Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Шахматната дъска
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Глобалната геополитика в точката на развръзка /3/
Преглед на ядрената триада на Русия
12.2019

В предишните два броя на "Строго секретно" посочих, че последните пет години станаха преломни за света:

  • в голямата геополитика;
  • в регионалните трусове;
  • във военната област;
  • в съюзническите групировки и т.н.

В момента се намираме в повратната точка, т.е. в точката на развръзка и във военния и оръжеен контекст на глобалния прелом, и, разбира се, от сирийския военен театър, където от 2014 – 2015 г. САЩ и НАТО подготвяха операция като в Ирак, Югославия и Афганистан и за Сирия, но не успяха да я осъществят. Русия им попречи със своята операция от 30 септември 2015 г.

Преди това Русия нанесе друг удар и отне ключов актив в тази фаза на конфликта, заради който беше разгънат сценарият – Кримски полуостров, непотопяем самолетоносач, който сега й позволява да контролира Близкия Изток, източното Средиземноморие, Източна Европа и част от Южна и Западна Европа.

Най-големият шок и стратегическа изненада на Запада беше причинен от:

  • безкръвното, суперефективно вземане на Крим под контрол, което изискваше преизчисляване на евентуалните загуби на НАТО при сблъсък с такъв враг;
  • неспособността на разузнавателните централи на САЩ и НАТО да разкрият времето, целите, маршрутите и силите на руската операция и това в контекста на глобалния контрол върху движенията на всеки човек, телефон или автомобил;
  • появата в Русия на толкова много нови системи за радио-електронна война, използването на които не е описано даже в теоретичните разработки на армиите на НАТО.

Като страна с огромна стратегическа традиция, Русия разбира, че, ако даде инициативата на противника и позволи конфронтациите да се разгърнат по нейните граници, тя неизбежно ще загуби. Ето защо в най-добрите традиции на военното майсторство Русия измести фокуса на конфронтацията към Близкия Изток и постепенно завладя инициативата в Сирия.

Такива времена се случват само веднъж или два пъти на век.

Появява се нов световен ред. Всички предишни прогнози изчезват.

Такива моменти преживяваме и днес.

Какви са накратко резултатите от Сирия за голямото противостоене.

Оказа се, че Русия може да удари цели с точност 2-10 метра от разстояние 2500 километра. Това беше нов шок за САЩ и НАТО, защото Русия разполага с десетки морски носители на крилати ракети и стотици въздушни. И всички те нанасяха удари по реални обекти в Сирия.

Повече от 50 000 руски военнослужещи натрупаха опит от истинска война в съвременни условия на чужда територия. Всички руски генерали, включително до командир на дивизия, преминаха през Сирия.

Почти всички бойни пилоти натрупаха реален опит в използването на съвременно оръжие.

Стотици нови оръжия издържаха истинско военно изпитание. Руските подводници в Средиземноморието избягваха ескорта на корабите на НАТО и изстрелваха крилати ракети под водата; далечната авиация от руските летища, през въздушните коридори над Иран и Ирак, с крилати ракети удряше цели дълбоко в Сирия.

10 000 до 20 000 бойци на руския Спецназ взеха участие в освобождението на сирийските градове.

Русия превъоръжи армията си в реални бойни условия, с минимални жертви.

С избирането на Тръмп конфронтацията премина към острата си фаза с геополитически и геоикономически разклонения.

Едновременно с големите маневри Русия успя да преквалифицира и въоръжи повече от 50 000 войници от сирийската армия.

Русия се справя отлично и със ситуационните съюзници в Сирия. Иран вече участва в конфликта, споделяйки със Сирия основната тежест от загубите сред сухопътните сили. Населението на Иран е 80 милиона. Това е сравнимо с мобилизационните ресурси на Полша и Украйна.

Русия успя да намери общи интереси между Турция и Иран, да подобри отношенията си с Ирак и Саудитска Арабия, да получи подкрепа от Египет и Катар.

Този рунд Русия спечели срещу НАТО с нокдаун.

Така стигаме до големия оръжеен прелом, т.е. до качеството и количеството оръжия и опита в бойните действия.

Във въздушната база в Сирия или на два часа полет от нея, са групирани до 150 самолета – изтребители, разузнавателни самолети, летящи радари, бомбардировачи, противоподводни самолети и хеликоптери.

Небето над региона се контролира от четири дивизиона С-400, неизвестен брой руски и сирийски дивизиони С-300, неизвестен брой системи за ПВО Панцир-S12, Tor-M1 и M-2. Заедно, тези системи за противовъздушна отбрана са в състояние да нанесат непоправими унищожения на въздушна група от няколкостотин самолети на НАТО.

Не е ясно какъв е потенциалът на руската система за електронна война, способна да сваля крилати ракети, да променя координатите в навигационните системи на самолетите и ракетните крайцери, да изключва системи за управление на кораби, да блокира всички вражески комуникационни системи в радиус от 300 до 3000 километра, да заслепява военните разузнавателни и комуникационни спътници и накрая да прави електронно "невидими", както отделни самолети и обекти, така и цели войскови подразделения.

Русия след 2015 г. в Сирия създаде силова групировка, която не би могъл да създаде даже Съветският съюз. Такава групировка не могат да създадат всички европейски държави от НАТО и САЩ.

Трябва да се прибави и още един важен фактор за Запада. Войната срещу Путин е продължение на 150-годишната война на двата световни проекта – Западният и Източният.

Източният се олицетворява все повече от Путин. Това е така нареченият консервативен проект – традиционни религии, традиционни морални ценности, семейство, деца, любов към родината и т.н.

Западният проект е така нареченият либерализъм под едно глобално правителство, с единен финансов център, човешки мравуняк с разделение на функционални касти чрез генното модифициране на човека. Над 200 години западният проект е движен чрез еврейските или по-точно ционистките мрежови структури от контролираните медии, от лумпенизираните елити, хомосексуализма, педофилията, модифицирането на ДНК. Технологиите са известни.

На това се противопоставя традиционният евроазиатски консервативен проект, който в момента се олицетворява от Русия на Путин. Този проект има много силен тил. Това са генетично зададените програми за поведение на човека, благодарение на които той е оцелял в течение на хиляди години в един свят, който все още е лош, но хубавото е, че даже в него вече не важи максимата "парите винаги печелят". Геополитиката е по-важна.

Това означава, че последните години подкопаха основния принцип на англосаксонската държава, който действаше от 500 години. Това е принципът на Големите кораби, Големите крайцери, Големите оръдия, т.е. преди 500 години те избраха морския вариант за атакуване на сушата вместо да изграждат големи и скъпи армии за сухопътни войни със сухопътните армии на други нации.

Но Русия беше държавата, която през 2015 г. постави Запада на ръба на геополитическата катастрофа. На рождения ден на Путин Русия изстреля 26 крилати ракети "Калибър" по цели в Сирия.

Голямата изненада обаче беше, че руснаците успяха да направят крилата ракета с размерите на торпеден апарат и страната веднага получи десетки кораби, ракетни катери и подводници, носители на ракетите "Калибър".

Другата изненада беше изстрелването на крилата ракета от катер с водоизместимост 900 тона, т.е. американски есминец с водоизместимост 75 000 тона и цена от 2 милиарда долара може да бъде потопен от руски катер на стойност 50-100 милиона долара.

Сега, за да се потопят 50 ракетни крайцери ие необходимо да се изстрелят само 150-200 крилати ракети от двадесет катера, с цена, равна на един крайцер.

През март 2018 г. Путин обяви второто събитие - хиперзвуковите ракети. Няма значение как се наричат - "Кинжал”, "Циркон" или по-бавните "Брамос-Оникс", крилатите ракети Х-101 и т.н.

Смисълът е "една ракета – един кораб". Хиперзвукова ракета, дори без експлозив в бойната си глава, цепи крайцера наполовина, а на самолетоносача нанася невъзстановими щети. Две хиперзвукови ракети цепят самолетоносача наполовина. Няма защита срещу тях. РАкетите имат обсег от 1000 км или повече и се изстрелват извън зоната на покритие от самолетоносачите.

Путин бързаше да обяви разполагането на системите "Кинжал" на въоръжаване на войските на Южния окръг, за да може НАТО да преосмисли плановете си. Десет от тези ракети означават гарантирано унищожение на десет ракетни есминци. Размерът на икономиката няма нищо общо с това. По принцип САЩ не могат отново да построят 10 самолетоносачи по-бързо, отколкото Русия ще произведе нови 10 хиперзвукови ракети.

Шах и мат.

В голяма Евразия влизат Китай, Русия, Индия, Иран, Ирак, Пакистан, Южна Корея, Северна Корея, Виетнам, Лаос, Филипините, Малайзия, Египет, Сирия, Либия, Турция, Република Южна Африка.

Това възлиза на повече от три милиарда души, над 50% от световния БВП и всички основни световни религии.

Това е напълно самостоятелно глобално пространство с пълен набор от компетенции, ресурси и пазари.

И кой може да маргинализира Русия в тази нова геополитика или да изблъска Русия в периферията на световното развитие.

Русия е четвърта или пета икономика в света, въпреки неуспехите, слабостите и неефективността на управлението на активите. Това предполага, че има огромен потенциал, който вече се разработва.

С една дума Западът е изминал целия път в кризата на жанра.

Светът спешно се нуждае от втори и трети глобален регулатор, т.е. от втори, трети и т.н. полюси.

Всяка система се нуждае от регулатор. Светът просто се нуждае от баланс, от система за проверки и конкурентоспособност на регулаторите.

Русия става такъв регулатор. Сертифицирането на новия глобален регулатор е в ход. Подчертавам – не нов хегемон като САЩ или СССР, а нов втори глобален регулатор.

В началото на 21 век САЩ особено след нахлуването в Афганистан и Ирак, влязоха в зона на самоунищожение и се нуждаят от контролирана противотежест, която ще ограничи хаотичните действия и амбиции на неконтролираните имперски елити.

Заради това е и тяхната атака срещу Русия.

Но Русия отговори на геостратегическото търсене на втори световен регулатор (полюс), представляващ интересите и на Голяма Евразия.

Нещо повече. Сега Русия изтласква САЩ от Голямата шахматна дъска и се превръща в основния глобален регулатор.

В Сирия беше първата победа, тъй като от този момент Русия се превърна в основния регулатор в Близкия Изток.

В този момент хегемонът се счупи. Този момент беше ясно записан от западните медии: "Русия спечели съкрушителна победа в Сирия без нито един изстрел".

И европейските политици и експерти, в същия ден нарекоха Русия отново Суперсилата.

Изминаха две години, през които Тръмп отприщи търговска война с Китай, но резултатът не беше това, за което разчиташе Вашингтон. Вместо да намали вноса и да увеличи износа, всичко се случи точно обратното – износът намаля, а вносът се увеличи. Отрицателното салдо по външната търговия достигна трилион долара. Тръмп се опита да спаси репутацията на САЩ с изнудване на Северна Корея, но Ким Чен Ун откровено изпрати каубоя "да пасе".

Тръмп се опита да проведе цветна революция във Венецуела – и призна "легалния" президент Хуан Гуайдо. Венецуелците не подкрепиха самозванеца. Тогава заплахата от използването на военна сила влезе в игра. Но 90-те руски военни специалисти, изпратени в Каракас, принудиха американците да сменят мелодията.

Тогава Тръмп в Twitter започна да се бори с Иран. В Twitter той спечели срещу Техеран 100 пъти, но в действителност отново загуби.

Сега европейците могат да изградят газопровода "Сверен поток 2", заобикаляйки Украйна, както и да пуснат собствена алтернатива на SWIFT, прехвърляйки търговията от долара към еврото. По същия начин Анкара и Делхи купуват S-400 от Русия.

  • Преди един милиард секунди беше 1959 години.
  • Преди един милиард минути Христос е бил още жив.
  • Преди един милиард часа човечеството е живеело в каменния век.
  • Преди един милиард дни никой не е ходил по Земята.
  • Но един милиард долара е било само преди 16 часа със скоростта, с която администрацията на Буш ги печата.

Дали еврото ще замени петродоларите? Едва ли. Защото цялата западна валутно-финансова система е в криза. А еврото е част от тази криза, която унищожава в момента богатството на целия свят.

За да отговорим на въпроса защо съвременната финансово-икономическа система няма перспектива, обикновено привеждаме няколко цифри. Брутният национален продукт, т.е. добавената стойност, създадена от целия свят за една година по паритета на покупателната сила възлиза на около 60 трилиона долара и скоростта на ръста му не е повече от 4 на сто годишно. Брутният продукт, т.е. добавената стойност, създаван от САЩ, според техните статистики, е около 13 трилиона долара, но според европейската методология е около 10 трилиона. По този начин делът на американската икономика в световната възлиза на около 20 на сто.

По същото време обаче сумарният дълг на всички субекти на американската икономика – на държавата, в лицето на федералното правителство, правителствата на отделните щати, корпорациите и домакинствата възлиза на 50 трилиона долара. Проблемът не е, че този дълг надвишава 5 пъти брутния национален продукт на САЩ. Проблемът е, че скоростта на целия световен БНП е под 4 на сто, а скоростта на американския – под 2 на сто. Но скоростта на ръста на сумарния американски дълг от години възлиза на 10 на сто, т.е. на 5 трилиона годишно, което е половината от американския брутен национален продукт. Ако се отчете, че 70 на сто от американския брутен продукт са услуги, които по никакъв начин не могат да служат за обезпечаване на дълга, това означава, че и в момент създаваният дълг на САЩ се обезпечава от новосъздавани реални активи в не повече от 50 на сто. Ако се включат и останалите финансови активи като деривати, ще открием, че обезпечаването на американския дълг с активи възлиза на... няколко процента.

Нещо повече. Скоростта на ръста на американския дълг е толкова висока, че даже всички нови създавани в света активи не могат да го обезпечат. Това се знае от банкерите. Те знаят, че са фалирали отдавна и че само една искра може да възпламени кризата на доверието и всичко да приключи за няколко часа. Такова нещо не може да съществува – материалните активи, които могат да обезпечат нарастващите дългове на САЩ, са по-малки от самите дългове. Безумие.

Появява се въпросът може ли тази пирамида да бъде спряна и могат ли тези дългове да бъдат отписани.

Въпреки че делът на американския брутен национален продукт в световния възлиза на 20 на сто, американската икономика потребява около 40 на сто от произведените в света активи. Разликата то 20% се покрива с печатането на кухи /фалшиви/ долари, с военна сила, хаос, преврати, бандитизъм и т. н. Съвършено очевидно е, че механизмът, който осигурява потребление два пъти по-голямо от собственото производство е емисията на активи, т.е. на дългове. Под емисията на дълговете става и емисията на долара. Ако те спрат, потреблението в САЩ ще падне два пъти.

Но в света няма страна и социално-политическа система, която може да издържи двукратно падане на потреблението на населението. Това ще е край на валутно-финансовата система на САЩ, на тяхната икономическа система и вероятно на самите САЩ като държава.

Това означава, че спирането на пирамидата на дълговете е невъзможна, тъй като ще унищожи социално-политическата система на САЩ. Но и да продължи, също е невъзможно, тъй като няма възможност да обезпечи ефективни финансови активи, на първо място, дълговете, които емитира.

Оттук следва изводът, че този финансово-икономически модел, създаден в края на ХVІІІ век и към началото на ХХ век, станал доминиращ на основата на монополния емисионен механизъм в САЩ (това е Федералната резервна система), стигна до своята естествена смърт.

Продължение на този филм не може да има.

Край.

Това са най-важните факти, които обясняваме от 2000 г. и които никой не искаше да осъзнае. Сега вече се разбират, от което паниката е още по-голяма.

От началото на 2008 г. системата се пречупи окончателно. 2008 г. беше смъртоносна за икономиката на САЩ, преди всичко, за американския банков сектор. Нищо не беше ремонтирано. Биха могли да се предприемат мерки, ако този свят беше реален. Но той е тотално имагинерен.

Това е нереалният свят на хегемонията на САЩ, която няма никакво реално съдържание.

В момента почти всички фирми и банки на нюйоркската Уол Стрийт са фалирали. City Group е удавена. И Goldman Sachs. Но те продължават да действат и да създават лунатична реалност. Думата "фалит" няма да бъде използвана докато голяма банка не го обяви. След това ще последва ефектът на доминото.

САЩ са един продънен кораб, който не иска да признае собственото фиаско.

Изводите също са ясни.

На първо място е, че съвременната структура на световните финанси е мъртва.

На второ място, елитът на Западния проект не може да не разбира накъде вървят нещата. Значи, основната задача пред него е да минимализира катастрофата за себе си и да я максимализира за конкурентите. Не е ясно какво ще избере – дали война, този път срещу Иран, или да действа с икономически средства. Но което и да избере американският елит е обречен.

По принцип повторението на кризата от 1929 г. в днешните условия е невъзможно. За разлика от Америка на 20-те години на миналия век, съвременната икономика на САЩ страда не от циклична и монетарна, а от структурна криза. Същността й се състои в това, че голяма част от американската икономика съществува само за сметка на външноикономическото преразпределение на ресурсите. Този механизъм е построен върху емисията на долара, който е обречен.

САЩ стигнаха до безизходица. Това е опасният момент.

В това казино САЩ и Западът дължат 1 квадрилион долара на другите. Това не е Вегас или Макао. Това е "казиното на края на вселената", като всички сме участници в трилъра "безкрайният ужас на ужасния край". Да се креши "не вярвам", вече е безсмислено.

Въпросът за фалита на това казино е въпрос на време. Хоризонтът се сви. Пациентът е в кома. Смъртта е неизбежна. Само 30 години неограничено всевластие на капитализма бяха достатъчни, за да бъде унищожен самият капитализъм.

Само за 30 години той успя да набута целия свят в дългова, производствена и демографска безизходица, да превърне милиони хора в стадо от постиндустриални аборигени, за да задуши научно-техническия прогрес, да криминализира "елитите".

Капитализмът започна. Всъщност той започна още в средата на 80-те години. Тогава може би беше и началото на Третата световна война с новото преразпределение на света и с новото раздаване на "картите на историята", което на Запад нарекоха "нов световен ред".

За да стигнем до момента, в който Западът с нова голяма война иска да нулира своите дългове и да разпространи хаоса, за да може да елиминира геополитическите си противници, на първо място Русия.

Западът е в смъртна криза. Дали ще си въобрази, че може да го спаси нова голяма война и Сирия ще стане сигналът за световната плутокрация за пускането на Третата световна война.

Бях сред малцината анализатори в света, които още в началото на далечните 80-те години започнаха да пишат за "новия световен ред" и за транснационалните корпорации. Това не бяха конспирации, които по онова време, още нямаха име и никой не беше чувал за тях. Те, като началната мафия на Ал Капоне, бяха тихи, приятелски, невидими и необсъждани. Но те бяха началото на заключителния етап на капитализма- неговото глобализиране, на многонационалните корпорации, работещи без граници, контролиращи ресурсите с основен инструмент доларът на САЩ.

В началото на 80-те години все още имаше възможност да се спре този глобален неофашизъм чрез налагането на обща валута на социализма, за което имахме възможности. Но никой не беше предвидил появата на "историческия идиот" Горбачов, с чиято помощ Западът постигна почти пълен контрол над света. Сега е на една крачка от налагането на "нов световен ред".

Какво ще става оттук нататък? Дали Западът ще се примири със своето историческо поражение и ще слезе доброволно от сцената, или ще започне Трета световна война, с която ще се опита да се измъкне от гроба?

С това отговарям и на всички приятели, които ме питаха как се чувствам на 73 години. Чувствам се като в поговорката: "Твърде млад за вечен сън, и твърде стар за нов грях". Как да се откажа?

Светът е пред своя нов "нулев час". Оттук нататък всичко е възможно и ще става все по-интересно и жестоко

Красимир Иванджийски, 26 ноември 2019 г.


You have read 1 of your 40 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 292, Dec. 2019
Глобалната наркомафия и световните банкстери
Става дума за един от най-големите проблеми на съвременното човечество, в който, след 1990 г. беше включена и България ч...
    Кого пратихте в Европарламента
За повечето евродепутати заплатата им в Брюксел са джобни пари, а не жизнено постижение.Сумата от 8737 евро, която получ...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2019, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com