Зад кулисите на биотероризма COVID-19, САЩ продължиха ескалацията във военната глобална картина, което потвърждава, че само Армагедон върви по разписание.

САЩ излязоха от договора с Русия за "открито небе" и се готвят да излязат от договора за забрана на ядрените опити.

Готвят се да излязат и от последния и най-важен договор с Русия за съкращаване на големите ракети, т.е. на стратегическите нападателни въоръжения – СНВ-3.

Едновременно Пентагонът съобщи, че ще въоръжи американски подводници с ядрени оръжия с малка мощност за нанасяне на превантивен удар, на което руското външно министерство отговори веднага, че "всяка атака, включваща балистична ракета от американска подводница, независимо от нейните спецификации, се възприема като ядрена агресия" срещу Русия. "Тези, които обичат да теоретизират за гъвкавостта на американския ядрен потенциал, трябва да разберат, че в съответствие с руската военна доктрина подобни действия ще бъдат посрещнати с употреба на ядрено оръжие от Русия".

На 21 април президентът Доналд Тръмп нареди тежък бомбардировач B-1, съпровождан от изтребители на ВВС на САЩ и на японските отбранителни сили, да симулират ядрена атака (отгоре) към цели в Китай, в това число и предполагаемия "източник" на COVID-19 Ухан.

От Пекин отговориха, че "Съединените щати трябва да се подготвят да поемат първия удар" и че Тръмп продължава да се забавлява с нискоефективна симулация на световната война на няколко фронта с Иран, Китай, Русия, в полза на неоконсерваторите, като кризата COVID-19, произведена в лаборатория за биологична война в САЩ, е от Третата световна война.

Един ден след активността на американски бомбардировачи над Източнокитайско море китайските военни експерти призоваха Пекин да разшири ядрения си арсенал, като нова мярка за възпиране на САЩ в региона. "Китай трябва незабавно да увеличи запасите от ядрени бойни глави до 1000 и да се съсредоточи върху подготовката на 100 балистични ракети DFj-41, от които всяка може да носи ядрен заряд и да нанася удар върху Лондон или САЩ".

Едновременно САЩ се опитват да предизвикат проблеми в отношенията Русия – Китай. В замяна на съгласието си за нови преговори за СНВ-3, Вашингтон иска от Москва да доведе на преговорите Китай, в противен случай САЩ не виждат смисъл да преговарят, въпреки че Пекин заяви отново, че няма да участва в тези преговори.

Но Тръмп провокира Москва и Пекин с цел да създаде триене в отношенията между тях, като САЩ могат да кажат, че Русия не е могла да предостави необходимата дипломатическа база за преговори, т.е. Русия е виновна за провала на СНВ-3.

Официалната позиция на китайското външно министерство е, че Китай не вижда необходимост да участва в този договор. САЩ са наясно с това, но продължават да се преструват, че участието на Китай в американско-руския договор, въпреки че Китай им отстъпва по броя на ядрените бойни глави и средствата за доставка, е абсолютно необходимо. По този начин, поставяйки нереалистични изисквания към Русия и фалшивите обвинения, че Москва не спазва СНВ-3, САЩ водят последователна информационна и дипломатическа подготовка за оттегляне от СНВ-3, като обвинят Русия и Китай, че не са се съгласили с щедрите искания на САЩ.

По този начин пътят към интензифицирането на ядрената надпревара и по-нататъшната ескалация на Студената война в САЩ с Русия и Китай, е отново открит.

СНВ-3 е последният от най-важните договори, върху които се градеше и гради все още глобалната сигурност, до 2021 г.

Договорът за съкращаване на стратегическите настъпателни ядрени въоръжения /СНВ-3/ между Русия и САЩ остава в сила до 2021 г., ако не бъде заменен по-рано от ново споразумение.

Става дума за основата на ядрената стабилност на планетата между двете ядрени супердържави САЩ и Русия.

5 февруари 2018 г. беше контролният срок за постигане на определените равнища за съкращение на бойните глави и ракетите – носители, определени от СНВ-3.

От достъпните данни се виждаше, че изпълнението "върви лошо", докато Тръмп не заяви, че САЩ са готови да водят преговори за съкращаване на ядрените оръжия, които могат да доведат до отслабване на санкциите срещу Русия, т.е. ултиматум срещу Москва и опит на Тръмп да повтори Рейкявик, където преди 30 години Горбачов сключи сделка за ядрено разоръжаване с Рейгън, която обезоръжи СССР /а след това и Русия/, срещу основния противник.

Сега Москва обаче реагира светкавично. Говорителят на външното министерство заяви, че САЩ се опитват да въвлекат Русия в конфронтационен модел, да инициират нова надпревара във въоръжаването и да разпалят нова Студена война.

От Кремъл добавиха страните имат различен ядрен потенциал, заради което обвързването на санкциите срещу Русия с ядрено съкращение едва ли е възможно и че симетричното съкращение може да доведе до нарушаване на ядрения паритет, който играе критична роля в осигуряването на глобалната сигурност.

Това е истина. Ядреният паритет между СССР и САЩ, а след това между САЩ и Русия, от почти 50 години е основата на световната сигурност, която се гради върху възможността от пълно взаимно унищожение.

Но именно тази сигурност САЩ нарушиха, когато Буш-младши през 2001 г. излезе от Договора за противоракетната отбрана между САЩ и СССР от 1972 г., търсейки доминиране в тази област и започна да изгражда противоракетна отбрана /ПРО/ срещу Русия като средство за унищожение на руските стратегически ракети с пръв изпреварващ удар и неутрализиране на онези руски ракети, които не са били унищожени от американския удар.

Споменатият договор за съкращаване на стратегическите настъпателни въоръжения на Русия и САЩ /СНВ-3/ влезе в сила на 5 февруари 2011 г. и още тогава Москва посочи, че САЩ го използват, за да постигнат превъзходство чрез създаване на противоракетната отбрана в Европа – ПРО, разработка на неядрено оръжие със стратегическа далечина на полети – крилати ракети, дълбоко модернизиране на стратегическия арсенал на САЩ и др.

Междувременно в САЩ беше приета и концепцията за бързия глобален удар, за който ще се използват неядрени ракети с голяма точност.

Идеята за ново съкращаване на ядрения потенциал на САЩ и Русия беше повдигната и при Обама, но заради влошените отношения през 2014 – 2016 г. тя пропадна.

САЩ продължиха да изграждат своята ПРО в Източна Европа, срещу което Русия отговори с разполагане на "Искандер" в Калининградска област, строеж на новите подводници "Борей", новите хиперзвукови бойни глави, възобновяване на "ракетите във влаковете", крилатите ракети "Калибър", въвеждането на новата ракета Р-26 "Ярс" и др.

В хода на предизборната кампания Тръмп заяви, че ядреният потенциал на Русия превъзхожда САЩ и че с това трябва нещо да се прави. Дойде и съобщението, че САЩ ще предназначат за нови ядрени оръжия 1 трилион долара. Те продължават да изграждат ПРО, въведоха ядрени оръжия в Европа, крилати ракети с голяма далечина, военни части в Германия, Полша, Прибалтика и др.

Ще припомним формулата на СНВ-3.

В договора бяха фиксирани следните паритетни и пределни равнища на ядрените сили на Русия и САЩ:

• 1500 разгънати бойни заряди за всяка от страните, което е приблизително с една трета по-ниско от равнището на зарядите, предвидени от договора от 2002 г. (СНВ);
• 700 разгънати междуконтинентални балистични ракети, разгънати балистични ракети на подводниците и разгънати тежки бомбардировачи, което е над два пъти по-ниско равнище от предвиденото в СНВ-1;
• 800 разгънати и неразгънати пускови установки на междуконтиненталните балистични ракети, разгънати и неразгънати пускови установки на балистични ракети на подводниците и разгънати и неразгънати тежки бомбардировачи.

Всяка от страните имаше право самостоятелно да определя състава и структурата на своите стратегически настъпателни въоръжения.

Следователно формулата е 1500 заряда на 700 балистични ракети, изстрелвани от 800 разгънати и неразгънати установки. Просто и ясно.

Но дали е така?

Преди това ще се спрем на статистиката на съотношението на ядрените стратегически настъпателни въоръжения на САЩ и Русия, в момента на подписването на СНВ-3.

Според оценките на повечето експерти в момента на подписването на СНВ-3 САЩ имаха 1762 оперативно разгънати ядрени глави, а Русия имаше 1741 заряда. В договора не са ограничени хилядите бойни заряди на склад. С тях е свързана една от първите тънкости.

Съществуващите в САЩ мощности няма да им позволят да пристъпят към реално съкращаване на ядрените бойни глави по-рано от 2024 г. В САЩ чакаха за унищожение около 4000 стари бойни глави, свалени от дежурство в рамките на предишните договорености. Този колосален арсенал от демонтирани бойни глави окончателно ще бъде изваден от строя чак към 2024 г.

Освен това и мощностите за съхраняване на оръжейния плутоний от старите бойни заряди са препълнени. А за строителството на нови хранилища ще са необходими много милиарди инвестиции и време. А заводът, на който плутоният в САЩ трябва да се преработва за гориво за реакторите, няма да се появи до 2021 г.

От САЩ заявиха, че новият договор за СНВ по никакъв начин не ограничава техните действия по отношение на противоракетната отбрана – ПРО. А това означава едно нещо – че щом в договора е предвидена процедура за едностранно излизане от него на всяка от страните, значи, никой не разчита, особено на този договор.

И още нещо – връзката между СНВ и ПРО е предвидена само като възможност за излизане от договора, т.е. точката, в която е основният сблъсък, отново остана настрани. Направиха by-pass. И той ще продължи да действа, ако САЩ продължат да изграждат своята ПРО. САЩ продължиха, Русия продължи да ги обвинява.

Защо? Защото, ако утре има конфликт, за много малко време американците ще върнат на своите позволени от договора 700 разгънати ракети-носители около 4500 бойни заряда. Руснаците обаче няма да могат да направят подобно нещо.

Формулировката "1 стратегически бомбардировач = 1 боен заряд" позволява, без нищо да се прави да се отпишат от арсеналите стотици ракети. Това не е мошеничество, а ловкост на ръцете, казват американците.

Според СНВ-3 страните се задължават да съкратят своите бойни заряди до 1550 бройки. Но, благодарение на специфичния подход към споменатия по-горе възвратен потенциал, договорът позволява да бъде измамена обществеността.

СНВ-3 не казваше нищо и за американските крилати ракети с далечно действие. По отношение на Русия тези крилати ракети са стратегическо оръжие. САЩ превъзхождат Русия по количество на бойните глави и средствата за тяхното доставяне. Но това не е аргумент, тъй като наличните руски междуконтинентални ракети са напълно достатъчни за унищожението на САЩ няколко пъти.

Барак Обама предложи съкращение на ядрените арсенали на САЩ и Русия с повече от една трета спрямо актуалното им състояние – до 900 ядрени бойни глави, от които само половината ще се намират на бойно дежурство. По този начин числото на разгънатите бойни глави ще се съкрати с повече от три пъти.

Но Русия не гори от желание да се разоръжава по този начин, а Путин говореше за реалната възможност от обезоръжаващ първи удар срещу руските стратегически ядрени сили.

Не трябва да се забравя и географското разположение на Русия.

С ПРО на САЩ в Европа разстоянията до Москва се съкратиха още повече. Долетното време на ракетата SM-3 е още по-малко, отколкото на прехващачите GBI. Противоракетата SM-3 е мини "Пършинг-2", до самите граници на Русия. Ако преди години "Пършинг" от тогавашната Западна Германия трябваше да прелети над 1800 км, сега разстоянието от Москва до Черно море е 1000 км. Балтийско море е още по-близо – 700-800 км, т.е. три пъти по-малко отколкото от Германия.

От предните си позиции до руските граници американските противоракети могат да изпълняват стратегически задачи по-добре от междуконтиненталните ракети. Минималното долетно време на американските ракети е 5-6 минути и прави руския ответно-насрещен удар практически невъзможен. Времето за взимане на решение за ответен удар е по-малко от 4 минути. Според руски източници "група американци е подготвила доклад, че не е необходимо да се бомбардира цяла Русия, а само 12 основни цели, по които е нужно да се нанесе удар и държавата ще бъде повредена".

След разполагането на ПРО до границата на Русия светът навлезе в третата ракетна криза без да осъзнава това. Защото ПРО не е отбранителна, а настъпателна, предназначена за първия съкрушителен удар.

В отговор Русия съобщи, че пуска два крупни завода за производство на хиперзвукови ракети 77H6-H1 за най-новите противоракетни комплекси C-400 "Триумф" и C-500 "Прометей". С тези ракети C-4000 и C-500 ще могат да свалят всякакви цели, летящи със скорост до 7 км/сек., в това число ядрени бойни блокове за балистичните ракети.

77H6-H и 77H6-H1 са първите руски ракети с инертни бойни глави, тоест ще унищожават ядрените снаряди на врага по кинетичен начин, с точно попадение и сблъсък в корпуса на огромна скорост. При това, взривно вещество не е необходимо. Стълкновение със скорост 7 км/сек. ще унищожи всеки летящ обект.

Едновременно Русия подготви и връщането на така наречените "ракетни влакове".

И новата руска междуконтинентална ракета "Сармат", която заменя "Сатана", към 2020 г. е въоръжена с хиперзвукови бойни глави.

Всичко това означава, че след въвеждането на "Сармат", Москва, даже без използването на ядрено оръжие, ще получи уникалната възможност за глобален изпреварващ удар, т.е. да унищожи на Земята всяка цел с известни координати в течение на 30-40 минути.

Основната цел беше да се запази балансът при стратегическите ядрени оръжия между САЩ и Русия с по 700 единици. Но този баланс се подкопаваше от ПРО на САЩ. Изпращаните от Кремъл сигнали се игнорираха във Вашингтон и Брюксел.

Голямата стратегическа игра продължава.

Така стигаме до най-опасния момент – самовнушението на САЩ, че са най-силни и могат да си позволят война с Русия, т.е. сега или никога. Нищо по-погрешно. Не само че не са най-силни, но и са доста по-слаби. Това може да е трагична за САЩ самозаблуда. Със САЩ могат да се разправят индивидуално даже КНДР и Иран.

Остана да действа поне засега Договорът за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия между СЩА и Русия /СНВ-3/, чийто срок изтича през февруари 2021 г. Но от Вашингтон вече дават сигнали, че ще излязат и от него. Какво ще остане? Нищо!

Въпреки това Путин през декември заяви, че Русия е готова без каквито и да било условия да продължи действието на договора СНВ-3, на което до сега не получи отговор.

Същото повтори и Сергей Лавров на срещата си с Тръмп на 10 декември 2019 г. във Вашингтон.

Подобно предупреждение отправи и министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу, а именно, че САЩ излизат от все повече договори и зоната на сигурността става все по-тясна и ситуацията става все по-лоша всяка година.

Това означава, че Русия е принудена да се готви за най-лошото. Путин предупреди: "Русия никога повече няма да позволи да се води война на нейна територия".

Този път Русия няма да бъде изненадана или изпреварена. Отговорът й е на ново военно и геополитическо равнище – хиперзвуковото. Новата война ще се решава за минути и секунди с хиперзвуковите оръжия, с които Русия и Китай изпреварват САЩ и НАТО с десетилетия - хиперзвуковите "Авангард" и "Кинжал", атомният "Буревестник", оръжието на "Страшния съд" "Посейдон", "Калибър", "Искандер", С-400 и С-500, Су-57, танкът F-14

Въпреки че се занимаваме с оръжейната тематика от 50 години, даже и ние вече имаме проблеми да следим най-новите оръжия на Русия и Китай.

С една дума – "хипервойната е в хиперетап", в който скоростта се изчислява в секунди и минути.

Един пример: скоростта на звука, както е известно, е равна на 331 м/сек., във въздушното пространство 10 маха се равняват на 3310 м/сек., т.е. за една минута тази ракета може да измине разстоянието от 200 км. Защитата срещу нея е невъзможна. При далечина до целта от 10 000 км ракетата стреля почти от упор – за 50 мин., т.е. толкова, колкото Тръмп да слезе от Овалния кабинет в бункера под Белия дом. Ако успее.

Хипервойната навлезе в нов етап. На сцената е едноличен лидер – Русия. Китай догонва. САЩ изостава безнадеждно.

Като единствен аналитичен център в Европа, съчетаващ геополитиката, геоикономиката и войната, преди много години насочихме вниманието към хиперзвуковото ракетно оръжие на Русия и САЩ. В условията на новата Студена война именно хиперзвуковото оръжие става решаващият фактор за абсолютно всичко.

Какво всъщност е хиперзвукът? Това е способността на всеки материален обект – самолет или ракета, маневриращ в атмосферата със скорост поне пет пъти надвишаваща скоростта на звука, така нареченото число на Мах, равно на 331 метра на секунда.

Хиперзвуковата ракета, летяща с огромна скорост, може да порази всяка точка на планетата в течение на един час, като, благодарение на своето качество да маневрира и коригира курса по време на целия полет, може да удари целта с точност до един метър.

Движейки се в плазмен облак ракетите остават максимално скрити и абсолютно невидими за системите за противоракетна отбрана. Никаква ПРО на САЩ. Заради това тези ракети превъзхождат всички образци оръжие, в това число и термоядрените боеприпаси.

Хиперзвуковият полет е незабележим не само за съвременните средства за радиолокация. В обозримо бъдеще даже не се предвижда създаването на средства за прехващане на подобни ракети.

Това означава, че налице е нова стратегическа ситуация в света с огромно превъзходство на Русия над САЩ.

По-просто казано – за един момент може да бъде обезглавен всеки противник и да бъдат парализирани неговите способности за съпротива и ответен удар.

Американците, въпреки старанията си, не успяха да създадат даже експериментален прототип на това оръжие. Руснаците обаче успяха да създадат не само прототип, но и пълноценен образец, който е готов за влизане в серийно производство.

Това разбраха и в САЩ и паниката е тотална.

Шах и Мат.

Хиперпредставлението обаче тепърва започна. Този път шокът е наистина зашеметяващ и наистина исторически.

Реакцията на САЩ и НАТО беше предвидима – такова нещо не е възможно, това е мистификация, зрителна измама, стара ракета с нови бойни глави не може да лети с тази скорост, защото ще се стопи, а ако лети на тази скорост, не може да се управлява нито по хоризонтална, нито по вертикала, няма такъв метал, който да издържи нагряването от няколко хиляди градуса и т.н.

Оказа се, че всичко това е възможно.

Ако трябва да съм откровен, тъй като се занимавам с ракетно-ядрената тематика 45 години, по-голяма глупост отдавна не бях чел. САЩ не само не могат да нанесат изпреварващ удар, но нямат и няма да имат в обозримо бъдеще никаква ПРО. Даже срещу КНДР и Иран, да не говорим за хиперзвуковото оръжие.

И веднага се появява въпросът какви шансове имат САЩ да отразят масиран ядрен удар. Никакви.

Ако Русия и САЩ започнат пълномащабен военен конфликт, САЩ нямат никакви шансове да оцелеят при масиран ядрен удар. Максимумът, който ще могат да постигнат САЩ, е да свалят всяка десета ракета на противника. Това означава, че 90 процента от бойните ядрени заряди ще стигнат до САЩ и ще се превърнат в ядрена пустиня. Няколко пъти. Едновременно със С-500 Русия, а и Китай, постигат абсолютна антиракетна защита на своите територии.

Освен това никакви локални системи за ПРО няма да помогнат на САЩ, защото ракетните атаки ще се посипят от всички страни от всички противници - Русия, Кита, Иран, КНДР.

Путин предупреждаваше САЩ да не излизат от Договора за средните и малки ракети. Сега ги предупреждава да не излизат от Договора СНВ-3, т.е. за ограничаване на стратегическите "големи" ракети.

Ако Тръмп направи това, по-добре е да се върне към организирането на конкурси за красиви девици.

Що се отнася до новия военен съюз между Русия и Китай, двете страни, в случай на нужда могат да съберат 120-милионна армия. 100-милиона – Китай, 20 милиона – Русия. Ако към това прибавим, че двете супердържави имат хиперзвукови ядрени оръжия, Тръмп, Джонсън, Нетаняху, Макрон би трябвало колкото се може по-бързо да подписват капитулация. Докато все още могат.

За съжаление в началото на 2020 г. в глобалната картина само едно нещо е сигурно – Армагедон си върви по разписание.