Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Световна икономика
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Глобалните игри с липсващото злато
04.2019

Златото отново се размърда и от началото на февруари преодоля психологически важното за инвеститорите равнище от 1300 долара за унция, което беше максимумът от юни 2018 г.

След това продължи да се катери нагоре.

Първото и най-логично обяснение е, че златото поскъпна заради засилването на геополитическите рискове. А когато расте нестабилността, тя провокира участниците на пазара да прехвърлят средства в резервни активи.

Отново се появява въпросът, който следим отдавна не защото имаме злато, а защото като едни от първите съвременни икономисти преди десетилетия обяснявахме, че истинските пари е златото, всичко останало са лихви, кредит, лъжа и измама.

Не става дума за древните египтяни и гърци, за които златото преди всичко е било символ на статута, т.е. колкото повече злато имаш, толкова по-високо си в "естествения ред на нещата". Или за последните векове, когато единственият еквивалент на стойността и богатството беше златото, /известно време и среброто/.

За да се стигне до нашето време, особено до 1971 г., когато САЩ в обичайния си стил извършиха най-голямото мошеничество и замениха златото със своя кух долар. И оттогава започнаха големите проблеми на съвременната цивилизация и на самия глобокапитализъм. Защото една лъжа и измама стана основата за оценка на труда, на личното, националното и корпоративното богатство, т.е. замениха златото със зелени хартийки без покритие. Но, както и другите, и тази лъжа не може да продължава вечно.

Цената на златото тръгна отново нагоре и напълно закономерно вниманието се насочи към златните трезори на Русия, Китай и САЩ, към върнатото на Германия злато от САЩ, към отказа на Лондон да върне златото на Венецуела, към новите заплахи на Вашингтон срещу Русия и Китай и т.н.

Но най-напред няколко щрихи към общата картина.

В течение на един век светът живееше в условията на така наречения "златен стандарт", т.е. от 70-те години на ХІХ век до 70-те години на ХХ век.

Същността на тази стандарт се свеждаше до това, че истинските пари беше именно златото, а хартиените пари бяха само знаци, представители на златото, т.е. хартиените пари бяха основен инструмент за обмен и платежи, но доверието в тях се осигуряваше за сметка на задължението на централните банки да разменят хартиените знаци срещу златото, намиращо се в трезорите на централните банки при първо поискване на държателите на тези знаци. В реалния живот това обаче се ползваше доста рядко.

Златният стандарт беше наложен на света от клана Ротшилд, който по време на наполеоновите войни успя да концентрира в свои ръце голяма част от жълтия метал. Онези страни, които нямаха достатъчно злато за поддържане на своето парично обращение, отиваха да се кланят на Ротшилд за златни кредити. Така световните лихвари Ротшилд качиха на "иглата" на златните кредити много държави.

И Русия беше въвлечена с лъжи и измами в тази схема през 1897 г. и се оказа "на златната игла" на Ротшилд. Последва и трагедията от 1917 г.

През Първата световна война златният стандарт беше замразен. След войната нито една страна не се върна към него. За известно време беше въведен златно-кюлчевият стандарт, т.е. обменът на хартиените знаци само за големи кюлчета злато. Към средата на 30-те години бяха ликвидирани даже тези ограничени стандарти, а в САЩ златото беше въобще национализирано и цялото злато на гражданите и на банките премина към хазната на САЩ.

През 1944 г. в Бретън-Уудс в САЩ 44 държави решиха да възстановят златния стандарт в ограничен вид. Валутите на страните бяха привързани към златото чрез долара на САЩ, като Вашингтон обещаваше при необходимост да заменя доларите за злато, намиращо се в американските трезори във Форт Нокс.

Тази схема получи названието златно-доларов стандарт.

С една дума, златото го пъдеха от света на парите и оставаше само доларът на САЩ, което беше и целта.

Този стандарт обаче просъществува кратко – до началото на 70-те години, и фактически прекрати своето съществуване на 15 август 1971 г., когато САЩ съобщиха, че спират даже ограничения обмен на долари за злато. Това се дължеше в голяма степен на Франция и де Гол който изпрати всички долари обратно в САЩ и си поиска златото.

Само след 4-5 години започна пълното изпъждане на златото от света на парите, т.е. демонетизиране на златото, Решението беше взето в Ямайка през януари 1976 г. И за първи път в историята на човечеството светът започна да живее в условията на хартиено-паричния стандарт и като световна валута започна да се използва доларът на САЩ.

Това стана с помощта на нефта. През 70-те години САЩ успяха да убедят основните износители на нефт, предимно от Близкия Изток, начело със Саудитска Арабия, да продават черното злато само срещу долари. Така се роди така нареченият нефтодолар.

На второ място, обезпечаването на долара на САЩ са техните военни сили – ракети, преврати, саботажи, тероризъм, ликвидиране на неудобните лидери, които искат да създават алтернатива на долара – Саддам, Кадафи, Чавес и т.н.

На трето място, има още една "златна подпора" на долара, за която не се знае. Каква е тя?

Пазарът на златото играе за понижение.

Въпреки че от 1971 г. ролята на златото беше ограничена, то нямаше намерение да си отиде напълно и продължи да изпълнява редица парични функции, например отпускането на кредити в злато. В края на 70-те години трезорът на САЩ даже направи няколко пробни продажби на злато от резервите във Форт Нокс. САЩ искаха да принудят другите и централни банки и трезори към разпродажбата на златните резерви. И МВФ извърши няколко златни аукциона.

Но повечето централни банки продължиха да си държат златните резерви за себе си и не ги използваха като пари или финансови инструменти, и не ги продаваха.

В началото на 80-те години цените на златото, вместо да падат, започнаха да растат. В САЩ започна паника. Повече не можеха да правят пари от въздуха с помощта на печатницата.

Заради това от 90-те години цените на златото рязко тръгнаха надолу. Никой не можеше да обясни защо, освен че глобализирането достигна апогей и че за налагането на интересите на САЩ по целия свят чрез долара той трябваше да има растящ валутен курс по отношение на валутите на другите държави. А без отслабването на златото това не можеше да стане. Формулата беше колкото по-скъпо е златото, толкова по-слаб е доларът. И обратно.

А как може да се отслаби златото? Само чрез нарастване на неговото предлагане и продажби на световните пазари.

Обемите на предлаганото злато на първо място се определят от обемите на годишния добив на златото. Но не само от това. Ако трябва, може да се увеличи предлагането на метала на пазарите.

Годишният добив на злато в света, според Световния съвет за златото, през последните години е от 1500 до 2500 тона. Според същите данни с общите златни резерви в хиляди тонове през 1970 г. бяха 36 610 тона, през 1980 г. – 35 840 тона, през 2000 г. – 33 600 тона, т.е. вижда се, че за 30 години обемите на злато в света са намалели с 3500 тона, т.е. годишно с не повече от 100 тона. Това е недостатъчно, за да падне цената на златото. Но именно това ставаше.

Ниската цена на златото удари преди всичко по златодобивната промишленост в света, която организира собствено разследване. За целта създадоха GATA – златен тръст, златен картел на няколко централни банки, ФРС, Goldman, JP Morgan, Deutsche.

Опитните играчи на златния пазар знаят, че основна част от златното предлагане идва не в резултат на неговата продажба, а от операции, оформяни като златни кредити или златен лизинг.

Физическото злато в трезорите го няма, но вместо него има разписки – т.нар. "златни искания", т.е. виртуално злато. Така хазната на САЩ и други участници в златния пазар можеха да укриват своята престъпна дейност.

Експертите се опитват да оценят колко злато излиза от хранилището във Форт Нокс на световния пазар. Средната оценка е не по-малко от 500 тона годишно. Значи, от края на 90-те години става дума за около 5000 тона, при официален златен резерв на САЩ от 8100 тона /тази цифра от много години въобще не се променя и е една и съща/.

Злато продаваха Англия, и Швейцария, върху които Вашингтон оказваше давление да продадат злато от своите резерви. Това бяха така наречените вашингтонски споразумения – първото е от 1999 г. и последното – третото от 2009 г., след което единственият източник на злато за поддържане на долара стана трезорът на Форт Нокс. Но се оказа, че и той не е бездънен. На сайта на Форт Нокс постоянно се мъдри цифрата 8100 тона, въпреки че последният одит беше в началото на 50-те години на ХХ век, т.е. преди 70 години. И все тези 8100 тона.

Това показва, че територията, корпорацията САЩ не е контролирана нито от конституцията, нито от президента, нито от Конгреса, а от Федералната резервна система на САЩ, която е частна банка, господар на парите, на САЩ и на американците.

Но историята с Форт Нокс е към своя край. Всъщност вече е завършила, а заедно с нея и историята на Федералната резервна система и на самите САЩ. Защо?

Никоя от страните, които съхраняваха своето злато в САЩ, няма да го получи обратно. На световния пазар отдавна подозираха, че златото във Форт Нокс се използва за понижение на неговата цена. И след като САЩ похарчиха своето злато започнаха да разпродават и онова, което беше у тях на съхранение. Голяма част от златните резерви на САЩ беше източена към 2011 г. И към момента златен запас при американците няма. Разбрахте ли?

САЩ нямат свое злато. Продадоха и чуждото злато. И въобще нямат никакво злато и блъфират.

Това е краят на САЩ, на частната Федерална резервна система, на долара, на глобализирането на нефтодолара, и прочее измами.

Би трябвало вече да схванете за какво става дума.


You have read 1 of your 40 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 285, April 2019
Революция 2.0 е започнала. Този път заради сили в самия капитализъм
Огромните икономически проблеми след 1990 г. са само част от системната криза на човечеството, което направи пълен кръг ...
    Дали България ще остане въобще без газ
"Газпром" започна да изпраща съобщения на други страни за спиране на транзита на газа през Украйна от 1 януари 2020 г.Пр...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2019, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com