'24 | '23 | '22 | '21 | '20 | '19 | '18 | '17 | '16 |
'15 | '14 | '13 | '12 | '11 | '10 | '09 | '08 | '07 |
'06 | '05 | '04 | '03 | '02 | '01 | '00 | '99 | '98 |
На прага на Трета световна
Глобалната геополитика в точката на развръзка
Предпоставките за прелома са налице
10.2019
Последните пет години станаха преломни за света:
- в голямата геополитика;
- в регионалните трусове;
- във военната област;
- в съюзническите групировки и т.н.
В момента се намираме в повратната точка, т.е. в точката на развръзката. Все още нищо не е решено окончателно, но основните предпоставки за прелома са налице.
В няколко броя на "Строго секретно" ще направим разширено обобщение на Голямата геополитическа картина и регионалните конфликти и войни.
Ще започнем с военния и оръжеен контекст на глобалния прелом и, разбира се, от сирийския военен театър, който е сравняван с прекосяването на геополитическия Рубикон.
Едва ли някой знае точно, но различни източници твърдят, че в Източното Средиземноморие, Червено море и Индийския океан са концентрирани кораби на ВМС на НАТО, въоръжени с повече от шестстотин морски базирани крилати ракети. Ще припомним, че трите операции за нахлуване в Ирак и една в Афганистан започнаха с удари с крилати ракети от горните водни акватории с използването средно на 700-1200 крилати ракети на морски и въздушни бази и до 1000 изтребители и бомбардировачи.
САЩ и НАТО имат авиобази в Италия, Турция, Катар и Диего Гарсия. Освен това стратегическите бомбардировачи В-2 и В-52 могат да атакуват от летища в Северна Америка. Това им позволява да мобилизират ударната сила за няколко часа.
Подобна концентрация на сили означаваше и възможност за намеса в Сирия един – два часа след получаване на заповедта.
Резултатът от такъв масиран ракетно-авиационен удар е предсказуем от опита на трите интервенции в Ирак, в Югославия и и в Афганистан – пълното потушаване на съпротивата на атакуваната страна и унищожаването на най-важната й инфраструктура.
През 2016 г. САЩ и НАТО подготвяха подобна операция и за Сирия, но не я осъществиха. Русия им попречи.
След 1991 г. историята на бившите колонии тръгна назад. До 2018 г. лидерите на Ирак, Либия, Египет и Йемен бяха ликвидирани или елиминирани от властта. Сирия се изправи на ръба на пропастта. Същото се отнася и за Иран и страните от Централна Азия.
Китай е пред заплахата от спиране на независимите енергийни доставки от Иран, Ирак, Туркменистан, Казахстан и Саудитска Арабия. Доставката на енергия, храна и стоки по море по Пътя на коприната без разрешението на САЩ и Запада ще бъде невъзможна.
Но именно тогава Русия нанесе своя удар и отне ключов актив в тази фаза на конфликта, заради който беше разгърнат сценарият – Кримския полуостров, непотопяем самолетоносач, който й позволява да контролира Близкия изток, източното Средиземноморие, Източна Европа и част от Южна и Западна Европа.
Западът, като професионален играч с над 200-годишен опит в геополитическата борба, бомбардира източните райони на Украйна, за да принуди Русия да изпрати официално войски, свалиха "Боинг" над Украйна, за да въведат икономически санкции, скъсаха всички договори за отбрана на Украйна с Русия, нарушиха преоборудването на флота и на транспортната авиация на Русия.
На този етап страните решаваха задачите си. Западът, все още подценяваше силата и решителността на Русия, и се опитваше да върне еднополюсната сергия с минимални разходи, особено военни.
Русия от своя страна разширяваше финансовата и технологично-индустриалната база на превъоръжаването. Западните военни анализатори не схванаха скоростта и мащаба на превъоръжаването. Едновременно Русия "купуваше" стратегическо време за радикални военни мерки.
Основите на стратегията изискват да се биете само там, където и когато това е най-удобно за вас.
Най-големият шок и стратегическа изненада за Запада беше причинен от:
- а) безкръвното, суперефективно вземане на Крим под контрол, което изискваше преизчисляване на евентуалните загуби на НАТО при сблъсък с такъв враг;
- б) неспособността на разузнавателните централи на САЩ и НАТО да разкрият времето, целите, маршрутите и силите на руската операция и това в контекста на глобалния контрол върху движенията на всеки човек, телефон или автомобил;
- в) появата в Русия на толкова много нови системи за радио-електронна война, използването на които не е описано даже в теоретичните разработки на армиите на НАТО. Така Русия спечели още четири години. Като страна с огромна стратегическа традиция, Русия разбира, че, ако даде инициативата на противника и позволи конфронтациите да се разгърнат по нейните граници, тя неизбежно ще загуби. Ето защо в най-добрите традиции на военното майсторство Русия измести фокуса на конфронтацията към Близкия Изток и постепенно завладя инициативата в Сирия. Какви са накратко резултатите от Сирия за голямото противостоене. Оказа се, че Русия може да удари цели с точност 2-10 метра от разстояние 2500 км. Това беше показано от всички световни телевизионни канали, включително в страните, над които прелетяха руските крилати ракети. Това беше нов шок за САЩ и НАТО, защото Русия разполага с десетки морски носители на крилати ракети и стотици въздушни. И всички те нанасяха удари по реални обекти в Сирия. Повече от 50 000 руски военнослужещи натрупаха опит от истинска война в съвременни условия на чужда територия. Преди това такъв опит имаше само НАТО в Ирак и Афганистан. Всички руски генерали, включително до командир на дивизия, преминаха през Сирия. Почти всички бойни пилоти натрупаха реален опит в използването на съвременно оръжие. Стотици нови оръжия издържаха истинско военно изпитание. Руските подводници в Средиземноморието избягваха ескорта на корабите на НАТО и изстрелваха крилати ракети под водата;
- г) Далечната авиация от руските летища, през въздушните коридори над Иран и Ирак, с крилати ракети удряше цели дълбоко в Сирия. 10 000 до 20 000 бойци на руския Спецназ взеха участие в освобождението на сирийските градове.
Днес почти никой не лети над Сирия без разрешението на Русия.
И така за четири години вниманието от границите на Русия, от Украйна и Калининград беше прехвърлено към Сирия.
Русия се съсредоточи, превъоръжи армията си в реални бойни условия, с минимални жертви.
С избирането на Тръмп, като марионетка на ционизма, конфронтацията премина към острата си фаза с геополитическо и геоикономически разклонения.
Западът се изправи пред пропаст. Дълговете му надхвърлят 100% от БВП и никой вече не иска да плаща "данък страх". Данъкът, който Русия плащаше 30 години приключи. Русия не само че не плаща, но и започна да пречи на събирането на "данъка страх" от другите. Много народи се надигнаха и разбраха, че във Вашингтон и Брюксел царят е гол. Дойде време Западът да събира голяма армия.
Няколко дни преди аферата Скрипал британските власти и Израел съобщиха, че Асад е използвал или е на път да използва химическо оръжие, което е получил от севернокорейския диктатор Ким Чен Ун. Старият сценарий с "отравянето" на Скрипал се качи на сцената. Действието беше във Великобритания, така че не трябваше да се доказва нищо.
Призивът на Русия за участие в Комисията за химическо оръжие беше отхвърлен от Запада. Само 10 000 ядрени бойни глави на Русия ни отделяха от войната.
Но острата фаза на конфронтацията с Русия продължаваше и продължава – мелдоний, гейове, Сталин, Крим, Боинг, Арктика, Северен път...
Едновременно с големите маневри Русия успя да преквалифицира и въоръжи повече от 50 000 войници от сирийската армия, което ще позволи в бъдещия конфликт да намали руските загуби в сухопътните битки.
Русия се справя отлично и със ситуационните съюзници в Сирия. Иран вече участва в конфликта, споделяйки със Сирия основната тежест от загубите сред сухопътните сили. Населението на Иран е 70 милиона. Това е сравнимо с мобилизационните ресурси на Полша и Украйна. В случай на поражение на Русия и падане на Сирия, Иран е следващият кандидат за "демократична" намеса, така че отделни преговори са изключени.
Турция има най-голямата сухопътна армия на НАТО в Европа, НАТО има ядрено оръжие на авиобазата Инджирлик. Русия успя да превърне Турция от острие на копието на НАТО в Черно море в неутрален буфер от левия фланг. Турция дори през 2003 г. не даде на самолетите на НАТО въздушен коридор за бомбардиране на Ирак. След опита за преврат срещу Ердоган, авиобазата Инджирлик беше блокирана и САЩ изтеглят своите самолети оттам.
Русия успя да намери общи интереси между Турция и Иран, да подобри отношенията си с Ирак и Саудитска Арабия, да получи подкрепа от Египет и Катар, от чиято територия САЩ спешно изтеглят втората си по големина въздушна база в региона.
Този рунд Русия спечели срещу НАТО с нокдаун.
Така стигаме до големия оръжеен прелом, т.е. до качеството и количеството оръжия и опита в бойните действия.
Когато Путин произнесе речта си в Мюнхен през 2007 г., Русия нямаше много съвременни оръжейни системи или бяха в малък брой. През 2018 г. в Сирия (или два часа полет от Сирия) Русия концентрираше вече две дузини носители на морски крилати ракети до 150 въздушни носачи на крилати ракети с радиус на унищожение до 2500 километра или повече. Има и няколко десетки инсталации на крайбрежни противокорабни ракетни системи със свръхзвуково оръжие.
Във въздушната база в Сирия, на два часа полет от нея, са групирани до 150 самолета – изтребители, разузнавателни самолети, летящи радари, бомбардировачи, противоподводни самолети и хеликоптери.
Небето над региона се контролира от четири дивизиона С-400, неизвестен брой руски и сирийски дивизиони С-300, неизвестен брой системи за ПВО Панцир-S1, Tor-M1 и M-2. Заедно тази системи за противовъздушна отбрана са в състояние да нанесат непоправими унищожения на въздушна група от няколкостотин самолети на НАТО. Не е ясно действието на руската система за електронна война способна да сваля крилати ракети, да променя координатите в навигационните системи на самолетите и ракетните крайцери, способни да изключват системи за управление на кораби, да блокират всички вражески комуникационни системи в радиус от 300 до 3000 километра, да заслепяват военните разузнавателни и комуникационни спътници и накрая да правят електронно "невидими" както отделни самолети и обекти, така и цели войскови подразделения.
Русия след 2014 г. в Сирия създаде силова групировка, което в много отношения не би могъл да създаде даже Съветският съюз. Такава групировка не могат да създадат всички европейски държави, даже със САЩ.
Така стигаме до европейския военен театър "НАТО – Русия" и по-точно какво е направила Русия през последните години в Крим и Калининград.
Преди всичко трябва да е напълно ясно, че само ако една неядрена ракета на НАТО падне върху един обект от гражданската инфраструктура на Русия, тя незабавно ще отговори с удар върху гражданската инфраструктура на Европа и срещу САЩ със стратегическите си сили. Един удар върху голямо летище, логистичен център, резервоар или газопровод ще донесе на най-големите страни в Европа икономически крах, невиждан след Втората световна война.
Днес десет минути задържане на полетите във Франкфурт или Хийтроу в Лондон, води до седмични транспортни тапи в Европа. Внезапното елиминиране например на летището във Франкфурт от европейската транспортна мрежа е немислимо като събитие и немислимо в своите икономически последици. Значи, НАТО първо трябва да лиши Русия от възможността да реагира със сила и да се направи това ефективно.
Но армиите на НАТО не могат да атакуват Русия навсякъде, тъй като танковете на НАТО не могат да бъдат транспортирани с железопътна линия. Те са по-широки от железопътните платформи и ще се удрят в насрещните влакове. Танковете на НАТО тежат повече от 60 тона всеки и повечето от малките и средните мостове в Европа няма да ги издържат. НАТО не спазва съветския стандарт за височината на оборудването от 4 метра, което означава, че тяхното оборудване няма да може да премине под сводовете на мостове, кръстовищата и т.н.
Това оставя една възможност за придвижване на бронираните поделения в Европа – по федерални автомагистрали. Но предислоцирането на една такава дивизия от Германия в Полша показа, че:
- а) германските пътища не стават за такива движения;
- б) изминаването на 500-600 километра по магистралата намалява моторесурса на танковете в случай на военни действия;
- в) и накрая, въпреки че американската окупация на страните от Европа и особено Германия не е спирала от 1945 г., в междудържавните договори на страните от Европа няма клауза, която позволява на американските танкове свободно да преминават техните граници, даже и по федералните магистрали.
И накрая, факти, на които сме се спирали много пъти в миналото – армията на НАТО е армия на големите морски държави – Америка и Британия, и затова цялата им ударна сила, включително и сухопътната, се доставя или по море, или по въздух. За нападение срещу Русия, особено с контрол на територии, те се нуждаят от добре оборудвани дълбоководни пристанища. В Балтийско море това са пристанищата на Прибалтика. Оттук беше и стремежът да ги приемат в НАТО, а не защото 8000 техни войници ще укрепят американската отбрана.
На това се дължеше и борбата на Хитлер и Сталин за балтийските държави. Това беше борба за осъществяване или за предотвратяване на стратегически десантни операции.
Но балтийските държави не стават за плацдарм за стратегическа концентрация срещу Русия. Руските танкови дивизии ще поемат контрола над прибалтийските пристанища по-бързо, отколкото морските транспорти към НАТО ще напуснат Германия.
Немските пристанища също не са подходящи. Остава Полша. Пристанищата й винаги са отворени за НАТО.
Но тук има две неприятности – Калининград и Искандер. Неслучайно Калининград не беше върнат на Германия, и не беше прехвърлен в републиканско подчинение нито на балтийските държави, нито на беларусите.
Разполагането на тактическите ракетни системи "Искандер-М" в Калининград с обхват от 500 км (някои експерти казват 1500 или дори 2500 км) прави десанта на американските и британските бронирани машини в пристанищата на Полша безсмислен. За отбраната на самия Калининград бяха добавени системите С-400, бреговите ракетни системи "Бал" и "Бастион", и друга съвременна техника.
Освен това крилатите ракети "Калибър", които в Сирия бяха изстреляни на повече от 1500 км, бяха разположени на кораби, подводници и самолети на Балтийския флот, за да могат от там да удрят цели в британските пристанища.
Вторият стратегически фланг – южният, Русия прикри с непотопяемия самолетоносач Кримският полуостров. Десанти на НАТО в Черно море днес са невъзможни. Пристанищата на Крим са загубени за тях; опитите за създаване на военноморска база в Одеса са по-скоро провокация. Дори ракетните есминци на НАТО влизат в Черно море с повишено внимание. В случай на военни действия преминаването на американски кораби през Босфора ще бъде невъзможно. Десетки противокорабни системи "Бал" и "Бастион", десетки крилати ракети на кораби, подводници и самолети, правят всеки опит да бъде "наказана" Русия много опасно забавление.
И така, най-близките пристанища за експедиционните сили на НАТО са в Румъния, но танковете им не могат да достигнат Русия или дори до Днепър по нейните пътища.
Завършваме картината на южния стратегически фланг с военноморската база в Тартус и въздушната база Хмеймим, които ще усложнят приближаването на силите на НАТО дори към Босфора. Бомбардировачите Ту-22М (от кримските летища) и корабите с ракети "Калибър" прострелват цяла Южна Европа, чак до пристанищата на Франция.
Това означава, че последните пет години подкопаха основния принцип на англосаксонската държава, който действаше от 500 години. Това е принципът на Големите кораби, Големите крайцери, Големите оръдия, т.е. избраха морския вариант за атакуване на сушата вместо да изграждат големи и скъпи армии за сухопътни войни със сухопътните армии на други нации.
Технологията за строителство на Големите кораби направи възможно безопасното приближаване до границите на целевите държави. 85% от световните търговски столици са исторически разположени на брега. Лесно е да се превземат и ограбят с подкрепата на огневата мощ на корабите, и след това да си отидат в морето.
Вероятността от ответни сухопътни походи на ацтеките, египтяните, индийците или полинезийците към Европа е нулева.
Единствените конкуренти могат да бъдат само други европейци: испанци, португалци, холандци, французи и германците, които се събудиха чак в края на 19 век. Но след свалянето на Наполеон опитите за ограничаване на господството на англосаксонците по световните търговски пътища спряха. Световната валута и световната търговия станаха англосаксонски. Те се подсигуряваха от параходи, след това от крайцери и накрая от самолетоносачи. Оттук са и Големите кораби.
Военноморският флот на Великобритания, а след това и на САЩ в пика на развитието си, надвишаваше общата водоизместимост на всички останали флоти в света. Всички войници – военни или търговски, бяха печеливши за англосаксонците. Никой не можеше да организира адекватно унищожение на Англия или САЩ без да унищожи техния флот, никой не можеше да ги победи в търговска война, тъй като 80-85% от световните доставки вървят по море, през проливните контролирани от англосаксонците – Панама, Малак, Гибралтар, Кил и т.н. Технологиите за сухопътна война бяха от второстепенно значение.
Основният фактор бяха Големите кораби. Дванадесет групировки от самолетоносачи по 100 000 тона всеки със 60 самолета на борда, дванадесет експедиционни групи с хеликоптероносачи десантни и поддържащи кораби, 54 ракетни есминци с 50-60 крилати ракети всеки...
Формира се кръгът: Големи кораби – огромни приходи от контрола над световната търговия – огромни доходи – възможност за изграждане на нови големи кораби и т.н.
Така САЩ достигнаха нивото на конфронтация и с Китай, който започна да строи самолетоносачи, крайцери, съвременни изтребители и балистични противокорабни ракетни системи. Китайците започнаха строителството на сухопътно търговско трасе към Европа. Англосаксонците обявиха нова военноморска база в Австралия, в допълнение към базите в Япония, Южна Корея и Диего Гарсия.
Но Русия беше държавата, която през 2015 г. постави Запада на ръба на геополитическата катастрофа. На рождения ден на Путин Русия изстреля 26 крилати ракети "Калибър" по цели в Сирия. Това беше сигнал към САЩ, чийто самолетоносач Теодор Рузвелт беше част от групировката край бреговете на Сирия. След залпа на руснаците самолетоносачът напусна Средиземно море. Това имаше отрезвяващ ефект. СССР също създаваше крилати ракети, но те бяха тежки и скъпи. Американците знаеха, че според Договора за съкращаване на ракетите с малък и среден обсег на Русия беше забранено да има сухопътни ракети с обсег от 500 км до 5500 километра. Морето и въздухът бяха разрешени, но Русия имаше малко носители на големи крилати ракети: 3-4 крайцера, няколко ракетни катера, няколко дузини бомбардировачи срещу стотици и дори хиляди крилати ракети на корабите на НАТО. И ако руснаците искаха да увеличат броя на ракетите, трябваше да построят свои Големи кораби за много пари. Но икономическите санкции и падащите цени на петрола блокираха тези опити.
Изненадата обаче беше, че руснаците успяха да направят крилата ракета с размерите на торпеден апарат и страната веднага получи десетки кораби, ракетни катери и подводници, носители на ракетите "Калибър".
Друга изненада беше изстрелването на крилата ракета от катер с водоизместимост 900 тона, т.е. американски есминец с водоизместимост 75 000 тона и цена от 2 милиарда долара може да бъде потопен от руски катер на стойност 50-100 милиона долара.
Това беше първото нарушение на принципа на Големите кораби. Сега, за да се потопят 50 ракетни крайцери е необходимо да се изстрелят само 150-200 крилати ракети от двадесет катера, с цена, равна на един крайцер.
През март 2018 г. Путин обяви второто събитие – хиперзвуковите ракети.
Без значение как се наричат "Кинжал", "Циркон", по-бавните "Брамос-Оникс", крилатите ракети Х-101 и т.н.
Смисълът е една ракета – един кораб. Хиперзвукова ракета, дори без експлозия на бойна глава цепи крайцер наполовина, а на самолетоносача нанася необратими щети.
Две хиперзвукови ракети цепят самолетоносача наполовина. Няма защита срещу тях. Ракетите имат обсег от 1000 км или повече и се изстрелват извън зоната на покритие от самолетоносачите.
Путин бързаше да обяви разполагането на системите "Кинжал" на въоръжаване на войските на Южния окръг, за да може НАТО да преосмисли плановете си. Десет от тези ракети означават гарантирано унищожение на десет ракетни есминци. Размерът на икономиката няма нищо общо с това. По принцип САЩ не могат отново да построят 10 есминци или самолетоносачи по-бързо, отколкото Русия ще произведе нови 10 хиперзвукови ракети.
Шах и мат.
Сега всеки месец позволява на Русия да увеличи арсенала си от хиперзвукови и крилати ракети. Изявлението на началника на Генералния щаб Герасимов, че в случай на нападение на руските войски в Сирия, Русия ще унищожи не само ракетите, но и системите, които ги изстрелват (кораби, самолети, подводници), беше разбрано от професионалистите. Русия е готова за сблъсък без никакво "много вероятно".
Къде? Основното място е Сирия. Руските войски в Сирия, единствената ненатовска експедиционна сила в света, трябва да претърпят морално или физическо поражение от НАТО последвано от евакуация. Пълното унищожаване на групата може да постави страните на ръба на размяна на ядрени удари. Поне така си мислят в Брюксел.
Разсейващи удари могат да бъдат нанесени в Украйна, в Донбас, в Молдова, в Приднестровието и в Прибалтика по местоположението на "Искандер" и системите за противовъздушна отбрана.
Един от сценариите предвижда атака на САЩ срещу Северна Корея, за да се обвърже Китай и да се предотврати подкрепата му за Русия.
В тази връзка интересно беше посещението на Ким Чен Ун в Китай, който му даде гаранции за сигурност.
Друга точка на изостряне може да бъде Иран, който ще бъде ударен от Саудитска Арабия и Израел, след което страните от НАТО ще се присъединят.
Възможна е и размяна на атаки в Сирия едновременно с нападение на Киев срещу Донбас под прикритието на истерична кампания в Западните медии.
Аферата Скрипал беше тренировка. Може да последва отравяне на десетки хиляди цивилни в Близкия Изток от военни газове или експлозия на ядрената станция в Бушер, след което НАТО ще бъде "задължен" да защитава цивилизованите страни от режимите на кървави диктатори... (имената на диктаторите ще бъдат написани според ситуацията).
Всъщност досега в света имаше само една ракетна битка между сравнително равни страни – битката за Фолклендските острови (Малвински острови) през 1982 г. между аржентинските военновъздушни сили и британския флот. Великобритания спечели конфликта, но загубите на нейни кораби бяха големи. Никакво обучение и симулация на компютри не може да замени истинската битка. Загубите ще възлизат на милиарди долари на минута.
И вече няма шанс да се върне предишният ред на нещата.
Какви могат да са съвместните действия на Китай и Русия за изграждането н нов ред в Евразия и как ще участват в развитието на новото икономическо пространство на Голяма Евразия, ще опишем в следващата статия.
Продължение в следващия брой
...- БРИКС: Тектонични промени по линията Изток – Запад
- Глобалният воден дефицит става фактор на реалната геополитика
- Иран - Израел: пред развръзка.Кой, как и кога ще удари пръв
- Кога и как ще започне горещият етап на Третата световна война. Август,Септември ?
- „Цената“ на Украйна на глобалната военно-политическа „борса“ e над 100 трилиона долара
- Игра на трупове. Краят на глобалната клептокрация Ротшилд и Рокфелер /4/
Issue 290, October 2019 |
11.09.2001 г. беше ядрена конспирация Материалът е зашеметяващ и е още едно доказателство, че на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк беше използвано ядрено оръжие.... ⇨ |
Как мафията унищожи София, един от най-древните градове на Европа През 2015 г., като първи в България и Европа, разкрихме и описахме екокатастрофа на София и на други български градове, ... ⇨ |