Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Войната на САЩ и НАТО срещу Русия в Украйна
Западът ще претърпи историческо поражение
01.2019

На 17 декември 2018 г. Сергей Лавров предупреди, че режимът в Киев има намерение да започне война преди Нова година и че ще получи "такъв отговор, който не може да си представи".

Войната не е нужна на Русия, но е нужна на Запада за скъсване на всички отношения, за спиране на Северен поток 2, за нови санкции и за спасяване на хунтата в Киев...

Когато пишем тези редове около 20-и декември тези събития все още са в бъдеще време, но когато ги четете вече може да са реалност...

Изострянето на военната ситуация около Донецк започна от ноември.

Режимът в Киев открито започна съсредоточаване по направлението Мариопул, а след това и Горловка, с намерение завземане на райони и излизане на границата с Русия.

Провокацията в Керченския пролив на украинските военни кораби беше част от тези планове – въвеждане на военно положение в районите, в които преобладава проруското население, отмяна или провал на президентските избори, в които Порошенко няма шанс.

Преди и след 20 декември беше съобщено за съсредоточаване на 50 км – от Мариопул до Волноваха, на украински танкови подразделения, т.е. на първия ешалон от настъпателна групировка.

В отговор Донецк въведе военните си части в пълна бойна готовност. Те бяха доокомплектовани със 100 процента личен състав, с необходимото въоръжение, техника и боеприпаси.

Едновременно се разбра, че режимът в Киев планира фалшива терористична операция срещу Мариопул. На едно от промишлените предприятия би трябвало да бъдат взривени химически продукти.

Настъплението на режима имаше за цел да отвлече вниманието на украинците от проваления събор на църковните разколници под патронажа на Вартоломей.

Това съвпадна и с излизането на САЩ от Договора за съкращаване на малки и средни ракети, с вълненията в Париж, Страсбург, Брюксел, Будапеща, с предупреждението на Ердоган към американците и кюрдите в Северна Сирия...

Междувременно се разбра, че в Украйна има военни части на САЩ и Англия и съветници от Моссаде.

И в единия, и в другия случай единствената възможност да се спаси е да удължи военното положение или да го въведе отново в разгара на президентската кампания. Още повече, че провокацията на Порошенко в Керченския пролив завърши безславно, без човешки жертви и всички разбраха, че Порошенко се провали и ще се опита отново да нагнетява напрежението и провокациите.

Какво се случи в Керченския пролив?

На 25 ноември 2018 г. три украински военни кораба навлязоха в териториални води на Русия в Азовско море при Керченския пролив, пренебрегвайки предупрежденията на руските гранични служби и извършвайки опасни маневри. Руските военни прибягнаха към сила и задържаха корабите в пристанището Керч.

Техните екипажи ще бъдат съдени за нарушаване на граничните закони.

Ставаше дума за планирана провокация на Киев и създаване на опасен инцидент, който да стане претекст за военен конфликт между Украйна и Русия. Това е целта.

Една седмица по-рано АЩ и НАТО поискаха разрешение от Русия техни военни кораби да влязат в Азовско море. Москва отказа, особено след построяването на Керченския мост и заплахите от Киев да го взривят. Всъщност сега всичко в Азовско море става в руски териториални води.

Провокацията на Киев трябваше да бъде използвана в много направления.

Вашингтон отправи ултиматум към Москва, че, ако не освободи задържаните кораби, до 60 дни САЩ ще излязат от Договора за съкращаване на ракетите със среден и малък обхват, след което ще последва нова ядрена надпревара във въоръжаването по-голяма отколкото по времето на Студената война.

Путин отговори, че Русия няма отговорност за провала на договора, че вината е изцяло върху САЩ и ако те излязат от договора Русия ще предприеме "ответни мерки".

Паралелно се разиграваха и други сюжети.

  • Тръмп се "отказа" от срещата с Путин на Г-20 в Буенос Айрес, въпреки че не стана ясно дали такава среща въобще е била договаряна.
  • Лондон използваше инцидента в Керченския пролив, за да отвлече вниманието на англичаните от провала на преговорите на Тереза Мей за излизането от ЕС и хаоса в страната.
  • Израел по същото време стреляше отново по Хамас и навлезе в Ливан под претекста, че е открил подземни тунели на Хизбула.
  • Във Франция се взриви движението на "жълтите жилетки", като още не е ясно кой ще се опита да яхне социалния протест на французите срещу Макрон, ЕС и НАТО. Ситуацията преминава в нова френска революция.
  • Подготвяха се нови антируски санкции по подобие на санкциите на Запада срещу Иран в това число забрана на американските контрагенти за разчети с държавните банки на Русия.

Едновременно Вашингтон извърши груба провокация срещу Китай с ареста на директорката на гиганта Huawei в Канада под претекста на ембаргото срещу Иран. Китай отговори твърдо.

Порошенко използваше инцидента за свои цели, основните от които бяха въвеждането на военно положение в източните райони на Украйна - същите, в които режимът има най-малка подкрепа, за мобилизиране на армията и резерва, за прекратяване на договора за дружба с Русия и за евентуално проваляне на изборите на 31 март.

За да се спаси и за да спаси господарите си в САЩ и Израел Порошенко няма друг изход.

Войната може да започне всеки момент. На територията на Украйна има американски и британски части и техника. НАТО и Русия са изправени един срещу друг по цялата дължина на фронт от Балтика до Черно море.

Хунтата в Киев е в много тежка ситуация след 4-годишното противостоене във войната, на която Русия не се яви:

  • Практически напълно беше унищожена украинската военна авиация, пленени бяха огромни количества бронетехника и друго оръжие, унищожени бяха складовете. И до днес не се съобщава за огромните загуби на личен състав.
  • В Донбас и Крим Русия изгражда нова стратегическа отбранителна линия.
  • Ясно е, че Украйна, която в сегашното си състояние е проект на англо-саксонско-ционисткото задкулисие, е обречена на война, която ще завърши с мълниеносен котел на цялата територия и окончателно елиминиране на хунтата в Киев.

Русия продължава прокарването и налагането на Северния морски път, като от 2019 г. въвежда уведомителен характер за чуждестранните военни кораби близко до руските морски граници, същите, коакто за преминаването на Керченския пролив с всички произтичащи последици. Връзката е очевидна, както и реакцията на САЩ и Англия.

Русия, заедно с Иран и Индия, продължава договарянето на коридора Север – Юг от Каспийско море към Персийския залив и Индийския океан, който е още една алтернатива за Суецкия канал.

Украйна вероятно ще излезе и от Договора за Азовско море от 2003 г., което означава автоматично признаване на "право на кораби от НАТО" да влизат в Азовско море и изграждане на база на НАТО в Бердянск, срещу Донбас и Крим.

Така стигаме до въпроса защо Азовско море и защо Керч.

Същият въпрос задавахме преди няколко години, когато САЩ и НАТО имаха намерение да завладеят Крим и да построят там военна база на входа на Русия, но бяха изпреварени от Путин, Шойгу и Герасимов.

Нещата не са толкова сложни.

Ако се анализира стратегическата роля на Керченския пролив, връщането на Крим в Русия през 2014 г. предефинира както географията, така и геополитиката на Черноморския район.

Това беше силен удар срещу САЩ, НАТО и Израел, чиято цел е да въвлекат Украйна и НАТО във войната срещу Русия.

Но Русия разшири своя контрол над Черно и Азовско море.

Република Крим и град Севастопол се включиха в Руската федерация със статута на автономни райони. Севастопол, заедно с руската военна база, която стана част от автономния район на Русия, и териториалните води на Крим сега принадлежат на Руската федерация, като по този начин Русия контролира и по-голямата част от Черно море. И Керченският пролив е под руската юрисдикция.

В източната част на пролива е Краснодар, по-нататък са Новоросийск и Сочи.

Новоросийск е най-голямото руско търговско пристанище на Черно море, кръстопът на нефтени и газови тръбопроводи между Черно и Каспийско море.

Исторически проливът е вратата от Черно море към руските основни водни пътища Дон и Волга.

Проливът е дълъг 5 км и широк 4,5 км. Град Керч е основно пристанище. Керченският мост, открит през май 2018 г., е руска собственост в руски териториални води. Мостът свързва западна и Източна Евразия, Каспийско море и Казахстан.

Той е част от Евразиатския проект и от китайския "Един пояс, един път".

На този фон се появява въпросът дали е възможна война в Европа и в Украйна между НАТО и Русия.

Ситуацията е много тревожна.

Със събитията в Азовско море и провокациите на Киев, онова, което досега се наричаше "студена война", с нарастване на въоръженията и бойните глави постепенно се трансформира в гореща война между САЩ и Русия, на територията не само на Украйна, но и на Източна Европа – от Прибалтика през Полша и Румъния, България, до Турция.

В Европа това е отново Drang nach Оsten.

Още през 2017 г. САЩ започнаха най-голямото прехвърляне на свои войски в Европа след Студената война.

Основният плацдарм отново е Германия. Оттам войниците и бронетехниката се прехвърлят към Полша, Прибалтика, Румъния, България и т.н.

Европа се превръща в бойно поле. Фронтът на Третата световна война се измества в Източна Европа, която, в случай на открити военни действия ще бъде унищожена напълно. Това е и целта на САЩ.

Пентагонът започна прехвърлянето на 2800 танка и друга бронетехника в Германия. 4000 американски войници "пристигнаха" в пристанището Бремерхефен по пътя към Вроцлав.

Започна и прехвърлянето в Румъния и България на военни и бронирани части на армията на САЩ.

Продължава и ядрената ескалация от САЩ към Европа с прехвърлянето на най-напредналите американски атакуващи F-22 Raptor от базата Тиндал /във Флорида/ на базата Лейкенхелт /в Англия/, откъдето ще летят на други изнесени позиции с новите US-ядрени бомби B61-12.

Според Пентагона B61-12 трябваше да влезе на въоръжение през 2018 г., като за нейното серийно производство бъдатат предназначени над 18 милиарда долара.

B61-12 е пореден вариант на базовата B61, която се окачва към корпуса на американските щурмови самолети А-10, многофункционалните изтребители F-16, изтребителите от пето поколение F-22 и F-35, както и европейското Tornado. Средно тежи 320 кг, но може да варира в зависимост от модификацията на боеприпаса, който има едно уникално качество – времето на взрива му може да се управлява в зависимост от това къде трябва да стигне – над земята, на земята или дълбоко под земята.

САЩ, според различни източници, имат 700 бомби от серията B-61. Половината от тях се намират в Европа в пет страни – Германия /на базите на ВВС на САЩ Рамщайн в Райнфелд Пфалц и на базата в Бюхел/, Италия, Белгия, Холандия и на базата Инджирлик в Турция. По този начин и тези пет държави са ядрени, но за това не се говори.

Новата бомба B61-12 ще се насочва. Вероятно ще използва термоядреният заряд от бомбата B61-4, отличаващ се с най-малка мощност в цялото семейство – 50 кг.

В края на ноември 2016 г. Държавният департамент на САЩ одобри предоставянето на 70 крилати ракети AGM-158 JASSM-ER с разширен обхват за Полша.

Така Полша стана първата държава извън САЩ, която ще получи тези нови американски крилати ракети въздух-земя.

През 2014 г. Полша подписа и договор за приспособяване на своите изтребители F-16 към версията HASSM-AGM 158, които са предназначени за унищожение на големи и важни наземни цели на разстояние до 370 км. 370 км е твърде голяма далечина за самозащита. Но Полша явно иска капацитет за стратегически конвенционален първи удар.

От друга страна, наземната версия на американските пускови установки Мк-41 в страните от Източна Европа за противоракетите S-3 на ПРО на театъра на военните действия, могат да бъдат използвани и за крилати ракети Tomahawk, както с ядрена, така и с обикновена бойна глава.

Заради това Русия основателно предяви въпроси към САЩ, че нарушават Договора за средните и малки ракети, тъй като американците фактически създават район на разполагане на крилати ракети с наземно базиране със среден радиус на действие , което е грубо нарушение на договора.

САЩ отговориха с излизане от Договора за средните и малки ракети и с някакви обратни обвинения срещу Русия.

Това ще позволи на САЩ да разположат в Европа групировка от ядрени сили със среден радиус, позволяващ да се нанесе по Русия така нареченият обезглавяващ удар с унищожение на основните центрове на частите с междуконтиненталните ракети, другите ракети и летищата на стратегическата авиация.

Долетното време до целите на такива средни ракети, като Pershing 2, възлиза само на 6-10 минути, което, отчитайки тяхната висока точност, не оставя време на руското ръководство да вземе адекватни ответни мерки.

Заради това появата на такива комплекси като руските "Искандер-М и Искандер-К" повишават възпиращото значение на руското тактическо ядрено оръжие. Така САЩ реанимират ядреното противостоене в Европа.

Какво дава всичко това?

На първо място, САЩ значително повишават шансовете за елиминиране на заплахата от ответен ядрен удар на Русия с нейните стратегически ядрени сили по територията на САЩ.

На второ място, нарастването на тактическото ядрено оръжие в Европа позволява на НАТО да постигне превъзходство при тези оръжия над Русия. Тогава е възможна агресия срещу Русия с цялата мощ на НАТО. Такъв удар руската армия няма да издържи.

На трето място, в случай на използване на тактическо ядрено оръжие, театър на ядрената война ще стане именно Европа, а не САЩ.

Заради това започна и процесът на предислоциране на военната структура на НАТО и даже на отделни формирования към границите на Русия, и на американски части от ФРГ към страните от Източна Европа, в това число и България.

На този фон Балканите отново са превръщани в барутния погреб на Европа. Сега ситуацията е още по-трагична, защото се сбъдва мечтата на англо-саксонско-ционистката геополитика да воюват срещу Русия със славянските държави и православието. Такъв шанс едва ли ще се повтори в бъдеще.

Но, тъй като в Пентагона си дават сметка, че тотална война между САЩ и Русия с използването на стратегически ядрени въоръжения ще бъде самоубийствена и за двете страни, на преден план излизат перспективите на голяма война между САЩ и Русия с използване на обикновените оръжия, на така наречената допрагова война, т.е. под ядрения праг, която още през 60-те години се разглеждаше от военните и политиците като напълно възможна.

След 2014 г., особено сред преврата в Киев и военната операция в Сирия, хипотетичният военен конфликт с обикновени оръжия между Русия и НАТО стана дежурна и напълно реална тема. Войната в Донбас и присъединяването на Крим създадоха потенциален локален театър на бъдещия военен конфликт.

До този момент ролята на САЩ беше замъглена. Но вече не е. Появи се и моделът на ескалацията на войната по аналогия с американското участие в световните войни на ХХ век, т.е. посредством конфликта в Украйна и войната с Русия, на втория етап ще бъдат въвлечени и източноевропейските съюзници на НАТО – Полша, Румъния, България, като САЩ ще се появят за заключителния етап, за да "победят, както обикновено".

През 2016 г. се появиха нови анализи за война на Русия с НАТО с използване на обикновени въоръжения – този път в Прибалтика и отново на ограничен европейски театър на военните действия и отново с използване като пушечно месо на източноевропейските страни. Но в тях се отбелязваше, че в случай на руско нахлуване в Прибалтика, разгънатите там войски на НАТО неминуемо ще претърпят съкрушително поражение.

В резултат на тези анализи бяха последните големи маневри на НАТО в Скандинавия срещу Русия и "Северен поток" за защита на Прибалтика и т.н. Предупреждението беше ясно – ако се стигне до поражение, а това е неизбежно, тогава САЩ ще трябва да прекрачат ядрения праг.

Разбира се, от Москва отговориха и предупредиха, че всеки военен конфликт между Русия и НАТО/САЩ няма да се задържи на стадия на обикновените въоръжения и веднага ще премине в стадия на пълномащабна война с ядрени оръжия. Появиха се и информации, че Москва е предупредила САЩ, че в случай на война в Прибалтика Русия без колебание ще използва срещу НАТО неголеми количества ядрено тактическо оръжие.

Евентуалният бъдещ театър на военните действия се простира от юг на север – от Черно море до Балтика, на 1,8 квадратни километра. Главната задача на НАТО е да нанесе на Русия бързо поражение, което ще доведе до колапс на политическата система на Русия.

По принцип това е повторение на операция "Барбароса" на Хитлер в Drang nach osten, т.е. нова блицкриг – светкавична война. Явно в НАТО забравят как завърши това за Хитлер.

За НАТО и САЩ Русия трябва да бъде окупирана, както обикновено по линията на Волга, т.е. за постигане на военна победа над Русия е нужно да се осъществи военно нахлуване на руската територия с големи наземни настъпателни операции.

Имат ли НАТО и САЩ потенциал на нещо подобно?

Най-удобният начин за това от Запад на Изток на европейския театър на военните действия е наличието на двата оперативни коридора за нахлуване – пространствата северно и южно от Припятските блата, разделящи Беларус и дясна брегова Украйна.

Оперативното направление по северния коридор минава по територията на Прибалтика и Беларус. Южното, т.е. южно от Припятските блата – по територията на Украйна.

Да припомним накратко историята.

Наполеон през 1812 г. настъпваше изключително по северния коридор към Москва през Беларус, със спомагателните в Прибалтика - към Рига и от Полоцк – към Петербург. Използването само на един коридор криеше стратегически риск и Наполеон завърши с катастрофа.

През 1941 г. нацисткият Вермахт нахлу в СССР едновременно по три оперативни коридора. Северният вървеше по две направления – към Ленинград през Прибалтика, и към Москва – през Беларус. Главният удар беше срещу Москва.

По южния коридор настъплението вървеше от Полесието към Черно море по Украйна, с главен удар на Киев. Но от началото на октомври 1941 г. светкавичната им война се провали. Немците претърпяха стратегическо поражение под Москва, което стана пролог към общото поражение на Германия във войната.

След това немските генерали направиха извода, че създадените тогав сили за завземането на Русия – 183 дивизии и 13 бригади, общо 5,5 милиона души, 3712 танка, 47 260 полеви оръдия с миномети, 4950 бойни самолети, са се оказали недостатъчни, и че моторизираните съединения на Хитлер не са били достатъчни за завземане на огромната руска територия, и че "от геополитическа гледна точка най-фаталното решение беше да се нападне Русия".

И днес война с обикновени оръжия срещу Русия на европейския военен театър е крайно проблематична.

НАТО и САЩ ще се сблъскат с най-неблагоприятната конфигурация за сухопътна операция срещу Русия по двата основни коридора – северно и южно от Припятските блата.

Истина е, че сега противникът успя да навлезе дълбоко в Украйна, като съсредоточи срещу Донбас 100-хилядна групировка, която потенциално застрашава целия юг на Русия и се намира само на 650 км от Волгоград, 500 км от Краснодар и 950 км – от Грозни.

Но командваната от НАТО и САЩ украинска армия се намира на Донбас в оперативен чувал и буквално моли руснаците да повторят онова, което направиха срещу армиите на Гудериян и Клайст през септември 1941 г. на югозападния фронт.

С военен език, конфигурацията на украинските и натовски сили в Източна Украйна е безнадеждна в случай на война с конвенционални оръжия. Или, както Швейк казва: "подразделение, обкръжено от всички страни, непременно трябва да се предаде".

Аналогична е и ситуацията на оперативното направление в Прибалтика. Единствената сухопътна комуникационна линия я свързва с Полша през уязвимия на атаки от север и юг така наречен Сувалски коридор. И тук конфигурацията за водене на сухопътна война на НАТО срещу Русия е неблагоприятна.

Друг важен въпрос е каква численост трябва да има групировката на НАТО за провеждане на успешни сухопътни настъпателни операции за завоюване на Русия.

Както споменахме немците бяха 5,5 милиона, но се оказаха недостатъчни.

Разбира се, съвременните военни технологии не изискват толкова хора. Но колко по-малко?

За сравнение – за войната в Персийския залив през 1991 г. американците докараха сили, равни на въоръжените сили на Ирак – около 450 000. 12 години по-късно - за операцията "Иракска свобода" през пролетта на 2003 г., събраха около 466 000.

Според тази логика за война с обикновени оръжия срещу Русия американците би трябвало да имат толкова, колкото руснаците срещу тях – около 1 милион. Но и те няма да могат да създадат нужната дълбочина на настъплението, тъй като войната в Ирак беше на площ около 180 000 квадратни километра, докато срещу Русия ще трябва да се действа минимум на няколко фронта и на пространства от север на юг с дължина 1800 км и на дълбочина 750 км. Въобще в Пентагона дават ли си сметка за какво става дума и какво ги очаква, имайки предвид какви са силите и възможностите на руснаците на европейския фронт?

През 2017 г. съставът на US сухопътните войски беше 476 000 души – в редовната армия, и 343 000 – в националната гвардия. Отделно имат 200 000 в Корпуса на морската пехота. Това е направо смешно срещу Русия на широк фронт, даже ако всички тези сили бъдат съсредоточени в Европа.

Времето за прехвърляне на една американска дивизия с въоръжението и техниката от САЩ до Европа е около 40 дни, обикновено до 3 месеца.

Значи голямата сухопътна война не може да е внезапна, тъй като е необходим дълъг период за прехвърляне и съсредоточаване на европейския театър. Да се направи това е невъзможно. Отпада внезапността.

Добре де, какво остава?

Ако НАТО и САЩ нахлуят в Русия ще претърпят колосално поражение като едновременно ще бъдат унищожени САЩ и цяла Европа.

От чисто военна гледна точка сегашното разполагане на американски сили в Прибалтика, Полша и Румъния има чисто политическо значение.

Друг е въпросът дали руснаците ще стоят и ще гледат какви ги вършат американците под носа им.

Именно затова предупреждават Путин, Шойгу и Герасимов, за което сме писали неведнъж.


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 282, January 2019
Космическият двигател на бъдещето
В Русия са започнали изпитания на системата за охлаждане на двигателя, който ще позволи на бъдещите космически кораби за...
    Борелиоза атакува
Всяка година от Борелиоза /лаймска болест/ се заразяват десетки хиляди в Европа и хиляди в България, за което обаче не с...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2019, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com