Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

На прага на Трета световна
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Двойниците на Путин и Тръмп и ядрените куфарчета
Имаше ли подводна атака срещу "Лошарик" и "Посейдон"
09.2019

През последните седмици отново се появи темата за двойниците на световните лидери – Путин, Тръмп, Обама, Си Цзинпин и т.н.

Темата не е нова, но този път тя е в нов вариант и се свързва с нещо много важно – така нареченото "ядрено куфарче", което е неотменен атрибут за "околната среда" около Путин или Тръмп, т.е. трябва да им е под ръка, за да могат евентуално да натиснат "червеното копче" за ядрената атака.

Сега обаче "ядреното куфарче" се свързва със споменатите двойници на световните лидери – Путин и Тръмп. Защо? Защото нито истинският Путин или Тръмп ще дадат на свой двойник да разнася по света ядреното куфарче и то ще си остане до титуляра", т.е. до истинския Путин и истинския Тръмп.

С една дума – дали на една или друга среща се е появил Путин или Тръмп или техен двойник може да се разбере по присъствието или липсата около тях на руското или американско "ядрено куфарче".

Ако го има куфарчето, значи Путин е истински. Или Тръмп. Ако го няма куфарчето, значи там е изпратен техен двойник, а оригиналът е някъде другаде. И куфарчето е с него. Въвеждането на "двойник" на куфарчето е почти невъзможно при тази сериозна тема, защото става дума за бутона, който може да бъде натиснат, за да започне

Армагедона...

Така беше и на последната среща на Г-20 в Осака, където никой не видя руските и американски офицери във военноморски униформи, които придружават истинските държавни глави на различни срещи. Именно тези офицери носят комуникационните системи, които в случаи на необходимост активират ядрените сили. Това са специалните хора в свитата на президентите, които са отговорни за постоянното присъствие на така наречените "ядрени куфарчета".

Според правилата, които бяха още от ерата на Брежнев, висши офицери са длъжни да присъстват по всяко време до най-висшия държавен лидер при неговите пътувания в чужбина. При СССР – генералният секретар, при капитализма – президентът.

В Русия има още двама собственици на този комплекс за комуникации и съхранение на специални кодове – министърът на отбраната и началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили. Заедно с президента тримата определят степента на опасност и по заповед на главнокомандващия въвеждат своите кодове в своите ядрени куфарчета. Тогава въоръжените сили, притежаващи ядрено оръжие, получават заповед да активират носителите на ядрени оръжия във всички среди. И се започва...

Но тези офицери и куфарчетата не бяха на последната среща на Г-20 в Осака. Това позволи на наблюдателите да заключат, че тази среща беше декоративна. И Тръмп, и Путин в Осака бяха двойници на висшите лидери, които просто играеха тези роли. Двойникът на Тръмп от видео хрониките все пак позна Дмитрий Песков и го потупа два пъти по гърба. Както прави истинския Тръмп. Други не можа да познае.

Заради това на срещата на Г-20 в Осака световната общност се съсредоточи върху дреболиите: от какво пият президентите на САЩ и Русия? Това взриви световните медии, а прес-секретарят на Путин – Песков, даже обясни технологичната дупка на дъното на супер чашата на президента Путин. Но не обърнаха внимание на съответните носители на ядрените куфарчета. По-точно на тяхната липса.

Кадри от вечерята на лидерите на Г-20 показваха, че руският президент Владимир Путин пие от бяла термо-чаша и след тост на японския лидер Шинзо Абе неловко го чукна с чашата на Доналд Тръмп, който също беше двойник. Дмитрий Песков каза: "Това се дължи на факта, че той постоянно пие чай от този термос" и, че Путин често взема специална чаша, за да го топли "и си пие чая".

По същото време Путин или негов друг двойник даде интервю в Кремъл, преди да отпътува за Япония, и съобщи за смъртта на глобалната идея и епоха. Което беше правилно.

Друг двойник на Путин пък се скиташе без ядрено куфарче на форума Армия-2019.

Третият двойник беше на срещата в Осака на Г-20 с Тръмп.

Четвърти даде интервю на местни и световни медии в Япония.

На предишната среща на високо равнище в Аржентина Тръмп май беше истински, тъй като куфарчето му беше наблизо. Но Путин май не беше истински, защото Тръмп предизвикателно премина покрай него и не го забеляза от половин метър, като се преструваше, че не гледа в неговата посока. Заради това срещата им в Аржентина не се състоя дори на ниво ръкостискане.

На срещата в Осака нещата бяха по-ясни – присъстваха двойници на Путин и Тръмп. В такъв формат и на такова място е невъзможно да се говори за нещо сериозно. Но може да се предприеме опит за елиминиране например на Путин – който по-добре да не се показва там.

Двойникът на Тръмп, без куфарчето, обаче отиде до границата на двете воюващи корейски държави, за да се срещне с... двойника на Ким Чен Ун.

Да, да, така стават тези неща.

Има някои експерти – не само ние – които твърдят, че САЩ никога не са имали и нямат ядрено оръжие, поради липсата на технологии и мозъци и че днес само Русия притежава ядрени оръжия и технологии от пълния ядрен цикъл.

Затова Доналд Тръмп, поради лъжливия характер на американската ядрена програма, вероятно е назначил да носи куфарчето празно или пълно с кока-кола на един млад гей, който прилича на Барак Обама. В края на краищата, цяла Америка знае, че Обама е педераст и този критерий беше основен за подбора за тази клоунска длъжност при Тръмп.

Медиите разбраха на кого Тръмп е поверил да носи куфарчето. Човекът е завършил военната академия на Уест Пойнт – Рикардо Търнър. Той е военен помощник в президентската администрация. Снимка на Търнър с ядреното куфарче беше направена в Мар-а-Лаго във Флорида, там, където се подвизаваше педофила Епщайн. Който сега е в затвора. Засега гей-дубльор на Рикардо Търнър не беше забелязан. Доналд Тръмп не е лишен от чувство за хумор, той принуди клонинг на Барак Обама да мъкне около него най-важния аксесоар – ядреното куфарче, т.е. че педерастите ще отразят всякаква ядрена атака.

Всъщност защо и откога зад президентите на Русия и САЩ вървят загадъчни безмълвни офицери, които носят някакви странни куфарчета или чанти. И кой даде това тайнствено наименование "ядрени куфарчета". Кой го измисли?

Малко хора знаят, че това беше изобретение на съветските журналисти-международници, които знаеха добре английски език и когато срещнаха в американския печат снимката на тогавашния президент, съпровождан от офицер с кожена чанта, обърнаха внимание на надписа под снимките: "Nuclear Football, Emergency Satchel, The Buttan". Как да го преведат? "Ядрен футбол" – не върви и не се разбира. "Президентска тревожна чанта" – също. Тогава го нарекоха "ядрено куфарче" или "ядрено копче". Кратко и политически грамотно. Технически – също.

Въобще "ядреното куфарче" първи измислиха американците. Устройствата, приличащи на ядрено куфарче, се появиха в САЩ още при президент Айзенхауер (1953-1961 г.). Тогава американците твърдяха, че имат 300 ядрени бомби, срещу 10 на съветите.

Сегашният си вид системата получи по време на Карибската криза. Тогава Кенеди, който се съмняваше в контрола над ядрения арсенал, го пое лично, като върховен главнокомандващ. Защото около него имаше всякакви хора, които бяха готови да натиснат тези копчета, за да накажат лошите комунисти. На второ място, самият той без куфарчето не можеше да даде заповед, ако не се намираше в главния команден пункт.

В резултат се появи "ядреното куфарче". Оттогава само президентът на САЩ може да даде заповед за изстрелване на ядрените ракети. Даже от собствената спалня. При условие, че до него е това "ядрено куфарче".

Как изглежда американското "ядрено куфарче" и какво има в него? Съдържанието и принципът на действие на "ядреното куфарче" е една от най-големите държавни тайни, но все пак нещо е известно. Това е черна кожена чанта. Вътре, в изработена от фирмата Halliburton от свръхустойчива титанова сплав, има куфар с размери 45х35х25 см с кодова заключалка. Теглото му е 18 кг. С куфарчето нито на секунда не се разделя дежурният специален помощник на президента, към чиято ръка то е прикрепено със специални белезници.

Пет такива помощници, носещи сменно служба, са набирани от офицерите на въоръжените сили на САЩ и бреговата охрана. Всичките преминават проверка на биографията и връзките (имат най-висок допуск до държавните тайни – "бял янки"). Те са въоръжени и имат право без предупреждение да стрелят и са длъжни винаги да са до президента. Заради това помощникът с ядреното куфарче в ръка винаги стои до президента или е с него в президентския самолет, автомобил или хеликоптер. Той е сянката на президента. Вътре в куфарчето има спътников предавател и материали, на чиято основа президентът трябва да вземе решение за използването на ядреното куфарче. Сред материалите е и "черната книга", в която във вида на 30 прости схематични варианта за действие е изложен планът за ядрен удар. В разгара на Студената война този план включваше 12 500 цели на територията на СССР и Източна Европа.

В куфарчето е и списъкът на секретните бункери, от които може да се възползва президентът в случай на ядрена атака срещу САЩ. Има и инструкция за връзка с Пентагона и препоръки за по-нататъшни действия. Освен това има и протоколи за активиране на националната система за извънредно оповестяване EAS, по която президентът може да се обърне към нацията в течение на 10 минути след обявяване на извънредното положени, независимо от своето местонахождение. Ако президентът реши да използва ядрено оръжие, охраната трябва да осигури неговата безопасност, докато специалният помощник отваря куфарчето. След това президентът трябва да избере подходящият вариант за действие и помощникът да се свърже с Пентагона или с въздушния команден пункт на Боинг Е-4B. За да бъде изпълнена заповедта, президентът трябва да се идентифицира с помощта на специален "златен код", който е записан върху пластмасова карта. На нея е личният код на президента от цифри и букви и, който е заповед за онзи, чиито ръце трябва да натиснат бутоните за пуск на ракетите от шахтите и атомните подводници.

Куфарчето преминава от единия към другия президент в деня на инагурацията, точно в 12 часа на обед, когато става официалното предаване на властта. На всеки нов стопанин в Белия дом обясняват как трябва да използва съдържанието на куфарчето.

Някои президенти обаче въобще забравят за съществуването на този важен предмет. Така например президентът Джими Картър за малко не го изпрати на химическо чистене, като забрави в джоба на своето сако споменатата идентификационна пластмасова карта.

Рейгън я носеше в портфейла в задния джоб на панталона си и след извършения срещу него атентат не можаха да я намерят.

Форд веднъж остави куфарчето заедно със съпровождащия го офицер на борда на своя самолет в Париж.

Буш-старши, след игра на тенис в Лос Анжелис, си тръгна от корта и неговият спецпомощник трябваше да го гони половин час с такси.

Но най-интересен беше Клинтън, който в деня на празнуването на 50-годишнината на НАТО във Вашингтон през 1999 г. си тръгна от Белия дом, забравяйки своя помощник с куфарчето на улицата и той трябваше да го догонва 15 минути. Догони го – спортист!

Случаите са комични, но те показват, че САЩ са били винаги убедени в своето превъзходство и въпреки риториката не очакваха удар от страна на СССР.

Съветското "ядрено куфарче" беше създадено 20 години по-късно от американското, когато развитието на ракетно-ядреното оръжие направи възможно нанасянето на внезапен удар. Куфарчето беше разработено през 70-те години за Брежнев.

Първият съветски лидер, когото офицерите започнаха да съпровождат с куфарчето, беше Константин Черненко. При демонстрацията обаче, едва не се случи конфуз. Доставеният в Кремъл опитен образец решиха да изпробват в приемната на генералния секретар. Но чудото на техниката заработи чак на прозореца. Оказа се, че куфарчето се нуждае от по-голяма антена.

Куфарчето със шифър "Чегет" е част от автоматизираната система за управление на стратегическите ядрени сили "Казбек". Тя беше въведена през 1983 г. Самото куфарче е тежко 11 кг. Секретността е толкова голяма, че когато снимката му се появи в един вестник, авторът беше почти обвинен в издаване на държавна тайна. И днес снимките му се срещат рядко.

Брежнев, за разлика от американските президенти, нито за момент не се съмняваше в контрола над въоръжените сили. По негово време министър на отбраната беше маршал Устинов. Но познавайки евентуалните последици от ядрената война, той не беше сигурен дали ще успее да стигне до централния команден пункт и да даде заповед в случай на внезапен ядрен удар. Така се появи идеята в СССР да има не едно, а три ядрени куфарчета – на генералния секретар на ЦК на КПСС, при министъра на отбраната и при началника на Генералния щаб. Апаратурата трябваше да бъде проста за обслужване и надеждна. Долетното време на ракетите на врага беше 30 минути. Но съветските ръководители нямаха тези половин час. Защо?

Да си представим дежурния по системата за предупреждение за ракетно нападение. Подполковникът е в огромна зала, срещу него разчертана на квадрати е картата на СССР, отстрани – екрани. Те са тъмни и празни. Тишината е прекъснаQта от сигнал за тревога. Летящият над полюса спътник е засякъл факела на двигателите на стартиращи ракети. Радарите прехващат ракетата, компютри изчисляват тяхната траектория. На оживелите екрани се появяват думи и цифри "Квадрат №..., Цел №..., до падането ... мин. и ... сек."

Офицерът трябва да решава. Това е или грешка на системата, или начало на война. Докато решава, времето тече. Предава сигнала на дежурния генерал на централния команден пункт на Генералния щаб. Той също трябва да помисли. А секундите летят. И последствията са необратими. Накрая сигналът стига до генералния секретар, министъра на отбраната, началника на генералния щаб и дежурните на всички видове въоръжени сили.

Това все пак са възрастни хора, които трябва да решат да живеят всички или да умрат. Грешката е възможна. Какво казва операторът на "горещата линия" с Вашингтон? Президентът на САЩ играе голф и не може да се обади. Решението е взето. Кодовете са въведени. Накрая генералният секретар или онзи от тримата, който още не е получил инфаркт, натиска копчето и пред дежурните на ракетите се запалва на таблото заповедта "Да се извърши пуск". Те завъртат ключовете и натискат копчетата. Пуск. Ядрената война започна.

С какво съвременното ядрено куфарче се различава от съветското? С комплектовката.

През 1993 г. ресурсът на предишните куфарчета изтече. Трябваше да се ремонтират и "Чегет" и "Казбек". Но отечествени резервни части вече не се произвеждаха. Всичко идваше от вноса. Но тях пък не могат да използват, защото могат да имат "задни врати" или някакви "червеи". На второ място вече нямаше почти нито един жив специалист от онези, които преди години строяха системата и терминала.

Тъй като при война всичко може да се случи, по времето на СССР беше въведена и системата "Мъртва ръка". Ако нейните датчици достоверно потвърждаваха ядрен удар, а самата система губеше връзка с основните командни пунктове на ракетните войски със стратегическо назначение, започваха да действат няколко командни ракети с мощни радиопредаватели. Прелитайки над своята територия, те излъчваха контролен сигнал и пускови кодове за шахтените ракети, атомните подводници и стратегическата авиация.

Получавайки сигналите, апаратурата на пусковите установки започваше незабавно изстрелване на ракетите в напълно автоматичен режим, гарантирайки ответен удар по противника, даже в случай на гибел на целия личен състав.

Появява се въпросът – дали такава архисложна система наистина работеше. Изпитанията бяха проведени през 1979-1982 г., а през 1985 г. системата влезе на бойно дежурство. Американците разбраха за нея чак през 1993 г., когато вестниците съобщиха, че Русия има "машина за страшния съд". След това, по настояване на американците, тя беше свалена от бойно дежурство през юни 1995 г., в рамките на СНВ-1. Сега обаче отново е въведена с много по-добра и защитена структура – в това число и с "Лошарик".

Какво е известно за преминаването на "ядреното куфарче" от един руски президент към друг? Елцин предаде куфарчето на Путин в деня на своята оставка. Но Горбачов се заинати и отказа да го предаде лично на Елцин. Ситуацията се реши просто. В приемната на Елцин се появи тогавашният началник на службата Болдирев с офицер на специална връзка, позвъни по телефона и каза: "Ние сме тук".

Можем само да си представим колко милиона са били готови да дадат разузнаванията на САЩ и СССР, за да получат информация за подхода към ядреното копче и системите на управление на всички въоръжени сили на съответната страна.

Всъщност това продължава и до днес. Защото и днес лицата, които имат куфарче, вземат решението. С натискането на "червения бутон" ракетните сили за стратегически цели получават кода, който позволява използването на ядрени оръжия. Ако кодът идва от трите куфара в Русия, ракетата излита. Третата световна война започва!

Не е необходимо обаче да се мисли, че куфарът има само един бутон. Американският "ядрен футбол" съдържа тридесет страници инструкция за ползване. След атаката срещу кулите-близнаци в Ню Йорк на 11.09.2001 г. Джордж Буш дори го бил прочел. Но не е много сигурно какво е разбрал.

През 2017 г. стана известно, че бившият президент на САЩ Барак Обама използва червения бутон, инсталиран в Овалния кабинет на Белия дом, за да си поръча чай.

Сегашният Доналд Тръмп продължи "традицията", но вместо чай си поръчва Cola.

Информацията за ядрения куфар е тайна. Известно е, че терминалът съхранява кодове за активиране на ядрения арсенал. С помощта на ядреното куфарче най-високопоставеният служител се свързва със стратегическите ракетни сили и заповядва ядрен удар.

В куфарчето има специална конферентна връзка, която не може да бъде заглушена или блокирана. Информацията се предава чрез специални шифри – символи, известни само на висшите лица, притежаващи ядрено куфарче.

На границата на Русия има станции за предупреждение за ракетни атаки, които следят ситуацията чрез сателитни комуникации. В случай на пускане на ядрени ракети по посока на Руската федерация, данните се предават на централния команден център, където висшето военно командване е с денонощно дежурство.

Информация за атаката се проверява и чрез други канали. След надеждно потвърждение на ракетната агресия дежурният служител прехвърля всичките три куфарчета в боен режим. С този сигнал се дава заповед за разблокиране на ракетите и дежурният персонал на ракетите-носители натиска бутоните.

Служителите, които придружават първите лица с ядреното куфарче, се наричат оператори. Операторът трябва да бъде в непосредствена близост до първото лице.

През 1996 г. руският президент Борис елцин подписа указ за временно прехвърляне на правомощията на държавния глава на министър-председателя Виктор Черномирдин във връзка с операция на сърцето. Под контрола на премиера трябваше да премине и червеното куфарче. Но Елцин не го е предал на Черномирдин. Операторите са стояли във фоайето на болницата през цялото време на операцията.

Въпросът дали Путин има ядрено куфарче може и да не се задава. Всеки президент на Руската федерация, като се започне от Горбачов, го има.

Кой носи ядрения куфар на Путин? От съображения за сигурност този куфар трябва винаги да бъде в непосредствена близост до президента. Той се носи от офицер за свръзка, чийто ранг не е по-нисък от подполковник.

Някои са изненадани от униформата на офицера, който носи куфара на президента. Защо служител по комуникациите е във военноморска униформа? Това всъщност е заслуга на Раиса Горбачова.

По време на визита в САЩ тя видя униформата на военноморските офицери на американската армия, която много й хареса, тъй като е по-ярка и по-красива от тази на телекомуникационните оператори. Раиса Горбачова заповяда да облекат сигнализаторите в морска униформа. След Горбачов така и остана – офицерът, носещ ядреното куфарче, винаги е в униформа на ВМС. Но този офицер няма нищо общо с ракетите, чието изстрелване ще се осъществи само ако сигналът към Стратегическите ракетни сили дойде от всичките три куфарчета – на президента, на министъра на отбраната и на началника на Генералния щаб.

Какво ще стане, ако трите висши лица в Русия въведат правилния код и натиснат "червеня бутон"? По-добре да не описваме този сценарий.

Ще припомним само, че норвежката ракетна авария през 1995 г. почти покри света с ядрена пепел. Екип от учени от тази северна страна стартира изследователската ракета Black Brant XII. Но именно пуск на ракета от Норвегия беше един от вероятните сценарии за ответна ядрена атака на Русия. Освен това, тази ракета имаше прилика с американската ракета Trident. Системата за предупреждение на Русия заработи добре и Генералният щаб получи сигнал за ракетна заплаха. Президентът Борис Елцин, министърът на отбраната Павел Грачов и началникът на Генералния щаб Михаил Колесников проведоха конферентен разговор, използвайки устройството в известното куфарче. Елцин активира ядрените кодове. Стратегическите ракетни войски бяха въведени в пълна бойна готовност.

За щастие няколко минути по-късно се оказа, че ракетата се отдалечава от руската територия и падна до Шпицберген...

Полетът на Black Brant XII продължи 24 минути. През тях светът беше пред ядрен Армагедон.


You have read 1 of your 40 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 289, Sept. 2019
5G: 5 "против" и 5 "за"
Шумът около 5G технологията се засилва. Залогът е огромен. Става дума за новата информационно-технологична революция. Би...
    За възхода на мутрата Буда
През последното десетилетие наблюдаваме възхода на пожарникаря Б. Борисов, преобразуван и в Буда, за да се стигне до фин...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2019, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com