Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Анализ - прогноза СТРОГО СЕКРЕТНО
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Някои истини и неистини за Втората световна война /1/
02.2020

Преди доста години, през 1980 г., като млад журналист, имах възможност да участвам в една от най-големите журналистически експедиции по стъпките на Втората световна война в Русия, Беларус, Украйна, Полша и ГДР и накрая – на 9 май 1980 г., в Прага, където 35 години по-рано беше завършила Втората световна война. Пътувахме по местата на най-големите битки на войната и на движението на отделните фронтове.

Нещата бяха ясни и никой не спореше. Налице бяха и документите на Нюрнбергския процес, въпреки че желязната завеса делеше Европа, а на международната арена се водеше остра идеологическа борба.

И чак през 2019 г. изведнъж Съветът на Европа прие някакви документи, сравняващи СССР с неговата интернационална идеология с хитлеристка Германия и нейния нацизъм и расизъм.

***

Всичко беше насочено към две точки – Мюнхенският сговор на Европа с Хитлер и Съветско-германският договор за ненападение, така нареченият пакт "Молотов - Рибентроп", които постепенно се превърнаха в пиковата точка на конфликтите на световната история на ХХ век.

Предстоящото честване на 75-годишнината от Великата победа на съветския народ изисква от нас поне малък принос за истините и неистините на Втората световна война.

Това ще направя в няколко броя на "Строго секретно", като ще се опитам да не анализирам рязката ескалация през последните месеци по този въпрос.

Ще започна в четири точки – споровете кой всъщност започна Втората световна война, кои страни какви договори и споразумения сключваха с Хитлер, кой всъщност воюваше срещу СССР и кои народи реално бяха под фашисткия ботуш в Централна и Източна Европа.

Датата на началото на Втората световна война и до днес е спорна. Едни считат това нападението на Хитлер срещу СССР през 1941 г., други считат за начало 1931 г., когато Япония окупира Манджурия, трети считат за начало 1939 г. с разделението на Полша, четвърти – така наречения Мюнхенски сговор между Хитлер и останалата Европа от 1938 г.

По отношение на договорите едно нещо е сигурно – нито Мюнхенският договор, нито Договорът "Молотов – Рибентроп" бяха на челно място в поредицата от споразумения между Германия и други европейски страни през 30-те години на ХХ век.

Кои страни и кога сключиха договори с Хитлер:

  • 1933 г.: Великобритания, Франция и Италия - с Германия, пактът на четирите;
  • 1934 г.: договорът "Берлин – Варшава";
  • 1935 г.: Великобритания – Германия, морското споразумение;
  • 1936 г.: Япония – Германия, антикоминтерновският пакт;
  • 1938 г., септември: Великобритания – Германия, декларация за ненападение;
  • 1938 г., декември: Франция – Германия, декларация за ненападение;
  • 1939 г., март – Румъния – Германия, икономическото споразумение;
  • 1939 г., март: Литва – Германия, договор за ненападение;
  • 1939 г., май: Италия – Германия, пакт за съюз и дружба;
  • 1939 г., юни: Естония – Германия, договор за ненападение;
  • 1939 г., юни: Латвия – Германия, договор за ненападение;
  • 1939 г., август: СССР – Германия, договор за ненападение и "Молотов – Рибентроп".

Както се вижда "Молотов – Рибентроп" беше една от последните договорености с Райха.

Преди него бяха:

  • англо-германската декларация на Хитлер и Чембърлейн от 30 септември 1938 г.;
  • френско-германската декларация от 6 декември 1938 г., подписана от Бонне и Рибентроп;
  • договорите на Литва, Латвия и Естония от 1939 г. за ненападение с Райха.

Тези документи означаваха само едно нещо – че Европа се обединяваше с Хитлер и се готвеше да участва в неговото нападение срещу СССР, като Договорът между СССР и Германия в тази поредица беше последен и неговата принципна разлика от другите документи от тази поредица беше, че прекъсна веригата на подготовката на войната срещу СССР.

Разбира се, най-важното събитие между Хитлер и останалата Европа беше Мюнхенският сговор от 1938 г. Мюнхен създаде онази хитлеристка Германия, която стана основният стълб на войната срещу СССР, осигури властта на фюрера и ръст на военно-промишления потенциал на Райха след присъединяването на Чехословакия, която през онези години беше световен оръжеен лидер – през 1938 г. беше на първо място в света по износ на оръжие.

Кой воюваше срещу СССР?

На страната на фашисткия блок във войната бяха не само тоталитарни държави, но и "демокрации", като Финландия например, която с помощта на концлагери и етнически чистки установяваше в Карелия западна "демокрация".

Всъщност в окупираните страни на Западна Европа нямаше никакъв нацистки режим. Свиреп окупационен режим съществуваше само на териториите на страните, населени със славяни – поляци, сърби, белоруси, руснаци, украинци, българи. В Чехия обаче режимът беше мек заради оръжейните нужди на Райха.

Имаше ли съпротива в Западна Европа?

Движение на съпротивата имаше само в славянските и южно европейските страни – Югославия, Гърция, Италия, която не беше окупирана и партизаните там водеха борба със своето собствено фашистко правителство. В Западна Европа акциите на съпротива бяха единични – предимно инспирирани отвън.

Сред някои от най-големите операции на зимите на Втората световна война е 18 януари 1943 г., когато Червената армия проби блокадата на Ленинград, като окончателно беше деблокиран чак след една година – на 27 януари 1944 г. Блокадата ще остане завинаги в историята на войната и на Русия.

Продължение в следващия брой


You have read 1 of your 40 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 294, February 2020
2020 г. – година на масовия протест
В 40 процента от 195-те държави в света, т.е. в около 75 от тях, през 2020 г. ще има социални и граждански вълнения и пр...
    Оптимизиране на клозетните чинии
След дълги проучвания специалистите по клозетни чинии в България стигнаха до извода за необходимостта от оптимизиране на...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2020, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com