"Това е нашият последен бой".

Поне така някой би могъл да помисли от онова, което ставаше на континента по време на изборите за Европарламента. Защото навсякъде – и управляващите лагери и опозициите, представяха изборите като "последен бой" между "доброто и злото", т.е. евентуалната победа на противниковата страна би трябвало да означава не само катастрофа за губещия, но и за цялата страна. В зависимост от гледната точка страната би трябвало да потъне в национално-дясна диктатура или да стане марионетка на либерално-лявата банда, контролираща ЕС.

Гледната точка в щабквартирата на ЕС в 10-етажна сграда в Брюксел, където са кабинетите на съюзните комисари беше по-различна. След изборите започва ново раздаване на картите и брюкселската бюрокрация се вглеждаше в евроизборите с тревога. Това е единственият момент, когато европейците могат пряко да решат паразитната им съдба и да ги изритат от техния doce vita.

Изненадата беше не толкова високото участие в мащаба на целия ЕС – 51 процента (с изключение на най-ниското участие в мафиотска България), спрямо 43 процента в предишните евроизбори, колкото високата температура, която донесоха изборите в основните страни – Германия, Англия, Франция, Испания, Полша.

Какво всъщност се случи и каква е голямата картина след охлаждането на емоциите и разсейването на политическата мъгла?

Най-общо, всички се съюзиха срещу християндемократите

В Германия, след изборите може да падне правителството на Меркел. Няма да е изненада, ако Социалдемократите излязат от съюза с християндемократите, който им струва твърде много. За първи път в историята Социалдемократите са на трето място със слабия резултат от 16 процента, след Християндемократите и Зелените. Заради това, още тази година може да се стигне до ускорени избори с коалиция. Новите избори ще са краят на Ангела Меркел, която в тях няма да стартира.

Във Франция Макрон може да се радва от слабия резултат на своята групировка Le Republique en Marche, защото още по-лошо се представиха неговите съперници – двете основни партии на властта – социалистите и републиканците. Но поражението спрямо Народния съюз на Мари Льо Пен ще принуди Макрон да забрави за реформите си за дълго време. Още не се знае какво ще се случи с "жълтите жилетки", които продължават да протестират не само срещу Макрон, но и срещу цялата система във Франция и Европа.

В Англия трагичният резултат на управляващите консерватори – 8 процента, е краят на ерата на Тереза Мей. Но лейбъристите не могат да се хвалят, защото при такъв слаб противник те събраха само 14 процента от гласовете. В провинцията се наложи Brexit Party на Фараж – 32 процента, а в градовете – либералните демократи.

Дали Фараж ще бъде "ангелът на смъртта" на ЕС не е ясно, защото трите евроскептични фракции EKR, ENW и EFDD са

/европейските консерватори и реформатори, "Европа на народите и свободата"/ и "Европа на свободата и пряката демокрация" получиха в целия ЕС общо 173 мандата, това е повече от предишния парламент – 154 мандата, но доста по-малко от прогнозите, т.е. има реална перспектива да са по-малко от 25 процента в Европарламента и няма да могат да влияят върху законодателния процес.

Държавата, в която евроскептиците спечелиха убедително, наред с Полша (на нея ще се спрем в бъдеще) е Италия. "Лигата на Матео Салвини, получи 34 процента от гласовете (17 процента в миналите парламентарни избори). Този резултат е толкова добър, че може да повлияе на Салвини да излезе от коалицията и да ускори изборите, след което ще управлява самостоятелно.

Във Франция, въпреки, че партията на Льо Пен спечели изборите, тя регистрира спад спрямо изборите през 2014 г.

Минимално подобри своите резултати и немската AfD – Алтернатива за Германия. Загубиха евроскептиците от датската Народна партия и холандците на Герт Вилдерс.

В Испания радикалната левица VOX получи само 6 процента, което означава, че само за един месец след парламентарните избори е загубила половината от гласовете си.

Трудно е да се нарече това евроскептична вълна, въпреки кризата с имигрантите и Брекзит.

Всъщност, какво се случи? В момента може да се твърди, че завърши дългогодишния двуполюсен модел на христиандемократите и социалдемократите в Европарламента. Европейската народна партия в мащаба на ЕС понесе поражение – получи по малко от 25 процента, което е най-лошият резултат след 1989 г. /В ЕНП се говори, че поне 4 процента от загубата се дължат на такива "народни партийци" като мафията ГЕРБ с техния главатар./

От своя страна социалдемократите постигнаха истински срив, губейки 43 мандата в новия парламент. И как няма да ги загубят с политкарикатури като Станишев. На мястото на двуполюсния модел се появи фрагментирана сцена, особено в Еврокомисията.

Шеф на Еврокомисията трябва да стане председател на най-голямата групировка, т. нар. Spitzenkandidat, който e Манфред Вебер. Но неговите "партийни другари", за да направят коалиция трябва да се договорят със социалдемократите, с либералите ALDE или със Зелените.

Това означава, че в близките години властта в ЕС ще се измести към още по-интернационален съвет на Европа, а той, използвайки слабостта на Европарламента ще иска да качи свой кандидат за шеф на Еврокомисията.

Вебер е първият за отстрелване, защото не го искат зелените и либералите. Трудно ще бъде и на кандидата на социалдемокрацията Франц Тимерманс.

Нелоши шансове има френският християндемократ Мишел Барние, който договори Брекзит с Мей. Но тук вето могат да му ударят социалдемократите, ако влязат в голяма коалиция.

Остава датчанката Маргарет Вестагер от либералната фракция, която от няколко години триумфира като комисар на ЕС по въпросите на конкуренцията и защитава малките срещу технологичните тиганти, защитава личния живот на потребителите, преследва данъчните мошеници и олигарсите. С една дума, представлява онова, което голямата част от европейците искат да видят или ценят най-много в ЕС. Освен това, досега жена не е ръководила Еврокомисията.

Но който и да стане шеф на комисията, по-силната позиция на либералите и Зелените ще означава нова комисия, която ще се бори срещу наднационалните корпорации, срещу отровителите на въздуха, срещу рецидивистите и мафиотите като в България.

Зелените обещават намаляване на емисиите на CO2 в рамките на ЕС. От своя страна либералите обещаха да блокират парите за държавите, които погазват основните принципи на правосъдието (тук България отново е начело).

Сблъсъкът е неизбежен, защото следващият Европарламент ще бъде труден за всички. Новата Комисия ще се опира преди всичко на западноевропейските депутати, тъй като представителите на Източна Европа все по-масово влизат в редиците на евроскептиците, което е качествено нова ситуация.

В Западна Европа расте убеждението на разширението на ЕС, особено с такива държави като България, беше огромна грешка.

Първият тест ще бъде раздаването на най-важните постове в ЕС. Ако нито един от тях не се падне на Източна Европа, това е почти сигурният сигнал "писна ни от вас". И на нас ни писна.