Китай потвърди плановете да инвестира 400 милиарда долара в иранската икономика, но в китайски юани. Това е краят на нефтодолара на САЩ, върху който от 1973 г. се градеше финансовата мощ на САЩ и така нареченият глобализъм.

Такава сделка съвременният свят не помни. И в обозримо бъдеще едва ли ще има нещо подобно.

Потокът от юани ще отиде главно в иранския нефтен и газов сектор, където Китай ще инвестира 280 милиарда долара за пет години. Още 120 милиарда долара ще бъдат инвестирани в развитието на транспортната инфраструктура. Най-важното обаче е, че разплащанията ще се извършват в национални валути на двете страни. Доларът ще е елиминиран.

По този начин цялостният енергиен пейзаж на планетата ще се промени, ако се вземе предвид, че Китай е основен клиент и на Саудитска Арабия, и че и с нея се разчита в юани.

Иран и Китай актуализираха 25-годишното споразумение, подписано през 2016 г. по време на визитата на иранския министър на външните работи Мохамед Джавад Зариф в Пекин в края на август.

Сделката е "значителна промяна в световния баланс на нефтения и газовия сектор" и е "сеизмично изместване в глобалния въглеводороден сектор", в който щатските долари няма да участват.

В рамките на сделката Китай ще инвестира 280 милиарда долара в развитието на иранския нефтен, газов и нефтохимичен сектор. Тази сума може да бъде включена в първия петгодишен период, като допълнителни суми ще се включват във всеки следващ петгодишен период. Още 120 милиарда долара ще бъдат инвестирани в модернизиране на транспортната и производствената инфраструктура на Иран. Общо – 400 милиарда. Такова нещо не е имало досега в световната енергетика.

Китай ще участва в Иран в три ключови енергийни проекта – 11-та фаза на свръх-гигантското находище Южен Парс, нефтените находища Западен Карун и експортният терминал Яск.

Държавната китайска национална петролна корпорация (CNPC) притежава 80% дял във Фаза 11, след като френският Total напусна Иран през август 2018 г. заради санкциите на САЩ.

Китай увеличи производството на иранските нефтени находища в Западен Карун, включително Северен Азадеган, управляван от CNPC, и в Ядауран, управляван от друга компания – Sinopec, с допълнителни 500 000 барела на ден до края на 2020 г.

Участието на Китай в изграждането на производствената инфраструктура на Иран ще бъде съобразено с нейната гигантска инициатива "Един пояс, един път".

Най-големият транспортен проект на Пекин в Иран е за 1,5 милиарда долара за електрифициране на железопътна линия от Техеран до Машхад, която е дълга 926 километра. Предвижда се също така да се изгради линия от високоскоростни влакове Техеран – Ком – Исфахан и да се разшири тази модернизирана мрежа на северозапад през Табриз.

Железопътната линия е част от 2300-километровия "Нов път на коприната", който свързва Урумчи в богатата на ресурси провинция Китай – Синдзян, с Техеран, през Казахстан, Киргизстан, Узбекистан и Туркменистан по пътя към Европа през Турция.

Тебриз, в който се редица ключови петролни, газови и нефтохимически и други промишлени съоръжения, както и отправната точка за газопровода Табриз - Анкара, ще бъде повратна точка по маршрута.

Споразумението включва клауза, позволяваща на поне една руска компания да участва в проекти заедно с китайски оператори.

Русия, от своя страна, подготвя подобно всеобхватно споразумение с Иран. През юни двете страни подписаха дузина споразумения за сътрудничество, обхващащи енергетиката, железниците, селското стопанство, фармацевтиката и туризма.

Китай и Русия са постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, което ще усложнява по-нататъшните санкции от страна на САЩ или друг противник срещу Иран.

Китайските фирми ще имат приоритет във всички нефтохимически проекти в Иран, включително осигуряването на технологиите, системите, технологичните компоненти и персоналът, необходими за завършването на такива проекти.

Споразумението ще включва до 5000 китайски военни по сигурността в Иран, за защита на китайските проекти. Ще има и допълнителен персонал и материали за защита на транзита на нефт, газ и нефтохимикали от Иран до Китай. "Персоналът ще бъде разположен където е необходимо, включително в Персийския залив".

Китай ще може да плаща и с валути, които е получил от бизнеса в Африка и в страните от бившия Съветски съюз (ОНД), в допълнение към използването на юани. Това означава, че щатските долари няма да участват в "сделката на ХХІ век".