Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

На прага на Трета световна
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
2020 г. започна на прага на ядрен обмен
Убийството на Солеймани – новата отправна точка на конфликта
02.2020

На 3-7 януари 2020 г. започна Третата световна война, както се очакваше, с нападение на САЩ срещу Иран. Светът застина в ужас за няколко часа на прага на ядрен обмен.

След това направи една крачка назад, но продължава да е зад "червената линия".

Войната беше отложена, но не и предотвратена.

Оттук към следващите събития, 3-7 януари ще са новата отчетна точка не само през 2020 г., но и в развитието на Третата световна война...

...На 3 януари 2020 г. на разсъмване, до летището на Багдад в Ирак, беше убит, вероятно с ракетен удар с дрон, иранският генерал Касем Солеймани, командващ специалните сили на Корпуса на стражите на ислямската революция – КСИР.

Да бъде елиминиран от политическата и военната сцена генерал Солеймани беше отдавнашна мечта на Израел и САЩ. Солеймани не беше просто генерал, а вторият – третият човек, в държавната структура на Иран, след Аятолаха и президента и като такъв беше пристигнал в Багдад с дипломатически паспорти, както се разбра по-късно, за да преговаря, по един или друг въпрос, със Саудитска Арабия.

Формално Солеймани беше командващ на част от иранските сили за спецоперации. Но реално той контролираше и огромна въоръжена и обучена армия, както и транснационална финансова империя, достатъчно богата, за да спонсорира цялата иранска военна машина в Близкия Изток, без да получава от бюджета на Иран нито един риал, и мрежа от недържавни армии, една от които е например Хизбула. Но не само тя.

За Солеймани се биеха и християни. Той привлече на своя страна даже най-големите врагове на Иран и на всички шиити в света – Ал Кайда. Кюрдите, от чието усмирение започна военната кариера на Солеймани в Ирак, го укриваха от своите съюзници – американците. Със своя статут той отстъпваше на няколко души в Иран, но фактически даваше заповеди на чуждестранни президенти и те ги изпълняваха.

В деня на смъртта му хората, които имаха повече от генерала реална власт, се брояха на пръсти на едната ръка.

Солеймани е национален герой, част от националния пантеон, фигура, съизмерима със Саладин в шиитския мюсюлмански свят, човекът, управляващ Иран и войната в Сирия едновременно, приятел на Башар Асад, Хасан Насрала, и вероятно на Путин и Си Цзинпин.

Генералът обаче искаше да остане "войник на революцията". В Иран го наричаха просто "Сардар" – командващ. Всички други командващи имаха фамилии, но просто "командващ" в Иран беше само един – Солеймани /някога в Куба наричаха така Кастро – Команданте/.

Солеймани беше човек легенда и символ не само за Иран, но и за целия Близък изток. Той беше този, който настояваше за мир с американците, но съкруши техните планове за Ирак, когото спечели на своя страна. Загина от оръжие, специално създадено за тайни убийства.

Тръмп побърза да поеме отговорността за заповедта на убийството, но за експертите е ясно, че зад нея се укрива и Израел.

Американските терористични войни в района направиха Солеймани още по-нужен. И в Ирак, и в Сирия. Основната тежест на войната срещу терористите, създадени от САЩ, носеха и носят различни опълчения и шиитски групировки, създадени от КСИР. В Сирия най-боеспособни станаха частите на Хизбула под патронажа на Солеймани. Сардар стана човекът, управляващ всички войни в Ирак и в Сирия едновременно. Но докато в Ирак той имаше достатъчно ресурси, в Сирия нещата в началото вървяха лошо, докато не се появи Русия.

Солеймани беше убит на 3 януари в условия, когато нито една организация не водеше никакви бойни действия срещу САЩ, и когато САЩ отдавна не водеха никакви бойни действия срещу иранските сили. Загина в хода на негласно примирие. Той и заради това не се укриваше и долетя в Багдад със самолет, кацна и потегли с кола по нощния град. Появилото се от Вашингтон оправдание, че преди да убият Солеймани той бил дал заповед да бъде обстреляна база на САЩ в Ирак, е поредна лъжа. Солеймани беше убит с американска ракета Hellfire 9X. Нейна особеност е това, че за поразяване на целта, вместо бойна част с взривни вещества, използва шест ножове - дълги остриета, с такъв размер, че да нарежат на парчета всички които са в колата. Това оръжие беше създадено за убийства, и във война с реален противник е безполезно. Такива ракети не могат да поразяват бронемашини.

Това отново е символично. Ако Солеймани е символ на Иран, неговото убийство е символ на САЩ с помощта на оръжие, създадено за тайно убийство на хора.

Разбира се, Тръмп не действа самостоятелно. Конците му ги дърпа Нетаняху, както дърпаше на Бил Клинтън, за да удари Югославия. Тръмп сега, с убийството на Солеймани, иска да реши вътрешно-политическите си проблеми. Същото се отнася и за Нетаняху.

Вероятно това беше една от причините за убийството на Солеймани. Но това е знакова жертва и неговата смърт иранците не могат да подминат. Мащабът е различен. Напълно възможно е да последва изпъждане на американците от Ирак след ответния удар на Иран по техните бази в Ирак на 7 януари.

Този удар беше срещу базата Айн ал-Асад в Ирак – най-голямата база на САЩ в Ирак.

Паралелно парламентът на Ирак прие закон, забраняващ присъствието на американски войски в Иран, след 17 години окупация.

По този начин Солеймани, който дълги години се бореше именно за това, побеждава postmortem.

И Техеран заяви, че ще продължи своите операции срещу САЩ в района. Няма платформа за компромиси.

И ръководството на КСИР заяви, че операциите срещу САЩ ще продължат в целия регион.

Атаката срещу американските бази в Ирак не е край на иранския отговор, а само негово начало. Обстрелът на американските бази беше насочен срещу американската военна инфраструктура.

Унищожението на Айн ал-Асад беше почти тотално от военна гледна точка. Фактът, че американската противовъздушна отбрана не свали нито една ракета подсказва, че САЩ не могат да се противопоставят на ракетните сили на КСИР, които активно използваха и кибератаки, и системи за електронна война срещу американската ПРО-отбрана и системите за безпилотници в Ирак.

Операцията "Мъченик Сюлеймани" не е приключила – тя ще продължи, докато американските войски не напуснат региона. Онези държави от Персийския залив, които ще помогнат на Съединените щати, ще съжалят за това – предупредиха от КСИР.

Съвсем очевидно е, че Иран ще се върне към обичайната стратегия на асиметрична война, избягвайки директната военна конфронтация със САЩ, но с нарастващ натиск от проиранските движения в целия регион.

Самата история подсказва на Иран начините за постигане на целта – САЩ редовно търпят поражения в конфронтация с бунтовнически движения и национална съпротива. Такава беше войната във Виетнам, такава е в Афганистан, така се случи в Сомалия. Иран повтаря този сценарий в Ирак и донякъде в Сирия. Местните сили, свързани с Иран, създават непоносими условия за САЩ и ще ги принудят да си тръгнат. Заради това САЩ се оттеглят от саудитската коалиция и прекратиха прякото си участие във войната в Йемен.

В тази посока КСИР и други структури ще работят на следващия етап на голямото иранско отмъщение. Това е просто средство. Целта е изпъждането на американските войски, върху което работеше Солеймани.

Всъщност КСИР обяви вече прехода на Иран към следващия етап, в който основният инструмент не са ракетите на Иран, а приятелите на Иран в Ирак, Сирия, Ливан, Йемен, Палестина, Афганистан и т.н. По пътя Иран ще изпълни решението на иракския парламент за изтеглянето на американските войски от Ирак, както и по-активно се ще включи в ядрената си програма.

Поредното "подстригване", т.е. поражение на САЩ вече започна.

Що се отнася до убийството на Сюлеймани всички знаеха, че той отива в Багдад в качеството си на дипломат, като признание за усилията на Ирак да бъде посредник в намирането на изход от регионалната криза със Саудитска Арабия.

Становището на кралството относно събитията в Ирак изразява мнението на Саудитска Арабия, че деескалацията е единственият начин да се опазят държавите в региона от по-нататъшни усложнения.

Саудитското кралско семейство веднага излезе с изявление, че не е било предупредено за американското нападение. Изглежда саудитите, иранците и иракчаните са били на път да избегнат регионален конфликт с участието на Сирия, Ирак и Йемен. В реакцията на Рияд след атентата нямаше радост.

Катар, въпреки многобройните си разногласия с Рияд, също веднага прояви солидарност с Техеран и покани на среща иранския външен министър Мохамад Зариф.

Катар, откъдето е бил изстрелян дронът, убил Солеймани, е на един хвърлей от Иран, от другата страна на Ормузкия пролив. И отново се появяват нефтът и нефтодоларът. САЩ, които вече се смятат за нетен износител на енергия след "революцията" на шистовия петрол, но все още с неясен резултат, вече нямат нужда да внасят петрол от Близкия изток. Това обаче не означава, че ще позволят петролът да се купува с други валути, освен с американски долари.

Нефтодоларът, както неведнъж писахме, е това, което гарантира статута на американския долар като световна резервна валута и осигурява монополната позиция, от която САЩ извличат огромни печалби, играейки ролята и на регионален хегемон.

Привилегированата позиция на САЩ като монополист на световната резервна валута позволява на тази страна да финансира военната си машина, защото по-голямата част от света е длъжна да купува американските ценни книжа, които САЩ произвеждат от въздуха. Всяка заплаха за това "равновесие", е заплаха за глобалната власт на САЩ.

Но геополитическите и икономическите тенденции неоспоримо сочат към многополюсен световен ред, в който Китай играе все по-голяма роля, особено в Близкия Изток и Южна Америка.

Венецуела, Русия, Иран, Ирак, Катар и Саудитска Арабия държат огромна част от нефтените и газовите залежи на света. Първите три държави от списъка са в близки отношения с Пекин и се причисляват към лагера на новия многополюсен свят, за който работят Русия и Китай, с цел да осигурят бъдещото развитие на суперконтинента Евразия.

Саудитска Арабия е основният източник на петрол за Китай, а Катар и Русия – на втечнен газ, който е необходим, за да се осъществи планът на президента Си Дзинпин да намали осезаемо замърсяването на въздуха до 2030 г.

САЩ не фигурират въобще в тази картина, те нямат възможност да повлияят на събитията или да предложат икономически алтернативи.

Вашингтон иска да възпрепятства интеграцията на Евразия, подлагайки хаос и разруша.

Убийството на Солеймани е в тази "кауза". Тръмп поема отчаяни рискове, които могат да имат съкрушителни последици.

В най-лошия случай, регионът може да навлезе в разрушителна война между няколко държави. Петролните рафинерии ще бъдат унищожени, една трета от световния трафик на петрол ще бъде блокирана, цените на петрола ще скочат драстично (200-300 долара за барел) и десетки държави ще потънат във финансова криза. Цялата вина ще падне върху Тръмп, което ще елиминира шансовете му за втори мандат.

Заради това смъртта на Солеймани е припокриване на американски и израелски интереси.

Вашингтон може само да всява хаос в региона, срещу Иран, Ирак и Сирия, които са ключови за Евразийския проект. Израел никога не е имал възможност сам да извърши такъв атентат, но приносът на израелското лоби за нов изборен успех на Тръмп със сигурност е оказал влияние върху решението му, особено в изборна година.

Всъщност ескалацията започна още през лятото на 2019 г.

На 19 юни Близкият изток и целият свят беше на ръба на ядрена война.

След поредица от провокации на САЩ, Израел и Саудитска Арабия спрямо Иран, в това число ракетните атаки на САЩ в Персийския залив срещу два японски танкера с нефт и газ от Иран към Азия, последва най-опасната – полетът на американския най-голям безпилотник PQ-4 Global Hawk, навлязъл във въздушното пространство на Иран, заради което по него отработи ирански комплекс Хордад-3 /версия на руския "Бук"/ и го е унищожил.

Разбира се Пентагонът отрече дронът да е влизал във въздушното пространство на Иран, който доказа обратното.

В предшестващите инцидента дни и седмици САЩ съсредоточваха в района внушителна военна сила. Това се съпровождаше от "изтичания" къде и как ще започне войната срещу Иран – в Ормузкия пролив, с атака срещу Хузестан, по суша, откъм Арабския полуостров, откъм морето и т.н.

ВВС на САЩ преместиха към границата на Иран бомбардировачи B-52. Долетяха и изтребители за близък бой F-15C, заедно с въздушни цистерни на KC-135, F-35C и F-35A също долетяха до Близкия изток.

Както по време на войната срещу Ирак, групировката на ВВС на САЩ беше подсилена със самолетоносачи, с транспортна амфибия, с корабна болница и т.н.

И още тогава Солеймани определи американските сили като форма на психологическа война и на 20 юни Иран започна учения на гражданската отбрана, които имитираха обстрел на Техеран с балистични ракети – вероятно и ядрена атака.

Ученията започнаха веднага, след като беше съобщено, че иранска ракета е свалила американския дрон PQ-4.

Вероятността от ядрена война беше голяма, тъй като всеки удар на САЩ по Иран щеше да ескалира до ядрен обмен. Защо?

САЩ нямат сили и средства, за да противостоят на Иран в конвенционална война и за да не претърпят срамно поражение ще трябва да използват с Израел ядрено оръжие. Срещу тях също ще последва ядрен отговор, но не от Иран, а например от КНДР.

По същото време лидерът на Китай Си Цзинпин беше в Пхенян, където заяви, че Китай ще подкрепи социалистическото развитие на КНДР. Сигналът беше ясен – Китай, чрез КНДР, застава твърдо зад Иран. Ако се вземе предвид, че няколко дни по-рано Путин и Си Цзинпин декларираха същото в Москва, голямата картина за голяма война ставаше все по-отчетлива и че всяка искра веднага ще разпали ядрен обмен.

За това предупреди САЩ на 20 юни в своята пресконференция Путин: "Всеки конфликт в района ще се превърне в катастрофа не само за района, но и за целия свят". Путин знаеше какво говори.

Междувременно тогава от САЩ дойде съобщение, че Тръмп е санкционирал нанасяне на удар по Иран. В началото президентът наредил нанасяне на удар по ирански цели, като радари и ракетни батареи. операцията е била в началния стадий, но е била спряна. "Самолетите са били във въздуха, корабите са били на позиция, но нито една ракета не е била изстреляна, когато е дошла заповедта на Тръмп за спиране на удара".

Но Тръмп предупредил иранския си колега Хасан Роухани да вземе да му се обади по GSM-а, за да сключат сделка. Роухани му отговори, че му е загубил номера, а след това добави, че няма GSM.

Тръмп му се разсърди и написа в Туитър заплахата: "Ако Иран иска да воюва, това ще бъде официален край на Иран. Никога повече не заплашвайте САЩ".

И така ударът на САЩ и Израел срещу Иран не се състоя. Поне тогава.

Има много обяснения, сред които най-вероятното е, че в Пентагона се е намерил все някой, който да обясни на Тръмп, че това ще е краят на САЩ и Израел.

Паралелно се разиграваха и други сюжети.

След като саудитска станция за обезсоляване е била ударена от йеменска ракета, редица американски правителствени агенции са били призовани в Белия дом да обсъдят последиците.

Около 75% от водата, използвана от Саудитска Арабия, идва от заводи за обезсоляване и атака срещу тях ще е краят на кралството, в което водата все пак е по-ценна от нефта. Освен това лидерът на Хизбула – Хасан Насрала, предупреди, че всяка война няма да бъде ограничена до Иран и ще подпали целия регион.

Според последни данни Хизбула има 150 000 ракети в Южен Ливан, които могат да бъдат изстреляни срещу Израел.

Заради това Тръмп побърза да омаловажи значението на събитието и обясни на пресата, че има "голямо, голямо чувство", че "някой ирански генерал вероятно е направил грешка". А това от своя страна означаваше, че той не обвиняваше цялото правителство на Иран за унищожението на дрона, а само признава "чужда грешка", с което се опитваше да избегне позора.

Така стигаме до по-сериозни изводи.

Войната срещу Иран показва, че САЩ вече не притежават "мека сила" от такава степен, че да постигнат целите си "по подразбиране", без допълнителен политически, икономически и военен натиск. САЩ трябва да използват своето господство в глобалната финансова и инвестиционна система, за да постигнат целите си, но господството вече го няма.

Акцентът върху политическата и военно-политическата страна на ситуацията около Иран замъглява и геоикономическия аспект на въпроса, което води до подценяване на значението на Иран като глобално значим геоикономически елемент, чиято промяна на статута може да има много дълги и широкообхватни последици не само за Близкия Изток, но и за по-широкия глобален контекст.

Централната роля на Иран в глобалните икономически трансформации се определя от редица ключови стратегически и ситуационни фактори.

Иран е най-голямата индустриална икономика в Близкия изток с относително висок дял на преработващата и инженерната промишленост според стандартите на региона.

Иран е единствената страна, която има потенциал да достигне нивото на втората индустриална модернизация в индустрии, където има малко конкуренти (нефтохимическа промишленост, металургия, тежка промишленост, някои сегменти на инженеринга). Това ще направи възможно укрепването на икономическото, а не само идеологическото влияние в развиващия се свят.

При условие на дори частичен успех на модернизацията, Иран стана естествен икономически лидер и най-важното – инвестиционен фокус не само с регионално, но и с глобално значение.

Иран има шанс да се превърне във фокус, който отхвърли инвестициите и капитала от американската централна финансова система в значителни суми, а не само петродолари. Това би могло да засегне европейския "сегмент" на финансовата система, както и "китайския".

Иран – като се има предвид потенциала на "шиитския клин" – контролира значителни финансови ресурси, не само свързани с шиитските общности, но и с връщането на капитали в Близкия изток след "арабската пролет". Тази тенденция се проявява в нарастващото иранско и шиитско влияние в Ливан.

Иран може да претендира и за значителна роля при криптовалутата.

Иран, с инвестиции в инфраструктурата и транспортната система ще се превърне в субглобално значима логистика.

Даже с частичен успех на модернизацията, Иран стана естествен икономически лидер и най-важното – инвестиционен фокус не само на регионално, но и на подглобално значение.

През последните години, преди началото на конфронтацията със Съединените щати, активно бяха разработени проекти за тръбопроводи и логистика в посока на Пакистан и Индия.

В средносрочен план Иран става връзка между два обещаващи центъра за икономически растеж: каспийския район, който обхваща значителна част от икономически динамични региони на Евразия, и региона на Близкия изток, което дава на Техеран значителни оперативни и инвестиционни възможности. Използвайки европейски, руски или китайски инвестиции и сътрудничеството с потребителите на въглеводороди в Европа, Азия и Индия, Иран може да осъществи успешна социално-икономическа модернизация, превръщайки се в безспорен лидер в Близкия изток, с който Саудитска Арабия не може да се конкурира дори с пряка американска подкрепа.

Заедно с нарастващото влияние на Китай и Русия в региона и осъществяването на глобалния проект за индустриален и логистичен коридор "Един пояс – един път" и Север - Юг, Иран може да се превърне в инвестиционен фокус за целия регион, като разпространи влиянието си във всички вектори, включително и в Египет, което ще е критично за САЩ, да не говорим за Израел.

Ключов фактор в конфронтацията между САЩ и Иран е перспективата за геополитическа и геоикономическа изолация на американските съюзници в Персийския залив, основана на фундаментално различна структура на търговските потоци в региона.

Що се отнася до по-голямото геополитическо обобщение, това е отговорът на Изтока и на консолидираната Евразия, готова да влезе в глобалната игра.

Достатъчно е да погледнете картата на Земята с пространствата, които в географията се наричат Евразия.

Геополитиката на Евразия разработваме от 30 години, за да стигнем до днешния ден, когато Евразия, обединена в Шанхайската организация за сътрудничество /ШОС/, е готова за исторически сблъсък със Запада, олицетворяван от англо-саксонския ционистки съюз САЩ – Израел – Англия – Франция.

Може да се каже, че Евразия е готова да се включи в глобалната "игра" с реални изгледи да промени геополитиката на планетата за векове.

За да се стигне до днешния ден, когато най-силната до неотдавна държава започна търговска война срещу една компания – китайската Huawei, което показва, че САЩ изостават най-вече в рамките на сегашната четвърта технологична промишлена революция, като само "големият остров" – Евразия, отговаря на необходимите изисквания.

Онова, което правят Тръмп и Нетаняху, са опити за спасяване на войната или по-точно за глобализиране на войната в основни сегменти – оръжейният, финансовият и търговският. Нищо ново.

И в трите сегмента САЩ търпят поражение след поражение, което обаче не ги вразумява и ги тласка към нови, все по-опасни провокации.

В по-широкия контекст на войната Запад – Изток става дума за хегемонистичния проект на САЩ, Англия и Израел за глобализиране на войната, която включва големи военни шпионски и финансови операции, предприемани едновременно на различни военни театри – в Близкия Изток, Източна Европа, Централна Азия, Далечния изток, Тихия океан, Сахара и т.н.

Военният дневен ред е комбинация от военни операции и задкулисни действия за дестабилизиране на отделни държави и за поддържане на контролиран хаос.

Според глобалния военен дневен ред операциите на Западния военен съюз – САЩ, Англия, НАТО, Израел в Афганистан, Пакистан, Палестина, Украйна, Сирия, Ирак, Иран, са координирани на високо равнище от военната йерархия с тясна координация между САЩ и НАТО с еднопосочни команди от Пентагона към Брюксел.

От друга страна военните операции са тясно координирани с налагането на различни санкции в търговската и икономическа война, и с целенасочено дестабилизиране на финансовите и валутни пазари за подкопаване на икономиките на цели държави.

Глобализирането на войната застрашава бъдещето на човечеството. НАТО вече е на границата на Русия, НАТО вече навлиза в Грузия и Украйна, САЩ и техните съюзници заплашват Китай.

Опитите за ескалиране на войната в Близкия Изток са свързани с подобни процеси в Северна Африка, Източното Средиземноморие, Централна и Южна Азия. Русия отново е демонизирана като агресор. Сенатът на САЩ, според Акта за превенция на руската агресия – RAPA, насочи САЩ към директен военен конфликт с Русия и Украйна, което веднага ще ескалира до ядрен обмен, тъй като нито една от страните няма да иска да е победена. Двете страни имат хиляди ядрени бойни глави, и двете въведоха доктрини на изпреварващия удар, който трябва най-напред да унищожи ядрените сили на врага.

Споменатият акт за предотвратяване на руската агресия е върхът на над 25-годишната военна подготовка на САЩ и НАТО за военно обкръжение и война срещу Русия и Китай.

От момента на колапса на СССР през 1991 г. САЩ неотклонно реализират стратегия на обкръжаване и изолиране на Русия. Дойде ред и на Китай и Иран.

Концепцията на дългата война и глобализиране на войната е интегрална част от военната доктрина на САЩ. Нейните идеологически драперии трябва да камуфлират хегемонистичния им проект за световното господство.

End game за САЩ трябва да е новият световен ред, съчетаван с военна и икономическа диктатура, нов глобофашизъм с използване, ако се наложи, на ядрено оръжие.

Основните цели в тази война са Русия, Китай и Иран, които, заради различни причини досега бяха в отстъпление.

Но именно в тях се сблъска Pax Americana, изграждана с войни, агресия, измами, пари и оръжие. Но се удари в стената на противодействието на Русия и Китай: при оръжието – срещу Русия, при производството и парите – срещу Китай, и при нефта и политическата воля – Иран.

Русия успя да извърши нещо без прецедент в световната история – само за 5 години се превъоръжи и въведе напълно нов клас оръжие – хиперзвуковото, и нулира напълно американския ядрен арсенал, който и без това е остарял. Край на традиционната англо-американска геополитика, градяща се на оръжията, на крайцерите, на шпионажа и на долара.

Новите руски хиперзвукови оръжия практически нулират целия американски военен потенциал още в пристанищата и силозите и могат да застрашат самото физическо съществуване на САЩ, като на мястото на тяхната сегашна територия, ако бъде използвано новото руско мегаоръжие "Посейдон", може да се появи нов пролив между Канада и Мексико.

Започналата Трета световна /търговска/ война е на живот и смърт. Американските санкции срещу стоки, внасяни от Китай, ще ударят обратно със страшна сила.

Китай има няколко "ядрени оръжия":

  • да хвърли на пазара притежаваните от него 3 трилиона и повече книжа и облигации на САЩ, т.е. да ги ликвидира направо, тъй като е техният основен кредитор;
  • да девалвира своята валута юана спрямо долара;
  • да ускори излизането от долара и преминаването към двустранни валутни сделки с търговските партньори;
  • да спре износа на редки метали за САЩ.

Бягството от долара продължава – Русия, Китай, Иран, Венецуела, Турция. Тези страни оспориха хегемонията на долара, а без нея САЩ са мъртви. Доларът базира на тънък въздух и лъжа. Доларовата система по света е нищо друго освен една огромна пирамида, която в момента се срива.

Нещата около умиращия звяр на US-империята са лоши. На заплахите на САЩ, Русия и Китай отговарят със свой дневен ред. Но в САЩ знаят какво ги очаква и продължават да нагнетяват напрежението.

Залогът е огромен. Досега не е имало толкова висок залог. Ясно е, че САЩ са в последни издихания, не на обикновените американци, а на експлоатиращата ги "дълбока държава". Всички очакват краха на поредната империя и момента, в който и тази империя ще изчезне в историята, заедно със своето глобализиране на войната.

Засега тя е на етапа след 3-7 януари 2020 г., който ще има дълготрайни последици, излизащи извън този конкретен етап на силовата ескалация на Третата световна…

Както се очакваше Тръмп и Нетаняху съобщиха, че няма да позволят Иран да се сдобие с ядрено оръжие. Техеран от своя страна предупреди, че ще излезе и от Договора за неразпространение на ядреното оръжие, след като беше принуден да излезе и от Ядрената сделка...

Продължение – в следващия брой.


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 294, February 2020
Геополитическата дъска вече е цифрова
Геополитиката се основава върху политиката и реалните пространства, в които живеем.С течение на времето, благодарение на...
    Постиженията на руското оръжие
"Оръжията не са игра на шах". Какво оборудване получи руската армия през 2019 г.Получаването на повече от 6500 единици н...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2020, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com