите, над икономиката и за геополитически проект.

Помня всички основни конфликти от втората половина от XX век.

И всичко това, в нито един момент, не беше по-опасно от сегашната ситуация.

Фронтовете са ясни. От едната страна е англосаксонският ционистки триумвират, представляващ Запада, който, за да оцелее, трябва да разпали нова война.

От другата страна е Русия /и Китай/, единствената страна, която с едно натискане на копчето може да унищожи Запада.

Западът с това никога няма да се примири. Никаква мимикрия не може да прикрие тези реалности. Всички решения на Запада са взети отдавна. САЩ по принцип не могат да съществуват без война. САЩ винаги са били спасявани от война. Сега на САЩ отново е необходима война, но такава, след която да запазят своето съществуване.

Значи, откритата война срещу Русия отпада, тъй като руснаците могат да унищожат САЩ за 60 секунди. Значи, във войната срещу Русия трябва да се използват украинците, грузинците, прибалтийците, поляците, румънците. Най-добре отново германците. С чужди ръце и кръв е най-лесно.

И срещу Китай пряката война отпада. Защото се оказа, че в американското глобализиране победителят е именно Китай. Заради глобализирането рухна голямата американска мечта, голямата британска мечта и още няколко мечти. Едновременно се появи голямата китайска мечта. В края на краищата светът стигна до сегашния китайски "социалистически капитализъм" /който победи американския глобализъм/, защото в него, освен "невидимата ръка на пазара", присъства и механизмът на социалното разпределение.

Значи пак се връщам към думите, че на САЩ им е нужна война, за да излязат от комата.

Но срещу Русия пряко не могат и опитват чрез локални войни, чрез преврати и ерозия отвътре. Но Путин ги блокира.

И срещу Китай опитват и отвън – военно и търговски, и отвътре – етнически.

Едновременно въпреки пълната неадекватност на американските ядрени сили спрямо руските или китайските, Вашингтон продължава да плаши с ядрена война. Блъфът е колосално опасен, защото не е ясно докога търпението на Москва и Пекин ще издържи.

В основата на тази безизходност на САЩ е тяхната системна криза. Да се направи нещо с нея в рамките на сегашната система е практически невъзможно.

Но върху кого да се стовари отговорността на банкрута на Запада, т.е. да се създаде форсмажорна ситуация, например голяма война. Срещу кого? Срещу Русия и Китай не става, срещу Иран – също, даже срещу КНДР.

Така стигаме до сегашния президент на САЩ Доналд Тръмп. Вероятно го избраха, за да задейства План А спрямо Москва и Пекин – да се хвърли да ги плаши и да ги сблъсква. Но когато не се изплашиха, пуснаха План Б – голям военен конфликт, зад който е американският банкрут. Но и тук не им.

Значи, курсът е да се опитат да ерозират Русия и Китай отвътре или да ги въвличат в конфликти по техните граници с чужди ръце и кръв, например в Източна Европа, Близкият Изток или в Южно-Китайско море.

Това е същността на момента.

Всички тези натрупали се в гигантски обем от столетия противоречия на измама и лъжи, на национални, геополитически, исторически, религиозни, финансови, културни конфликти вече не се поддават на мирно регулиране.

Западът слиза от сцената, моделът му е изчерпан.

Русия и Китай се движат в противоположно направление – към дедоларизиране и бягство от долара, към икономически и социален суверенитет, и въвеждане на хиперзвуковите оръжия.

Това е голямата картина.

При оръжията Москва е минимум равна на САЩ, а при хипероръжията ги изпреварва с десетилетия.

При икономиката Китай е минимум равен на САЩ, но реално – по покупателна способност е по-голям поне два пъти.

Геополитиката на Запада за задушаване на сухопътните държави вече не действа. Русия изгражда Северния морски път. Обратното – сега САЩ и Великобритания са обградени от хиперзвуковите Мечка и Дракон.

Шах и мат.

Но на голямата шахматна дъска, както писах, отдавна не се играе шах, а се стреля по всички посоки с ракети, долари, интернети и всичко, за което можете да се сетите, т.е. Армагедон върви по разписание.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ