'24 | '23 | '22 | '21 | '20 | '19 | '18 | '17 | '16 |
'15 | '14 | '13 | '12 | '11 | '10 | '09 | '08 | '07 |
'06 | '05 | '04 | '03 | '02 | '01 | '00 | '99 | '98 |
Енергетика
Анализ на "Строго секретно"
На 22 октомври в Сочи се проведе среща между Владимир Путин и Реджеп Ердоган, чиято централна тема беше ситуацията в Сирия. Един от ключовите резултати от разговорите беше приключването на турската военна операция в Сирия и подписването на меморандум.
Документът затвърждава ангажимента на Москва и Анкара да "запазят политическото единство и териториалната цялост на Сирия", както и пакет от мерки за съвместно патрулиране на зоната на конфликта близо до сирийско-турската граница.
Геополитическият контекст на споразуменията, на стратегическата промяна в позицията на Русия в Близкия Изток и влиянието на тези фактори върху евразийските интеграционни процеси ще бъдат разностранни и значими.
Преди всичко Сочи създаде условията за мир и беше подписано примирие.
Примирието може да се превърне в мир в случай на успешен политически процес, защото основният резултат от срещата в Сочи е пълното прекратяване на турската военна операция в Сирия, а не само нейното спиране.
Москва успя да осигури и съгласието на Анкара да ограничи турската зона за сигурност до територията, която турците вече бяха окупирали. На дължина е около 100 км, на площ – 2,2 хиляди квадратни километра между градовете Рас Ал Айн и Тел Абайд. Това е само една четвърт от това, което Ердоган очакваше в началото на операцията, въпреки че запазването на турското присъствие тук само по себе си е отстъпка от Москва. Турците настояваха да заемат цялата гранична ивица. Сега не го изискват. Останалите три четвърти от сирийско-турската граница в района, контролиран доскоро от местните кюрди на Роджава, ще бъдат в ръцете на правителствената гранична служба.
Ердоган също беше доволен. В допълнение към споменатата зона той има и клауза от споразумението, според която съвместните турско-руски патрули ще могат да се движат на дълбочина 10 км и в други участъци от границата.
В Дамаск отношението към тези споразумения е официално, но там не може да бъде одобрен нито един документ, предвиждащ чуждестранно военно присъствие в Сирия без неговото съгласие. Няма съмнение обаче, че позицията на руската страна беше предварително съгласувана с Дамаск.
Споразумението от Сочи за сирийците със сигурност е от полза. Асад без сражения получава присъствие на своите гранични служители, одобрени от Турция, на три четвърти от граничната зона в бившата Роджава.
Асад вече не се нуждае от споразумение с кюрдите и това в преговорите за по-нататъшната им интеграция в националния живот укрепва позициите на Дамаск.
Съвместните руско-турски патрули зад сирийската гранична охрана не променят нещата, тъй като функциите им ще включват само наблюдение на невъзвръщането на кюрдите.
Сирийците несъмнено ще продължат да изискват спешното напускане на турците от зоната между Рас ал Айн и Тел Абайад, като се позовават наред с другото на уверенията, дадени в Сочи от Ердоган, че Турция е ангажирана с териториалната цялост и суверенитет на Сирия. И колкото по-силно е присъствието на държавата на границата, толкова по-трудно ще бъде да се игнорира Анкара.
Губещи са кюрдите, които вече нямат нито един съюзник. Американците се отрекоха от тях. Вече не са им нужни. Сега се опитват да ги използват в нефтените райони, но и това ще свърши бързо.
Така войната в Сирия стигна отново до нефта. Изтеглянето на САЩ от Сирия беше отложено, от Пентагона съобщиха, че около 800 военнослужещи ще останат да "охраняват" нефта в Сирия. Въпреки че все още не е сигурно дали Пентагонът действително ще изпълни плана, Тръмп иска да запази контингент американски войски в Сирия, за да си "осигури нефта", на което Сергей Лавров отговори, че САЩ са "международни бандити".
Всъщност Тръмп не отрича това и заяви: "Винаги съм казвал, че ако влизате, дръжте нефта. Ще работим нещо с кюрдите, така че те да имат пари, така че да имат паричен поток. Може би ще накараме някоя от големите ни петролни компании да влезе и да го направи".
Но даже бившият специален президентски пратеник срещу ислямска държава Брет МакГурк, който служеше както при Обама, така и при Тръмп, заяви: "Петролът, харесва ли ни или не, е собственост на сирийската държава".
Според плановете, около 800 военнослужещи ще бъдат разположени в Сирия, като около 600 са в контролирания от кюрдите североизток плюс 200-те понастоящем в Ал Танаф на юг.
Белият дом заяви, че американските войски ще заемат богата на петрол зона, простираща се на 150 км от Дейр Ез-Зор до Хасака, като изричната цел на окупацията е да "охранява" контролираните от кюрдските петролни находища в североизточна Сирия не само от терористи, но и от сирийското правителство.
Според турски медии САЩ изграждат две нови военни бази в Дейр Ез-Зор. Една база близо до Рмелан в провинция Хасака, се намира близо до 1300 нефтени кладенци на 4 квадратни километра.
Залежите Ал-Омар и Коноко се контролираха от кюрдските сили SDF и от САЩ. Част от петрола от тези находища се продаваше чрез трети страни на правителството на Сирия в суров вид и обратно се приемаше половината количество като рафиниран продукт от правителствените рафинерии.
Сега сирийското правителство има достъп до нефтени находища в 32-километровата зона, установена от турското военно навлизане и последвалото изтегляне на кюрдските сили. Такива залежи могат да произвеждат до 100 000 барела на ден и са далеч от задоволяване на потреблението на страната. Следователно въпросът е какво въобще търсят САЩ в нефтените залежи на Сирия.
SDF/САЩ могат да решат да продадат петрола на иракското регионално правителство на Кюрдистан (KRG), но сирийското правителство вече има контрол и върху граничната зона, свързваща Сирия с територията на KRG, както чрез Яарубия, така и от Ал Малкия.
Дамаск има контрол и върху доставките на електроенергия. Това стана възможно от контрола на язовирите Тишрин и Фурат. Работата на тези залежи се нуждае от електрозахранване и държавата сега е доставчикът. Експлоатацията на тези залежи води и до изплащане на заплати на тези, които работят на тях. Но много малко международни компании са склонни да се включват без правителствена подкрепа за работа на залежите. Заради това сега Тръмп и Нетаняху искат да ги подарят на Ерик Принц – шеф на американските наемници Blackwater, чийто Frontier Services доставят помощен персонал за остатъчни командвания на ислямска държава в Сирия и Ирак и помагат за подготовката на ISIS за удари срещу Ирак.
След като Иран се оттегля от Ирак, се създава нова версия на Ислямска държава сред сунитските / баасистките групировки в Багдад. Целта е нова гражданска война в Ирак и поредната инвазия на САЩ.
Това беше причината правителството на Ирак да отиде в ООН, за да поиска новите американски сили да напуснат Ирак.
Ирак също е запознат, че 500 наемници изграждат база на ISIS близо до сирийските петролни находища, които Тръмп разпореди да бъдат окупирани.
Ръководителите на ISIS, които бяха в затвора в Сирия, бяха "отгледани" от американците и формират нова база за операции със силни връзки с израелското военно разузнаване в кюрдския регион на Ирак.
Всичко това ще бъде финансирано с откраднатия сирийски петрол и ще доведе до петролно гладуване на Сирия, т.е. САЩ използват чуждите нефтени и газови находища като част от продължаващата кампания за икономическо удушаване на Дамаск и Техеран.
Разрушената военна икономика в Сирия страда още повече, защото от години е отрязана от собствените си вътрешни енергийни доставки – първо от окупацията на Ислямска държава на ключовите нефтени и газови находища източно от Ефрат, а след това от подкрепяните от САЩ така наречени "Сирийски демократични сили", т.е. кюрдите.
Съставът на SDF включваше арабски бойци и племена, които приеха кюрдските лидери, тъй като имаха американска подкрепа и ключовите градове на север. Но сега много от тези араби се присъединяват към сирийската армия.
"Осигуряването" на петрола в полза на кюрдите вече не се харесва на арабските бойци и племена в региона.
Предотвратяването на възхода на Ислямска държава ще доведе до съпротивата на арабите и племената в региона повече от тази на кюрдите. Този кюрдо-арабски съюз ще е още една причина, поради която идеята на президента Тръмп, да "обезпечи" петрола в полза на кюрдите, няма смисъл почти на всяко равнище.
Остава въпросът колко петрол всъщност е заложен в Сирия?
Общия резерв се оценяват на 2,5 милиарда барела и най-малко 75% от тези резерви са залежите около Дейр Ес Зор.
Текущите приходи от продажбите на петрол отиват за кюрдските SDF, които в момента се оценяват на 10 милиона долара на месец. Очаква се тези приходи да се увеличат, ако САЩ помогнат в модернизирането на добива от залежите. След това SDF може да продаде петрола на Дамаск и/или на Кюрдистан в Ирак, който от своя страна ще го продаде на Турция.
Сегашното потребление на нефт в Турция е около 1 милион барела на ден. Резервите в Сирия са 2,5 милиарда барела и ежедневното производство може бързо да се увеличи до приблизително 300 000 барела на ден.
Следователно SDF може да задоволи поне една пета от нуждите на Турция чрез Ирак.
Войната в Сирия навлезе в заключителния етап – за нефта и газа. Всъщност това беше и причината за започването на войната.
...- „Страшният съд“ е на 5 секунди до „полунощ“.
- Израел – Иран: пред финала на Армагедон.
- „Мирът е почивката между войните“
- След тунела – нов тунел
- Главната причина на войната на Израел и САЩ срещу Палестина, Ливан, Сирия и Иран.
- Проектът на САЩ и Израел за Големия Близък Изток и Голям Израел беше погребан
Issue 292, Dec. 2019 |
50 години контрареволюции. Кой и кога съчини "българската следа" /5/ Връщаме се отново към въвличането на България в "стрелбата по Йоан Павел ІІ" което беше една от най-големите атаки срещу... ⇨ |
Ренесансът на Червения проект срещу Западния проект /2/ Наред с тектоничните промени в глобалната геополитика и появата на хиперзвуковите оръжия пред нашите очи завършва една ц... ⇨ |