Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Борисов и Тачи – най-известните наркотрафиканти на Балканите
03.2019

Според западни медии в момента на Балканите има двама (бивши и настоящи) премиери, които са обвинявани в участие в наркотрафика.

Първият е в Косово – Хачим Тачи, а вторият – Б. Борисов.

В България обвиненията засягаха и служители на ДАНС, някои близки с Борисов "охранителни фирми" и поне една дузина мутри от подземния свят. На определен етап се споменаваше и Цв. Цветанов.

Същите обвинения се съдържаха и в публикацията на американското издание Congressional Quarterly, компилирана от журналиста Джеф Стейн, за връзките на Борисов с организираната престъпност в България и извън нея, които за американската публика звучаха като Али Баба и 40-те разбойника.

Всъщност посолството на САЩ в София отдавна разполага с необходимия материал за Борисов.

Изненадваща е педантичността, с която в разработката бяха следени неразкритите почти 30 убийства на мафиоти в България по времето, когато Борисов беше главен секретар на МВР и директното обвинение срещу него, че е използвал своя пост, "за да помогне на мафиоти да ликвидират свои конкуренти".

Прозираше и друго обвинение – за връзки, в една или друга форма, с наркотрафика. Военното разузнаване на САЩ, ЦРУ, DEA, знаят кой участва в тази процедура, откъде минават каналите и докъде стигат.

Стейн говореше, че информацията е получена от "неутрален източник" – швейцарска банка, която е била алармирана за Борисов и неговата роля на посредник между САЩ и България. В логиката на подобни разработки авторите искаха да насочат вниманието към две неща – откъде Борисов има пари и къде ги държи.

Интересна беше и реакцията на посолството на САЩ в София в лицето на тогавашния посланик Джон Байърли. Той каза две неща – че изданието CQ е частно и не отразява официалната политика на правителството на САЩ и, че все пак България трябва да скъса с мръсните пари, което беше в контекста на описаните в разработката връзки на Борисов с престъпния свят.

Голяма част от наркотиците текат през България, която е една от основните световни наркотрасета.

Поредицата от убийства в България и на Балканите – Желко Ражнятович (Аркан), Илия Павлов, Фатик, Зоран Джинджич, арестът на Сретен Йосич (Йотша), убийствата на Иван Тодоров – Доктора, ликвидирането на десетки по-малки риби в подземния вят, са опит за намесване на "българския фрагмент" върху цялостната картина на световния наркотрафик и на неговото балканско трасе.

Според официални източници, през България преминават над 28 на сто от наркотиците, идващи от Азия и Близкия Изток към Западна Европа и САЩ.

От едната страна е Афганистан, от другата – Косово и Албания.

Но най-напред е Афганистан, който е най-важният наркопроизводител. Според Интерпол, около 80 на сто от опиума е от тази страна, където най-напред опиумът се преработва на морфин, а след това на хероин. Прекурсорите, т.е. химикалите, необходими за този процес, се получават нелегално от фабриките в Узбекистан и Туркменистан.

Така наречената ислямска дъга на нестабилността, създавана по южните граници на Евразия от американските стратези, с пълно основание можеше да бъде наречена и наркодъга.

От едната й страна е опиумният Афганистан, а от друга, най-големият доставчик на индийски коноп – албания.

Както в Афганистан, така и в албанската си част наркодъгата беше изградена през 90-те години с участието и под контрола на Буш и Чейни, на ЦРУ, DEA и на военното разузнаване на САЩ.

Трябва да припомним и участието на Запада в създаването и изграждането на Армията за освобождение на Косово (АОК). Именно под тяхната закрила албанската наркомания стана една от най-силните в света, тясно свързана с латиноамериканските наркокартели (Тихуана и др.), с афганистанските опиумни плантации на талибаните (в Маазари-Шариф и др.), както с "филиалите" в Лаос (Луангпхабанга), на Каймановите острови в Лондон.

Още през март 1999 г. "Таймс" съобщи, че Армията за освобождение на Косово се финансира от наркомафията, действаща в различни части на света, в това число в Швеция, Швейцария и Германия.

Трасето през България тръгва от Афганистан през Туркменистан и Каспийско море, минава през Кавказ и влиза в Турция. Оттук, по едното си разклонение по море стига до Албания и Италия. Другото разклонение минава през България и Македония и стига до Сърбия, Унгария и Австрия. От Албания пък минава през Адриатическо море в Италия, откъдето влиза в Австрия.

През май 1999 г., когато агресията на НАТО срещу Югославия беше в разгара си, беше съобщено, че създадените от АОК криминални структури превозват до Европа по балканския коридор (Турция – България – Македония – Косово), не по-малко от 6 тона хероин месечно. Косоварите и албанците бързо превзеха значителна част от европейския наркопазар. Това означава, че се води не "антитерористична война" в Афганистан, Каспийско море и Близкия Изток, а Първа опиумна война на ХХІ век.

От Интерпол твърдят, че България е най-важната държава по балканското трасе, тръгващо от Афганистан.


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 284, March 2019
Географията на Първата опиумна война
През 2020 г. в света е имало 210 милиона наркомани, тоест 4,8 процента от населението на възраст от 15-64 години, които ...
    Хвърлете очилата. Можете да прогледнете
Лошото зрение е много добър бизнес. Доходите на очната индустрия от операциите, очилата, лещите, препаратите са над 150 ...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2019, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com